Автобиография Собствено име, Презиме, Фамилия лична информация

Автобиография Собствено име, Презиме, Фамилия

ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ	Мария Атанасова Йовчева
[Всички полета не са задължителни. Премахнете всяко празно поле]
	София, България

ТРУДОВ СТАЖ

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

ЛИЧНИ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

ПРИЛОЖЕНИЯ

Древнеболгарский перевод Апокрифического апокалипсиса Иоанна Богослова. - Slavia, 65, 1996, 3, 281–293 (в съавторство с Л. Тасева).

Изследването на Ватрослав Облак върху Апокалипсиса и проучването на ранните славянски преводи на пророческите книги (Книга на пророк Иезекиил). – In: Simpozij Obdobja 17. Vatroslav Oblak, Ljubljana 12–13.12.1996. Ljubljana, 1998, 23–33 (в съавторство с Л. Тасева).

Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности. – Древняя Русь, 8, 2002, 100–112.

Пражките глаголически листове в контекста на старобългарската химнография. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 47, 2001, 51–72.

Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски. – In: Mednarodni simpozij Obdobja 18. Ljubljana, 9 in 12. december 1999. Ljubljana, 91–107 (в съавторство с Л. Тасева).

Проблемы текстологического изучения древнейших памятников оригинальной славянской гимнографии. – In: La poesia liturgica slava antica. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico 14. Relazioni. Roma–Sofia, 2003, 56–78.

Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието. – В: Jews and Slavs. Vol. 15. Jerusalem–Sofia, 2005, 297–312 (в съавторство с Л. Тасева).

Осмогласният цикъл канони и стихири на Климент Охридски за първоапостолите Петър и Павел. – В: XXXI научна конференциjа на XXXVII Mеѓународeн семинар за македонски jазик, литература и култура, Скопjе, 2005, 125–135.

Акростихът в старобългарския канон за св. Tроица като свидетел за произхода на творбатa. – В: Црквене Студиjе. Год. II. Бр. 2, 2005, Ниш, 299–312.

Традиция и новое в богословской терминологии афонских редакторов 14 века (на основе текста Октоиха). – В: Церковнославянский язык: история, исследование, преподавание. М., 2006, 35–54.

Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь, 4(26), 2006, 10–19.

Мъчението на св. Аполинарий Равенски в контекста на ранната славянска преводна литература. – In: Abhandlungen zu den Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Bd. 2. Freiburg i. Br., 2006, 153–198 (в съавторство с Л. Тасева).

Милутиновият октоих (Уваров 521, ГИМ) като свидетел за славянската богослужебна книжнина от средищата в Светите земи. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутинa. Зборник са научног скупа одржаног од 22. до 24. септембра 2005. године у Косовскоj Митровици. Ниш–Косовска Митровица–Манастир Бањска, 2007, 359–374.

Древнеславянский Октоих: реконструкция его состава и структуры. – In: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in altester Zeit. Paderborn, 2007, 50–73.

Оригинална славянска творба ли е Службата за св. Михаил Воин? – В: XXXIV научна конференциjа на XL меѓународен семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид 13.–30. VIII. 2007). Лингвистика. Скопjе, 2008, 183–197.

The Unedited Oktoechos Canons for Prophets and Martyrs in the Byzantine and Slavonic Tradition. – Byzantinoslavica, 66, 2008, № 1–2, 139–166 (в съавторство с D. Getov).

Об одной словообразовательной модели в ранних гимнографических текстах (глаголы с суффиксами -ова-/-ева-). – В: Bibel, Liturgie und Frommigkeit in der Slavia Byzantina. Festgabe fur Hans Rothe zum 80. Geburtstag, hrsg. von Dagmar Christians, Dieter Stern und Vittorio S. Tomelleri. Munchen–Berlin, 2009, 209–228.

Новые тенденциии в развитии болгарской переводной и оригиналной гимнографии в XIV в. – Древняя Русь, № 4 (38), декабрь 2009, 36–43.

Южнославянскaта литургическа книжнина през XIII век. – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 351–364.

Мъчението на св. Александър Римски (Един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни). – В: Text – Sprache – Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. Herausgegeben von J. Bestres-Dilger und A. Rabus (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Bd. 39). Munchen–Berlin, 2009, 67–94 (в съавторство с Л. Тасева).

Анонимният Канон за архангел Михаил с предполагаем непреводен произход. – Црквене студиjе, бр. 6, 2009, 203–214.

Установление памяти св. Николая Мирликийского в византийских и славянских oктоихах X–XIV вв. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире Почитание святителя Николая в христианском мире. Сост. и общ. ред. А. В. Бугаевский. М., 2010, 222–231.

За една възможна атрибуция на славянската служба за св. Вит, Модест и Крискентия. – В: Зборник на трудови од Меѓународниот научен собир „Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традиција“ (организиран по повод на 1100-годишнината от смртта на св. Наум Охридски). Охрид, 4–7 ноември 2010. Редакциски одбор И. Велев. Скопје, 2011, 159–174.

Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва. – Palaeobulgarica, 18, 1994, 4, 64–74 (в съавторство с Л. Тасева).

Преславската книжовна норма в Берлинския препис на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: 1100 години Велики Преслав. Т. 2., Шумен, 1995, 205–306 (в съавторство с Л. Тасева).

Двата старобългарски превода на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 10. С., 1995, 22–45 (в съавторство с Л. Тасева).

Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва. – Palaeobulgarica, 18, 1994, № 4, 64–74 (в съавторство с Л. Тасева).

Преводачески особености в Книга на пророк Иезекиил по ръкопис F.I.461 oт Руската национална библиотека. – Palaeobulgarica, 19, 1995, № 4, 40–52 (в съавторство с Л. Тасева).

Композиция на неделните служби в Солунския октоих. – Palaeobulgarica, 21, 1997, 4, 37–71.

Цикълът молебни стихири за пророците, мъчениците и светителите в Октоиха. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 43–56.

Особености в структурата и състава на службите за четвъртък в славянски ръкописни октоиси. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 4, 3–11.

Ранната славянска текстова традиция на Книгата на пророк Иезекиил. – Palaeobulgarica, 22, 1998, № 2, 26–39 (в съавторство с Л. Тасева).

Среднобългарският превод на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: Търновска книжовна школа. Т. VI. Шести международен симпозиум, Велико Търново, 26–28 септември 1994. Велико Търново, 1999, 281–294 (в съавторство с Л. Тасева).

Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, 3–30.

Праздничные и воскресные блаженны в византийском и славянском богослужении VIII–XIII вв. – Palaeobulgarica, 25, 2001, № 3, 31–61 (в съавторство с А. Пентковский).

Текстовая традиция чтений из Книги Пророка Иезекииля на Богородичные праздники. – В: Език и история на българските средновековни текстове. Сборник в чест на Екатерина Дограмаджиева (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 14). С., 2001, 65–80 (в съавторство с Л. Тасева).

Старобългарската служба за първомъченик Стефан и Стефан I папа Римски. – Старо-българска литература, 32, 2001, 21–44.

Старобългарската служба за Аполинарий Равенски от Климент Охридски. – Palaeobulgarica, 26, 2002, № 1,17–32.

Новооткрито химнографско произведение на Климент Охридски и проблемът за западните памети в старобългарския календар. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. С., 2002, 382–393.

За два октоиха от Библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата. – В: Българи и хървати през вековете. 2. Материали от конференцията, проведена в София (20–22 май 2001). С., 2003, 66–76.

Календарните особености на Путятиния миней – отправна точка за многопосочни разисквания. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на дфн проф. Румяна Павлова. С., 2003, 182–193.

Новоизводният славянски Октоих по най-ранния препис в кодексите № 19 и 20 от манастира „Св. Екатерина“ в Синай. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26–28 юни 2003. С., 2004, 205–234.

„Руските“ памети в Асеманиевото евангелие и Охридския апостол. – В: НѣСТЬ оУЧЕНИКЪ НАДЪ оуЧИТЕЛЕМЬ СВОИМЬ. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 220–237.

Старата латинска заемка скринꙗ. – In: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minceva. С., 2005, 148–156.

Езикови свидетелства за произхода на Службата за Пренасяне на мощите на Климент папа Римски. – В: Старобългарска литература, 33–34 (В чест на Климентина Иванова), 2005, 64–77.

За датата на Успението на цар Петър и за култа към него. – В: ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. С., 2006, 543–557 (в съавторство с И. Билярски).

Езиковите образци на атонските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221–240 (в съавторство с Л. Тасева).

Январская служба св. Афанасию Александрийскому в ранней славянской книжности. – В: Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Сборник доклади от международната конференция в София 7–9.07.2005. С., 2006, 91–110.

Българската редакция на служебния миней от XIII в. – Старобългарска литература, 37–38, 2007, 3–18.

Возникновение славянских служебных миней: общие гипотезы и текстологические факты. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.

Приносът на българските учени в областта на химнографията за развитието на съвременната медиевистика. – Списание на БАН, 2008, 5, 24–29.

Календарът на миней Григ. 1/5 от ОГНБ (втори Добрианов миней). – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008, 83–104.

Още веднъж за протографа на Путятиния миней (РНБ, Соф. 202). – В: Четвърти международен симпозиум "Преславска книжовна школа. Т. 10. Шумен, 2008, 326–340.

Службите за празника на св. Георги на 26 ноември в южнославянските минеи. – В: ПѣНИЕ МАЛО ГеѡРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. С., 2010, 101–116.

Slavonic Vita of Stephen I the Pope of Rome: the Issue of its Latin or Greek Origin. – Scripta&e-Scripta, 8–9, 2010, 365–385 (в съавторство с Лора Тасева).

Съставът на киевските печатни минеи в светлината на вековната славянска ръкописна традиция. – Старобългарска литература (Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов), 41–42, 2009, 53–63.

Още веднъж за химнографските текстове в Синайския евхологий. – В: Погребението и смъртта в юдео-християнската традиция (= Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1.). С., 2011, 232–241.

Старобългарските химнографски книги след Симеоновата епоха: преславската редакция на Октоиха. – В: Международен научен симпозиум „Византия и славяните“ по случай 20-годишнината от създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“. София, 12-14 май 2006 г. (= Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. T. 96 /15/). С., 2011, 239–251.

Йовчева, М. Ръкопис ЦИАИ 89 – един анахроничен миней от XVII в. – В: Beati Possidentes. юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на проф. дфн Боряна Христова. София: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, 2012, с. 257–268.

Петрова, М., М. Йовчева. Светците от Супрасълския сборник: имена, дати, източници. // Преоткриване: Супрасълски сборник. Старобългарски паметник от X век. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2012, с. 377–446.

Yovcheva, M., L. Taseva. Translated Literature in the Bulgarian Middle Ages as a Social and Cultural Phenomenon. // Scripta&e-Scripta, 10–11, 2012, с. 271–323.

The First Comprehensive Edition of a Slavonic Hand-written Prophetologion. [Рец. за Рибарова, З., З. Хауптова. Григоровичев паримеjник. Т. I. Текст со критички апарат. Скопjе, 1998] – Orientalia Christiana Periodica, 67, 2001, № 2, 447–454 (в съавторство с L. Taseva).

Предизвикателствата на ранните славянски служебни минеи. [Рец. за Нечунаева, Н. Минея как тип славяно-греческого средневекового текста. Таллин, 2000.] – Palaebulgarica, 26, 2002, № 4, 104–120.

Нов поглед върху текстовата традиция на химнографските творби в прослава на славянските първоучители Кирил и Методий. [Рец. за Мирчева, Б. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново, 2001]. – Palaeobulgarica, 28, 2004, № 4, 103–112.

Достоен завършек на изданието на руските служебни минеи за декември. [Рец. за Christians, D. Worterbuch zum Gottesdienstmenaum fur den Monat Dezember slavisch - griechisch - deutsch nach ostslavischen Handschriften des 12. und 13. Jahrhunderts mit einem Glossar griechisch - slavisch (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfalischen Akademie der Wissenschaften; Bd. 107. Patristica Slavica. Bd. 8). Wiesbaden, 2001]. – Palaeobulgarica, 29, 2005, №1, 111–118.

Труд, достойный своего оригинала. [Рец. за Die Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Т. 1.–3. Frejburg i. Br., 1997–2001]. – Palaeobulgarica, 30, 2007, № 1, 77–86.

Gottesdienstmenaum fur den Monat Dezember auf der Grundlage der Handschrift Sin. 162 des Staatlichen Historischen Museums Moskau (GIM). Historisch-kritische Edition. Тeil 4: 25. bis 31. Dezember einschlie?lich des Sonntags nach Christ Geburt. Paderborn, 2006. [Рец.] – Старобългарска литература, 37–38, 2007, 260–268.

Getov, D. Catalogue of the Greek Liturgical Manuscripts, kept in the Library of the "Ivan Dujcev Centre for Slavo-Byzantine Studies". [Рец.] – Старобългарска литература, 39–40, 2008, 238–243.

Свети Климент Охридски: Слова и слyжби. [Рец.] – Scripta& e-Scripta, 7, 2009, 327–332.

Кънѧ­жии изборьникъ за възпитание на канартикина. Издаден от Уйлям Р. Федер. Т. 1. Увод и показалци. Т. 2. Текст. Велико Търново, 2008. [Рец.] – Българистика/Bulgarica, 18, 2009, 95–97.

Разгадател на на вековни тайнописни послания (Проф. Георги Попов на 65 години). – Palaeobulgarica, 32, 2008, № 3, 107–115.

Das Byzantinische Eigengut der neuzeitlichen slavischen Menäen und seine griechischen Originale. I. Teilband: Vorwort, Einführung, Incipitarium und Edition der Monate September bis Februar; II. Teilband: Incipitarium und Edition der Monate März bis August. III. Teilbаnd: Incipitarium und Edition Theotokia. Index hymnorum graecorum. Index hymnorum slavicorum. Epimetra tria (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften, 112. Patristica Slavica, 12). Erarbeitet von Peter Plank und Carolina Lutzka. Herausgegeben von Christian Hannick. Verlag Ferdinand Schöningh. Paderborn, 2006, 1619 рр. – Scripta&e-Scripta, 8–9, 2010, 521–536.

Екатерина Дограмаджиева. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009, 552 с. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). – Старобългарска литература, 43–44, 2010–2011, 259–272.
ІV. Енциклопедични и речникови статии

Светилен. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 567–569.

Седален. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 575–576.

Славова, Татяна Димова. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 629–633.

Служба. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 646–648.

Служби за Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 671–676.

Служби за Наум Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 676–680.

Срезневский, Измаил. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 729–739 (в съавторство с Л. Тасева).

Стихира. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 755–759.

Стихирар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 759–761.

Тропар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. С., 2003, 676–680.
V. Съставителство, редакция

La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поезия. XIII Congresso internazionale degli Slavisti (Lubiana, 15-21 Agosto 2003). Blocco tematico n° 14. Relazioni. A cura di Krassimir Stantchev e Maria Yovcheva. Roma-Sofia 2003, Roma-Sofia, 2003, 112 рр.

Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. Ред. Л. Тасева, Кр. Фос, М. Йовчева, Т. Пентковская. С., 2004, 518 с.

Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005. Ред. Л. Тасева, Р. Марти, М. Йовчева, Т. Пентковская. С., 2006, 538 с.

Службата за св. крал Стефан Дечански от Григорий Цамблак. – В: Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Д. Петканова. С., 2010, 142–149, 193–197.

Восточноправославная гимнография: сущность, история, микро- и макрожанровые формы (Лекции). – В: Письменное наследие и современные информационные технологии. Сборник статей лекторов международной научной школы для молодежи. Ижевск, 12–15 октября, 2009. Ижевск, 2011, 159–193.
VІІ. Публикации в Интернет

Кузидова-Караджинова, И. М. Йовчева. Св. Иларион Велики. Encyclopaedia Slavica Sanctorum <http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=1761&lang=bg>

Христова-Шомова, И., М. Йовчева, М. Димитрова, П. Петков, Р. Малчев, К. Рангочев, Е. Бакалова. Св. Василий Велики. Encyclopaedia Slavica Sanctorum <http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=2370&lang=bg>

Христова-Шомова, И., М. Йовчева, П. Петков. Св. Климент Охридски Encyclopaedia Slavica Sanctorum <http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=2378&lang=bg>

Петрова-Танева, М. М. Йовчева, Р. Малчев, К. Рангочев. Св. Варвара Encyclopaedia Slavica Sanctorum <http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=1181&lang=bg>

Петрова-Танева, М. М. Йовчева. Св. Григорий (Велики) Encyclopaedia Slavica Sanctorum <http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=1212&lang=bg>

септември 1994, Банкя, VI-и летен колоквиум по старобългаристика;

септември 1994, Велико Търново, VI-и симпозиум „Търновска книжовна школа“;

септември 1999, Чепеларе, Конференция „Изследване и издаване на славянските литургически книги“;

септември 2000, София, Конференция „Средновековна християнска Европа: Изток и Запад“;

май 2001, София, Конференция „Българи и хървати през вековете“;

юни 2003, София, Конференция „Преводите през 14-то столетие на Балканите“;

октомври 2004, Велико Търново, VIII-и международен симпозиум „Търновска книжовна школа“;

април 2005, София, Международен колоквиум „Ritual and Law, Ritual and Power“, Centre for Advanced Study Sofia;

юли 2005, София, Международна конференция „Многократните преводи на Балканите“;

септември - октомври 2005, София, Международна конференция „Проблеми на Кирило-Методиевото дело и българскатa култура през IX–X в.“;

май 2006, София, международна конференция „Византия и славяните“, посветена на 20-годишния юбилей на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“;

септември 2007, Варна, IV-и международен симпозиум „Преславска книжовна школа“;

октомври 2010, Шумен, Международен симпозиум „Св. Наум – дело, съратници, последователи“;

август, 2011, София, 22-и Конгрес по византология;

ноември 2011, София, Международна конференция „Културният диалог между Изтока и Запада“, организирана от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към СУ „Св. Кл. Охридски” съвместно с Института за Източна философия в Токио;

юни, 2012, Международна конференция „Светци и свети местана Балканите, организирана от Института за литература и СУ „Св. Климент Охридски“, София

проведени в чужбина

декември 1996, Любляна (Словения), Simpozij Obdobja 17. Vatroslav Oblak,;

август-септември 1998, Краков (Полша), XII-и medzynarodowy kongres slawistów;

декември 1999, Любляна (Словения), Simpozij Obdobja 18 „Историзмът в изучаването на словенския език, литература и култура“;

декември 1999, Москва (Русия), Конференция „500 години Генадиевска Библия“;

октомври 2000, Сегед (Унгария), Конференция „Четиридесет години българистика в Унгария“;

септември 2001, Москва (Русия), I-а конференция „Комплексный подход в изучении Древней Руси“;

септември 2002, Рашка (Сърбия), V-та Хилендарска конференция;

юни 2003, Москва (Русия), Конференция „История и агиография неразделенной церкви“;

август, 2003, Любляна (Словения), XIII-и международен конгрес на славистите;

ноември 2003, Москва (Русия), II-а конференция „Комлексный подход в изучении Древней Руси“;

август 2004, Охрид (Македония), XXXI-а научна дискусиjа на меѓународниjот семинар за македонски jазик, литература и култура;

септември 2004, Москва (Русия), Конференция „Церковнославянский язык: история, исследование, преподавание“,

юни, Бон (Германия), Международна конференция „Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit“;

септември 2005, Косовска Митровица (Сърбия), Международна конференция „Манастир Бањска и доба краља Милутина“;

октомври 2005, Москва (Русия), III-а международна конференция „Комплексный подход в изучении древней Руси“;

май 2006, Санкт Петербург (Русия), VІ-и международни Лихачовски четения;

октомври 2006, Санкт-Петербург (Русия), ІІ-и Загребински четения;

май 2007, Бари (Италия), Международна конференция „Почитание святителя Николая в христианском мире“;

август 2007, Охрид (Македония), XXXIV-а научна конференциjа;

октомври 2007, Москва (Русия), IV-а конференция „Комплексный подход в изучении Древней Руси“;

септември, 2008, Охрид (Македония), XIV-и международен конгрес на славистите;

ноември 2008, Белград (Сърбия); сръбско-българска конференция „България и Сърбия през XIII век“;

септември-октомври 2009, Москва (Русия), V-а конференция „Комплексный подход в изучении Древней Руси“.

октомври 2009, Ижевск (Русия), Международната младежка научна школа „Письменное наследие и современные информационные технологии“ (El’Manuscript-09-WS), 2 лекции и 2 семинарни упражнения;

ноември 2010, Охрид (Македония), Международна конференция „Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традиција“;

септември-октомври 2011, Москва (Русия), VI-а конференция „Комплексный подход в изучении Древней Руси“;

октомври 2011, Санкт-Петербург (Русия), Загребински четения „Памятники средневековой письменности и историческая реальность“, организирани от Руската национална библиотека в Санкт-Петербург.