Аз бях евродепутат за един ден

Аз не съм депутат. Аз не съм политик. Аз не съм капацитет или мерило на човешките проблеми. Има други хора, които се занимават с това. С тези нехаещи мисли тръгнах от България за Страсбург и същите тези мисли дерзаеха съзнанието ми докато пристъпвах през входа на Европейския парламент, входа на онзи театър, в който роли трудно се дават, но получиш ли , държиш човешки съдби в ръцете си и нямаш дубльор. Там играеш целогодишно за другиго. Там проектираш чужди възходи и още по-чужди падения, вярвайки, че малките промени водят до големи и не количеството на стъпките е важно, а качеството.

Повтаряйки го, осъзнавам колко не съм подгласник на модата “Бъди европеец, иди в парламента”. Хиляди европейци бленуват да се докоснат до европейската култура, до европейския свят без да осъзнават, че всъщност самите те са потомци на тази древна цивилизация и могат да усетят чувство на принадлежност, както се казва и в задния си двор. Затова няма да театралнича излишно, обяснявайки обемно и разточително как това посещение беше най-хубавият момент в живота ми и колко неописуемо прекрасно беше просто защото е кристално описуемо и реално моделиращо аспекти от възприемането ми на хората и света. Постави мозъка ми на една бушуваща атака, която след утихването си беше оставила своите трайни белези под формата на идеи, убеждения, някои житейски истини и доза разочарование, което също спомогна да създам личността, която съм днес.

Основното и най-важно нещо беше контактът. Бивайки социално същество по рождение, човекът се чувства най-комфортно в компанията на себеподобни. В “говорилнята” (или както е по-позната – пленарна зала) на парламента получих прекрасната възможност да се намирам по средата на словесни и мисловни човешки бунтове. От всички страни ме заобикаляха коренно различни характери и личности, които се бореха да бъдат чути, да изкажат своята позиция. Сблъсках се с небивали житейски идеологии и абсурдни, граничещи с шовинизъм, идеи и представяния. Те искаха да бъдат чути и разбрани, но крещейки патриотично за “своето си” постигаха ефекта на пренасищането.

Денят ми на депутат в парламента ми помогна да осъзная къде са скрити корените на голяма част от проблемите, които занимават нашето ежедневие и крехко човешко съществуване. Ролята, която играх за няколко часа, постави още допълнителни парчета в пъзела за “хората, разглеждани като човеци”, който навярно цял живот ще редя.

Аз не съм депутат. Аз ще съм психолог. Аз ще търся решения на човешките проблеми, на нашите проблеми и на проблемите на нашите деца. Аз ще върша това, което и вие. Различавайки се и приличайки си, заедно ще се опитваме да променим статуквото на човека от новото време, който разбира от всичко друго, но не и от себе си. Първо човек, след това европеец и стъпка по стъпка ще вървим към едно по-плодотворно бъдеще, знаейки, че, както казах в началото, малките промени водят до големи. С две думи, Човекът ще бъде!