Бан Ки-Мун, генерален секретар на ООН

През септември 2000 г. световните лидери на 189 страни-членки на Организацията на обединените нации приеха Декларацията на хилядолетието, с която се ангажираха да положат глобални усилия за намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването, насърчаване на мира, човешките права и устойчивата околна среда. Въз основа на текста на Декларацията бяха набелязани Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) – осем конкретни, измерими, обвързани във времето цели, които задължават страните да положат допълнителни усилия за борба с неравностойно разпределените доходи, световния глад, неравенството между мъжете и жените, замърсяването на околната среда, липсата на образование, здравеопазване и чиста вода. Всички страни-членки на ООН поеха ангажимент до 2015 г. да постигнат целите на хилядолетието като спрямо спецификата на националното си развитие определят конкретни стойности, към които се стремят занапред.

През септември 2005 г. в централата на ООН в Ню Йорк се проведе Световна среща на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки, на която те потвърдиха своя решимост за постигане на ЦХР до 2015 г. и дадоха оценка на постигнатия напредък. Заключителният документ на форума отбеляза, че всяка страна трябва да поеме отговорност за разработването на подходящи национални политики и стратегии за развитие. На срещата на върха България потвърди своята ангажираност да работи за постигането на целите на хилядолетието в определения срок.
Българските цели на хилядолетието за развитие:

ЦЕЛ 1. Намаляване наполовина на крайната бедност и недохранването

ЦЕЛ 2. Подобряване на основното и средното образование

ЦЕЛ 3: Насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване на жените

ЦЕЛ 4. Намаляване на смъртността сред децата

ЦЕЛ 5: Подобряване здравословното състояние на майките

ЦЕЛ 6: Ограничаване на разпространението на ХИВ / СПИН, сифилис и туберкулоза

ЦЕЛ 7: Осигуряване на устойчива околна среда

ЦЕЛ 8: Създаване на партньорство за развитие
Национални цели на хилядолетието

Всяка страна адаптира осемте глобални цели към своето развитие и формулира конкретни показатели за тяхното проследяване. Българската адаптация на целите отчете амбицията на страната да се доближи до нивата на развитие на Евросъюза. Адаптирането на целите за България се извърши с участието на широк кръг от заинтересовани лица - институции и експерти, които съвместно разработиха първия Национален доклад за целите на хилядолетието за 2003 г.

Националният доклад е “визитната картичка”, чрез която може да се проследи как съответната страна напредва към постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Докладите представляват кратък и лесно разбираем преглед, насочен не само към управляващите, а и към широката общественост като цяло. България беше сред първите 25 държави, които съставиха свой национален доклад - “Цели на хилядолетието за развитие за България” (2003). Целта на доклада беше да повиши обществената осведоменост за целите, да предизвика дебат за пречките, които среща България по пътя на развитието и да изгради по-здрави партньорства между правителството, частния сектор и гражданското общество за преодоляване на тези пречки. Докладът беше публично представен през март 2003 година.

През 2004 и 2005 година всички ООН-агенции в България в партньорство с неправителствени младежки организации организираха национална информационна кампания за Целите на хилядолетието за развитие. Близо 2000 деца и младежи от цялата страна споделиха своето разбиране за глобалните цели и тяхното българско измерение. Така се роди първият национален младежки доклад «8 свободни мисли.... Един доклад като приказа на младите българи за целите на хилядолетието за развитието». Докладът беще представен през октомври 2005г. от студенти в Национална академия за театрално и филмово изкуство, които падготвиха специален танц «8 цели, 8 предизвикателства», на базата на Младежкия доклад.

През юни 2006 г. ПРООН публикува доклада Националните цели на хилядолетието за развитие: Рамка за действие, изготвен от Регионалното бюро на ПРООН за страните от Европа и ОНД. Докато глобалните Цели на хилядолетието за развитие бяха дефинирани с цел да адресират проблемите на слабото развитие, които са характерни за Африка и части от югоизточна Азия, много различната история на ниското развитие в страните от Източна Европа и ОНД наложиха промяната на целите и тяхното адаптиране към местните условия.

● Новите страни членки на Европейския съюз (ЕС) са на път да постигнат своите адаптирани национални цели на хилядолетието за развитие, но някои от страните от Общността на независимите държави (ОНД) имат същите нива на бедност като в Африка;

● Докато Чехия и Словения са премахнали изцяло абсолютната бедност, за други страни от Централна Европа предизвикателството е да се преодолее икономическото неравенство и да се интегрират групите в неравностойно положение.

● Чрез обединяването на филантропски мотиви и собствен интерес, бизнесът все повече си партнира с правителства и НПО за формиране на публично-частни партьорства за стъпване на нови пазари и по-качествени социални услуги.

● Страните, които имат най-голям напредък в намаляването на бедността, осигуряване на равенство между половете, по-добро здравеопазване и образование, и съвместяване на икономически растеж с устойчивост на околната среда, са новите страни членки на ЕС. Те са и най-успешни в прилагането на икономическите, политическите и социалните реформи.
България отвъд фактите

Какво мислят българите за помощите за развитие? Осъществими ли са Целите на хилядолетието за развитие според тях? Първото по рода си национално представително проучване на нагласата на българите по отношение предоставянето на официална помощ за развитие на развиващите се страни и страните в преход беше проведено по инициатива на ПРООН България и осъществено през есента на 2006 от BBSS Gallup Intl. Публикувани в специалното издание България отвъд фактите, резултатите от изследването сочат, че българите са положително настроени към възможността за изпълнение на ЦХР, които са, в крайна сметка, практическият измерител за ефективността на помощите, предоставяни от развитите страни. Българите са по-оптимистично настроени по отношение изпълнението на “здравните цели” и смятат, че е възможно „намаляване на броя на жените, които умират при раждане”, „намаляване на детската смъртност” и „предотвратяване на СПИН, малария и други болести”. Българите са най-песимистично настроени към две широкомащабни цели-“Осигуряване на устойчива околна среда» и «Намаляване наполовина на крайната бедност и недохранването» В контекста на ЦХР, българите препоръчват на своето правителство, като най-важен ход, предотвратяването на въоръжени конфликти (близо една трета (32%)). Препоръка, която събира само 13% гласове е предоставянето на повече инвестиции на съответните развиващи се страни. Данните от изследването показват, че Българите са положително настроени към глобалните цели за развитие и са отворени към света като участници в Европейската политика за сътрудничество за развитие.
Вторият национален доклад за целите на хилядолетието

В България предстои изготвянето на втори национален доклад за ЦХР. Той може да стимулира обществен дебат върху конкретни приоритети на развитието и да спомогне за промени в политиките, които да ускорят изпълнението на българските национални цели. В бъдещия доклад България трябва да преформулира някои от адаптираните през 2002-2003 г. национални цели и техните конкретни измерители и показатели, за да отговарят на новия статут на страната – членка на ЕС и постепенно утвърждаващ се нов донор. С втория национален доклад, България може да заяви по-твърдо своя ангажимент за участие в глобалното партньорство за развитие. ПРООН, заедно с всички агенции на ООН, работещи в България ще съдейства на националните си партньори за изработването на втория национален доклад за целите на хилядолетието за развитие през 2007 и 2008 г.