Басни от Лафонтен Лъвът и мишката

Лъвът и мишката

Един ден лъвът, царят на животните, се изтягаше под дебелата сянка на едно голямо дърво. Незнайно откъде край него се замота едно мишле. То търчеше насам-натам, забило поглед в земята да търси зрънца. Изведнъж изцвърча уплашено, защото видя, че се намира между огромни лапи с остри нокти. Лъвът чу цвъртенето, погледна надолу и видя мишлето. А то, горкото не смееше да шавне от страх.

Лъвът беше в добро настроение и каза с кротко ръмжащ глас, защото той така си говореше, с ръмжене:

- Върви си, дребосъче. От такава нищожна животинка нито полза имам, нито вреда. Защо ли се мотаеш наоколо?

Мишлето само това чакаше. Както ненадейно се появи, така и изчезна. А лъвът се протегна лениво още две-три пъти, изрева страховито и тръгна да се разхожда. Но не щеш ли, под едно дърво кракът му стъпи на някакъв сух клон, чу се пукот, шумолене на листа и изведнъж Царят Лъв се озова в мрежата от дебели въжета. Този капан бяха заложили ловците рано сутринта и скоро щяха да дойдат, за да проверят какво са хванали. Лъвът започна да се мята и да дърпа въжетата, но от това още повече се затягаше. Той изрева страшно няколко пъти, но нямаше враг, когото да уплаши, а само някакви си въжета.

Царят на животните съвсем се отчая. Струваше му се, че вече чува гласовете на ловците.

И точно тогава от храстите се показа мишлето. Без да чака да го молят то започна едно по едно да прегризва въжетата с острите си зъбки. След минута лъвът беше отново на свобода. Той вдигна с лапата си своя малък спасител и с огромна благодарност изръмжа, защото такъв си му беше гласът:

- Благодаря ти. Никога няма да забравя, че ти ми спаси живота!

*  *  *

Поуката за всички тук е ясна:

в живота всеки среща не една опасност

и ако добър, великодушен си

ще се намери кой да те спаси,

че с нещо свое всеки е полезен –

голям ли си, или пък малък...
ти си винаги потребен!     

ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА

Един гарван бил кацнал на клона на едно дърво и стискал в човката си парче сирене.

Видяла го лисицата и привлечена от апетитната миризма на сиренето , спряла под дървото и рекла на гарвана:
- Добър ден , благороден гарване ! Колко си красив !

На гарвана ,който не очаквал такива похвали, му станало много приятно. А лисицата продължавала да сипе похвали :

- Ако гласът ти е толкова великолепен , колкото са блестящи твоите пера , ти несъмнено си най-достойното за възхищение същество в цялата гора . Моля те , изпей ми нещо , за да се насладя на чудесния ти глас.

- Гааа – опитал се да запее опияненият от ласкателствата гарван . Но щом отворил човката си, сиренето паднало на земята.

Лисицата мигом го изяла и казала :

- Хвана се на въдицата!Но това ти е за урок :

Първият мъж видял забързаната камила и веднага побягнал назад. Вторият обаче се отдръпнал предпазливо и продължил да я наблюдава. А третият се осмелил да се доближи до нея и да нахлузи оглавника през врата й. Изплашеното животно позволило само на него да се доближи, защото той единствено не се криел надалеч от него и то постепенно започнало да свиква с присъствието му.