Белегът и числото на неговото име Професор Уолтър Файт

ПРЕДСТАВЯ

Сглобете пъзела парче по парче и открийте

цялата истина!

Сега ще говорим по важния въпрос за белега на звяра и числото на неговото име. Какво се има предвид с тази терминология? Спомняте си, че се занимавахме с двата звяра в Откр.13 глава и че идентифицирахме втория звяр като САЩ, който, според Писанията, ще направи белега на звяра.

Откр.13:11 „И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки (агне - като принцип), а говореше като змей”.

Спряхме се на това в цяла лекция.

Откр.13:12 „Той упражняваше всичката власт на първия звяр (който идентифицирахме като католицизма) в негово присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла”.

На този въпрос се спряхме също и обяснихме, че поклонението пред първия звяр е да отдаваш почит на него, вместо на Бог. И така, първият звяр има морала и системата за морал и закон, които да станат норма в света, със силата на втория звяр - Съединените Американски Щати.

„И принуждаваше (втория звяр), всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се постави белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име” Откр.13:16-17.

И така, вторият звяр ще наложи със сила белега на звяра, и вие няма да можете да купувате или продавате, ако не участвате в тази практика по приемането белега на звяра. Тогава за какво всъщност става въпрос тук? Какво е числото на звяра? Kакво е неговото име? Какъв е неговият белег?

„Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” Откр13:18.

И така, това е число на политическа система, това е число на човек, и числото му е 666. Разбира се, имаме всички атрибути на звяра в Откровение 13 гл., които са същите атрибути, както тези, на силата „малък рог” от Даниел 7 гл., която идентифицирахме като папската система. Всички реформатори са имали същата идентификация.

„Какви са буквите, написани на папската корона…“?

Това е цитат от Sunday Visitor, 1915, йезуитският говорител на римокатолическата църква. Какво вярват, че означават буквите, те сами казват: „Какви са буквите, написани на папската корона и какво изобщо означават? - Буквите, изписани на папската митра са тези: VICARIUS FILII DEI, което на латински означава „наместник на Божия Син“. Днес има някои, които отричат, че тези написани букви действително съществуват. Но на два пъти в Sunday Visitor теолозите потвърдиха съществуването на тази титла - VICARIUS FILII DEI и те би трябвало да знаят това със сигурност, тъй като това принадлежи към тяхното богатство“.

И така VICARIUS FILII DEI - какво означава това? – „Наместник на Христос“, „на мястото на Исус Христос“. Защо тогава говорим за смисъла на числото? В латинския език всяка буква има числена стойност и като съберем числените стойности на буквите от името, тогава стигаме до стряскащото заключение:

V - 5

C - 100

… и т.н. Когато съберем всички според тяхната числена стойност, тогава откриваме, че VICARIUS FILII DEI = 112 +53+501=666. Така числото не неговото име, числената стойност на неговото име е 666. Звярът също има номер.

Ако вземем гръцкото име, където буквите също имат числена стойност, тогава откриваме, че официалните титли на тази система са: Латинско царство (HELATINE BASILEA), Италианска църква (ITALIKA EKKLESIA), Говорещият латински човек (LATEINOS). Сборът на всяка от тях също е сумата 666. Зная, че терминът „666“ се получавал също и при други личности през историята, НО дали тези личности съответстват на критериите на малкия рог и силата на звяра? Не, не съответстват. Така че те трябва да се прилагат за тази специфична система и ние ще видим, че те съответстват.

Сега, в контраст със белега на звяра, трябва също да има и белег на Бога. На него се спряхме преди, сега само ще го споменем, за да разберем белега на Бога.

Откр.7:2,3 „И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат на челата на слугите на нашия Бог”.

Помните, че белегът на звяра трябваше да бъде на ръката или на челото, а сега в контраст виждаме, че Божият знак трябва да бъде и на челото, и на ръката. Ние дискутирахме печата, който удостоверява документа. Печатът на президента на Съединените Щати прави валиден закона, когато той е издаден.

Езек.20:12 „Дадох им и съботите си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам“.

Тук имаме друг печат, печата на Бог, който се прилага за съботата. И съботата е знакът, че Той е Този, който има власт върху нашия живот. И така, Бог също има знак. Божия печат съдържа Неговото име, Неговата титла, Неговата територия - точно каквото трябва да съдържа печатът на който и да е светски управител. Намираме го в сърцето на Божия закон.

”Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа…. (и се изброява), защото в шест дни Господ (името - ЯХВЕ) направи (титлата - СЪЗДАТЕЛ) небето и земята, морето и всичко, което е в тях (юрисдикция)…“.

Тук е Божия печат, който прави валиден закона.

„… затова Господ благослови съботния ден и го освети“.

Така че признавайки съботата, ние признаваме властта на законодателя в нашия живот. Този закон беше за всички. Също и за чужденеца, а също и за синовете на чужденеца, които се прилепят към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови служители - всички, които пазят съботата.

„… и тях ще доведа на светия Си хълм, и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом… защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всички племена” Исая 56:6,7.

Така че това не е юдейски закон. Това е универсален закон. Сега, забележете какво трябва да се направи в контекста на Божиите заповеди, които са направени валидни чрез печата на Бога, който е в съботната заповед.

„Тези думи, които ти заповядвам днес (отнася се за Десетте заповеди), нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и да ги връзваш за знак на ръката си, и да ти бъдат като превръзка над очите ти” Второз.6:6-8.

И така Божия закон трябва за бъде тук и тук (посочва челото и ръката си). С други думи, ти трябва да действаш според този закон и да бъдеш убеден в него. Някои вярват, че трябва да направят табелка със заповедите и да я поставят на челото и на ръката си и работата е готова, но аз вярвам, че Бог иска да приемем тази вест и да мислим, и действаме съобразно нея.

„Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде ГОСПОДНИЯТ ЗАКОН в устата ти…” Изх.13:9.

И така, Бог има закон, Бог има печат, Бог има отличителен белег, знак, който да бъде в нашето мислене и действие. В контраст, белегът на звяра трябва да бъде на челото ИЛИ на ръката. Защото системата е щастлива, ако това съгласие е наложено със сила и вие действате или по принуда, или ако сте убедени, че така е право. Или, или…. Но Господ иска и двете. Той иска печата и на челото, и на ръката.

Исая 8:16 „Завържи свидетелството, запечатай откровението пред учениците Ми”.

И продължава в 18 ст. „Ето аз и децата, които ми е дал Господ. Ние сме за знамение и предвещания в Израел от Господа на силите, Който обитава на хълма Сион” (в бълг. превод думите „знамение“ и „предвещания“ съответстват на „знаци“ и „символи“ в англ. превод на Библията).

И така, Божият знак - Божият символ в ума и на ръката, е в контраст с белега на звяра.

Стих 19 „И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Защо да се питат мъртвите за живите?

Стих 20 Търсете в закона и в свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях”.

И така, ние или се покоряваме на Бога и Неговите разпоредби и приемаме Библията и свидетелството, или сме в тъмнина. Това е наш избор. Мога ли да променя Божието слово? Разбира се, че не. Мога ли да променя Неговия закон? Разбира се, че не.

Откр.12:17 „Тогава змеят се разяри против жената…“

Змеят е разярен против църквата.

„… и отиде да воюва против останалите от нейното потомство…“

Какво е характерно за този остатък?

„… които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“.

И така, „те държат свидетелството за Исус“ – т.е., те са се прилепили към Божието слово, но също така и се покоряват на Неговите предписания и пазят Неговите заповеди.

Изх.20:6 „… а показвам милост към хиляда поколения на онези, които Ме любят и пазят Моите заповеди”.

Йоан 14:15 „Ако ме любите, ще пазите моите заповеди”.

И така, Господ казва: „Ето Моите повеления, Моя закон. Пазете го! Ако ме обичате, ще го пазите“.

Но има система, която мисли, че може да промени времена и закони (Дан.7:25).

Тя взема тази чест и тази слава, които принадлежат единствено на Бог и ги прилага за себе си. Това законно ли е? Или е библейско? Абсолютно не!

2 Сол.2:3 „Никой да не ви измами по никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта”.

И така, човекът на греха трябвало да дойде и да промени Божия закон. Ако престъпването на закона в грах, то колко повече е грях промяната му?

Стих 4 „… който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича Бог, или на което се отдава поклонение, за да седне както Бог в Божия храм и да представя себе си за Бог”.

1 Йоан 3:4 „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие”.

Не можете да промените и да разбъркате Божия закон. Той е неотменим и неизменим. Нахалство пред Бога е, що се отнася до тази система, да вземе авторитета на Бога и да го приложи за себе си. Тя ограбва Бога от това, което по право е Негово.

Римл.3:20 „Защото нито една плът няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха”.

Искам да разберем това - никой не е спасен поради това, че пази Божиите заповеди. И не ги пази, за да бъде спасен. Ние сме спасени по благодат. Но законът ни казва какво е греха.

Римл.3:31 „Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона”.

И така, законът не е премахнат заради това, че сме под благодат и заради това, че приемаме спасението чрез вяра.

Римл2:12 „Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени”.

Следователно, ако знам закона и не го спазвам, ще бъда съден. Но ако не знам за Божия закон и по природа съм престъпник на закона, също съм виновен.

Яков 2:12 „Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата”.

Божият закон е закон на свободата и ни прави свободни. Представете си колко свободен щеше да е светът, ако всеки пазеше Божия закон. Нямаше да има ключове, защото нямаше да има никакви кражби. Нямаше да има никакви убийства, ще можеш да си вървиш, по която искаш улица. Би било чудесно общество! И законът би бил стандарт за съда. Но сатана мрази Божия закон и ще го фалшифицира при всяка възможност.

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” Мат.5:17,18.

Божият закон стои. Той е неотменим. Даден е в Стария завет, видяхме го и в Новия завет. Ще премина набързо през всички заповеди. Всичките десет ги намираме в Новия завет - в Матей, Йоан, Тимотей, Марк, Евреи, Ефесяни, Римляни, Яков и т.н. Всички са там, в Новия завет. Няма никакво предписание за премахване на закона в новозаветната епоха. И сега човекът на греха взема Божия закон и си приписва силата да го промени. А това е определението за грях - да престъпиш Божия закон. Колко повече, ако го промениш!

Римската „Decretalia”казва: „Той (папата) може да произнася присъди и осъждания в противовес с правата на народите, със закона на Бога и на човека… Той може да освободи себе си от повеленията на апостолите, бидейки над тях и от правилата на Стария завет.”

„Папата има власт да променя времена, да анулира закони и да освобождава от всички неща, дори от предписанията на Христос”.

Тези твърдения, които произлизат от папската система показват, че те вземат върху себе си властта да променят Божиите предписания. С други думи, те директно се противопоставят на авторитета на Бог и го прилагат за себе си.

Но „Исус Христос е същият вчера и днес, и во веки” (Евр.13:8), - така че Той не се променя. - Аз съм Господ, Аз не се променям“.

Как тогава ние, като смъртни, можем да променим Неговите заповеди?

И така, какво точно е белегът на звяра? Белегът на звяра трябва да бъде знак за авторитета на римската църква. А какъв е знакът на нейната власт? Хората днес казват: „Белегът на звяра е някакъв чип, който ще се постави на ръката или банков код. Бог интересува ли се от вашите банкови транзакции? Или се интересува от вашата лоялност и вярност към Него? Не казвам, че система, като тази, не би могла да бъде въвлечена в този въпрос на купуване и продаване, но че белегът на звяра може да бъде дефиниран само от самия звяр. А звярът, според пророчеството, е папската система. Така че те трябва да ни кажат какъв е техният белег. И те го правят с ясни думи.

С. Ф. Томас, съветник на кардинал Гибонс, отговаря на едно писмо от 28 октомври, 1895: „Разбира се католическата църква твърди, че промяната (на съботата в неделя) е нейно дело…. и това дело е белег за нейната духовна сила и власт по религиозните въпроси“.

А този цитат е от Catholic Record,1 септември, 1923: „Неделята е нашия белег за власт… Църквата е над Библията и това прехвърляне на съботното съблюдаване е доказателство за този факт”.

Вижте, въпросът не е толкова в деня. Денят е случаен. Въпросът е във властта, която върви заедно с него. Печатът или властта? Заедно с него е властта, която прави валиден закона? Разбира се, че това е властта, която го съпътства. И така, съботата дава авторитет на Божия закон и ни казва, че трябва да я пазим, защото Той е Създателят на Вселената и Той е Царят, и Законодателят. И когато докоснете съботата, докосвате авторитета на Бога.

„Кой е денят за почивка? - Събота е денят за почивка. - Защо спазваме неделя вместо събота? - Ние спазваме неделя вместо събота, защото католическата църква прехвърли тържествеността от събота върху неделя” Катехизис на обръщането на католическата доктрина, 1957, стр.50.

Те знаят точно какво са направили.

„Неделята е католическа институция и нейните претенции за спазване могат да бъдат защитени само от католическите принципи… От началото до края на Писанието няма нито един-единствен пасаж, който да потвърждава прехвърлянето на общественото седмично поклонение от последния ден на седмицата в първия” Католическа преса, Сидни, 25 август, 1900.

Те знаят. Това не е невежество. Но това е тяхно абсолютно знание.

„Не Създателят на Вселената от Битие 2:1-3, но католическата църква може да изисква почит за това, че е дарила човека с почивка от неговата работа всеки седми ден” S. C Mosna, Storia della Domenica, 1969, стр. 366-367.

„Разумът и здравата преценка изискват приемането на едната или другата от тези алтернативи: или протестантизъм и свято спазване на съботата, или католицизъм и свято спазване на неделята. Компромис е невъзможен!” Католически образец, 23 декември, 1893.

С други думи, светът ще бъде доведен до един етап, в който трябва да избира между авторитета на Бога и пазенето на съботата, или авторитета на църквата и пазенето на неделята. Докато това не се приложи чрез закон, никой няма белега на звяра.

„Неделята е основана не върху Писанието, но върху традицията и е ясна католическа институция” Католически запис, 17 септември, 1893.

„Новият завет не прави никакво изрично посочване, че апостолите са променили деня за поклонение, но ние го знаем от традицията” Нов ревизиран Балтимор катехизис, 1949, стр. 139.

По такъв начин традицията е станала основата, на която е установено учението, а не Божието слово. Но Библията казва, че това е невалидно: „А Той в отговор им каза: Защо и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед?... Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума… Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” Мат. 15:3,6,9.

През 2003 год. Рим отново публикува своето предизвикателство на линка www.immaculateheart.com: „Повечето християни приемат, че неделята е библейски утвърдения ден за поклонение. Римокатолическата църква свидетелства, че тя е прехвърлила християнското поклонение от библейската събота в неделя и че да се опитва да се спори, че промяната е направена в Библията е от една страна нечестно, от друга - отричане на католическия авторитет. Ако протестантизмът иска да основе ученията си само върху Библията, трябва да се покланя в събота”.

Така Рим хвърли ръкавицата и каза: „Чий авторитет приемате - авторитета на Библията или авторитета на църквата? Компромис е невъзможен. Да се опитвате да привеждате доводи от Писанието, че неделята е правилният ден, е най-малкото нечестно и е отричане на католическия авторитет“.

Това е доста директно. И така, аз трябва да направя избор. Но забележете какво казва Библията в Римл. 6:16 „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате; било на греха, който докарва смърт или на послушанието, което докарва правда”?

Или с други думи, ако съм покорен на заповедите ,на църквата, противно на Библията, тогава се покланям на звяра. Ако съм покорен на библейската заповед, аз се покланям на Бог. И така, изборът е мой. Библията казва, че този белег на звяра (който те самите са определили да е техен белег за църковна власт, и който са прехвърлили от съботата в неделя), че този белег ще стане всемирен закон и че задкулисната сила, която ще го приложи, ще бъдат САЩ. Това възможно ли е, като се има предвид конституцията на САЩ? Има ли движения в тази посока? Трябва да определим това от историята и от обстоятелствата, които сега са налице в тази нация. Имаме такъв опит от предишната историята на САЩ. Имало е случай, когато са искали да въведат неделен закон, но това е било спряно. Обаче, имайки предвид друг проблем, за който имало форум, икономически форум, на определен етап, Върховният съд на САЩ е осъществил рестрикции по отношение на неделята. Църквата на адвентистите от седмия ден по това време протестира. Римокатолическата църква взема този протест и публикува статия в „Католически образец” - официален говорител на римокатолическия кардинал в САЩ.

„24 февруари, 1893. „ГК на адвентистите от седмия ден прие определени резолюции, апелирайки към правителството и народа на Съединените Щати за решението на Върховния съд, за действието на Конгреса в законодателство върху религиозните въпроси заявявайки, че това е християнска нация”.

Тук адвентната църква не е против християнството, но против узаконяването на определени норми и догми, които определено не са библейски, а базирани върху традицията.

Римокатолическата църква отговори: „През март 1893 Международната асоциация за религиозна свобода отпечата тези резолюции в тракт, озаглавен „Апел и възражение”. В отговор на една от тях, редакторът на „Католически образец” от Балтимор, Мериленд, публикува серия от четири статии, които се появиха в този вестник на 2, 9, 16 и 23 септември, 1893“.

Това е интересен исторически документ. Интересното е, че въпросът събота – неделя е бил под въпрос също и в началото на протестантизма. Това е, тъй да се каже, като почти „два пъти изчистване на храма”.

Ето какво се казва: „По този въпрос (въпросът събота - неделя) Реформацията, в нейната цялост, беше осъдена от събора в Трент. Реформаторите постоянно обвиняваха, както се твърди тук, че католическата църква е отстъпила от истината, която се съдържа в писаното слово. „Писаното слово“, „Библията и само Библията“ и „Така казва Господ”, бяха дежурните им фрази“.

Какво тук дава право на римокатолическата църква да осъди протестантизма? „Библията и само Библията” беше възгледът на Реформацията и платформа на Реформацията и протестантизма. Но този аргумент беше заглушен на събора в Трент. Изумително :

„Писанието и традицията”. (Разбира се, това беше позицията на Рим.) „Библията, както е интерпретирана от църквата и според единодушното съгласие на отците, беше позицията и твърдението на католическата църква. Това беше главният въпрос на събора в Трент“.

Този събор беше свикан, за да дискутира проблемите, които имаха Реформаторите с римокатолическата система. Те не можаха да намерят съгласие по въпроса за „Само Библията” или „Библията и традицията”, затова продължиха, пишейки:

„Накрая, след дълго и интензивно умствено напрежение, на събора дойде архиепископът на Регио, за да раздели по същество тези, които държат единствено за Писанието, със следния аргумент: „Протестантите твърдят, че стоят единствено върху писаното слово. Те изповядват, че държат единствено Писанието като стандарт на тяхната вяра. Оправдават своето бунтовничество чрез пледоарията, че църквата е отстъпила от писаното слово и следва традицията. Но протестантското твърдение, че те стоят единствено върху писаното слово, не е истина. Тяхното изповядване, че държат само Писанието като стандарт за вярата, е лъжа. Доказателство: Писаното слово изрично заповядва съблюдаването на седмия ден - събота. Те не съблюдават седмия ден, но го отхвърлят. Ако те наистина държат единствено Писанието като техен стандарт, би трябвало да съблюдават седмия ден, както е заповядано в цялото Писание. А те не само отхвърлят съблюдаването на съботата, заповядана им в писаното слово, но са приели и практикуват съблюдаването на неделята, която имат само от традицията на църквата. Така последствие твърдението ”Единствено Писанието, като стандарт” пропада и по същество напълно установено остава учението „Писанието и традицията”. Протестантите осъдиха сами себе си. Собственото твърдение на протестантите за вярата с изповедта си в Аугсбург, 1530, ясно призна, че съблюдаването на Господния ден е било определено единствено от църквата“.

Така, архиепископът на Регио, държал тази реч на последното откриване на заседанието в Трент, на 18 януари 1562, всъщност отхвърли златната възможност, която протестантите имаха, за да стоят за Писанието и само за Писанието. Но те се провалиха. Ще се провалят днес ли пак? Или някои ще станат и ще кажат: „Така казва Господ!”.

„Това противоречие между практиката на протестантите и тяхната изповед даде на католическата църква нейната дълго търсена и силно желана основа, върху която да осъдят протестантизма и цялото реформаторско движение само като егоистично, амбициозно въставане срещу църковния авторитет”.

И забележете какво казват: „В този съдбоносен спор ключът, най-главното и върховно изражение на протестантското противоречие, беше в отхвърлянето на съботата на Господа, седмия ден, заповядана в Писанието, и приемането, и съблюдаването на неделята, заповядана от католическата църква“.

С това те казват: „Вие приемате нашия авторитет. - Те твърдят: - Това е съдбоносния проблем, в който католическата църква обвини протестантизма”.

Какво ще направят днес същите тези протестанти? Библията казва, че протестантска Америка ще направи белега на звяра и „…цялата земя, учудена отиде след звяра” Откр.13:3. Дали Рим настоява за неделния закон и дали Америка ще го наложи със сила? Това е въпросът, на който трябва да си отговорим. Сега можем само да гледаме промяната на обстоятелствата и обстановката, на политическата, и религиозната атмосфера, които царят в света. Днес можем да си извадим нашите заключения, четейки между редовете.

Папа Йоан Павел II предприе кампания за запазване за неделята и за поставянето й обратно на дневен ред.

Цитат от „Sunday times”, Лондон, 1998 г. Тук се казва: „Нека е ясно, че в неделя не трябва да се работи, тъй като тя трябва да се празнува като ден на нашия Господ”.

Папата написа апостолическо писмо, в което разширено е обяснено защо трябва да пазим неделята. „Апостолическо писмо DIES DOMINI на светия отец Йоан Павел II към епископите, духовенството и верните на католическата църква за спазване на Господния ден”. 7 май, 1998 г.

Нека преминем през някои детайли на този документ. Той нарича неделята „първоначалния празник, разкриващ значението на времето“, (въпреки, че неделята е базирана на традицията, а не на Писанието). И твърди, че „празнуването на неделята като ден на Господа и нейното причастие са в сърцето на църковния живот. Значи в сърцето на църквата е пазенето на неделята.

„Когато слушат Словото, оповестено в неделното събрание, верните гледат на Дева Мария, учейки се от нея да го спазват и да размишляват върху него в сърцата си.”

Моята Библия ми казва да гледам към Господ Исус Христос. Значи тук имаме дихотомия (разделяне на две). И аз трябва да избера дали да следвам потока от авторитети на римската църква или авторитета на Бога.

„От неделя до неделя поклонниците следват стъпките на Мария и нейното майчино застъпничество дава специална сила и плам на молитвата, която се издига от църквата към Пресвятата Троица”.

Библията не знае нищо за застъпничеството на Мария. Тя знае само за един посредник между човека и Бога, и това е Христос Исус. И това за мен, като протестант, би било изцяло невалидно.

Денят за почивка. Тук, в средата, е „денят на слънцето” (в кавички).

„Следователно, би било погрешно да се гледа на това узаконяване на седмичния ритъм (което църквата приложи в миналото) само като на историческо обстоятелство, с никакво специално значение за църквата, което тя просто би сложила настрана. Дори след падането на империята църковните събори не престанаха да настояват за разпоредби, касаещи неделната почивка“.

Дали това се отнася за някакъв натиск да се наложи отново неделята?

„Когато през вековете е постановявала закони, касаещи неделната почивка, тя е имала предвид работещите”.

Интересно. Значи можем да въведем неделен закон дори в неспазващите неделята страни през „вратата” на тежкото положение на работещите. Ден за почивка, ден за семейството. Няма значение под каква форма идва, ако се превръща в законово задължение и изисква отричането или изоставянето на библейската събота. Тогава аз трябва да избера между белега на звяра и белега на Бога.

„Следователно, също и в специфичните обстоятелства на нашето време, стремежът ще е християните естествено да бъдат убедени, че гражданските закони уважават техния дълг към спазването на неделята”.

И така, той моли християните, следователно християнските страни, да направят закони за спазване на неделята. Интересно е, че по същото време е издаден документ, касаещ църковни закони, където определени норми са вмъкнати в канонични закони, наречени AD TUENDAM FIDEM. В този документ той нарича тези, които се различават от църквата и не искат да слушат доктриналната позиция на църквата „еретици“, нещо което църквата не е правила от дълго време!

Четем в канон 1436 # 1. „Който отрича или поставя под съмнение която и да е истина, в която трябва да се вярва с божествена и католическа вяра или отрича християнската вяра като цяло, и не се вразумява след като е бил законно предупреден, трябва да бъде наказан като еретик“.

Това е изумително! Изумително!

# 2. „Освен в тези случаи, когато отхвърли учение, предложено и окончателно прието (както например узаконяването, че неделята е сърцето на църковното учение) от римския понтиф или от колегията на епископите, упражняващи своята автентична роля на магистрати, или освен това приема учение, осъдено от тях като лъжливо, и не се вразумява след като е бил законно предупреден, трябва да бъде наказан с подходящо наказание“.

Това изумява! Следователно имаме ерес и наказание. Изглежда се връщаме назад в обществената среда на средновековието.

# 5. „Нареждаме всичко, постановено от Нас (с главна буква!) в това апостолическо писмо, да бъде утвърдено и официално въведено… в 20-та година на Нашия понтификат”.

Това е сила, приемаща власт, която не е библейска. Дадено от „Нас“, от „Нашия понтификат“.

„Бог каза: Да направим човека по Наш образ“ (Бит.1:26). Те приемат същия авторитет, същата власт и я прилагат за себе си. Сега биха ли могли да бъдат малко по-конкретни и да кажат с какво свързват ереста?

Detroit News, 7юли, 1998. „Папа Йоан Павел II каза: Човек, който осквернява светостта на неделята, трябва да бъде наказан като еретик”.

Тук римокатолическата църква изисква въпроса за неделята да бъде важен в умовете на хората.

24 април, 2005, интервюиран за NBC „Meet the Press”, йезуитският свещеник и основател на Jgnatius Press, Джоусеф Фесио каза: „Тези, които въстават срещу автентичните учения на църквата, въстават срещу Бога”.

Тук този въпрос е поставен от друга сила на земята, изискваща авторитета на Бог, променяща Божия закон и налагаща го със сила на човечеството.

А сега, настоящият папа. Дали той продължава в тази посока? За неделната литургия Catholic online писа, че Бенедикт XVI твърди: „Ние не можем да живеем без нея - казва той на тълпата, събрана за молитва. - Неделната литургия не е бреме, а радост и нужда за католиците“.

В Бари той определи неделята като необходим инструмент, за да се напусне пустинята на френетичното консуматорство, религиозното безразличие и секуларизма.

Все верни неща, но това не ги прави Божи закон.

„Ние не можем да живеем без неделята”, беше темата на конгреса.

Но Библията казва, че вторият звяр „упражняваше всичката власт на първия звяр в негово присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” Откр. 13:12.

Ако погледнем политическия климат в САЩ днес, мислите ли, че е благоприятен отново за осъществяване на такова движение? Трябва да четем между редовете и понякога във редовете, за да разберем какви са настроенията.

В документа „Новият световен ред”, написан от Пат Робъртсън, на стр. 236, е казано: „Следващото задължение, което един гражданин на Божия световен ред има, е към себе си“.

„Помни съботния ден, за да го освещаваш”, е заповед за личната полза на всеки гражданин. Когато хората могат да почиват и да черпят вдъхновение от Бог, се издигат по-висши цивилизации. Законите в Америка, които наредиха ден за почивка (неделни закони) са анулирани като нарушаващи разделението между църква и държава. Открита обида към Бог и Неговия план е, когато са признати само тези политики, които имат очевидно само светска цел“.

Значи, когато нямаме такива закони, това е обида за Бога? Те се отнасят, разбира се, не към съботата (почивката) на седмия ден, но към съботата на първия ден.

Time magazine, 2 август, 2004, На седмия ден ние си почивахме.

Моля, забележете, че седмият ден тук е неделята, а не съботата! Така че когато говорят за съботна почивка, те не говорят за събота, а за неделя. В тази статия от Нанси Гибс се казва: „Ако душата няма неделята, тя става сирак. Алберт Швайцер е казал, което повдига въпрос за тези времена: „Каква е загубата, ако неделята стане точно като всеки друг ден?“ С прогреса, разбира се, идва и бурната ответна реакция от страна на тези, които отчаяно искат да запазят старите пътища… време за поклонение, да се прекарва време със семейството и приятелите или само да се почива от работата през седмицата… Всичко това е имало значение тогава и все още има значение и сега.”

Значи аргументите тук са базирани на семейството, базирани на правата на работещите. Няма значение какъв е въпросът или страничната врата, през която тези закони могат да се вмъкнат. Не това е същественото. Ако те са направени в ущърб на Божията събота, тогава ние трябва да направим избор и аз вярвам, че светът е воден в посока да направи този избор.

Тя пише: „Папа Йоан Павел II дори написа апостолическо писмо в защита на неделята и цитира: „Когато неделята изгуби своето фундаментално значение и стане просто част от уикенда - пише той - хората стоят заключени в един хоризонт, толкова ограничен, че те повече не могат да видят небесата”.

Ако погледнете политическия климат на протестантизма, най-общо в САЩ и неговите сдружения и връзки с Рим, това благоприятен климат ли е за разискването на такива въпроси? Аз не казвам, че някой от тези хора са пред прага на въвеждане на такъв закон. Аз просто наблюдавам климата. И така, нека обърнем поглед към един от тези важни лидери в протестантския свят - д-р Джеймс Добсън. Как гледа той на тези сдружения с Рим, възгледите му за семейна почивка и всички неща около тях.

U S News and World Report, 17 януари, 2005 писа, че лидери от такъв ранг вероятно ще запълнят празнотата, която остави Били Греъм след себе си.

ChristianityToday.com пише, че „Джеймс Добсън се срещна с папата, заедно с Чарлз Колсън и са дискутираха на конференцията във Ватикана миналата седмица, по въпросите за влиянието на световната икономика върху семействата. По време на конференцията двамата протестанти се срещнаха с папата.”

Естествено, те може да не са съгласни с папството, но това са въпроси, по които са контактували.

„Добсън по-късно каза на Catholic News Service, че въпреки че има теологични различия с римокатолицизма, „когато става въпрос за семейството, има много повече съгласие, отколкото несъгласие и що се отнася до моралните въпроси - от аборта до предбрачния секс, от идеологията за безопасен секс до хомосексуализма, - аз намирам много повече общи неща с католицизма, отколкото с някои от моите евангелски братя и сестри”.

Аз не говоря за тези отделни личности и за техните индивидуални действия. Говоря за климата на сдружение, който съществува в Съединените Щати в момента. Такова сдружение съществува. Дори да има доктринални различия, когато се засягат въпросите за моралността, въпросите за семейството - тогава, разбира се, те са в съгласие. И Рим има много важна програма по отношение на тези въпроси за семейството и за прилагането на неделния закон, използвайки това като претекст.

U S News and World Report, 2 май, 2005, стр. 40, журналистът Майкъл Барон каза: „Ако четете заглавията, има риск да си помислите, че сме водени към теокрация.”

Значи климатът в САЩ определено е благоприятен за създаване на религиозни закони?

„И позволи му се да даде дишане на звяровия образ, така щото звяровия образ да продума; също така и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на звяровия образ” Откр. 13:15.

Биха ли отишли толкова далеч?

Откр. 13:16 „И принуждаваше всички, малки и големи ,богати и сиромаси, свободни и роби, да им се постави белег на десницата или на челата им;

17. за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.”

Дали ще бъде приложено това? Образът е нещо, което изглежда досущ като оригинала. Имаше ли първият звяр неделни закони? Да, имаше. Прилагаха ли ги със сила, противопоставяха ли се на пазенето на съботата? Да.

Syond of Tholouse AD, 1163 г. е написал декрет срещу валдензите, които пазели съботата: „Епископите и свещениците упражняват надзор и забраняват под наказание „отлъчване от църквата“ на всеки човек, който си позволява да приема или да помага на последователите на тази ерес (пазителите на съботата), която започна най-напред в провинция Tholouse. Където и да бъдат открити или където и да уреждат сметки за купуване или продаване, бидейки лишени от елементарна помощ в живота, те могат да бъдат принудени да се покаят от злото на техния път. Ако някой дръзне да наруши тази заповед, нека бъде отлъчен от църквата, като съучастник с тях във вината. Колкото от тях бъдат намерени, нека бъдат затворени от католическите принцове и наказани с конфискация на тяхното имущество“.

Крал Илденфонс заточил валдензите и след това екзекутирал много от тях. Смъртната присъда влязла в изпълнение. Щом звярът имал такива закони, според Писанието, би трябвало и образът му да прави същото. От страна на Върховния съд имало по-голям опит да приложи някаква форма на съботно-неделната рестрикция. Ето как изглежда днес настоящият Върховен съд - двама от тях вече са пенсионирани, а Ринкуист почина и на негово място е Джон Робъртс - Главен съдия на Върховния съд на САЩ, който е признат като консервативен римокатолик.

Ето тук президентът Буш се запознава със Самуел Алито. Той също е описан като сериозен римокатолик. И така, Върховният съд днес е в по-голямата си част от католици и съвсем малко от протестанти. И ако има гласуване, биха ли гласували съобразно с намеренията на католиците?

Тук виждаме президента на САЩ, присъстващ на „Червената литургия“, заедно с много от неговите сановници. Между Върховния съд и дейностите на римокатолическата църква има дружески отношения. Следователно климатът е благоприятен за такава промяна.

Освен това в САЩ има движение „Ден на Десетте заповеди“, който се празнува всяка първа неделя на месец май. Те искат да възстановят моралните ценности на Декалога. Това е климатът, към който аз обръщам внимание. Аз не съм пристрастен към никоя отделна личност, която тласка напред тези идеи. Но климатът е благоприятен за такава промяна.

„Чрез Йоан Павел II, който помогна за падането на желязната завеса, Светия Дух събра повече политическо влияние, отколкото от Ренесанса насам”.

„Папата беше единственият световен евангелист. Той можеше да посети всички религии, исляма и юдаизма и подготви пътя за нов религиозен световен ред” BBC,2 април, 2005.

Дали този „религиозен нов световен ред“ ще наложи спазване на неделята под претекста, че работещите и семейството се нуждаят от повече време заедно? И дали в същото време ще попречат, както предишните църковни събори на Рим, за спазването на съботата? Аз вярвам, че времето за това е готово. Настоящият папа има същото високо положение. Ето тук всички религиозни лидери в света го приветстват.

Йоан 14:6 „Исус му казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене”.

Има само един път и това е Исус.