Бъдещата велика планета Земя Добрата вест за бъдещето на тази земя според Библията



страница8/8
Дата27.08.2016
Размер0.79 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Глава осма


Прославянето

Откровение 21
Последното и крайно видение на Йоан е видение, в което той вижда Святия Град, Новия Ерусалим, слизащ от небето, подготвен и готов като невяста, облечена да посрещне своя съпруг (21:2).

Подчертах: слизащ. Подзаглавието на тази книга е един въпрос: “Небето ли е нашето бъдеще?” Тук в края четем отговора на този въпрос. Йоан вижда как в края на историята, след крайния съд, небесният град слиза. Последното обиталище на Господа и невястата Му, цялото тяло от вярващи, е земята. Когато Йоан вижда това да става във видението, той чува силен глас, говорещ от престола: “Ето, скинията на Бога е с хората; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови хора” (ст.3). Ако запитаме как ще стане това, получаваме много ясен отговор за това, което няма да бъде: няма да има грях, смърт и разрушение; те ще бъдат премахнати от земята. Няма повече скръб, няма повече болка. Самият Бог ще ни утешава, както майката своето малко: “Той ще обърше всяка сълза от очите им, старото изчезна” (ст.4).

Когато обаче попитаме позитивно как ще изглежда светът, когато проклятието бъде премахнато, получаваме отговор под формата на описание. Не: поток от символични образи за кристален град, златни улици, бисерни врати ни напомнят за факта, че ние не сме в състояние да разберем напълно какво означава прославен свят. Какво означава, че ще бъдем прославени и дори че цялата земя ще се изпълни с Божията слава (Римляни 8:30; Числа 14:21; Откровени 21:11)? В тази последна глава ще разгледаме този въпрос.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМАТА “СЛАВА”
В Старият Завет еврейската дума за “слава” (kabod), буквално означава: тежест. Дори и днес има страни в Африка и на Изток, където мъжът с тежест е мъж със власт и достойнство. Това е било така и в старите времена, така че “тежест” става синоним на достойнство, богатство и върховна власт. Яков беше такъв човек, “понеже той взе всичко, което беше на баща му и го промени в слава” (Битие 31:1). Това означава богатство, собственост и сила.

Думата “слава” се използва специално за царете. В Матей 6:29 четем за Соломон “в цялата си слава.” Думата се използва за царе за да се обозначи тяхната висша власт, върховно достойнство и всичко, което съставлява величието на един цар, като красиви здания и царски дворци (вижте Матей 4:8).


БОЖИЯТА СЛАВА
Това е причината думата “слава” да е най-използваното описание за Божията действителност. Тя понякога е почти тъждествена със самия Господ. Когато Моисей попита “може ли да видя славата ти?” (Изход 33:18), той питаше дали може да види самия Господ. Когато Господ се яви, явява се Неговата слава (Псалм 102:16, 17; Агей 2:2, 4; Изход 1:28). По този начин Библията ни учи, че появата на Господ Бог на Израел е царско явяване, с величие и власт: ето Създателят и Собственикът на Вселената. В същото време славата на Господа е действителност, която блести чрез всичките Му дела. Тя е видима тук и сега във всички неща, които Бог е направил. Те изразяват Неговия характер (Псалм 145). Отново Библията ни показва, че Бог е иманентен и трансцендентен едновременно (виж Глава Първа). Славата Му е над всичките Му дела и в същото време съществува скрита слава, скрита в Бога. Това е защото Господ се оттегли от създанието Си, когато човекът въстана против Него.
ЧОВЕШКАТА СЛАВА
В Старият Завет четем, че Бог е дал слава на човека (Псалм 8:5). Това е обяснено в следното изречение: “Поставил си го господар над делата на ръцете Си” Тук отново виждаме, че слава означава власт и величие, с всичко, което й принадлежи, като собственост и красота, богатство и власт. Отново сме поразени от факта, че тази човешка слава не е небесната слава; отнася се за земята и мястото на човека сред създанията (Битие 1:28). Тя трябва да се изяви по начина, по който той ще изгражда общество и ще управлява земята. Тя трябва да отразява славата на Бога, неговия Баща, който е единственият истински Собственик и Създател. Това е значението на библейския израз, че човекът е създаден по Божия образ.
СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ ВЪРХУ ЧОВЕКА
Когато човекът се разбунтува против Бога, той не изгуби напълно славата си. В един бунтовник все още можете да се възхищавате от гения на неговото ръководство и способности. Само че сега това е съсредоточено върху човека; и сега знаем, колко много това навреди на създанието. Онова, което той изгуби, обаче, е Божията чистота и святост. Новият Завет идва с една наистина добра вест, когато ни учи, че човекът ще бъде обновен! Чрез вяра в Господ Исус и чрез ходене в Него, ще бъдем променени в слава (2 Коринтяни 3:18). Това има настоящо и бъдещо действие. Тук и сега ще получим нов начин на отношение с хората и нов начин за управляване природата. Този път с покорство и любов от Христос. Крайното обновяване в слава е бъдещо обещание (Римляни 8:18).
СЛАВНО БЪДЕЩЕ
Когато говорим за прославено бъдеще, говорим на библейски език. Наистина, Павел ни учи, че ще бъдем прославени: “които оправда, тях и прослави” (Римляни 8:30). Това прославяне не означава загуба на създанието. Точно обратното. Създанието беше прославено от самото начало, както Псалм 8 казва. Славата на Бога – в смисъла на това царско величие и богата съзидателност – е видима във всичките Му дела (Псалм 145:10-11). Човекът първоначално беше отражение на тази слава (Битие 1:28). Когато грехът навлезе в света не остана много от тази слава. Човекът изгуби господството и стана подвластен на смъртта, като природата стана негов враг и Бог престава да обитава между хората Си, както в Едемската градина.

Следователно възстановяването в слава никога не означава отделяне от земята и участие в небесния живот. Това е възстановяване на Божия първоначален план. Човекът е обновен до образа на Бога чрез вяра в Христос. Това е изразено като възстановяване на неговото служение като Божий управител над този свят. Истинска слава в Писанието винаги означава да имаш царско господство с всичко, което е свързано с него. Така че прославяне има вече тук и сега (2 Коринтяни 3:18). Но крайното прославяне все още ни очаква когато Христос се върне (Римляни 8:30). В този момент цялото създание ще участва във обновлението. Това ще бъде толкова радостно събитие, че дори всичките ни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която ще ни се открие (Римляни 8:18).


ИСУС КАТО ВЪЗКРЕСЕНИЯТ ГОСПОД Е НАШИЯТ ПРИМЕР
Когато Исус беше прославен, Той не стана някой напълно различен. Хората го разпознаха (Лука 24:31; Йоан 21:7); но в същото време Той вече не участваше във времето и пространството както останалите земни създания. Той можеше да влезе в стаята, когато вратата е заключена (Йоан 20:19), и имаше моменти, когато собствените Му ученици не го разпознаваха (Йоан 21:3). Това е причинено от факта, че имаше тържественост, достойнство, “възвишеност,” които ги впечатлиха учениците толкова много, че трудно се осмеляваха да Го попитат кой е, въпреки че знаеха, че е Господ (Йоан 21:12).

Не мога да го определя с други думи, освен да кажа, че Той участваше във величието на Бога, Който е превъзходен над Своето създание и Своите закони. Той е извън времето и пространството. Можем ли да си представим какво означава това? Нормалната триизмерна реалност беше обгърната от многоизмерната действителност на Божията слава. Това се случи вече веднъж на Исус, на планината на преобразяването. Това даде на Петър и другите апостоли толкова дълбока радост, че те искаха да стоят там, въпреки че бяха и изплашени (Матей 17:4). Писанието ни учи, че същото страхопочитание и радост имаше след възкресението на Христос (Лука 24:37). Това вдъхваше страхопочитание в хората.

Аз харесвам да разсъждавам относно прославянето от гледна точка на природните науки. Нека да си представим, че нашият триизмерен свят ще получи четвърто, или пето или шесто или седмо измерение. В този случай нашият триизмерен свят ще присъства напълно в многоизмерния, както две измерения напълно участват в триизмерния свят. Приемствеността е гарантирана, точно както триизмерното тяло на Христос напълно участваше в прославеното тяло, с което се яви на учениците си. Дори яде риба пред очите им (Лука 24:43). И в същото време беше доста различен (сравнете К. С. Луис Обикновено християнство, стр. 141).
ПРОСЛАВЯНЕТО НА ЦЪРКВАТА
Стъпката от Исусовото възкръснало тяло към тялото на вярващите, Неговата невяста, не е голяма. Тук ще видим същия вид преобразяване. В Откровение 21, Йоан е поканен да отиде и види прославеното тяло на Христос; “Ела и ще ти покажа невястата, жената на Агнето.” Йоан ни казва, че Духът го е взел: “...и отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше.”

Действието на Божията слава върху Новия Ерусалим е, че тя не показва тухли, а скъпоценни камъни; портите и камъните в основата говорят езика на Божията вярност. Под тежък натиск камъните се превръщат в скъпоценни камъни! Градът е съвършен квадрат, като символ на равновесна хармония, характерна за мира, шалом. Скъпоценните камъни и златото ни учат: това е богатство отвъд нашите представи. Не може да се обясни със светски език, напълно е извън този свят. Въпреки това то съдържа всичко, което е истинско и красиво тук. Четем за дванадестте племена на Израел и дванадесетте апостоли и за царете на всички народи, донасящи своите богатства в града. “Народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже” (21:24 – 27). Тези стихове не трябва да се разбират, че езически народи ще продължават да съществуват, плащайки данък на новия Ерусалим. Не, това означава, че крайният резултат от всички земни общества ще присъства в него, изчистен и измит в кръвта на Агнето. Също така, църквата ще бъде представена без петно и без бръчка.


ПРОСЛАВЯНЕ НА СВЕТА
Ако продължим да четем по-нататък, в глава 22 виждаме земята с нейните реки и плодоносни дървета. Първо Йоан вижда само невястата на Христос, новия Ерусалим (ст. 9), тогава неговото видение се разширява: всичките изкупени земни царе и народи в този небесен град, слязъл долу на земята (ст. 24-27). Най-накрая четем за реки и плодоносните дървета. Едемската градина се завръща. Живата вода блестяща като кристал ни напомня за Фисон и Гион (Битие 2:11-13). Тези имена означават “блестящ” и “пръскаща.” Дървото на живота също се завръща, този път не едно, а много и на двете страни на реката. Изглежда, че всяко дърво се е превърнало в дърво на живота. Видението показва пример за природа: тези прославени дървета не раждат само плодове, но произвеждат листа с изцелителна сила.

Отново трябва да осъзнаем, че това е видение и неговият език е символичен. Макар че тези символи имат смисъл, те изразяват необяснимото, прославянето на природата и пълното изцеление на всички народи. За нашите умове това не е разбираемо: много неща изглеждат необратими, изчезването на различни видове животни, разрушаването на природата и ужасните резултати от толкова много войни и несправедливост, които така са наранили народите. Тук Господ ни обещава пълно изцеление. Дори най-дълбоките рани ще бъдат премахнати. Представете си какво означава това за жертвите на Сталин и Хитлер. Ако раните на всички народи бъдат изцелени, това дава надежда на онези неизброими хора, които са били пожертвани на олтарите на жестоки диктатори в тоталитарните системи!


ЕПИЛОГ
Накрая: какво е призванието ни, ако очакваме такова бъдеще? Тезата на тази книга е, че бъдещата ни надежда e основата на нашите дела. Проповядването на благовестието е първото ни призвание, защото децата на Адам трябва да бъдат доведени до ново взаимоотношение с Бога като техен Създател и Изкупител чрез Христос. Това включва, второ, призвание да упражняваме господство над земята и да бъдем настойници над всичко, дадено ни от Господа. Трето, обкръжени от социална несправедливост християните трябва да станат и да говорят! Възгледът на тази книга за бъдещето на този свят като Божие създание няма да остане без последствия върху поведението ни. Има значение дали вярваме, че ще има цялостно прекъсване и пълен прелом, или че Бог ще изгради там нов град с камъни, които са приготвени тук, така че ще има и приемственост. Има значение дали вярваме в нова диспенсация, която ще ни отведе далеч от земята в бъдещ небесен живот, или в единството на Божия спасителен план и че във всеки период в различните времена на Божия завет с Неговия народ има едно и също желание в Божието сърце Неговото създание да бъде окончателно възстановено и прославено.

Добрият бизнесмен не би инвестирал парите си в производство на стока, която скоро ще излезе от мода. Но той ще е готов да инвестира всичките си пари и сила в стока, която ще бъде основна на бъдещия световен пазар. Колко повече трябва ние като християни да инвестираме всичките си пари и усилия в дейности, които предвещават идващото Царство. Добра инвестиция е да подпомагаш организация против абортите, да помагаш на движения, които говорят против “апартейда” и против кастовата система. Важно е да изграждаме мостове и да помагаме на една страна да преодолее бедността. Това означава, че се борим с управляващата класа на онези, които завземат земята за себе си и потискат бедните селяни. Необходимо е да се намери равновесие между законната защита на страната и намаляването на ужасяващите и морално презрените атомни и химически оръжия. Подобни действия са белег за настъпващото Царство. Вишал Мангалвади пише:


“Евангелистите от поколението на Уилям Кери са вярвали, че тъмнината няма да победи светлината (Йоан 1:3) и че малкото квас на благовестието ще преобрази цялото тесто (Матей 13:3). Затова те са имали мотивацията да се съпротивляват на злото в обществото. Днес, обаче, голяма част от църквата страда от есхатологична парализа. Това е, ние сме лишени от каквато и да е смислена мотивация да се противопоставяме на злините заради преобладаващата вяра, че тъмнината ще продължава да расте до края на историята, дори да продължаваме да хвърляме нови проекти за милиони лири почти всяка седмица за да разпространяваме светлината.
Ужасният “успех” на фашизма, нацизма и комунизма в нашия век и двете жестоки световни войни унищожиха всички светски надежди за бъдещето на човечеството в сегашната история. Голяма част от църквата е прочела Писанията с този песимистичен възглед на нашия век и го е покръстила с теологична обосновка. Така че ние просто ридаем за идващото разрушение от “Покойната велика планета Земя,” вместо да търсим начини да я изкупим.
Евангелистите от по-ранната епоха са имали надежда за човека и неговата планета, защото са вярвали, че вместо да изостави този свят, Бог, който е верен на Своето Словото и Своето създание, е сключил завет с тази планета. Не само това, вечният-неограничен Бог лично влезе в ограничения, времево-пространствен свят на падналия човек със Своето спасение. Царството на Бога проникна в царствата на този свят и портите на ада няма да му надделеят (Матей 16:18). Следователно християнската надежда не е отвъд историята, а в нея.”9
Какво е следствието от този християнски възглед за бъдещето?

Най-ясният отговор ни е даден в книгата Деяния. Когато учениците, след възкресението на Исус, Го попитаха: “Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?” Исус не отрече дори за момент, че това е крайната цел на Неговото идване; нито отрече, че това ще бъде истинско царство, с Израел по средата и останалите народи наоколо. Въпреки това Той им каза: “Не е ваша работа да откривате схемата на Моето завръщане, а по-добре идете при всички народи и свидетелствайте за Царството Ми.”



За тази цел Той им обеща на тях и на нас Святия Дух. Той ни е изпратен, за да ни направи способни да вършим работата, които ни заповяда; да направим Царството видимо – видимо чрез плодовете на Духа, което ще даде предвкусване на идващото Царство. Тези плодове са петте хляба и двете риби, които иска да Му дадем, когато се върне. И Той ще ги преумножи, за да нахрани множествата. Нека при завръщането Му да не бъдем с празни ръце!


1 Под иманентен имам предвид присъствуващ в света; трансцендентен означава издигнат далеч над него.

2 Fritjof Capra, The Turning Point, ch. 2, note 19.

3 вижте например The New Bible Commentary.

4 вижте Bandstra, p. 47; сравни Откровение 12:8.

5 Думата “стихия” на гръцки се превежда “елемент” на латински и английски. Дори на български, когато се говори за древногръцкото схващане за света като създаден от четири елемента – вода, въздух, огън и земя – “елемент” е превод на гръцката дума “стихия.” От там следва и по-нататъшното разглеждане на думата “елементи” в текста. Бел. ред.

6 (вижте Kittel, Theological Dictionary, abridged by G. Bromiley, Eerdmans, p. 1179).

7 The Evangelical Dictionary of Theology, p. 500.

8 Той го смята за въпрос само на дни. (Abraham Kuyper, Van de Voleinding, Vol. IV, p. 349.)

9 Vishal Mangalwadi, Truth and Social Reform, Hodder and Stoughton, London 1989, p. 113.


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница