Аз съм днешният Паисий моето послание към българите

Отварям очи. Тъмнина. Затварям ги. Тъмнина. Примигвам- същите тези мъгла и мрак... Има нещо нередно в действителността. Има нещо изгубено сред масите народ, сред еднотипното ежедневие. И то не проблем от днес, нито дори от вчера.Това е проблем на далечното минало, настоящето и бъдещето, защото никой не прави нищо за разрешаването му. Светлината в нас е изчезнала, божествената частица в нас се е изпарила. А някога е била там. Защото сме потомци на герои!

Не, ти няма да ме разбереш... Защото не мислиш, българино! И не помниш! Ти биваш манипулиран по най- мерзък начин. Изгубваш себе си. Затова всичко около теб е в мрак. Това не са тежки думи, това е реалността, която аз и ти създаваме. И ето, че близо 150 години по- късно пак трябва някой да се обърне към българския народ с думите: „О, неразумни юроде...“. Какво послание мога да ти оставя аз? Ще ме послушаш ли? Или си вече толкова потънал в имагинерна действителност, която властимащите манипулират, че си забравил да чуваш и виждаш всичко. Нима в теб не е останала частица от онзи възрожденски българин, който така ревностно пази родното, че се кланяш на някакви субкултури, които изглеждат гротескно? Нима няма с какво да се гордееш? Нима няма какво да дадеш на света?

Българино, ти не успя да научиш своя урок от първия български будител. И затова още търсиш себе си. Да, ти си българин! А това е повод за гордост, не за срам. Има ли друга държава, която вече 1300 години пази своето име? Има ли друг народ, който е преживял петвековно робство, запазвайки своята национална идентичност. Срамуваме се от собствената си същност, от това, с което трябва да се гордеем. Какво по жалко от това?

Ти ще ми кажеш, братко, че това ни дава държавата, че това ни показва целия свят. И ще имаш право, не мога да го отрека. Знам, че моето послание няма как да достигне до хората, имащи власт. Защото за тях грях няма, насита няма, мило и драго няма... Намерят ли начин, ще превземат целия свят. Но ти, обикновеният човек, също имаш вина, защото си част от държавата. Всички тези заслепени от власт управляващи, те са стъпили върху твоята глава, за да бъдат отгоре. Срамувай се от тях, но се срамувай и от себе си, защото не правиш нищо, за да промениш реалността. Явно 500 години робство не ти стигат.

Затова робуваш и днес- на чужди принципи, на чужд мироглед, на чужда култура, на чужди представи за морално и неморално. Загърбваш родното и търсиш красота в изкуственото. Оскотял си. Озверил си се. За хубостите на живота си ослепял, за радостите му. Защото ограничават свободата ти. Друг ти казва кое е смешно, кое- справедливо, кое- ценно, кое- красиво. А по своята същност ти, българино, си бунтар. Потомък си на Ботев, на Левски, на знайни и незнайни революционери, които виждат в свободата най- висшето благо.