Azalea Азалия цъфтящ храст от рода на Рододендрона

Anthurium – Антуриум идва от гръцкото „anthos“ – цвят и „oura“ – опашка. Има около 800 вида растения от семейство Змиярникови

Begonia – Бегония – голям род ниски растения от семейство Begoniaceae, включва над 900 вида, характерни за райони с тропичен влажен климат (Южна и Централна Америка, Африка и Южна Азия). Наречен е на Мишел Бегон, френски губернатор на Хаити в края на 17 век и покровител на ботаниката.

Calla – от семейство покритосеменни растения Змиярникови (Araceae)

Camelia – Камелия от семейство чаеви (Theaceae). Името е дадено от Карл Линей чест на йезуита-мисионер и ботаник Георг Йозеф Камел, който е пренесъл растението от Манила (Филипините) в Испания.

Clivia – Кливия – род покритосеменни растения от семейство Кокичеви

Cactus – Кактус – произлиза от гръцкото „кактос”, използвано в класическия гръцки за един вид тръни, вероятно кардона.

Змийският остров е единственото място в България където се срещат диворастящи кактуси. Всъщност се оказва, че диворастящи кактуси са открити по две от тепетата на гр. Пловдив – Сахат тепе и Бунарджика. Кактусите плътно са покрили на много места десетки квадратни метри по южните трудно достъпни скални склонове. Интересното е, че са се видоизменили в определена степен и са се аклиматизирали напълно. Вероятно са донесени чрез гларуси (хранейки се в ботаническата градина в Балчик) и мигрирайки по р. Марица. Все още не са проучени напълно.

Daisy – от семейство сложноцветни (Asteraceae), принадлежащи към отдел покритосеменни

Dogwood – от семейство дрянови (Cornus)

Dahlia – далия или гергина. Произхожда от Мексико, където е национален символ.

Edelweiss – еделвайс от немски edel – благороден и weiss – бял (на латински

Leontopodium – „Лъвска лапа”)

Forsithia – Форсайтия от рода покритосеменни растения. Видът е кръстен на Уилям Форсайт – шотландски ботаник, който е донесъл растението от Китай в Европа

Gerbera – вид декоративно растение от семейство слънчогледови. Кръстен е в чест на немския ботаник и естествоизпитател Траугот Гербер – приятел на Карл Линей. Има и друга версия, че произхожда от herba = трева.

Geranium – здравец – произлиза от гръцкото „geranos” = жерав. На немски заради формата си се нарича „щъркелова човка”

Gardenia – гардения – наречена от Карл Линей в чест на американския естествоизпитател Александър Гарден

Hibiscus – хибискус – от семейство слезови. Повечето растения произлизат от Азия, но някои растат и в Африка в диво състояние. В Индия белият хибискус се използва като лечебно средство, а в централноафриканските страни за производството на сокове. Сирийската роза e национално цвете на Южно Корея, а китайската роза – на Малайзия.

Iris – известен още като перуника. Името „ирис” е името на гръцката богиня на дъгата Ирис – заради голямото разнообразие от цветове

Lilium – или крем. От Ботаническата градина на БАН считат, че името на цветето произхожда от думата “ли-ли”, която означава “бял-бял”. Авторите не са единни дали “ли-ли” е древнокелтска, или древногалска дума. Други пък приемат, че думата “лилиум” идва от гръцката дума “Leirion” – бял.

Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик IX.

А Людовик XIV пуснал в обръщение пари във формата на златни и сребърни лилии.

• 
  Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума „Звезда на земята”.
  
• 
  Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
  
• 
  В Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
  
• 
  Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
  
• 
  Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана “градът на лилиите”.
  

Magnolia – магнолия – кръстена е на френския ботаник Пиер Маньол (Pierre

Magnol)

Marcissus of Daffodil – нарцис

Oleander – олеандър или зокум – едно от най-отровните растения в света и съдържа безброй много токсични съединения, много от които са смъртоносни за хората и особено децата. Ама у нас може да се срещне и в училищни дворове. Олеандърът може да съхрани токсичността си дори след като изсъхне. Смята се, че едно листо може да се окаже смъртоносно за дете или пеленаче. В южна Индия има безбройни докладвани самоубийства на хора консумирали олеандрови семена под формата на каша. Повечето животни могат да умрат от това растение.

Poppy – мак – често се използва като символ на съня или смъртта. Другото тълкуване е, че ярко червеният цвят е символ за обещание за възкресение след смъртта.

Pansy – теменужка – думата произлиза от френската „pensee” = мисъл. Наречена е така, тъй като цветето прилича на човешко лице. Напр. през август клюмва напред като че е вглъбено в мислите си.

Rose – роза – първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век – около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на ХІХ век се е формирала т.н. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.

Sunflower – слънчоглед – през ХVІІІ век използването на слънчогледово масло става много популярно в Европа и по-специално заради Руската православна църква – според традициите то е едно от малкото масла, което не е било забранено по време на Великия пост.

Tulip – лале – пренесено е в Европа от Мала Азия през ХVІ век. Българското име произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан”

Unknown – непознато цвете