Б ъ л г а р с к а а к а д е м и я н а н а у к и т е и н с т и т у т п о с о ц и о л о г и я



Дата19.11.2018
Размер121 Kb.

Б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н А У К И Т Е

И Н С Т И Т У Т П О С О Ц И О Л О Г И Я


ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ ПО ТЕМИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА В БЪЛГАРИЯ
съвместно проучване на Българска Фондация Биоразнообразие и Институт по социология при БАН
Паспорт на изследването

Представителност: за пълнолетното население на България

Извадка:1000 човека в цялата страна

Период на провеждане:15.10 – 26.10. 2007

Съдържание/Въпроси

  • Какво е значението за опазване на природата според обществените нагласи?

  • Каква е динамиката на нагласите в сравнение с предходното проучване, възложено от Фондация Биоразнообразие през 2005?

  • Каква е оценката на застрашеността на различни защитени територии в България?

  • Какво е личното участие и ангажимент към опазване на природата?

  • Какво е отношението към екологичните храни, към фирмите-производители и търговците?

  • Каква е готовността за дарителство в полза на природата?

  • Каква е обществената подкрепа за природозащитните протести от последната година? Има ли втора зелена вълна в България?

  • Каква е разпознаваемостта и подкрепата за природозащитните организации в България?


РЕЗУЛТАТИ
1. Нагласи за значение на опазване на природата
Най-голямо съгласие има по твърдението, че «За проблемите на околната среда трябва да има международни споразумения, които България и останалите страни да спазват» - подкрепено от 91% от анкетираните. Следвано е от твърдението - «Икономическият прогрес в България ще спадне, ако не опазваме по-добре околната среда», подкрепено от 64%. Третото твърдение - «Трябва да се очаква, че по-бедните страни ще полагат по-малко усилия за опазването на околната среда от по-богатите» е подкрепено от по-малко от половината анкетирани (48%).

Резултатите показват приобщеност към международните спогодби, обвързване на икономически растеж и опазване на природната среда. Положителен факт е по-слабата застъпеност на по-скоро пасивната нагласа на народ-получаващ, вместо активно допринасящ за опазването на природата.

Следващата група твърдения се отнасят до специфичния български контекст. Най-голямо съгласие е изразено по отношение на твърденията “Строежите в защитените територии са недопустими”(82%) и “Собствениците на земи в ЗТ трябва да се съобразяват с ограниченията за застрояване (87.7%). По въпросите на застрояването в ЗТ природозащитниците очевидно могат да разчитат на широко обществено разбиране и подкрепа.

Разминаване между съгласни и несъгласни се наблюдава при твърдението “В България има достатъчно развита инфраструктура за туризъм” – съгласните са 46.2%, несъгласните са 36.9%.Значителен е делът на неможещите да преценят. Тези отговори насочват към дефицитите на пресечната точка между опазване на природата и развитието на природосъобразен туризъм.


Динамика на нагласите 2005-2007
По предходните твърдения потърсихме динамиката на обществените нагласи в сравнение с предходното проучване, възложено от БФБ през 2005 г. При твърдението (2.1) «В България има достатъчно развита инфраструктура за туризъм» е нараснал делът на несъгласните за сметка на тези, които не могат да преценят. При твърдението (2.2) «В България има достатъчно сгради и постройки в парковете» нараства делът на съгласните и намалява на несъгласните, което може да се дължи на привличането на публичния интерес към проблема със застрояването в парк «Странджа» и акциите на природозащитниците в негова защита. При твърдението (2.3) «Строежите в защитените територии са недопустими”има запазване на нагласите в изминалия двегодишен период.Мнението «Собствениците на земи в ЗТ трябва да се съобразяват с ограниченията за застрояване” (2.4) също има запазване на нагласите в изминалия двегодишен период. Намалява делът на тези, които не могат да преценят. Общественото мнение по въпроса за застрояването е все по-информирано, макар че съществува известна поляризация, която остава. Делът на тези, които считат, че застрояването не вреди на околната среда (2.5) леко се повишава. Съществуването на полярни мнения е важен фактор, тази поляризация следва да се следи във времето и съобразно местните специфики на региона.
Динамика на нагласите към лично участие

Първите три възможности през 2005 са обръщане към медиите, търсене на съмишленици и съдействие на природозащитна организация. Подреждането на трите стъпки през 2007 е «ще потърся съмишленици», ще се обърна към природозащитна организация и тогава идват медиите. Интересно е изместването от медиите към гражданската активност в посока съюзяване със съмишленици. Нараства значението на самоорганизиращото се гражданско общество и противостоенето му на правителството. Мнението «правителството трябва да решава проблемите на природната среда» се споделя през 2007 от 58.9% от анкетираните. Отговорите – ще направя нещо сам - 42.2% и бих дарил пари, ако съм сигурен, че ще се използват по предназначение са дадени съответно от 42.2% и от 49.9%. Тук може да се види надигането на зелена вълна в България. Измервана с нагласите за по-голяма гражданска активност и активно противостоене на правителството, за да неутрализира икономическите интереси, несъобразени с изкискванията на природната среда.


Оценка на значимостта на проблемите за защита на природата в България

Първите три проблема с одобрение от над 90% от анкетираните са - изсичане на горите (98.8), изпускането на язовирите и опасността от приливна вълна (94.7%), презастрояването на Черноморското крайбрежие (92%). Градацията на следващите проблеми е бездомните кучета и котки (83.7%), презастрояването в курорта Пампорово (79.2%), строежът на минивецове по реките (68.1%), изграждането на Супер Боровец (67.8%), строежът на ски писти в национален парк “Пирин” (66.4%), проектът за разширяване на ски курорт Паничище (62.0%).

Информираността на общественото мнение по различните проблемни точки на природозащитната карта е нееднаква. Респективно готовността да бъдат подкрепени природозащитниците може да се очаква, че ще бъде различна. Освен това приоритетите в общественото мнение би следвало да алармират природозащитниците към това, което тревожи хората. Ясно е, че е по-лесно да се отговаря на обществените очаквания, отколкото да се променят обществените нагласи. Ако сериозните природозащитни организации не вземат пред вид публичните послания, те ще бъдат взети на въоръжение от природозащитници-популисти, обещаващи на хората това, което те очакват да чуят. Тук патосът е преди всичко да се обърне внимание на първите три приоритета според обществените нагласи – горите, язовирите и Черноморието.
Натура 2000

Безспорно една от най-интензивно обсъжданите теми през последната година е включването (и изключването) на територии в мрежата Натура 2000. За тази природозащитна кампания са чували 78.4% от анкетираните – най-много в сравнение с останалите, предложени за оценка природозащитни кампании. Подкрепят я 59.9% от тях. Прави впечатление по-ниският дял на подкрепящите кампанията в сравнение с информираните за нея. Затова потърсихме отговор и на въпроса за предимствата за местните хора от включването на природни територии в мрежата Натура 2000. По този въпрос общественото мнение остава в значителна степен неинформирано – предимства има според 34.8%, няма според – 17.2% и не могат да преценят близо половината (47.9%) от анкетираните.


Природозащитни кампании

Информираност

Осведомеността за природозащитните кампании в ход през настоящата година е както следва - Натура 2000 (78.4%), Да спасим природен парк Странджа (68.2%), Да спасим Иракли (60.4%), против изграждането на ски-зона Супер Паничище в национален парк Рила (23.8%), За да остане природа в България (23.2%).


Подкрепа

За всички изброените кампании информираността е по-висока от подкрепата, но стойностите са твърде близки, което говори за убедителното им публично представяне. Подредбата на подкрепата е аналогична на информираността


Информираност

За да се информират по проблемите на опазване на природата хората в национална представителна извадка, където са представени различните типове населени места, възрастови, обрзователни и подоходни групи разчитат най-много на традиционните средства за масово осведомяване – радио, телевизия, вестници (87.3 %). Другите канали за информиране следват на значителна дистанция – директно от колеги и приятели – 13.3%, по интернет (е-мейл, блог, сайт) – 8.7%, директно от членове на природозащитна организация – 2.2%. Като цяло делът на неинформираните хора – които не са чували за никоя кампания и не ползват никакъв източник на информиране по темите, свързани с опазване на природата , измерен по различни въпроси в анкетата варира около 9%. Такъв е делът на заявилите не съм чувал за никоя природозащитна кампания.


Популярност на природозащитата

За популяризиране на природозащитните кампании значение имат организациите и личностите, които се ангажират с природозащитни каузи.



Организации

При оценка на разпознаваемостта на природозащитните организации подреждането е – Зелена партия -60.7%, Зелени патрули – 48.8%,Зелени Балкани – 42.4%, Българско дружество за защита на птиците -28.2%,Българска фондация Биоразнообразие -13.4%,Асоциация на парковете – 4.7%,Балкани – 3.4%, WWF България – 3.1%. Ясно може да се разграничат с най-голяма разпознаваемост организациите, с генезис в зората на демокрацията – Зелена партия, Зелени патрули. Към тях в свободни отговори е добавена организацията – Екогласност (10 вписвания), въпреки че тя не присъства активно в публичния живот през последните години. Обществените нагласи са инертни и изискват повече време, за да се променят, респективно отшумяват по-бавно.

Същевременно се забелязва надигането на втора зелена вълна – в нея са популярни природозащитни организации без заявена политическа позиция – Зелени Балкани, Българско дружество за защита на птиците, Българска фондация Биоразнообразие. В същата посока – ясен природозащитен профил без политическа идентификация имат и останалите три организации, със сравнително по-ниска разпознаваемост. Зеленият сегмент на гражданското общество има ясно очертан профил и значим брой публично разпознаваеми организации, които го изграждат и развиват.

От един респондент е вписана организацията Зелена България, което е интересно предвид съвпадането на теренното изследване с масираната предизборна кампания на партията в София. Явно в зеления сектор има достатъчно резистентност и подкрепата не се дава автоматично на всяка организация, наричаща себе си зелена.


Линости

Дълъг е списъкът от български и чуждестранни личности, които масовите нагласи свързват с природозащитна кауза. Ще разделим споменатите български личности в четири категории – от първата зелена вълна в началото на демокрацията, личности, придобили публичност от последните години на масови протести в защита на природата, хора от света на спорта и изкуството, на последно място – представители на изпълнителната власт, имащи отношение към природата.



Първата категория включва личностите на първата зелена вълна – Александър Каракачанов и Петър Берон – с най-голям брой споменавания (12). Към същата група отнасяме Нешка Робева, Петър Слабаков, Амадеус Кръстев, Петър Пенчев.

Втората категория включва личности от втората зелена вълна, лидери на природозащитни организации , оглавили протестите през последните години – Андрей Ковачев, Петко Цветков, Тома Белев, Катерина Раковска и др.

Третата на хора от света на спорта и изкуството – Магдалена Малеева, Нели от Сървайвър, участвала в почистване на Странджа, Камен Воденичаров, Белослава, Калки и т.н .

Четвъртата - на личности от изпълнителната власт – респондентите свързват с имената на Евдокия Манева, Емел Етем, Джевдет Чакъров.
Оценка на ефективността на действията на природозащитниците

На първо място са поставени сигналите до европейските институции (50.3%), по-ниска е стойността, но сходна е насочеността на подкрепата на ефективността на контактите с международните институции – 41.6%. Три действия са със сходна подкрепа за тяхната ефективност – мирни протести – 46.5%, срещи с правителството – 45.7% ,подписки – 40.2%. Най-ниска ефективност (6.8 %) е отбелязана за артистичните акции. Когато имаме пред обаче публичния ефект от ангажирането на известни медийни лица от сферата на изкуството става ясно, че тези форми в никакъв случай не бива да се пренебрегват. Все пак те остават с по-малка и специфична аудитория и привърженици. Добавено от респондентите е желанието за повече активност на местно ниво – разговори с кмета, информираност и решаване на въпросите на местно ниво.



Публична разпознаваемост на Българска фондация Биоразнообразие

Фондацията се разпознава през приноса и участието в следните кампании – За природен парк Странджа – 19%,Натура 2000 – 18.9%, Да спасим Иракли – 13.5%, Зелен пояс – 2.3%, Супер Паничище – 1.5%. Това позволява да се оценят вложените усилия и ресурси с постигнатия ефект като разпознаваемости съответно да се потърсят коригиращи действия.


Гражданска активност

Запазва се тенденцията нивото на информираност и на подкрепа да са по-високи от тези за лична активност. През последните 5 години са участвали в природозащитна акция – 27.2%, подписали са искане за опазване на околната среда -12.7%, участвали са в протест или демонстрация – 3.0%, дарили са пари на организация, свързана с природоопазването – 2.5%.


Нагласи към дарителство

Малко над 50% са се определили към някаква форма – останалите се разпределят между не бих направил дарение – 36.4% и бих участвал с доброволен труд (9%), в някои случаи с добавката – при участие на цялото семейство. И това не е лоша идея – за по-интензивно мобилизиране на гражданите в акции, за които имат спомени от собствения си живот.

Сред формите за дарение най-голяма популярност е придобило дарението чрез SMS – (39.1%), следвани от акции за набиране на средства на публични места (улици, паркове) – 20.3%, оповестяване на специални магазини, които отчисляват част от цената за опазване на природата – 14.8%.

Добавените от респондентите форми за дарителство са – дарение по банков път, дарение в кметството и дарение, свързано с децата. Последното често се разглежда като конкурентна на природозащитата кауза, но сигурно е възможно и свързването им. Сравнително тънък е слоят от хора, на които може да се разчита за дарение. До 1 лв. биха дарили -8.8%, 2-5 лв. – 31.3%,6-25 лв.-37.1%,26-50 лв.-10.3%,51-100 лв. – 8.0%,100+ - 4.5%. Най-голям е делът в категорията 6-25%, след което има намаляване на дяловете. Големите дарения би трябвало да се търсят чрез различен тип дарителски форми в сравнение със средните суми, за които в момента има готовност да бъдат дарени.



Зелен начин на живот

По-малко от една трета са тези, отбелязали, че практикуват във всекидневието си форми на зелен начин на живот – използват енергоспестяващи крушки и уреди (39.7%), събират отпадъците разделно (38.9%), имат у себе си платнена торбичка за пазар, избягвайки ползването на полиетиленови (39.7%), карат колело – 22.8%. Прави впечатление активността в дописването на форми към зеления начин на живот - ходене пеш, използване на по-качествен бензин, купуване на еко килими, торене с естествени торове, изключване на електро уредите, редовна работа в градината и разходка сред природата, придържане към вегетарианство, засаждане на дръвчета и т.н.

Въпросите за туризма, зеления начин на живот и за биологичните храни дават естествената посока на връзките на природозащитниците с приобщените към сродни каузи.
Биологични храни

Част от зеления начин на живот е и подбирането на висококачествени биологични храни.Когато купуват хранителни продукти – 46.5% от анкетираните се интересуват от техния произход, приблизително толкова не се интересуват – 45.8%. Същият дял отговори има и за незаинтересованите от биологичните храни. По този въпрос има ясна поляризация на мненията. Потърсихме по-детайлно причините за липсата на интерес към биологичните храни. Много важно е недостатъчното доверие в производителите – 83.8% отговарят, че не вярват на хората, които предлагат продуктите си като биологични храни на пазара. Доверяващите се на производителя са – 16.2%.



Мнението е повторено и в друг въпрос, отнасящ се до биологичните храни – Какво мислите за тях? Най честият отговор е – търговците мамят с етикета «биопродукт» - 41.6%, няма достатъчно предлагане – 18.2% е мнението по-често изразявано от жителите на областните градове, много са скъпи – твърдят 15% от анкетираните.
Изводи


  • Констатирани са следните обществени нагласи - приобщеност към международните спогодби, обвързване на икономически растеж и опазване на природната среда, по-слаба застъпеност на пасивната нагласа на народ-получаващ, вместо активно допринасящ за опазването на своята природа.

  • Общественото мнение по въпроса за застрояването е все по-информирано, макар че съществува известна поляризация, която се запазва. Делът на тези, които считат, че застрояването не вреди на околната среда леко се повишава.

  • Информираността на общественото мнение по различните проблемни точки на природозащитната карта е нееднаква. Първите три приоритета според обществените нагласи са изсичането на горите, изпускането на язовирите и застрояването по Черноморието.

  • Нивото на информираност и на подкрепа са многократно по-високи от тези за лична активност.

  • При оценка ефективността на действията на природозащитниците последователността на трите най-предпочитани форми е - сигнали до европейските институции, мирни протести, срещи с правителството.

  • Сравнително тънък е слоят от хора, които могат да дарят. Най-голяма е готовността да се дари чрез SMS. Следват набиране на средства на публични места и обявяването на магазини, които отчисляват част от цената на продуктите за природозащитна кауза.

  • По-малко от една трета са тези, отбелязали , че практикуват във всекидневието си форми на зелен начин на живот.

  • Зеленият сегмент на гражданското общество има ясно очертан профил и значим брой публично разпознаваеми организации, които го изграждат и развиват.






Каталог: upload -> documents -> no-date
no-date -> Предстои двоен опит за заличаването на Природен парк Странджа Изявление на 17 природозащитни организации от коалицията „За да остане природа в България”
no-date -> Май 2007 съдебното дело срещу природен парк странджа
no-date -> Циркус седемте езера
no-date -> O ц e н к а за съвместимостта на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево
no-date -> Решение на Министерския съвет №122 от 03. 2007 г.
no-date -> Приложение 1
no-date -> Българско дружество за защита на птиците
no-date -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството Министерство на околната среда и водите
no-date -> Г. Относно: изменение на Общ устройствен план (оун) на Община Царево
no-date -> П р и л о ж е н и е т а б л и ц и


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница