Балканите без граници” Проучване на обществените нагласи сред целевите групи по проект „Балканите без граници”
Изтегляне 203.89 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- БАЛКАНИТЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”
- 1. Колко пъти сте били в най-близката до вашия град чужда държава
- 2.1 Имате ли контакти с партньори от съседни на България държави в следните сфери
- 2.2 Моля посочете с кои държави, ако имате такива контакти
- 3. Доколко важни за вашата работа са тези контакти
- 4. В каква степен сте запознати с
- 5. Откъде се информирате за възможностите и условията за изпълнение на проекти по линия на трансграничното сътрудничество (ТГС)
- 6. Имате ли конкретна идея за такъв проект
- 6.1 Ако да, моля посочете в коя сфера
- 7. Смятате ли, че вашата организация/ институция/ компания е в състояние да спечели финансиране за такъв проект
- 8. Кой според вас има най-голяма полза от изпълнението на тези проекти
- 9. Досега участвали ли сте в информационни дни по програма ФАР - ТГС
- 10. Каква е оценката ви за този информационен ден
- 11. Към кои от следните сфери на ТГС имате интерес и към кои - не
- 12. Кои от следните цели на ТГС ви се виждат постижими и кои - не
- 13. Кои от следните опасения във връзка с проектите по ФАР – ТГС имате
- 14. Основната дейност на вашата организация/ институция/ компания е
- 15. От колко време работите в тази организация / институция/ компания
| “БАЛКАНИТЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Проучване на обществените нагласи сред целевите групи по проект „Балканите без граници” Октомври 2005 г. Методологически бележки Изследването е проведено сред 268 представители на целевите групи на проект „Балканите без граници” – местни власти, неправителствени организации, културни и образователни институции, медии и малки и средни предприятия от граничните области. Информационни дни са проведени в Монтана, Видин, Плевен, Русе, Силистра, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. В рамките на проекта са проведени и две летни академии „Балканите без граници” в Девин и Трявна. Проектът „Балканите без граници” е проект, изпълняван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Комуникационната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз. Проектът има за цел да повиши информираността на населението в граничните райони на Република България за възможностите за сътрудничество между страните от Балканският полуостров и възможностите за финансиране на проекти от Фонда за малки проекти на програма ФАР - ТГС между България, Румъния, Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Черна гора. Анализ на резултатите Почти една трета от участниците в информационните дни дават отлична оценка за провеждането им, а други, повече от 50% - добра. Тези данни дават основание да смятаме, че основната цел на проекта е постигната успешно, което се потвърждава и от изразените мнения за изчерпателно познаване на темата от страна на над 45% от интервюираните. Трансгранично сътрудничество означава директно сътрудничество във всички области на живота между съседни регионални и местни власти, разположени по протежение на границата1. Опирайки се на тази дефиниция може да смятаме, че най-големи успехи са постигнати в областта на културата, тъй като почти половината от респондентите заявяват, че подържат контакти със сродни организации от съседни държави именно в тази сфера. Необходимо е да се положат допълнителни усилия за осъзнаване на важността и развитие на бизнес връзките между граничните региони, тъй като едва една трета от малките и средни предприятия работят съвместно със свои чуждестранни колеги. Този факт би могъл да представлява пречка за подготвяне и изпълнение на проекти от типа „от хора за хора”, финансирани от Фонда за малки проекти и съответно за постигане на някои от основните му цели, свързани с бизнес сътрудничеството, развиването на предприятията, трансфера на технологии и маркетинга за малки и средни предприятия. Трансграничните програми се осъществяват чрез съвместна работа на партньори от съседните страни на всички етапи от изпълнението на проектите. По тази причина интерес представляват областите с най-добре развити контакти в граничните региони с отделните държави. Най-голям дял представители на неправителствени организации (над 50%) поддържат контакти с партньори от Румъния, като този процент надвишава дела на местната власт (47.1%) и трансграничните бизнес контакти (43.4%) по поречието на Дунав. Подобна е и ситуацията в граничните региони с Гърция, където бизнесът (36.8%) отново не заема водещото място по контакти, а отстъпва на администрацията (41.2%). Добрите контакти на местната власт могат да бъдат използвани в бъдеще за популяризиране на проектите по ТГС сред малките и средните предприятия и за подкрепа за засилване на техните контактите с потенциални партньори от съседните държави. За разлика от границите с тези две държави, в граничните региони с Турция най-добре развити са бизнес връзките, доколкото над една трета от фирмите поддържат делови контакти с компании от съседната държава. Това вероятно се дължи най-вече на дългогодишната традиция за двустранна търговия в региона. В този случай проблем за трансгранично сътрудничество биха могли да представляват слабо развитите връзки на местната администрация с турските власти – по-малко от 10% от респондентите от тази сфера работят съвместно със свои колеги. Възможно е по тази причина те да не бъдат в състояние да подпомогнат ефективно потенциалните бенефициенти по ТГС при установяването на контакти с турските местни власти или организации, работещи в техните области на интерес. Напълно различна е и картината по западната ни граница, където най-голям е делът на културните контакти – 27% с Македония и 25% с Сърбия. Ниският процент на поддържащите бизнес връзки вероятно е резултат от слабото икономическо развитие и относителната изолираност на граничните региони от двете страни на тези граници. Повечето респонденти осъзнават, че контактите с партньори от съседните държави са много важни за тяхната работа, като те са от особено голямо значение в областта на културата и работата на неправителствените организации (дялове от 61% и 59%). Известно притеснение предизвиква фактът, че според една четвърт от представителите на администрацията, които би трябвало да работят за популяризиране на подобни контакти, те изобщо не са важни. Значителни успехи са постигнати по отношение на представянето на информацията за възможностите за реализиране и условията за кандидатстване по проекти по линия на трансгранично сътрудничество – над 45% от респондентите твърдят, че са напълно запознати с тях. Делът на отчасти ориентираните също е около 40%, а едва една десета не разполагат с никаква информация. Основните канали за получаване на информация за подобни възможности са Интернет (67%), информационните дни (29%) и представители на МРРБ, МИ и правителството (18%). Добрата информираност на респондентите потвърждава ефективността на тези канали за информиране. 64% от анкетираните споделят, че имат конкретна идея за проект по линия на ТГС. Най-голям е делът на идеите за проекти в областта на културата (над 40 %), бизнеса (27.8%) и образованието (над 20%). Доминираща част от организациите (77%) заявяват и убеденост във възможностите си да спечелят финансиране за такива проекти. Подобен висок резултат би могъл да се основава както на добри познания за възможностите за финансиране и изискванията към кандидатстващите организации, така и на твърде занижени представи за усилията, които организациите трябва да положат за изготвянето на тръжните предложения и капацитета за успешното осъществяване на подобни проекти. Половината от интервюираните изразяват мнението, че всички участници в процеса на трансграничното сътрудничество имат в еднаква степен полза от изпълнението на проекти по програмите. Въз основа на тези данни можем да заключим, че целите за намаляване на напрежението, изграждане на позитивни навици и отношения и решаване на конкретни проблеми, които не могат да бъдат отнесени само до националния контекст са частично постигнати. В същото време са необходими още усилия за разясняване на главната цел за насърчаване на добросъседските отношения сред онези респонденти, които смятат, че подобни програми са от полза най-вече за българската страна (над 40%). Подобно мнение би могло да ги наведе на мисълта, че чуждестранните партньори не са мотивирани и да доведе до отказ от съвместно изпълнение на проекти. Прекалено слабият интерес на респондентите към трансфера на технологии и маркетинг за малки и средни предприятия и развиването на тези предприятия е в противоречие с изразеното мнение, че целта за насърчаване на предприемачеството е постижима според 87% от интервюираните. Най-ниският процент от отговори на въпроса „Кои от следните цели на ТГС ви се виждат постижими и кои не?” е за възможностите за изграждане и развитие на административния капацитет в местните и регионални институции (64 на сто). Всички останали цели са постижими според над две трети от респондентите. Оптимистите дори достигат 95%, когато става дума за създаване на партньорски взаимоотношения между хора и институции от България и съседна страна. Твърде оптимистичното отношение по тази тема може да се базира върху желанията и очакванията за подобряване на различни аспекти на социално-икономическата ситуация в граничните региони, но и на недостатъчно осъзнаване на сложността на изпълнението на проекти с участието на чуждестранни партньори с различни социо-културни характеристики. Този извод се потвърждава и от факта, че едва 12% от респондентите изпитват притеснения от проблеми с чуждестранния партньор при осъществяване на проекти по програма ФАР - ТГС. 58% от представителите на различните организации се опасяват от сложните и дълги процедури. Вероятно отношението на тази група може да бъде до известна степен променено чрез подходяща информационна кампания от страна на съответните министерства, както и чрез обмяна на впечатления с организации, които вече са кандидатствали и/или осъществили проекти по различни грантови схеми. Над 40% от интервюираните изпитват притеснения от невъзможността да осигурят собствено финансиране. Въз основа на тези данни можем да заключим, че темата е от особено значение за голяма част от изследваните организации и може да бъде в основата на отказ от участие. Вероятно този проблем може да бъде преодолян чрез договорености за предоставяне на кредити с преференциални условия за бенефициентите по програмите за трансгранично сътрудничество. Препоръки Значителни успехи са постигнати и в областта на представяне на информацията за условията за кандидатстване и възможностите за реализиране на проекти по линия на трансгранично сътрудничество. Въпреки това е необходимо да се проведе допълнителна информационна кампания сред местните власти за разясняване на важността на тяхната роля за осъществяване не само на проекти с цел изграждане и развитие на административния капацитет, но и с цел да окажат подкрепа на другите организации за установяване на устойчиво сътрудничество със сродни организации от съседните страни. Постигнати са успехи и в посока използване на информационни канали, доказали своята ефективност, като Интернет и организиране на информационни дни. Би било полезно да бъдат организирани нови информационни дни за обхващане на представители на целевите групи, които не са имали възможност да участват в инициативите по проект „Балканите без граници”. Могат да бъдат организирани информационни дни, конкретно насочени към малките и средни предприятия с цел повишаване на интереса им към възможностите за изграждане на бизнес сътрудничеството, развиването на предприятията и трансфера на технологии и маркетинг за малки и средни предприятия. В програмите за следващи информационни дни/кампании биха могли да бъдат включени не само представяния на възможностите за финансиране, но и информация за потенциални партньори от съседни държави, представяне на постигнати резултати и добри практики от вече изпълнени проекти, но също така и различните трудности, които могат да възникнат при изготвянето и изпълнението на проектите. “БАЛКАНИТЕ БЕЗ ГРАНИЦИ” Едномерни разпределения
Във всички едномерни разпределения е използван процент към отговорилите (записан като процент). 1. Колко пъти сте били в най-близката до вашия град чужда държава?
2.1 Имате ли контакти с партньори от съседни на България държави в следните сфери?
2.2 Моля посочете с кои държави, ако имате такива контакти?
3. Доколко важни за вашата работа са тези контакти?
4. В каква степен сте запознати с:
5. Откъде се информирате за възможностите и условията за изпълнение на проекти по линия на трансграничното сътрудничество (ТГС)?
6. Имате ли конкретна идея за такъв проект?
6.1 Ако да, моля посочете в коя сфера?
7. Смятате ли, че вашата организация/ институция/ компания е в състояние да спечели финансиране за такъв проект?
8. Кой според вас има най-голяма полза от изпълнението на тези проекти?
9. Досега участвали ли сте в информационни дни по програма ФАР - ТГС?
10. Каква е оценката ви за този информационен ден?
11. Към кои от следните сфери на ТГС имате интерес и към кои - не?
12. Кои от следните цели на ТГС ви се виждат постижими и кои - не:
13. Кои от следните опасения във връзка с проектите по ФАР – ТГС имате:
14. Основната дейност на вашата организация/ институция/ компания е:
15. От колко време работите в тази организация / институция/ компания:
1 Асоциация на Европейските Гранични Райони - LACE Работен доклад за Европейската Инициатива INTERREG и последвали редакции, юли 1997. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 203.89 Kb. Сподели с приятели:
|