Баба Марта – български обичай

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Много са легендите за мартеницата. Една от тях е от времето на Аспарух. След като победил византийците и обявил създаването на българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат повелявал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър. Наоколо обаче нямало. Докато ханът мислел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли връзката мартеница, по името на месеца. Тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак, предпазващ от злите духове. Днес обичаят символизира само идването на пролетта. Но и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март ще са здрави цяла година.

Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана студ сковава земята.

Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналата година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък и след това гадаят - ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. На този ден хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

Баба Марта – болгарский обычай

Везде в мире люди отмечают наступление весны с радостью и с надеждой, но только в Болгарии этот праздник отмечают традицией, оставшейся с давних времен.

Если 1 марта прогуляться по болгарским улицам, везде увидите улыбающихся людей, но в первую очередь взгляд привлекают мартеницы. Они на одежде у каждого. Их можно увидеть даже на собаках и на кошках. А в маленьких горных деревнях люди наряжают ими скот - ягнят, козлят, жеребят. Дома тоже имеют свои мартеницы.

О мартеницах есть много легенд. Одна из них связана с временем Аспаруха – хана, основавшего Болгарию. После того как он одержал победу над византийцами и объявил создание Болгарского государства, хан решил сделать жертвоприношение богу Тангра. Обычай земель хана Кубрата (отца Аспаруха) требовал зажечь огонь пучком сухого укропа. Однако укропа не оказалось. Пока хан думал, что делать, на его плечо сел сокол. На его ножке висел пучок укропа, привязанный белой ниткой, которая была наполовину окрашенной в красный цвет. Оказалось, что Хубе, сестре Аспаруха, которая осталась в далеком отчем доме, видела во сне трудности брата и отправила ему пучок укропа с любимым соколом. Сокол нечаянно поцарапал когтями ее руку, и ее кровь обагрила белую нитку в красный цвет. Хан Аспарух развел костер укропом, а красно-белую нитку на память завязал на кисть. После этого все его поданные последовали его примеру. Случилось это 1 марта. Вот почему ниточку назвали мартеницей и она стала символом мира и любви, здоровья и счастья.

В классическом виде мартеница представляет собой скрученные белые и красные нитки, чаще всего шерстяные. Каждый цвет имеет определенный смысл – красный - символ крови, жизни, женского начала, а белый – символ чистоты, счастья, мужского начала.

По традиции 1 марта самая пожилая женщина в доме завязывает на руку детям скрученные красную и белую нитки от сглаза и для здоровья. В древние времена мартеницу считали амулетом, оберегающим от злых духов. Сегодня обычай символизирует лишь приход весны. Но и сейчас болгары верят, что если они в марте будут носить мартеницы, они будут здоровыми весь год.

Согласно поверью баба Марта – пожилая и хромая женщина, потому и ходит с палкой. Ее характер очень непостоянный. Когда она улыбается, солнце землю согревает, а когда она злится – мороз землю сковывает.

Еще люди верят, что баба Марта войдет только в чистый, убранный дом. Вот почему в конце февраля в Болгарии начинается тщательная уборка в домах. Это символическая весенняя уборка, которая должна избавить от всего плохого, старого, ненужного, что осталось с прошлого года.

Баба Марта очень придирчива к людям, которых она встречает 1 марта. Чтобы не разозлить ее и испортить погоду, в этот день старики не выходят рано утром на улицу, так как она улыбается, когда видит девушек и молодых женщин, что означает, что погода будет хорошая.

Люди носят мартеницы до первых признаков весны – это распускающиеся почки на деревьях, прилет перелетных птиц (аистов, ласточек, журавлей). Тогда люди снимают мартеницы и привязывают к веточкам деревьев или же кладут под камень, после чего гадают – если через месяц под камнем будут муравьи, то год будет плодородным и удачным.

Широко распространен еще один обычай – 1 марта каждый загадывает себе определенный день марта. Если этот день будет солнечным – год будет удачным. Если идет дождь и погода плохая – будут трудности.

Больше всего рады этому празднику дети. Они воспринимают Бабу Марту также как и деда Мороза, только вместо подарков она им дарит мартеницы.

О бабе Марте сложено много стихов и песен. В детские сады к детям приходит баба Марта и дарит им мартеницы, а они ей рассказывают стишки и поют песенки. В этот день у всех радостное настроение.

Мартеница для болгарина – первый знак наступающей весны. Вот почему каждый болгарин 1 марта носит мартеницу и верит, то с этого дня все пойдет к лучшему.

Стихотворения за Баба Марта
Баба Марта - троп, троп, троп, бърза през горицата,
мартенички цял вързоп носи на дечицата.

- Бабо Марто, чик-чирик - вика й врабченцето,

На хорцето всички! Дайте си ръчица,

Ако е сърдита, в миг ще се засмее,

щом като ни Чуе радостно да пеем.
Мартенички пъстри всеки да си върже,
цвете да напъпи сред лехите бърже!

Мартенички - Веса Паспалеева

Мартенички! Светъл знак на пробудената пролет.

Във гората кукуряк ни се е засмял отколе.
С мартенички по света всякой си ръката кичи.
Кой не чака пролетта? Кой цветята не обича?

Мартенички! Светъл знак на пробудената пролет.

Баба Марта откъде ли пак намери сто къдели?

Казват, има тя отмяна – внучка пъргава, засмяна.

тя на баба да помогне, та навреме пак да смогне.

Мартенички дето върже, там се радва всичко бърже.
Нищо, че е тъй красива, нека вече си отива.
Баба Марта бързала

Баба Марта бързала, мартенички вързала:

морави, зелени, бели и червени:

Първом на гората – да листят листата.

После на градините – да цъфтят гиргините

А пък на дечицата върза на ръчицата

На зелената Морава На зелената морава

Баба Марта днес раздава Баба Марта днес раздава

мартенички, мартенички мартенички, мартенички

за големи и мънички за големи и мънички

Щом дочуха новината Щом дочуха новината

в миг дойдоха от гората в миг дойдоха от гората

Кумчо Вълчо и Лисана Кумчо Вълчо и Лисана

Зайо Байо и Мецана. Зайо Байо и Мецана

И на всички, и на всички И на всички, и на всички

вързала тя мартенички вързала тя мартенички

мартенички, мартенички мартенички, мартенички