Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров



страница1/3
Дата24.10.2017
Размер418.21 Kb.
#33030
  1   2   3
Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация  Развитие Александър Александров
Ивайло Знеполски, Георги Господинов, Бойко Пенчев


Фракчър

Заглавието означава скъсване с досегашния живот. Разказът е монологичен, от името на депресирана млада жена, която има трудности в самоидентифицирането: отказ от хранене, отказ от признанието, че е хомосексуално ориентирана, импулс към самоубийство… Ръкописът се отличава с известна езикова култура, измисляне на нови думи, игра на думи, но е бъбрив и скучно написан. Ключова реплика: «Истината е, че не знам как точно да напиша за себе си.» Може да кажем, че това е несъстоял се текст за момичешката инициация.



Реформаторите

Мелодраматична антиутопия за Европейския съюз, превърнат в олигархичен режим в тоталитарен ключ - гета, сегрегация, двойни стандарти, забрани и т.н. В центъра са хора от олигархичния кръг, наречени «пазителите», представляващи нещо средно между бившето Политбюро на ЦК на БКП и шефовете на Европейската комисия. Сред тях е двойка баща - дъщеря, отпращаща към двойката Тодор Живков и Людмила Живкова. Дъщерята е похотлива, а бащата убива всеки неин бивш любовник, за да предпази кастата от проникването на външни хора. Но накрая любовта побеждава тиранията - за да спаси любимия, дъщерята прежалва баща си. Идва отново времето на частния бизнес и свободния пазар…



На спомена горчивата наслада

Битова хроника за живота на група младежи от провинцията, проследяваща интимните им преживявания от невръстни до зрели хора, познали любовни опиянения и разочарования. Битова история, разказана с битов език. Любовните изкушения и сексът заемат особено място.



Бойскаут

История с деца от едно планинско село, изпълнена с приказки и легенди. Загубване в гората, изпитания, детско приятелства, среща с приказни същества от подземно царство и т.н. Романтиката на един загубен свят - уютен и човечен, изпълнен с тайнство. Има нещо приятно в атмосферата, но няма достатъчно наративна енергия.


Беглец

Не напълно изяснен жанрово текст, колебаещ се между фантастичен трилър, антиутопия и моменти на битова достоверност. Действието се развива в една страна, в която управляващите съзнателно поддържат години наред състояние на война, за да държат населението в състояние на мобилизация и подчинение. Периодично се обявява мобилизация и изпращат нова партида войници да воюват за едно парче земя без особен интерес. Героите, двама тийнейджъри, решават да избягат от мобилизирането и по дирите им се спускат преследвачи. След години единият от тях се връща в родното си място и установява, че войната отдавна е свършила, хората са се разбунтували срещу нея, вземайки за пример неговия отказ да воюва. Така, без да подозира, той се връща като герой. Някакъв опит за недобре артикулирано размишление какво героят е загубил и какво - спечелил със своето продължително бягство. Екшън, гарниран с пацифизъм.



Кръстопътища

На фона на измислена война в Косово двама братя се влюбват в една и съща девойка и са готови да се бият на дуел за нея. Но в същото време върху мястото, където се намират, пада неочаквано бомба и убива девойката. Това изправя Братята пред нова ситуация… По детски наивно разказана история, но без каквото и да е очарование. Текст от 4 страници.



Някъде отвъд реката

Един човек, завърнал се в родното си село от Америка, се настанява в къщата си на един хълм в края на селото, търсейки усамотение и покой. Отдава се на спомени за близки и приятели от някога, от едно загубено, като че ли безвъзвратно минало. Призраците от това минало го заобикалят. Сред тях е и призракът на една девойка, която е обичал, но с която са се разминали… Половината разказ представлява поток на съзнанието, бълнуване и съновидения. Открива удоволствието от общуването със своите съседи, възрастни селяни, които са част от вече изгубения свят. Приятни са диалозите му със съселяните.



Изходът

Историята за отчуждението и скуката на един провинциален младеж, който намира изход от пустотата на живота в медитацията и виденията за Златния храм. Пестелив и овладян изказ, но липсва истинско действие. Повествованието се развива под знака на преднамереност и предпоставеност.


Упадък след разсъмване

Житейските истории на няколко персонажа, чиито съдби се пресичат. Наивистичен разказ, изпълнен с детски спомени, любов, разочарования, проблеми, секс… от всичко това не следва нищо.


Стъпка

Баналната битова история на една жена, чийто брак е изпразнен от съдържание, а в семейството й постоянно възникват проблеми, които тя съвестно посреща и се мъчи да изпълнява задълженията си. Под тази привидна безличност и баналност е скрита силна еротична фантазия. Тя се излива в истинско творчество. Влюбена в свой колега по работа, тя започва скришом от мъжа си по нощите да пише кратки порно разкази и да ги изпраща анонимно на колегата. Тези двадесетина разказа, които ритмично се появяват в баналната всекидневна хроника, са от жанра хард-порно и са написани доста умело. Сексът като наркотик за бягство от сивото всекиднение, като едно друго място. Колегата разконспирира автора на анонимно изпращаните текстове, но това не помага в края на краищата на героинята да реши проблемите си. За съжаление е изпуснат смисъл на този сблъсък на безличното съществуване в бедните градски покрайнини и сексуалната утопия и ръкописът в последната четвърт тръгва в една измислена посока в псевдо-холивудски стил на неочакван успех (порно разказите са издадени в книга в чужбина) и забогатяване…


Любовта на Ангела

Една гимназистка започва да се справя с обичайните проблеми в училище (уроци, отношения с учители и вражда със съученици) благодарение появяването на един ангел, който започва да се грижи за нея и да я предпазва от всякакви беди и посегателства. Всъщност появяването на ангела разкрива цял един невидим, паралелен свят. Ангелски свят, устроен като всеки друг свят - със Съвет, съвещания и т.н. и следователно със съперничества и противопоставяне на различни групи от ученици. Бъбрив и инфантилен разказ.


Яйцето на Прилепа

Разказът тече като съновидение - група младежи, които се държат като разведчици от военен екшън, влизащи в различни приключения и отношения. Всичко това се развива на една територия с неясен характер - ту е България, ту Пловдив (тепетата, острова на Марица), ту някъде другаде. И в едно време с неясен характер - ту комунистическа България с войници, милиция, ту някакво неидентифицирано време. Бой-скаутски игри - конспирации, мисии в подкрепа на родината, мисия в Турция... Появяват се Партията, НАТО, Варшавският договор и дори Атлантическият клуб… Всичко това в една смесица от реалност и съновидение.


Изпарения

Поредната тийнейджърска история за празнотата и бездуховността на съществуването - мъкнене по заведения, дискотеки, питиета, малки лъжи… Нещата малко се пооправят, придобиват смисъл, когато девойката среща желаното момче и най-накрая започва да се вслушва в съветите на родителите си… Малък безсмислен бунт, който така и не се състои. Хроника на безпътицата на определени прослойки от днешната младеж.


Живот под сянката на ада

Героинята е художничка, която силно се притеснява от мъжко присъствие и дори изпитва страх от мъже. Стои почти изолирана в ателието си и рисува… Въпреки страховете си обаче вътрешно желае мъжка близост. И ето че среща един принц. Срамежливката се превръща в мръсница. Но една тайна я преследва и превръща живота й в ад - била е изнасилена на 6 години. Този факт първоначално стряска принца, но в края на краищата той го преглътва…


Всички мъртви сезони на една Рустифина

Разказ за отчаяние от живота и презрение към света и хората, излят в експресивен, псевдо-експериментален стил. Депресивният герой страда от агорофобия и саморазрушителен импулс. Фрагментарното действие се състои от различни случки и диалози. Част от текста е дори в бели стихове… Накрая текстът преминава в поетични фрагменти. Посланието: «Животът е низ от нищета».


З.Л.О.

Разкъсан разказ със сцени на жестокост и масови убийства - семейни мотиви най-вече. Успоредно с алкохола, сексът играе голяма роля. В центъра на действието е млад мъж, който като дете е присъствал на сцена с убийството на баща му. Някаква мистика за дуализма на душата и тялото, която позволява след смъртта на греховното тяло душата му да се пречисти и намери мир със себе си. Отегчително четиво.


Килимът

Разказ за един род, изселници от Беломорска Тракия - три поколения по женска линия, всяка със своите проблеми и преживявания. Една от свързващите нишки на различните линии на разказа е тъкачният стан, който семейството донася със себе си в България и на който дължи социалното си оцеляване поне в началото. Бабата, най-възрастната жена, е изкусна тъкачка на килими. Текстът е написан в традициите на народняшката белетристика от 30-те години и с нейния патос: един стар и уютен свят си отива и отстъпва място на един нов свят - плашещ и чужд. На края на дните си най-възрастната жена завършва последния си килим, който се превръща в метафора на общата тъкан на семейството, на връзката между поколенията.


Страстна велосипедна целувка

Авторът се отличава с интелигентно и остроумно перо, но текстът представлява колаж от несвързани или зле свързани житейски случки, пътеписи на един запален колоездач за местностите или страните, през които преминава, публицистични разсъждения и дори фрагментарен дневник… Неизяснено жанрово автобиографично четиво, в чийто център е страстта по колоезденето.


Светата кръв
Сецесионни страсти по Девети септември. Съзряването като потапяне в извечните вътрешни бездни и новите политически бесове. Роман за изкуплението на без вина виновния. Овладян стил, реабилитиращ излинелия напоследък жанр на историческия роман.
До последен дъх

Под това заглавие на известния филм на Жан-Люк Годар се крие разказ за живота и делото на един възрожденски деец - учителят Димитър Недялков Матеевски, посветил живота си на сеене на просвета сред народа. След Освобождението и след Съединението продължава своето благородно дело. Текстът е написан с трогателна историческа наивност, с преклонение и любов към героя.


Романче

Заглавието «Романче» говори не само за размера на текста, а и за отношението на авторката към него - като към нещо, което още не е пораснало, подобно на героите. Един от тях е старец на… 19 години с връстници бебета… Един ироничен разказ, изпълнен с изкусни измислици, шеги, колаж от форми и фото-илюстрации и дори готварски рецепти… Появява се и пътепис-разсъждение на тема «добре ли е, или не е добре да се живее в Америка». Постепенно първоначалните шеги са изоставени и втората половина от текста се превръща в пътепис за шестмесечния престой на авторката в Сиатъл. След това следват и по-кратки пътеписи от България - Царево, Черно море, рибарите… Симпатично написано, но не е роман, дори не е и романче.


The end

Един широко разлят текст от размисли за литературата, романа, писането, големите автори - образци в жанра за героя писател, който е обвързан с контрактация да напише роман. Първата част на текста е едно литературоведски и ерудитско есе, на един много чел, много осведомен и много цитиращ човек… Фрагментарно действие, дирижирано от един говорещ без умора субект. За него писането е под знака на обсесията от постигане на успех. Набор от етюди на различни теми: писане, майка, женския тип, любов, секс… И въображаеми писма до известни автори (Ъпдайк). Много находчиви моменти и впечатляваща ерудиция. На едно място авторът определя текста си като «екзистенциална проза», която го изправя пред въпроса как да я представи като роман. Няма какво да се добави.


Аз, лъжецът

Всъщност съавторите са трима: Константин Кацаров, Невена Батинова и Рени Камберова. Героят на романа е един асоциален тип, определящ сам себе си като «лъжец» и разказвач на чужди истории. Това са обикновено истории от ъндърграунда от началото на прехода. Това определя и характера на разказваните истории - насилие, богатство, секс… Истории за издигане и падение, за срещи и разделяне… Всички клишета, свързани със силовите групировки.


Барът

Един труден жанр - литературна пародия не на каквото и да било, а на човешката история и цивилизация и в частност на вплетената в нея - българска история и цивилизация. Сцената, на която се разиграва действието, е един бар, през който преминават векове, култури и архетипни герои: Орфей, Евридика, Апостол Павел, Спартак, римски центуриони, кръстоносци и т.н. Но също така редом с тях и Лили Иванова, прабългарските войни, Ивайло, Иван Асен, византийците, Ботев, Стамболов, Батемберг, Цар Борис, Кимон Георгиев, Тодор Живков и героите на демократичната промяна чек до Желю Желев, Луканов, Доган, Симеон Сакскобурготски, Орешарски и Бойко Борисов… Нихилистичен вихър от банални подмятания и осмиване на цялата българска история. Такава пародия не може да те накара да се посмееш.




Невидими

Повествование, съставено от фрагменти, разказващи истории за хора, които са в неравностойно положение и вън от вниманието на обществото. Поради това те са наречени «невидими»: момиче с церебрална парализа, възрастна прима балерина, момиче, насилвано от баща си, сирийско дете от бежански лагер… Разказът се води от една жена, през нейната собствена история, вплитаща другите истории. Тази жена сама е била изоставено дете и е чувствителна към съдбата на «невидимите». На края на повествованието самата разказвачка прави постъпки да осинови изоставено дете. Иска да подари на това дете детството, което самата тя е нямала. Но съществуващите наредби и предубеждения й пречат, тъй като е самотна жена и хомосексуално ориентирана. Финалът все пак е добър, жената успява да осъществи намеренията си. Пестеливо разказани истории, без сантиментализъм и шаблони.


Истории от варела

Разказ за живота на клошарите, хора от дъното, тези, които за оцеляването си разчитат на кофите за боклук. Само че първоначалният анонс е подвеждащ - не става дума за истински интерес и социално насочена белетристика, а за повествователен прийом. За пречистване през падението и самомаргинализирането като условие за прераждане (социално). Един богат мъж от богато семейство и предаден от жена си, измамен, разорен и изхвърлен на улицата… Доста измислена ситуация. Следват натуралистично описани сцени на ровене в боклуците. Всичко с цел постигане на контраст и епатаж. Героят започва стъпка по стъпка да учи занаята на клошарите, изкуството на оцеляването. През етоса на клошарския живот се прави критика на неразумната консумативна цивилизация. Героят има възможност да се върне в нормалния живот, но отказва. Накрая се появява и криминален момент - по поръчка на един от известните мафиоти започват да избиват клошари. Героят научава за поръчителя и решава да отмъсти. В края на краищата убиват и него. Доста измислена и декларативно написана история.


Сайтът на един тийнейджър
Актуално четиво, предаващо агресията сред младите, тоталното разминаване между поколенията, срутването на базисни ценности. Критика на една култура, която създава антисоциални и опасни образци за подражание, изпълващи медиите и интернет. Гимназист от предпоследния клас извършва убийство, за да влезе в медиите, да получи своите 15 минути слава. Рязка, провокативна, понякога стигаща до крайност в езика, и безутешна книга в стила на по-ранния Томов.
Христо Галдов или кибермодернизмът

Тесктът започва като миш-маш от пародия и порно епизоди, облечени претенциозно в псевдонаучен жаргон. Главният герой се казва Хайдегер, а текстът е изпълнен с понятия като дискурс, дихотомия, кибербитие, Dasein, с трябващите да всеят респект имена на Дерида, Джойс, Турние, Кафка. По-нататък текстът се превръща в колаж от културни препратки и позоваване на събития от близката история. Територията, на която всичко се случва, е наречена Черноморска република «Стара планина». Нещата звучат като пародия на популярната история на прехода. Героят Христо Галдов е член на Старопланинската социалистическа партия и има срещу себе си второто поколение мафиоти след шефовете на силовите групировки. Псевдофилософски построения. Гаврата се закръгля с установяването, че Хайдегер (героят на романа или немският философ?) не е успял да завърши книгата си «Битие и време» и поради това не успява да отговори на въпроса за смисъла на битието. Ерудиция и талант, пропилени за самоцелни игри.


Париж 89-та

Добре написана семейна история, на фона на симпатично поднесена хроника на градския живот в София преди 9 септември 1944 г., а и малко след това. Носталгия по старите софийски махали и комшулука, чието човешко измерение постепенно се е разпиляло. За съжаление това е първата половина на ръкописа. Във втората половина и местодействието, и епохата, и стилът на разказвача се променят. Пренасяме се в Париж и в една полукриминална интрига. Героите търсят едно дете, което след развод между родителите му, е отведено насила във Франция. След най-различни перипетии детето е намерено. Българското не се губи! Симпатичен кратък разказ за семейна памет, нищо повече.


Всеки ден, всяка нощ

Разказ за човек в криза (социална, но и духовна) и нужда, лутащ се между спомените за загубения сигурен свят от детството и напрежението и трудностите на днешния живот. Затворен в топла и душна стая в големия анонимен град, той се връща натрапчиво назад в годините към родния си град (Търново) и случки от живота в семейството и с приятелите… Героят се оказва и изкусен в писането. Спомените му са представени като отделни фрагменти, отделни малки разкази. Най-накрая се оказва, че писателският му устрем е свързан с надеждата най-накрая да разреши загадката около участта на един преследван от комунистическата власт човек, чиито следи се губят в околните планини, но чийто дневник той случайно е намерил и прочел. Впоследствие той връща дневника на мястото, където го е намерил, и така го изгубва завинаги. Въпреки упорството и желанието му да възстанови събитията около участта на преследвания човек, усилията му остават без резултат.


Най-дългата нощ

В скучното ежедневие на уволнен млад офицер от българската армия се случва мистериозно произшествие - Слънцето угасва. Следователно животът на Земята е застрашен, и по-конкретно неговото съществуване, това на любимата му жена и на близките му приятели. Разбира се, героят и приятелите му няма да се оставят, те са били в българския корпус в Афганистан и притежават определени умения. Научават, че от близкото летище ще излети самолет, който ще транспортира група хора (мафиоти, силни на деня) до сигурен противоатомен бункер в Русия. След много екшън изпълнения и битки по пътя за летището, те успяват да елиминират конкуренцията и пристигат в бункера. Но и бункерът е атакуван от някакви неясни врагове (носи се слух, че са севернокорейци, които с ракета са ударили Слънцето) и на героите се налага да водят нови битки за оцеляване. Мнозина загиват. Най-накрая се разбира, че не корейците са виновни за «спирането» на Слънцето, а някакъв космически разум, който експериментално е прекъснал функционирането му и след това отново го задейства. Така че опасността е отминала и героите могат да се завърнат в България. И така, измислица и подражание от началото до края вървят ръка за ръка.


Вятърът на промените

Разказва историята на две приятелки от Лос Анжелис - Ребека и Кейт, който имат два различни възгледа за живота и два различни пътя. Женски истории, разказани по доста банален начин, въпреки тук-там интересните детайли от женската психика и поведение. Животът изправя пред трудното решение да изберат между «Щастие с пари не се купува» или «Парите носят щастие». Животът прави така, че двете променят кардинално местата си, съответно първоначалните възгледи и избран път.


Падение

Романът е с подзаглавие «В долината на смъртта» и е със сюжет от социалистическото трудово всекидневие. Героите са работници от кол и въже, събрани на строежа в Девненската долина на голямата химия. По стил това е типичен работнически роман от онова време, но по позиция е по-скоро скептичен и е с критичен, макар и елементарен, поглед към работническата среда и пропагандата на трудовия героизъм. На прицел са партийният формализъм и бюрокрацията, полицейщината (присъди за разказване на вицове). Изтласкването и дори смачкването на истинските специалисти и партийните гонения водят до катастрофа. Тази катастрофа е реален факт - обърнатият понтонен мост при Белослав, при което загиват 61 човека. Това води да катарзис - дъщерята на големия партиен шеф се разбунтува срещу него и, следвайки сърцето си, тръгва с несправедливо преследван от закона човек. Впрочем, накрая той е реабилитиран. Но свестните хора напускат строежа…


Лудостта на боговете някакви

Героят е мъж малко над четиридесетте, избягал от света на материалното, на лицемерието и суетата и превърнал се доброволно в клошар. Но това е един нетрадиционен клошар - изпълнен с вътрешно чувство за достойнство и превъзходство. Не само по отношение на другите клошари. Пие двойно кафе при една симпатична келнерка и плаща със столевова банкнота, без да иска ресто… На тази сутрешна чаша кафе си припомня целия живот още от малко момче и така разбираме каква е тайната му. Решаваща роля за постъпката му е изиграл един ден, прекаран в Тибет. Безкраен монолог от 285 страници, поток на съзнанието без ред пряка реч. Разкрива ни се един вманиачен особняк, който не е в състояние да установи контакт с хората около себе си, дори с ухажващите го жени. Става ясно, че той разполага с достатъчно пари, но играе на бездомник, защото се чувства бездомен, защото душата му е бездомна… Надеждата му е, че Тибет ще му даде това, което му липсва в живота…


Живот разделен на две

Сантиментална история за разбита любов, изневери, разрушено семейство, потърпевши деца… Интересното е, че авторката - туркиня е избрала за главна героиня една българка. Около нея са няколко приятелки, едната от които е смес от циганка и турчин. Но тези приятелки вече се подвизават из Европа - Германия, Испания… Героинята след няколко любовни разочарования, макар и подкрепена от своите приятелки, се разболява от рак. Приютена е от една от приятелките си в Германия и тук най-накрая среща истинска любов в лицето на загрижен и всеотдаен немец. Всичко се оправя. Всичко това е разказано с наивна, сантиментална доброта. Интересно е също, че авторката, която вероятно описва някакви автобиографични неща, няма куража да ги изживее, разказвайки ги през турската си идентичност, а се превъплъщава в българка. Белег за вътрешни процеси в женската част на тази етническа група.


Вероника или Лятото мирише на петунии

Детска история с компютърни игри и загадки. Интересни малки герои, детски приключения и комбинации. Загинал в инцидент на нефтена платформа далеч от дома (действието се развива в Германия), бащата на Вероника оставя на дъщеря си малък металически сейф, в който вероятно се крие загадката за неговата кончина. Семейството изпитва трудности, премества се, сейфът е загубен. Това е поводът Вероника и нейните верни приятелчета да се впуснат в приключения при неговото търсене… Един фантазен детски свят, силно напомнящ (всички пропорции спазени) романите за Хари Потър, макар и далеч по-близък до реалността. На втори план това е и книга за историята на кръвните връзки. По-скоро симпатичен текст.


Господарят на планината

Един по странен начин метафизичен текст. Планината и изкачването на планината са използвани като метафора на търсене на истинските стойности в живота и на собствената идентичност. Нещо ката пътуване към познанието и към смисъла. Стремежът към далечния връх е като стремеж към Твореца, към един нов свят, отърсен от всичко фалшиво и лъжовно. Младият герой е готов да поеме всички рискове, да бъде различен и да се отправи на дългото пътешествие към върха. Този мотив е откъснат от всякакъв социален и времеви контекст, така че неизбежно мотивите на героя остават доста мъгляви. Настроението и стила на повествованието напомня с нещо на «Сидхарта» на Херман Хесе и може би не случайно героят се нарича Херман. Постепенно се разбира, че изкачването нагоре към духовното е връщане назад към корените - към високопланинското село и неговите честни хора, към детството и към прабаба му, носителка на цялата мъдрост на естествения, незасегнат от модерния свят живот. «Няма добро бъдеще, там където насилствено е прекъсната връзката с миналото» - това е част от монолога на героя. И така, изкачването на планината се оказва трудно пътуване назад във времето, а бъдещето - преоткриване на мъдростта, целесъобразността, солидарността и добротата на някогашния селски живот. Този изчезнал свят е под крилото на Планинаря, въплъщение на потенциала на доброто, някой, който може да прави чудеса, да върне живота в мъртвото тяло. Конкретно - в мъртвото тяло на любимата на Херман, а в метафоричен смисъл - в мъртвото тяло на нашето днешно съществуване. Въпреки философската мъглявост на тезата, добре написана книга.


Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница