"Аз съм днешният Паисий моето послание към българите"

“Оттеглянето, мисля, е позволено само за недостойните…”

И ако трябва да върнем лентата на историята напред, но толкова напред, че да стигнем днешно време , то какво ще видим сега? Един спокоен свят,без национални поробители и държава, стъпила що- годе здраво върху демоктратичните норми. На пръв поглед, сравнявайки сегашния живот с този по времето на турското иго, спокойно можем да отсечем,че сегашното ни общество е получило дар от съдбата да живее в толкова човешки свят. Няма роби, няма зверства,няма я трагедията на хилядите семейства.Няма е робската психика и нацията ни съвсем спокойно върви по собствения си път и българинът е достоен човек, истински син на Отечеството си. Дали обаче? Дали и днес ние не сме изправени пред същата дилема, която е раздирала предците ни преди толкова години? Живеят ли още лъжепатриотите, готови да пожертват и отрекът българското в себе си? Има ли истински българи като Паисий и могат ли те да оцелеят в този иначе толкова спокоен и тих свят?

За да отговоря на тези въпроси, ала с известна доза страх,че мога да стана леко банален, ще ви помоля да се огледате.Да, точно така. Искам да видите недостатъците в тази цивилизация,която градим. Осъзнавате факта,че именно в нашата държава те не са никак малко. Оставяйки на страна социалния ужас, в който са принудени да живеят хиляди мои съграждани, бих искал да обърнем поглед направо към един от основните проблеми на обществото ни днес – моралната разруха. Живеем във време, когато технологиите властват и сякаш са обзели напълно ежедневието ни.Хората като че ли живеят, за да консумират, изгубват човешките си очертания, своите цели и ценности в мъглата на забързаното ежедневие. Сега е модерно да имаш амбиции, свързани обаче само с личното щастие, без да се заглеждаш в случващото се около теб, сега е на мода да теглиш дебела черта между родината и държавата. Казваш,че обичаш Родината,ала мразиш държавата.И какво правиш,за да я промениш – бягаш! Патриотизмът не е на мода, а е на мода да се ругае всичко ценно, самото Отечество, при това най-вече от онези, които не са сторили нищо за него. Милиони българи гледат изпод вежди случващото се вътре в страната, но от далеч, толкова далеч, че никога и да не си помислят да се завърнат. Всички искаме “ свята и чиста република”, ала само на думи сме готови да я постигнем. Точно както преди 251 години и сега се срамуваме от родното,отричаме го, за да се отдадем на чуждото,което смятаме за по-невероятно.Търсим по-добрия живот,ала навън в чужбина. Там сме готови на всичко само и само да препечелим повечко пари,ала стане ли дума за връщане обратно,за мястото,където сме се родили и обичали – навеждаме гузно глави. Най-страшното от всичко е обаче фактът, че сме се оставили да бъдем излъгани,че нещата не зависят от нас,нямаме вяра в собствените си възможности, не гледаме напред и се примиряваме точно както в миналото предците ни са скланяли глава пред безчинствата,срамувайки се от себе си и живота,който са водели.

Тогава българите са намерили своя спасител в лицето на Паисий Хилендарски.Той успява да ги пробуди и обедини. Кой обаче ще обедини нацията ни днес? Да твърдя,че аз съм днешният Паисий е твърде нескромно и най-вероятно невярно.Не е и нужно обаче. Най-важното сега е да се поучим от миналото,от възрожденския подвиг не само на автора на “История славянобългарска”, но и на всички знайни и незнайни будители. Защото по-спешно от всякога е да прогледнем за сетен път и да разграничим спокойния и щастлив свят от този на негодниците.Моето послание към по-висшестоящите в социалната йерархия, а и към всички будни граждани е не да превръщаме чужбина в блян за толкова млади хора, да не позволяваме да ни подвеждат, защото можещите не трябва да са пречка, а вдъхновение за познание,надежда и енергия. Трябва да се научим да бъдем силни и достойни, а не раздирани от етнически,социални и политически конфликти, защото “съединението прави силата”! Трябва да си върнем времето,то е наше тук и сега.Всичко това обаче ще е възможно, когато се научим да вървим заедно срещу изпитанията на съдбата, когато отречем недъзите на обществото и го тласнем напред.Успеем ли да променим света,но не заради себе си, а заради другите – това ще е победа за всички,защото ще покажем,че сме научили нещо от прадедите ни, че сме се научили да бъдем хора,които могат да извоюват бъдещото си такова, каквото го виждат в мечтите си!

Крум Илиев Динев

XIв клас