Б и з н е с к о м п а с за Социалистическа република Виетнам през 2016 г

1. 
   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ВИЕТНАМ.
   

ТЕРИТОРИЯ - 331 690 кв.км.

годишен прираст – 1,1 %, грамотност – 96 % (мъже),

92 %(жени)
ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ - виети (85,7%), таи (1,9%), тхаи (1,8%),

Мионги (1,5%) (2014 г.)

дай (1,1%), протестанти (0,5%) и др.(по оценка от 2014 г.)

НА ЦК НА ВКП NGUYEN PHU TRONG

TRUONG TAN SANG

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ ДАНГ ТХИ НГОК ТХИНХ (април 2016)

DANG THI NGOC THINH

НАЦИОНАЛНОТО СЪБРАНИЕ NGUYEN SINH HUNG

NGUYEN XUAN PHUC

РАБОТИ PHAM BINH MINH

ПРОМИШЛЕНОСТТА И TRAN TUAN ANH

ТЪРГОВИЯТА

ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ Н.ПР. Г-ЖА НГУЕН ТХИ ХОНГ ОАН (декември 2015)

NGUYEN THI HONG OANH

ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪКНОМОЩЕН Н.ПР. Г-Н ЕВГЕНИ СТОЙЧЕВ (октомври 2013)

ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВИЕТНАМ

През 938 г., след 1000-годишно китайско владичество, се създава независима виетнамска държава. През следващите 4 века тя се превръща в силното, централизирано кралство Дай Виет в северната част на днешен Виетнам. Постепенно то завладява териториите на кралство Чампа в среден Виетнам. Страната се управлява от множество виетнамски феодални династии, по важни от които са: Ли (11-12 в.), Чан (13-14 в.), Ле (15, 16, 17 в.). През този период страната е с централизирана администрация, силна армия и развити икономика и култура. Отбива китайските нашествия на династията Сун през 11 в., Юан през 13 в. и Мин през 15 в. През 18 в., по време на последната виетнамска династия Нгуен е завладян Южен Виетнам, след като оттам са изтласкани камбоджански войски. В средата на 19 в. Франция завладява отделни виетнамски провинции, а през 1884 г. цялата страна е колонизирана от Франция. През Втората световна война Виетнам е окупиран от Япония.

В деня на капитулацията на Япония, на 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява Демократична република Виетнам. Въоръжената съпротива срещу Франция, която възстановява позициите си в страната след края на войната, завършва с победата при Диен Биен Фу и изтеглянето на френската армия (1954 г.).

Съгласно решенията на Женевската конференция от 21 юли 1954 г. страната е разделена по 17-я паралел на Северен и Южен Виетнам /Демократична република Виетнам и Република Виетнам/. След Тонкинския инцидент /1964 г./, рязко се засилва американската военна намеса. Войната във Виетнам приключва с Парижкото споразумение от 1973 г., след което през 1975 Северен и Южен Виетнам се обединяват. На 25 април 1976 г. е обявено създаването на Социалистическа република Виетнам.

Годините след войната са особено трудни за страната, която се сблъсква с изключително тежки социално-икономически и хуманитарни проблеми, допълнително усложнени от водената от комунистическия режим затворена политика.

1. 
   Държавно устройство и вътрешно положение.
   

Висш законодателен орган е Националното събрание /НС/ с мандат 5 години и 500 депутатски места. Политическото присъствие в парламента е монополизирано от ВКП.

Населението на Виетнам се увеличава стремително, като според прогнозите на ООН се очаква до 2030 г. да надхвърли 120 млн. души.

Страната е изправена пред редица сериозни проблеми: нараства корупцията, включително и сред част от висшата държавна администрация, престъпността, наркоманията и проституцията; по неофициални данни безработицата достига 20-25 % от трудоспособното население (т.е. около 11 млн. души); напрежение поражда тенденцията за увеличаване на разслоението в доходите между отделни райони и провинции, както и между различните обществени групи.

Виетнам е подписал 5 от 6-те международни договора по правата на човека, но не и Конвенцията срещу мъченията и Римския статут за Международния съд. Въпреки заявяваното желание на властите за сътрудничество и отстъпки, относително голям остава броят на смъртните наказания /който се пази в тайна/. Продължават арестите и присъдите над дисиденти и журналисти.

На VI-я конгрес на ВКП през 1986 г. ръководството на страната решава да излезе от международната изолацията и да започне „политика на обновление” - преход от планова към пазарна икономика, съчетана с реформи в структурата на държавата. Приета е програма за социално-икономически преобразования, наречена „Дой Мой” (Doi Moi). В нея е заложено провеждането на прагматична политика на "отворени врати" в икономиката и външната търговия, изграждане на социалистическа пазарна икономика, ликвидиране на бедността до 2010 г., а във външната политика - деидеологизиран подход и "приятелство с всички заинтересовани страни”.

Виетнамският модел на изграждане на пазарна икономика до голяма степен наподобява този на Китай. Отделни елементи в него са заети от практиката на Сингапур, Малайзия и други страни-членки на АСЕАН. Постигнатите резултати досега в осъществяването на реформите в икономиката и обществено-политическия живот като цяло са успешни, в резултат на което е налице политическа стабилност.

През януари 2016 г. в Ханой се проведе Дванадесетият конгрес на ВКП. Приет бе петгодишен план за развитие на Виетнам за периода 2016–2020 г., чиято цел е продължаване изграждането на социалистически ориентирана пазарна икономика. Конгресът преизбра за генерален секретар на ВКП Нгуен Фу Чонг, който е председател на Политбюро, висшия изпълнителен орган на ВКП.

Настоящото виетнамско ръководство се състои, както от представители на старата генерация политици, които са емоционално свързани със Съветския блок, така и от по-млади хора – технократи, част от които са получили образованието си в Западна Европа, САЩ и Австралия. То трябва да се справи с проблеми като корупция, незадоволително положение на човешките права, религиозните и политически свободи, независимостта на медиите, свободата на словото, на информация, на събиране и сдружаване. Трябва да продължи процеса на реформите и да привлече повече чуждестранни инвестиции. През 2016 г. Комунистическата партия остава ръководна сила, въпреки че очевидно тя не е еднородна, а в нея протичат политически процеси, инспирирани от икономически интереси.

През следващите няколко години, предвид здравия контрол от страна на властта и твърдата политика към всякакви форми на политическа опозиция, едва ли могат да се очакват сериозни промени в еднопартийния модел (Социалистическата и Демократическата партии, се саморазпускат през 1988 г. Опитите за създаване през 1990 г. на Партия на народното действие завършват през 1992 г. с арести и съд на инициаторите). В по-дългосрочна перспектива е вероятно създаването на многопартийна политическа система. За момента, поради липса на реално разделение на властите и изключително бързите социални промени в условията на еднопартийна система и при нежелание за политическа либерализация, в страната не съществува организирана опозиция. Сред основните си приоритети по линия на правата на човека през следващите 5 години Виетнам поставя: ликвидиране на глада, намаляване на бедността, създаване на нови работни места, правни и административни реформи, ефективно и достъпно здравеопазване.

Правителството отбеляза успех в подобряване на жизнения стандарт. БВП на глава от населението достигна 2 109 щ.д., което е увеличение с 57 щ.д. в сравнение с 2014 г. От 01.01.2016 г. прага на бедността беше увеличен на 33 щ.д./месец в селските и 42.4 щ.д./месец в градските райони. За сведение, през периода 2011-2015 г. границата на бедността беше месечен доход под 20 щ.д. в селските и 25 щ.д. в градските райони.

Бюджетните разходи достигнаха 47.84 млрд. щ.д., което е с 7.2 % по-ниско от Плана. Трябва да се подчертае, че правителството успя значително да намали бюджетните разходи в публичния сектор, с което компенсира до известна степен по-малките бюджетни приходи. 7.28 млрд. щ.д. от бюджетните разходи бяха разходвани за инвестиционно развитие, което пък е с около 7 % по-малко от предварително планираното. Вероятно това се дължи на започналото официално през 2015 г. публично-частно партньорство в различни инвестиционни обекти от обществено значение, т.е. на нарасналата роля на частното финансиране, както и на увеличените плащания по външния дълг, който тепърва предстои да се преструктурира. По данни на Световната банка външният дълг на страната вече е достигнал критичните 50 % от БВП.

С цел балансиране на бюджета през 2015 г. започна административна реформа, вследствие на която бяха съкратени 4000 бюджетни служители, и която вероятно ще продължи и през 2016 г. Друга мярка, която правителството е принудено да предприеме, е бързата приватизация на печеливши предприятия. Финансовият министър апелира през октомври 2015 г. пред НС за продажба на държавните дялове в над 10 предприятия, за да се осигурят 1.77 млрд. щ.д. за предстоящи плащания през 2016 г. След като правителството беше изправено пред ликвидна криза в края на 2015 г., то беше принудено да заеме 1.33 млрд. щ.д. от валутните резерви на страната. Очевидно бързата приватизация, дори и на печеливши предприятия, изглежда неизбежна стъпка за консолидиране на бюджета.

Приватизация. През периода 2011–2015 г. Виетнам преструктурира 558 бр. и направи оценка с цел приватизация на 478 държавни предприятия. Въпреки поставената цел за приватизация на 289 предприятия чрез публично предлагане на акции през 2015 г., само 70 предприятия на стойност 326.2 щ.д. бяха раздържавени чрез този метод. Основна причина за бавния процес на приватизация е липсата на инвеститорски интерес, като само 36.1 % от всички предложени акции бяха закупени от инвеститорите. До настоящия момент не повече от 15 % от публичната собственост е раздържавена. Въпреки всички положителни законодателни промени, които правителството успя да прокара през НС, то не положи необходимите усилия за премахване на основната пречка пред чуждестранните инвеститори, желаещи да участват в процеса на приватизация – да премахне праговете за чуждестранно участие в приватизираните предприятия, които се запазиха относително високи – между 30 и 49 % в различните сектори.

Банкова система. Правителството успя да намали размера на лошите дългове до 2.55 % от общия размер кредити, което може да се оцени като голям прогрес като се сравни тази цифра с 17.43 % през 2012 г (11.18 млрд. щ.д.). Банковата система претърпя значително преструктуриране чрез намаляване на броя, но увеличаване на оперативната ефективност на банковите институции. От 40 банки през 2012 г. броят им беше сведен до 28 през 2015 г. През периода банките постепенно подобриха кредитната си активност, като размерът на индустриалното кредитиране се увеличи с 18 % на годишна база.

Други.

През 2015 г. бяха регистрирани 94 754 стопански предприятия със записан капитал в размер на 27 млрд. щ.д. Този показател представлява увеличаване с 26.6 % на броя и с 39.1 % на размера на записания капитал, което е свидетелство за постепенно възстановяване на най-уязвимите от икономическите флуктуации средни и малки предприятия (СМИ). Новорегистрираните предприятия създадоха 1.47 млн. работни места.

През 2015 г. обемът на експортния стокооборот възлезе на 162.4 млрд. щ.д., което беше значително относително нарастване от 8.1 % в сравнение с 2014 г. Компаниите с национален капитал допринесоха само с 47.3 млрд. щ.д., което е намаление с 3.5 % спрямо предходната година. В същото време приносът на компаниите с чуждестранни инвестиции беше 115.1 млрд. щ.д. или 70.1 %-ов дял (+ 13.8 %). Основни причини за слабото участие на държавните предприятия и на тези с частен национален капитал в положителната тенденция на виетнамския експорт бяха намалената в световен мащаб цена на суровия петрол (-48.5 % стойностно и – 1.3 % като обем до 3.72 млрд. щ.д.), както и понижаващата се цена на агропродуктите.

Номенклатурата на основните експортни продукти продължи да бъде доминирана от трудоемки и селскостопански продукти. Продуктово водещи са телефонните и телекомуникационната техника (30.18 млрд. щ.д.), текстилът и изделията от текстил (22.81 млрд. щ.д.), електрониката и компютърните компоненти (15.6 млрд. щ.д.), обувките (12 млрд. щ.д.), машините и аксесоарите (8.17 млрд. щ.д.), морските продукти и рибата (6.57 млрд. щ.д.), суровият петрол (3.72 млрд. щ.д.), кафето, каучукът, оризът и др. Основни експортни пазари за виетнамската продукция се запазиха САЩ, ЕС, АСЕАН, Китай, Япония и Република Корея.

Общият обем на импорта през 2015 г. възлезе на 165.6 млрд. щ.д., което представлява 12 % увеличение в сравнение с 2014 г. Компаниите с национален капитал осъществиха внос на стойност 67.6 млрд. щ.д., а тези с чуждестранно участие – 98 млрд. щ.д. (+ 16.4 %).

Основната номенклатура на импорта е силно свързана с експортноориентираните отрасли. Най-голямата част внасяни стоки се формира от категорията на машините и машинното оборудване – 48 %, а 50.5 % е делът на суровините и материалите. Много малка част - само 8.7 % от общия внос, е използвана за внос на потребителски стоки. Внесените машини и аксесоари формират 27.6 млрд. щ.д. (+23.1 % с сравнение с 2014 г.), следвани от електроника, компютри и аксесоари – 23.3 млрд. щ.д. (+ 24.2 %), телефони и компоненти – 10.6 млрд. щ.д. (+ +25.4 %), тъкани – 10.2 млрд. щ.д. (+ 8.2 %), , стомана – 7.49 млрд. щ.д. (+ 33.2 % като обем, но -2.9 % като стойност), пластмаси – 5.96 млрд. щ.д. (+13.7 % като обем, но – 5.7 % като стойност), рафинирани петролни продукти - 5.34 млрд. щ.д. (+ 18.9 % като обем, но -29.1 % в стойностно изражение) и др.

Най-големият вносител във Виетнам продължава да е Китай с внесени стоки на стойност 49.3 млрд. щ.д. (+12.9 % на годишна база или 28.8 % от брутния импорт на страната). Други стратегически важни търговски партньори на Виетнам са Република Корея, АСЕАН (основно Сингапур и Тайланд), Япония, САЩ и ЕС.

Международните донори – Световната банка и Международният валутен фонд, неколкократно призоваха правителството да преразгледа ролята на държавния сектор в икономиката, като считат, че именно неговото неефективно управление е причина за съществени недостатъци в икономическата структура и отношения в страната. И двете организации са единодушни, че забавянето на структурните реформи ще е причина за обществено недоверие и недоволство, увеличаване на бюджетния дефицит и невъзможност за провеждане на адекватна социална политика.

През 2015 г. Виетнам постигна значителен напредък по пътя на световната икономическа интеграция. Завършиха преговорите за сключване на споразумения за свободна търговия (ССТ) – с Република Корея, с Евразийския икономически съюз (ЕИС), с ЕС (04.08.2015 г. споразумение по принцип) и със страните от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) (05.10.2015 г. по принцип и подписано в окончателен вариант на 04.02.2016 г.). Поведението на виетнамската страна по време на преговорите беше принципно, последователно и със стремеж да защити родните производители и икономическите интереси на страната. Преговорните процеси бяха катализирани от индивидуалната амбиция на бившия министър-председател Нгуйен Тан Зунг да продължи политическата си кариера. Предстоящият процес на ратификация, особено в ЕС и САЩ, се очаква да бъде сложен и да бъде обвързан със състоянието на правата на човека. В частност, в ТТП са заложени политически клаузи за демократизация на страната чрез изграждане на свободни профсъюзи и повишаване на екологичните норми, които към настоящия момент на политическа конюнктура във Виетнам изглеждат непреодолима пречка за влизане в сила на международния акт.

Очевидно виетнамската икономика излиза от неблагоприятното влияние на глобалната икономическа криза. Положителен ефект върху предвидимостта на икономическата среда оказват политическата стабилност, контролът върху инфлацията, снижаването на банковите лихви, положителният ръст на индустриалното производство и публичните инвестиции. Темпът на нарастване на инвестиционното кредитиране е показателен за положителната тенденция на бизнеса да инвестира, а частните лица да потребяват предимно стоки произведени в страната. Въпреки ръстът в размера на ПЧИ сложността и неадекватността на виетнамското законодателство не е положителна предпоставка за окончателни прогнози относно техния тренд в краткосрочен план. Фискалният дефицит и огромният натиск върху бюджета вероятно ще ускорят процесите на приватизация в икономиката и може да се очаква промяна и в доказано неефективните методи на раздържавяване, които не успяват да привлекат чуждестранни инвестиции в технологично изостаналия, но съществен като размер държавен сектор на икономиката.

1.3. Външна политика на СР Виетнам.

В областта на външната политика през 2015 г. Виетнам продължи курса, определян от анализатори като „повече приятели, по-малко врагове“. Външнополитическите действията бяха в унисон със стремежа за изграждане на всеобхватни международни връзки, диверсифициране на чуждестранните партньорства и пълноценно интегриране в международните и регионални организации. Външната политика в този смисъл се разглежда като ресурс за гарантиране на националния просперитет и на социално-икономическото развитие на страната.

През 2015 г. Виетнам продължи да води прагматична и многопосочна външна политика с приоритет балансирани двустранни отношения с големите световни сили и тясно ангажиране в регионалните формати с акцент върху АСЕАН и АСЕМ. Отношенията с големите регионални сили като Русия, Япония, Република Корея, Австралия, Индия останаха непроменени, техен притегателен център бе прагматичната, ориентирана към конкретни икономически резултати двустранна политика. В отношенията с Индия като ползотворно се утвърди и сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната. Активна и „покровителствена“ остана и политиката на Виетнам към съседните Лаос и Камбоджа. В светлината на териториалните спорове в Южнокитайско море като достойнства на виетнамската дипломация през 2015 г. могат да бъдат изтъкнати балансираната външна политика, нейната последователност и използване на мирни средства и диалог за разрешаване на спорове със съседни държави.

1.3.1. Многостранни отношения.

Понастоящем Виетнам поддържа отношения с над 650 неправителствени организации и членува в 63 международни организации, сред които: ООН, СС на ООН, ИКОСОС, ПРООН, Фонда за населението на ООН, Изпълнителния съвет на Международната пощенска организация, Движението на необвързаните, Франкофонията, АСЕАН, ЮНЕСКО, СТО, АПЕК, Регионалния форум на АСЕАН (AРФ) и др.

Участие на Виетнам в регионални и многостранни формати

АСЕАН и срещите, провеждани в този формат, продължават да са приоритет за Виетнам, като страната обикновено е представена на най-високо равнище. Виетнам се опитва да използва организацията за прокарване на своите политически и икономически интереси, като Ханой участва активно във всички формати и на всички равнища. Виетнам винаги е определял като свой приоритет изграждането на Общността на АСЕАН и конкретно на нейния икономически стълб. В този смисъл обявяването на Асеанската икономическа общност /АИО/ през декември 2015 г. бе отбелязано във Виетнам като събитие от значим национален характер. През 2015 г. Виетнам тържествено отбеляза и 20-годишнината от присъединяването си към АСЕАН със серия от проведени в Ханой и страната протоколни и културни събития. През 2015 г. приключи мандатът на Виетнам на координатор на връзките на АСЕАН с ЕС за периода 2012-2015 г.

През 2015 г. Виетнам получи добро признание в системата на ООН. Страната бе избрана в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за периода 2015–2019 г. и в ИКОСОС за периода 2016 –2018 г. (България подкрепи кандидатурите). Виетнам активно лобира и за кандидатурата си за непостоянен член на СС на ООН за периода 2020-2021 г. Жест към Виетнам бе посещението в страната на ГС на ООН Бан Ки-мун (22 май 2015 г.). В рамките на посещението в САЩ през лятото на 2015 г. ГС на ЦК на ВКП Нгуен Фу Чонг бе приет в Ню Йорк и от ГС на ООН.

В рамките на Общия дебат на 70-тата сесия на ОС на ООН през септември 2015 г. в Ню Йорк президентът Чъонг Тан отбеляза, че Виетнам е изпълнил голяма част от заложените цели далеч преди крайната 2015 г. (Най-значителен е прогресът на страната през 2008 - 2012 г., когато за период от пет години, от една от най-бедните в световен мащаб държави, Виетнам се превръща в държава със среден БВП.) Напълно реализирани са първите три цели (1) преодоляване на крайната бедност и глада; (2) начално образование за всички; и (3) насърчаване равенството между половете и политика към създаване на равни възможности за жените. Най-съществени резултати и най-големи успехи се отбелязват в борбата с крайната бедност, която е и сред областите, получили в продължение на годините най-голямо внимание от страна на Виетнам. Така например, ако през 1993 г. над 58% от населението са били под прага на бедността, само за едно десетилетие този процент вече е 19.5% (2004 г.). При прилагане на новата методика за изчисляване на прага на бедност за периода 2011-2015 г. отново се отчита значително подобрение и спад на нивата от 14.2% през 2010 г. до 9.8% през 2013 г.

Годината бе наситена с размяна на двустранни посещения на най-високо политическо равнище, които затвърдиха впечатлението за период на интензивен обмен между Виетнам и Европа. Крайъгълен камък на отношенията ЕС-Виетнам през 2015 г. бяха преговорите по Споразумението за свободна търговия /ССТ/. По своя амбициозен характер и мащаб на взаимна либерализация споразумението е първото от този вид, което ЕС подписва с развиващата се икономика. Новаторство представлява и гарантираната възможност за преходен период на адаптация за Виетнам. Съгласно утвърдената от ЕС практика ССТ с Виетнам съдържа и обвързваща клауза с двустранното Споразумение за партньорство и сътрудничество. Виетнам е втората държава от АСЕАН, с която ЕС сключва ССТ, след това със Сингапур (2014 г.). Очаква се ССТ да влезе в сила най-рано през 2018 г. след ратификация от Европейския парламент /ЕП/. През декември 2015 г. в Брюксел двете страни се договориха за изготвяне на „пътна карта“ за прилагане изискванията на ССТ.

Линк към текста на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам

http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1437
Китай

През 2015 г. бе налице видимо занижаване на противопоставянето между Виетнам и Китай по традиционните теми на диспут в Южнокитайско море (Източно море във виетнамската терминология). След инцидента от 2014 г. с разполагането на китайската нефтена платформа HD-981 в спорни води, което предизвика силно обществено недоволство във Виетнам и рязко изостряне на двустранните отношения, през 2015 г. Ханой и Пекин положиха явни усилия за нормализиране на политическия диалог. Единични случай на изостряне на реториката по въпросите относно статута на архипелазите Спратли и Парасел, по извършваните от Китай строителните дейности за разширяване на островните територии и свободата на корабоплаването и прелитането, бяха по-скоро инцидентни и намираха широк, но кратък отзвук във виетнамските медии. В позицията на Виетнам по Южнокитайско море продължиха да присъстват следните основни елементи: призив за въздържане от едностранни действия, за разрешаване на споровете с мирни средства и в съответствие с признатите принципи на международно право, включително и Конвенцията на ООН за морско право от 1982 (UNCLOS), за прилагане на Декларацията за поведение на страните в Южнокитайско море и финализиране на работещ Кодекс за поведение на страните в Южнокитайско море; въвличане на Китай в преговори в рамките на АСЕАН. Прави впечатление, че Виетнам бе изключително активен в стремежа темата за Южнокитайско море да присъства в съвместните изявления при всички чуждестранни визити, за сметка на въздържане и запазване на умерен тон в двустранните си контакти с Китай.

През 2015 г. Виетнам и САЩ отбелязаха 20-годишнината от нормализиране на отношенията. Честванията маркираха безпрецедентно от края на Виетнамската война сближаване и активен политически диалог между двете страни. Ханой показа, че е решен да изгражда отношения със САЩ, в опит за еманципиране от интересите на Китай в региона. Двете страни демонстрираха стремеж към изграждане на нов облик на прогресивни отношения на взаимноизгодно сътрудничество, където войната присъства единствено като референция към историята и минало, което те са надживели.

След частичното вдигане на американското оръжейно ембарго през 2014 г., с посещението на секретаря по отбраната на САЩ Ащън Картър бе постигнат напредък към разширяване на двустранното военно сътрудничество. Двете страни излязоха със Съвместно заявление за обща визия в областта на сигурността, с което приемат да работят за „по-голямо оперативно сътрудничество“, доразвивайки отношенията към сътрудничество в областта на търговията с военна техника и съвместното производство на военно оборудване. Стартирани бяха конкретни нови проекти в областта на бреговата охрана - САЩ обявиха, че отпускат 18 млн. щ.д. на виетнамската брегова охрана за покупка на патрулни катери Metal Shark. Изпратен бе и военен експерт от Пентагона в посолството на САЩ в Ханой, който да подпомага обучението на виетнамски кадри за участие в операции за поддържане на мира.

Често през 2015 г. бяха изтъквани следните факти от двустранните отношения: установени отношения на всеобхватно партньорство през 2013 г.; интензифициране на двустранните икономически връзки и реализиран търговски стокообмен от 35 млрд. щ.д. за 2014 г.; САЩ са най-големият вносител в света на стоки, произведени във Виетнам; 17 хил. виетнамски студенти се обучават в американски висши училища - най-много от всички други държави от Югоизточна Азия (Виетнам се нарежда на 8-мо място по брой на чуждестранни студенти в САЩ); САЩ се радват на 78% рейтинг на обществено одобрение във Виетнам, достигащ до 88% сред хората под 30 годишна възраст.

Друг акцент от отношенията на Виетнам със САЩ през годината бe приключването на преговорите по Споразумението за Транс-тихоокеанско партньорство /ТТП/. Документът, наред със ССТ ЕС-Виетнам, се смята за една от най-важните външнотърговски спогодби, договорени в последните години от Виетнам. Очакванията са то да допринесе за интегрирането на Виетнам в световната икономика. Наблюдатели тълкуват споразумението като заявена воля от страна на Виетнам за съблюдаване изискванията на глобалната икономика и готовност да изгради нужната институционална рамка и бизнес среда.

Регионални сили

Виетнам запази стабилни отношения с регионалните сили Русия, Япония, Република Корея, Индия и Австралия, които са негови важни стратегически и търговски партньори.

Отношенията с Япония бяха може би най-активни, като тези с останалите изброени държави се отличаваха с рутина и нисък интензитет. Двете страни подписаха споразумение за шест проекта по линия на Официалната помощ за развитие на японското правителство на стойност 2.25 млрд. щ.д.

Република Корея запазва позиции на основен инвеститор и търговски партньор на Виетнам. Инвестициите на корейския „Самсунг“ вече достигат 14.2 млрд. щ.д. – разпределени в центрове и предприятия в провинции Бак Нин, Тай Нгуен, в Хошимин и в Ханой, като само в развойния център в Ханой са заети около 1,500 служители. 30 % от продадените в световен мащаб мобилни телефони „Самсунг“ са произведени във Виетнам. По данни на Сеул за 2015 г корейските инвестиции във Виетнам достигат до общо 39.4 млрд. щ.д. с участие на повече от 4 хил. компании.

Отношенията с Русия бяха с нисък публичен интензитет. Доколкото основното въоръжение на Виетнам е базирано на руски системи, съществен елемент от руско-виетнамското сътрудничество продължават да бъдат отношенията в областта на отбраната. През лятото на 2015 г. Виетнам закупи руски противокорабни ракети, приети на въоръжение бяха две подобрени руски подводници от клас Кило (резултат от подписаното през 2009 г. споразумение за общо шест подводници на стойност 2 млрд. щ.д.), пуснати на вода два ракетни кораба клас „Мълния“, произведени във Виетнам по руски технологии.

Отношенията с Индия продължават да бъдат близки и приятелски. Положеното през 2014 г. начало на активно сътрудничество с Индия в областта на сигурността и отбраната намери продължение и през 2015 г. Индия се оказва важен партньор в момент, в който Виетнам преминава през етап на военна модернизация с фокус върху военноморските си сили, с цел защита на териториалните си води от външна намеса и търси разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната и с регионални сили.

Традиционно добри остават отношенията с Австралия, където има голяма виетнамска диаспора.

Отношенията на Виетнам със съседните Лаос и Камбоджа винаги са били изключително активни. Нараства и икономическата зависимост на Лаос и Камбоджа от Виетнам – Лаос е пръв сред инвестиционните партньори на Виетнам с 249 проекта на стойност 7.4 млрд. щ.д., последван от Камбоджа със 161 проекта и капитал от 3.4 млрд. щ.д. Същевременно, докато връзките с Камбоджа се характеризират с определено латентно напрежение, което през 2015 г. намери израз в чести погранични спорове относно неуредени въпроси по определяне на границата и неточна демаркация, тези с Лаос са по-топли, продиктувани най-вече от близките отношения между двете управляващи партии.

През 2015 г. под лидерството на Виетнам бяха предприети целенасочени действия за облекчаване на локалната транспортна комуникация. Министерствата на транспорта на трите страни постигнаха споразумение относно облекчаване на достъпа на свои превозни средства на териториите на всяка една от тях. Очакването е споразумението да допринесе за облекчаване на транспортните разходи и процедурите при преминаване на граничните пунктове и така да стимулира туризма и стокообмена между трите държави. Лаос и Виетнам сключиха и споразумение за трансгранично търговско сътрудничество. Договорът залага като цел увеличаване на двустранния търговски обмен, подобряване на граничния контрол и митническите регулации за предотвратяване на нелегалната търговия по границата, учредява Смесена комисия за насърчаване на трансграничното търговско сътрудничество.
2. ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ Р БЪЛГАРИЯ И СР ВИЕТНАМ.
Виетнам е традиционен и важен партньор на България в Азия. До 1988 г. българо-виетнамските отношения се определят от обща комунистическа идеология и политическа система. През този период България оказва подкрепа за възстановяването на Виетнам посредством участие в предоставяне на многостранна помощ (включително безвъзмездна). Страната ни участва в изграждането на 125 различни обекта – фабрични предприятия, фуражни цехове, хладилни инсталации и др., на обща стойност над 30 млн.щ.д. От 1972 г. до 1989 г. у нас работят няколко хиляди виетнамски работници, които впоследствие напускат България съгласно подписаните през 1990-1993 г. споразумения. Много виетнамци получават възможност през този период да следват висше образование у нас. В началото на 90-те години отношенията между двете страни обяснимо охладняват с поемането на различни пътища на политическо развитие. Виетнам многократно е подчертавал, че уважава избора на път за развитие на българския народ.

Между двете страни не съществуват спорни и нерешени политически въпроси.

През последните години се наблюдава нова динамика на политическите и икономическите контакти, продиктувана от желанието на двете страни за издигане на сътрудничеството на по-високо равнище в посока на стратегическо партньорство, основано на прагматизъм и взаимно доверие, базирано на традиционно приятелските отношения, отчитащо ползите от членството на България в ЕС и нарастващата роля на Виетнам в региона на Югоизточна Азия.
3. ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ Р БЪЛГАРИЯ И СР ВИЕТНАМ.
Търговско-икономическото сътрудничество между България и Виетнам се развива с различна динамика в отделните етапи на двустранните отношения. След 1990 г. стокообменът отбелязва съществен спад, а в края на 90-те години се наблюдава известен ръст. През последните години, паралелно с развитието на политическите отношения, се проявява взаимна воля за активизиране на икономическите връзки. Двете страни отчитат необходимостта от създаване на благоприятни условия за оползотворяване на съществуващия добър потенциал в областта на търговията, строителството и строителните технологии, енергетиката, леката, хранителната и текстилна промишленост, фармацията, телекомуникациите, инвестиционните проекти, туризма. Добра основа за развитие на бъдещите отношения е подписаното в края на 2006 г. Споразумение за икономическо сътрудничество между двете страни (в сила от 8 януари 2008 г.).

Водещи стоки по износа през последните години са: пшеница и смес от пшеница и ръж; антибиотици, инсектициди, медикаменти, вина от прясно грозде. Отчетен е спад в износа на български вина за Виетнам.

Водещи стоки по вноса от Виетнам са: каменни въглища, кафе, обувки, облекла, пипер и др. Забелязва се повишаване вноса на стоки с висока добавена стойност като информационни машини и др.

През 2015 г. за първи път обемът на двустранния стокооборот надхвърли 100 млн. щ.д., като отбеляза растеж с 9 % в сравнение с 2014 г. Продължава тенденцията на негативно за България търговско салдо, като през 2015 г. обаче българският износ отбеляза ръст от 64 % в сравнение с 2014 г. , а виетнамският внос – спад от 10 %.

Като цяло, следва да се отбележи, че структурата на двустранната търговия е традиционна. Водещи стоки по износа през последните години са: пшеница и смес от пшеница и ръж; антибиотици, инсектициди, медикаменти, полиспасти, вина от прясно грозде. Водещи стоки по вноса от Виетнам са: кафе, обувки, облекла, каучукови изделия, филета и меса от риби, каменни въглища, пипер и др. В отделни години се забелязва повишаване вноса на стоки с висока добавена стойност като информационни машини, медицински инструменти и апарати, печатарски машини и др.

Съществуват реални възможности за разнообразяване на стокообмена и увеличаване дела на българския износ за Виетнам в следните насоки:

• 
  Химическа промишленост - търговия с химически продукти (суров каучук, карбамид, калцинирана сода, химикали за растителна защита и др.);
  
• 
  Машиностроене - износ на металорежещи и металообработващи машини, подемна техника, части и детайли за асансьоростроенето;
  
• 
  Фармацевтична промишленост – повишаване българския износ на лекарствени суровини и продукти и инвестиции в изграждане на производствени мощности;
  
• 
  Лека промишленост - съвместно производство и износ на естествена коприна, тютюневи изделия, памучни изделия;
  
• 
  Селско стопанство – доставка и проектиране на оборудване и системи за напояване; износ на български вина, селскостопанска продукция и техника;
  
• 
  Съвместни производства – цигари и тютюневи изделия, плодови сокове, бира, медикаменти, детски храни във Виетнам; текстил, кафе и обувки в България.
  

В периода 25-28 ноември 2015 г. във Виетнам бе проведена 23-та сесия на Смесената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество (СКТИНТС) с участие на правителствена делегация, водена от заместник-министъра на земеделието и храните г-н Цветан Димитров.

По време на сесията беше извършен преглед на състоянието и перспективите за развитие на икономиките на двете страни, както и обсъдени най-важните области на двустранно сътрудничество, а именно: търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество; сътрудничеството в сферата на селското стопанство, туризма, информационните технологии и съобщенията, енергетиката, отбраната, строителството и др. Постигнатите между двете делегации договорености бяха обобщени в подписания на 25 ноември 2015 г. Заключителен протокол от 23-та сесия на СКТИНТС.

За бизнес-делегацията от 10 български фирми, участващата в организираното от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) посещение във Виетнам по повод на 23-тата сесия на СКТИНТС, бяха организирани срещи с представители на чуждестранни бизнес организации, чиято дейност е насочена към подпомагане на МСП от държавите-членки на ЕС при навлизането им на виетнамския пазар (Търговската камара на страните от Централна и Източна Европа, Търговската мисия на ЕС и Европейско-виетнамската бизнес мрежа). Представителите на българския бизнес получиха практическа информация за възможностите и особеностите на виетнамската икономическа действителност.

По време на посещението бяха проведени бизнес форуми в гр. Ханой и в гр. Хошимин. Виетнамските фирми потвърдиха интереса си към българските предприятия от животновъдния сектор (производство на месо и създаване на смесени ферми за патици), към български фармацевтични продукти и бебешки храни.
4. В ПОМОЩ НА БИЗНЕСА.

Вносът на стоки във Виетнам е значително затруднен заради бавни, сложни и понякога неясни митнически и административни процедури. Въпреки че Виетнам е член на Световната търговска организация (СТО) страната запазва относително високи митнически такси и облага с акциз почти всички импортни стоки. Налице са и някои търговски бариери пред вноса, а именно: съществува Забрана за внос на замразена животинска карантия или остатъци; ограничения при митническо освобождаване на вина и високоалкохолни напитки, мобилни телефони и козметични продукти; контрол върху цените на млечните продукти и на други продукти от първа необходимост; съществува изискване за преимуществено използване на местни материали при изпълнение на държавни поръчки; неясни административни процедури при внос на лекарства; проблеми с увеличаване на капитала на чуждестранните компании и др.