Белтъци Цели Цели на преподавателя



страница5/5
Дата08.02.2017
Размер0.65 Mb.
#14475
1   2   3   4   5

Фиг. 2-21. HPLC-хроматография на аминокиселини в плазма на новородено. Използвана е обратно-фазова колона. Аминокиселините се определят по флуоресценцията на техните производни, получени при въздействие с ОРА (орто-фталалдехид). Хроматограмите са любезно предоставени от М. Иванова и И. Кременски, лаборатория по молекулярна патология, Медицински Университет-София.

Над всеки пик апаратът изписва латинското съкращение на аминокиселина: asp - аспартат, glu - глутамат, asn - аспарагин, ser- серин, gln - глутамин, his - хистидин, gly - глицин, tre - треонин, citr - цитрулин, tau - таурин, ala - аланин, tyr - тирозин, aaba - - аминоизобутират, met - метионин, val - валин, inst - вътрешен стандарт, phe - фенилаланин, ileu - изолевцин, leu - левцин, orn - орнитин, lys - лизин. Стойностите се отчетени спрямо референтни нормални граници за плазмени аминокиселини от 100 здрави деца за възрастовата група от 0 до 30 дни.

Пикът за фенилаланин е много висок, тъй като детето е със заболяването фенилкетонурия - виж т. 2.5.3.

Подборът на експерименталните условия дава възможност чрез йонообменна хроматография да се разделят успешно и с много висока чувствителност най-различни белтъци. На фиг. 2-22 е даден пример за разделяне на модифицирани с пиридоксалфосфат цитохроми c, различаващи се по мястото на заместване и по броя на заместените лизинови остатъци. Наред с немодифицирания бeлтък (N) се виждат три монозаместени по различни лизинови остатъци производни (Ia, Ib, Ic), три дизаместени (IIa, IIb, IIc) и едно тризаместено производно (III). Сравняването на тези модифицирани белтъци по отношение на биологичната им функция позволява да се правят изводи за ролята на конкретни лизинови остатъци в цитохром c като електронен преносител в дихателната верига (вж гл.5).



<

    

Фиг. 2-22. Йонообменна хроматография на белтъци. Модифицирани с пиридоксалфосфат цитохроми c по един, два или три лизинови остатъци, са разделени върху колона с йонообменна смола Аmberlite CG-50, предварително стабилизирана с 0,01 М фосфатен буфер с рН 8.0. С пунктир е даден стъпаловидният градиент на NaCl в същия буфер за извличане на белтъците.
.

Елуационната крива e измерена при 530 nm. Фракциите се разделят както е означено с пунктира.

N - немодифициран цитохром c;
Iа, Ib, Ic - три различни монозаместени производни;
IIа, IIb, IIc - три различни дизаместени производни;

III - тризаместенопроизводно на цитохром c.


2.4.3.3. Афинитетна хроматография

Този мeтод се основава на специфично нековалентно свързване на белтъци към различни лиганди, вкл. и антитела, прикрепени към хроматографска колона. При пропускане на смес от белтъци в такава колона, този, който има афинитет към специфично подбраните лиганди, се свързва, а другите преминават през колоната. След отмиване на техните следи, свързаният белтък се елуира с по-висока концентрация на чист лиганд, който се конкурира за белтъка със свързания в колоната лиганд.

2.5. Примери за приложение на познанията върху белтъци в клиничната практика

Примери за приложение на познанията върху белтъци в клиничната практика

2.5.1 Резюме

Познанията за белтъци, както и методите за пречистване на аминокиселини и белтъци, намират приложение в клиничната практика. Разделянето на серумни белтъци чрез електрофореза се използва за диагностика на различни заболявания, тъй като електрофореграмата и денситограмата при заболяване се различават в качествено и количествено отношение от тези за здрав човек. Доказването на фенилкетонурия или друга аминоацидурия в новородени е възможно благодарение на чувствителни HLPC-техники за определяне на аминокиселини в плазма.

Познаването на първичната структура на инсулина от различни видове показа, че свинският инсулин се различава от човешкия само по един аминокиселинен остатък. Поради това този инсулин беше използван дълго време до получаване на човешки инсулин чрез генно инженерство, а и досега се ползва за лечение на диабет.

Определянето на гликозилиран хемоглобин дава информация за нивата на кръвна глюкоза за предшестващите два-три месеца и е полезно за контролиране кръвните нива на глюкоза при диабетици.

Познанията върху структура и зреене на колагенови влакна обясняват причината за възникване на скорбут - при липса на витамин С не се хидроксилират пептидно-включени пролин и лизин в тройната спирала на колаген.

Познаване структурата на нормален хемоглобин (HbА) и на други патологични хемоглобини позволява да се разберат причините за различни хемоглобинпатии, напр. сърповидно-клетъчна анемия, при която само един остатък (Глу) в -веригите на Hb e заместен с Вал.

По съвсем нов, неизвестен до скоро механизъм, възникват заразните прионови болести ("луда крава" по говедата, болест на Creutzfeldt-Jacob по човека и др.). В прионовите белтъци, които са открити в болни индивиди или животни, не участват нуклеинови киселини. Тези белтъци са с еднаква първична структура като някои нормално срещащи се белтъци в мозъчна тъкан, но с променена вторична и третична структура. Превръщането на нормалния белтък (с -спирални участъци) в патологичен (с -листове) става вероятно под въздействие на друг белтък. Патологичният белтък служи като матрица за пренагъване на нормалния белтък. Това налага преосмисляне (допълване) на идеята за определящата роля на първичната структура спрямо по-висшите структури на белтъка. Очевидно за нагъването на белтъците, значение имат и други, макар и неизвестни засега, фактори.

2.5.2. Електрофореза на серумни белтъци за диагностика на различни заболявания

При различни заболявания се установяват количествени и качествени изменения в електрофоретичния профил (фиг. 2-23 - проби 2-9), в сравнение с нормалния профил 1.








Фиг. 2-23. Електрофоретични профили на серумни белтъци от здрав човек (проба 1) и пациенти с различни заболявания (проби 2-10), описани в текста, върху агарозен гел, трис-вероналов буфер, рН 9.2.

Електрофореграмата и денситограмите са любезно предоставени от доц. Н. Койчева от Катедра по клинична лаборатория и имунология, Медицински Университет-София.



При профил 2 са увеличени 2 и -глобулините, а при профил 3 са увеличени 2-глобулините, което е характерно за остро протичащи възпаления, предизвикани от инфекции, нараняване, хирургически травми и др.

При профил 4 са силно увеличени -глобулините (поликлонална гамапатия). Тези имуноглобулини се увеличават неспецифично при голям брой различни инфекции и автоимунни болести. Увеличението се дължи на увеличена синтеза в различни клетъчни линии, затова имунният отговор се нарича поликлонален.

При профил 5 обратно, те са силно понижени (хипогамаглобулинемия), характерно за имунодефицитни състояния (намален хуморален имунитет), вкл. и СПИН.

При профил 6 се наблюдава - -сливане, характерно за чернодробна цироза.

При профил 7 се наблюдава повишение на 1- и 2-глобулините, характерно за възпалителни процеси и злокачествени остро протичащи болести.

При профили 8 и 9, обратно на профил 4, се вижда моноклонална гамапатия (парапротеин). Клетките от една клонова линия, размножавайки се, произвеждат идентични антитела, представени с характерен тесен единичен пик. Този моноклонален имуноглобулин, интактен или фрагмент от него, се означава като парапротеин.

Парапротеини се откриват при миелома с характерни костни метастази и при заболявания, свързани с дефекти в тежките вериги на имуноглобулините. Парапротеини могат да се получат от всеки имуноглобулинов клас. При миелома е увеличено производството на моноклонални леки вериги. Те са достатъчно малки, за да преминат в урината, където са известни като белтъци на Bence-Jones (фиг. 2-5, проба 10 от електрофореграмата). В някои пациенти могат да се открият парапротеини без видима патология (мека парапротеинемия). В тези случаи трябва да се провери и изключи със сигурност възможността за миелома.
2.5.3. Установяване на фенилкетонурия и други аминоацидурии чрез HPLC-техники

Описаните в т. 2-4 техники са полезни не само за теоретичната биохимия, но и в клиничната практика за установяване на промени в нивата на аминокиселини в кръвната плазма или урина при различни наследствени дефекти в обмяната и екскрецията на аминокиселини.

Установяването на фенилаланин в урина или повишена концентрация на фенилаланин в кръвта на новородени е в основата на масовия скрининг за откриване на фенилкетонурия сред новородени бебета. Обикновено това става с по-евтина микробиологична проба, а потвърждаването - чрез йонообменна хроматография, вариант HPLC (фиг. 2-21). Фенилкетонурията (вид малоумие, наричан олигофрения фенилпирувика) е най-често срещаната аминоацидурия. Дължи се на дефект в обмяната на фенилаланин. Опростена схема за разграждането на фенилаланин е дадена на фиг. 2-24.




Фиг. 2-24.
Опростена схема за възникване и проявления на фенилкетонурия, откривана в новородени по увеличената концентрация на фенилаланин в кръвта или по наличието му в урина. Ранното откриване е важно за предотвратяване увреждането на централната нервна система. Ензимният блок при недостатъчност на фенилаланин хидроксилазата е представен с дебела червена линия.

Нормално фенилаланин се превръща в тирозин под действие на ензима фенилаланин хидроксилаза, а от тирозин се получават важни продукти (хормони на щитовидната жлеза, хормоните на надбъбрека норадреналин и адреналин и кожните пигменти меланини). При недостатъчност на ензима фенилаланин хидроксилаза се натрупва фенилаланин, който в страничен път се разгражда до фенилпируват и фениллактат - вещества, токсични за централната нервна система. Тези и други продукти се откриват в урината. Освен това, не се образуват продуктите на тирозин. Ако не се вземат мерки, детето израства малоумно. За да се спаси такова бебе, веднага се спира кърменето. Всяко забавяне снижава сериозно коефициента на интелигентност. Детето се храни поне до седем години, а по-добре цял живот с изкуствени белтъчни смеси, не съдържащи фенилаланин (или само в минимални количества за белтъчна биосинтеза), но съдържащи тирозин. За такъв индивид тирозинът става незаменима аминокиселина.

Освен фенилкетонурията, известни са и други аминоацидурии като цистин-лизинурия, болест на Хартнуп (дефект в транспорта на неутралните аминокиселини), синдром на Fanconi (обща аминоацидурия) и др., които също се установяват чрез HPLC-техники.

2.5.4. Приложение на животински инсулини за лечение на захарен диабет

Първичната структура на хормона инсулин и неговия прекурсор проинсулин бе разгледана в т. 2.2.2. (фиг. 2-6 и фиг. 2-7). Сравняването на първичната структура на инсулин от различни видове показва идентичност на аминокиселинните остатъци с изключение на остатъци 8, 9 и 10 във верига А и остатък 30 във верига В. Тези остатъци вероятно не са съществени за биологичната роля на инсулин (табл. 2-6).



      

Табл. 2-6. Сравняване на част от първичната структура на инсулин в различни видове спрямо човек (по данни на [16]).

За лечение на диабетици са използвани масово както свински, така и говежди инсулин. При малък брой диабетици е установена начална алергична реакция спрямо инжектирания инсулин, тъй като тяхната имунна система разпознава чуждия инсулин. Голямата част от диабетиците обаче може да ползва свински или говежди инсулин без имунологични усложнения, тъй като променените остатъци са малко на брой и промените имат консервативен характер. (Консервативна е замяната на една аминокиселина с друга с близка полярност, напр. вал с иле).

Свинският инсулин се различава само по 30-ия остатък във верига В (вместо треонин има аланин) и затова към него има по-голяма поносимост, отколкото към говеждия инсулин. Последният се различава по два остатъка А8 и В30, като и на двете места вместо треонин има аланин. Въпреки че треонин има хидроксилна група, той има и метилова група, поради което относителната хидрофобност на треонин и аланин са близки. Затова се смята, че замяната на треонин с аланин е консервативна. Посочените промени в свински и говежди инсулини не променят значително пространствената организация на инсулина.

Понастоящем човешки инсулин може да се получи в бактерии чрез рекомбинантна ДНК технология или чрез химическа модификация на свински инсулин.
2.5.5. Роля на гликозилиран хемоглобин HbA1c за контролиране на захарен диабет

При високи концентрации на кръвна глюкоза хемоглобинът се гликозилира неензимно в крайни и лизинови амино-групи. Чрез йонообменна хроматография фракцията на гликозилирания хемоглобин, означавана като HbA, се определя на около 5 % в здрав човек. Тя нараства пропорционално с повишение на кръвната глюкоза. Тъй като животът на еритроцитите е около 120 дни, концентрацията на HbA дава информация за средната концентрация на кръвната глюкоза през предшестващите 2-3 месеца. Това позволява да се контролира състоянието на диабетно болни пациенти чрез диета и лечение с подходящи дози инсулин до нормализиране на кръвната глюкоза.

2.5.6. Неправилно зреене на колаген при недостиг на витамин С причинява скорбут

Колагенът е най-застъпеният белтък в тялото (вж т. 2.3.4.).

Дефекти в синтезата на колаген могат да доведат до неправилна функция на сърдечно-съдовата система, на костите (крехкост и лесна чупливост), на кожата (трудно заздравяване на рани и прекалена разтегливост), на ставите (свръхподвижност или артрити) и на очите (дислокация на лещите). Заболявания възникват поради дефекти в гените за колаген, при неправилна посттранслационна модификация на колагена или при недостиг на кофакторите за ензимите, които осъществяват тази посттранслационна модификация на колагена. По-долу е разгледано заболяването скорбут.



      

Фиг. 2-25. Участие на аскорбат (витамин С) при хидроксилирането на пролин и лизин в процеса на зреене на колаген.

Скорбутът не е генетично заболяване. Характеризира се с кървящи венци, подкожни кръвоизливи, трудно зарастване на рани. Скорбут се развива при недостиг в храната на витамин С (аскорбинова киселина), който е необходим кофактор за ензимите пролилхидроксилаза и лизил хидроксилаза. Както самото име подсказва, тези ензими от ендоплазмения ретикулум катализират ковалентно модифициране на пептидно-включени пролин и лизин - хидроксилират ги до хидроксипролин и хидроксилизин, съответно (фиг.2-25). Приетите с храната хидроксипролин и хидроксилизин не се използват за биосинтеза на колаген поради липса на съответни тРНК. Тези ензими не хидроксилират свободни аминокиселини, а само вече включените в полипептидна верига.

Липсата на хидроксипролин и хидроксилизин не позволява стабилизирането на тройната колагенова суперспирала чрез напречни ковалентни връзки между трите вериги.

2.5.7. Сърповидноклетъчна анемия - доказателство за детерминиращата роля на първичната структура спрямо по-висшите структури

Както бе многократно изтъкнато, първичната структура детерминира по-висшите структури на белтъчната молекула и нейните свойства и функции. За нейното първостепенно значение говори примерът с HbS, който се отличава от нормалния HbА само по един аминокиселинен остатък в -веригите.

Структурата на тетрамерния хемоглобин А (22) е разгледана в т. 2.2.6 и 2.3.2 и 2.3.3). Вместо глутамат (полярен) на 6 място в -веригите на HbS има валин (хидрофобен). Тази замяна води до образуване на "лепкав изпъкнал участък" на повърхността на -веригата, както в окси-, така и в дезокси-HbS. Такъв "лепкав участък" няма в HbA, тъй като на 6 позиция там има полярен глутамат и при среща молекулите не се слепват, а остават в разтвор. На повърхността на дезокси-HbS има и друг, комплементарен на "лепкавия участък" - "вдлъбване". Когато HbS е в дезокси-състояние "лепкавият изпъкнал участък" от една молекула се свързва с "вдлъбнатината" от друга молекула. И тъй като има две -вериги във всяка молекула, образуват се дълги линейни полимери от HbS (фиг. 2-26). Така, като следствие от промяната в първичната структура, разтворимостта на дезокси-HbS е 25 пъти по-ниска от тази на дезокси-HbА. При снижено налягане на кислород, дезокси- HbS се утаява. Промененият сумарен заряд на HbS (един минус по-малко) променя и електрофоретичната му подвижност спрямо HbА (фиг. 2-27).




Фиг. 2-26. Полимеризиране на HbS във фиброзни структури. Замяната на полярния глутамат в HbА с хидрофобен валин в HbS променя конформацията и физикохимичните свойства на белтъчната молекула, улеснява полимеризирането и утаяването на HbS и води до лизис на еритроцита.

о - "лепкав изпъкнал участък" в дезокси HbS;

Комплементарно на "лепкавия" участък е "вдлъбването" в HbS и HbА. Молекулите на дезокси-HbА не се слепват и остават в разтвор, а тези на HbS се слепват и утаяват.

Образуващата се фиброзна утайка от HbS уврежда клетъчните мембрани на еритроцити, съдържащи HbS. Разрушените клетки лизират и се развива хемолитична анемия. Особената сърповидна форма на еритроцитите допълнително допринася за развитието на кризата, тъй като се запушват малките кръвоносни съдове.

Мутацията в хемоглобин S е неконсервативна, тъй като полярният глутамат е заменен с хидрофобен валин.



    

Фиг. 2-27. Различна електрофоретична подвижност на хемоглобин S спрямо хемоглобин А.

Вдясно - HbA от здрав човек; вляво - HbS от болен от сърповидноклетъчна анемия; в средата - HbА и HbS от носител на сърповидноклетъчна анемия.


2.5.8. Прионови болести

По съвсем нов, неизвестен доскоро механизъм възникват заразните прионови болести, предизвикващи спонгиформени енцефалопатии ("луда крава" по говедата, болест на Creutzfeldt-Jacob по човека и др.) [20-22]. Част от невроните дегенерират, тъй като в тях се отлагат неразтворими амилоидни фибрили, съдържащи патологични прионови белтъци (фиг. 2-28). Прионовите белтъци, които са открити в болни индивиди или животни, не са свързани с нуклеинови киселини, нито съдържат нуклеинови киселини.




Фиг. 2-28. Сравнение на физиологичен белтък PrP-sen (PrPc), чувствителен към действието на протеази и патологичен белтък PrP-res (PrPSc), нечувствителен към действието на протеази.

Физиологичният белтък се означава като PrРс или като PrP-sen, тъй като е чувствителен (sensitive) към протеази. Патологичният белтък се означава като PrPSc или като PrP-res, тъй като не се разгражда от протеази (резистентен към протеази). Считаше се, че прионовите белтъци са с еднаква първична структура като някои нормално срещащи се белтъци в мозъчна тъкан, но с променена вторична и третична структура. Stahl и Prusiner (1991) установиха, че промяната е резултат от пост-транслационна модификация, включваща отстраняване на секвенция от амино-края, използване на алтернативен карбоксилен край, и модификация на две N-свързани въглехидратни съставки.

Превръщането на нормалния белтък (с -спирални участъци) в патологичен (с -листове) става вероятно спорадично или под въздействие на друг белтък. Но полученият патологичен белтък катализира пренагъване на нормалния белтък и последващото му агрегиране.

2.6. Материали за самостоятелна работа



2.6.1. Примерни писмени задачи:

1. Напишете с формули част от полипептидна верига, съдържаща в посока от амино- към карбоксилния край двадесетте аминокиселини.

С помощта на фиг. 2-5 проверете дaли правилно сте написали скелета на полипептидната верига. Проверете и формулите на радикалите, които са дадени в т. 2.1.3.

2. Напишете заредените форми на свободните (в разтвор) аминокиселини глицин, лизин, хистидин, аргинин, глутамат, аспартат и цистеин при рН 7. Напишете пептида, образуван от същите аминокиселини, и изчислете сумарния му заряд Z при рН 1, рН 7 и рН 12.

Отговори:
Z = +4 при pH 1;
Z = +4 -3 = 1 при pH 7;
Z = -3 при pH 12
2.6.2. Изберете
главната страница на Интерактивни тестове. От нея изберете теста :
"Състав, структура и функции на белтъци" в желан от Вас режим.

2.6.3. Изберете Симулации на клинични случаи и от там - реален случай "Сандра".

2.6.4. Разгледайте анимациите на хемоглобин-мономер и хемоглобин-тетрамер, създадени от Prof. Andrew Booth, University of Leeds и любезно предоставени за ползване в катедра Биохимия на Медицински Университет-София.
Щом се появи картината, щракнете веднъж върху нея, за да задвижите анимацията.

Oxydeoxy.avi (Хемоглобин-мономер - преход от окси- в дезокси-състояние)


Tetramer.avi (Хемоглобин-тетрамер - преход от окси- в дезокси-състояние)
2.6.5. Молекулна графика с компютърната програма RASMOL (RASWIN)

1. Свалете файла rasmol2.zip и го разархивирайте в отделна папка. Отворете програмата Rasmol, любезно предоставена за нашия сайт от нейния автор Roger Sayle, Bioinformatics group, Metaphorics, Santa Fe, New Mexico , и я разучетe.

В папката има и примерни файлове.

След разархивиране на zip-файла отворете програмата като щракнете два пъти върху файла Rw32b2a.exe. Ползвайки главното меню и допълнително отварящия се прозорец "RasMol Command Line", отворете файла 1hrc.pdb, съдържащ атомните координати на цитохром c и се опитайте да получите сами дадения на фиг. 2-29 молекулен образ на цитохром c.




Фиг. 2-29. Молекулно изображение на цитохром c, получено чрез програмата RasMol на Roger Sayle, ползвайки данните за атомните координати на цитохром c от Protein Data Bank [10].
Отговор
Ето какви са необходимите действия:

1. Отворете файла Rw32b2a.exe чрез двукратно щракване върху него. Отваря се главният прозорец на програмата с черен фон, а най-долу на екрана в лентата с отворени проpорци ще видите още един прозорец "RasMol Command Line", в който може да се задават допълнителни команди. Нагласете големината на двата прозореца така, че да ги виждате и двата на екрана едновременно.

2. В главния прозорец от File Open отворете файла 1hrc.pdb

Появява се молекулното изображение на цитохром c, тип Wireframe.

3. В главния прозорец от Display изберете Ribbons. Изображението се променя.

4. За да оцветите веригата в зелено, в прозореца "RasMol Command Line" напишете color green и натиснете бутона Enter.

5. За да визуализирате невидимия засега лиганд (хем), в прозореца "RasMol Command Line" напишете select ligand, натиснете бутона Enter и след това в главния прозорец от Display изберете Spacefill. Хемът се появява в зелен цвят.

6. За да оцветите хема в червен цвят, в прозореца "RasMol Command Line" напишете color red и натиснете бутона Enter.

7. За визуализиране електронната плътност около -спиралните участъции в прозореца "RasMol Command Line" напишете select helix, натиснете бутона Enter, след това напишете dots on и натиснете бутона Enter.
По подобен начин чрез RASMOL може да отворите един по един файловете и да получите посочените по-долу или други изображения:

1) a-helix.ent, съдържащ атомните координати на -спирала - виж фиг. 2-10 в т. 2.2.4.;

2) B-sheet.ent, съдържащ атомните координати на -структура - виж фиг. 2-11 в т. 2.2.4.;

3) 1hrc.pdb, съдържащ атомните координати на белтъка цитохром с - виж фиг. 5-18 в т. 5.4.3.

След появата на молекулния образ на черен фон запишете последователно следните примерни команди в отворения команден прозорец. След всяка команда натискайте клавиша "Enter".

background white (черният фон ще стане бял)

select helix (маркират се -спиралните участъци)

color red (-спиралните участъци се оцветяват в червено)

select all (маркира се цялата молекула)

hbonds on (показва водородните връзки)

hbonds off (скрива водородните връзки)

select ligand (маркира се хемът)

color green (оцветява се хемът в зелено).

Тези и много други команди могат да бъдат зададени и в друга последователност. Опитайте сами. При необходимост ползвайте вградената в програмата помощ (Help).

Разгледайте под различен ъгъл различните модели (wireframe, backbone, sticks, balls and sticks, spacefill, ribbons, strands). Оцветете в различен цвят отделни аминокиселини, -спирални и
-структурни участъци и водородни връзки.

2. Посетете домашната страница на програмата RASMOL (http://www.inpharmatica.co.uk/rasmol/)

3. Координати на други белтъци може да изтеглите от

PubMed - The National Library of Medicine's Search Service (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/PubMed/). Ако Ви е трудно да изписвате този URL, може да ползвате търсещата машина Google (http://www.google.com) и да й зададете да открие pubmed. Тя ще го открие за секунди.

4. Посетете The Online Macromolecular Museum

и от Exhibits (експонати) разгледайте представените белтъчни структури.


2.7. Литература



1. Murray, R., Granner, D., Mayes, P., Rodwell, V. (2000) Harper's Biochemistry, Prentice-Hall International, Inc., Twenty-Fifth Edition.
2. Kyte, J., and Doolittle, R. F. J. Mol. Biol. 157, 1982, 105-132. A simple method for displaying the hydrophobic character of protein.
3. Николов, Т. Обща биохимия за биолози и биохимици, 1991, Наука и изкуство, София.
4. Brogdon, R. N. and Heel, R. C. Human insulin: a review of its biological activity, pharmacokinetics, and therapeutic use. Drugs 34: 350, 1987.
5. Bell, G.I., Swain, W.F., Pictet, R., Cordell, B., Goodman, H. M. and Rutter, W. J. (1979) Nature 282, 525.
6. PubMed - The National Library of Medicine's Search Service: http://www.ncbi.nlm.gov/Entrez/Medline.html
7. Sayle, R. http://www.metaphorics.com
8. The Online Macromolecular Museum:
http://www.clunet.edu/BioDev/omm/gallery.htm
9. Kavanaugh, J. S., Rogers, P. H., Case, D. A., Arnone, A. High-resolution X-ray study of deoxy hemoglobin Rothshield 37Beta Trp- -> Arg: A mutation that creates an intersubunit chloride binding site; PDB1hba.ent
10. Bernstein, F. C., Koetzle, T. F., Williams, G. J. B., Meyer, E. F. Jr., Brice, M. D., Rodgers, J. R., Kennard, O., Shimanouchi, T. & Tasumi, M (1977). J. Biol. Chem. 112, 535, Protein Data Bank. A computer-based archival file for the macromolecular structures, file Br568.
11. Henderson, R., Balduin, J. M., Ceska, T. A., Zemlin, F., Beckamn, E., Downing, K. H. (1990) J. Mol. Biol. 213, 899-929. Model for the structure of bacteriorhodopsin based on high resolution electron cryomicroscopy.
12. http://www.clunet.edu/BioDev/omm/ig/molmast.htm
13. Birktoft, J. J., Blow, D. M. J. Mol. Biol. 68, 1972, 187. The structure of crystalline alpha-chymotrypsin.
14. Gamblin, S., Cooper, B., Millar, J., Davies, G., Littlechild, J., Watson, H. (1990) FEBS Lett 262: 282 -296. The crystal structure of human muscle aldolase at 3 A resolution.
15. Wang, D., Bode,W., Huber, R. J. Mol. Biol. 185, 1985, 595. Bovine chymotrypsinogen A. X-Ray Crystal Structure
16. Devlin, T. M. (ed.) (1997) Textbook of Biochemistry with Clincical Correlations, Wiley-Liss, New York, Fourth Edition.
17. Prockop, D. J. and K. I. Kivrrikko (1995) Ann. Rev. Biochem. 64, 403. Collagens: Molecular Biology, diseases, and potentials for therapy.
18. Davidson, V. L. and Sittman, D. B. (1999) Biochemistry, Lippincott Williams & Wilkins, Philadelphia, Fourth editon.
19. Roskoski, R. (1996) Biochemistry, W. B. Saundres Company, First Edition.
20. Prusiner, S. B. Science, 278, 1997, 245. Prion diseases and the BSE crisis.
21. Serpell, L. C., Sunde, M., Blake, C. C. P. Cell Mol. Life Sci 53, 1997, 871. The molecular basis of amiloidosis.
22. Weber, T., Aguzzi, A. Intervirology, 40, 1997, 198. The spectrum of transmissible spongiform encephalopathies.
Каталог: docs -> biohimia
biohimia -> След работа с този раздел студентите ще могат да постигнат следните учебни цели: А. Знания
biohimia -> Захарен диабет Цели Цели на преподавателя
biohimia -> След работа с този раздел студентите ще могат да постигнат следните учебни цели: А. Знания
biohimia -> Ензими Цели Цели на преподавателя
biohimia -> След работа с този раздел студентите ще могат да постигнат следните учебни цели: А. Знания
biohimia -> Биоенергетика Цели Цели на преподавателя
biohimia -> След работа с този раздел студентите ще могат да постигнат следните учебни цели: А. Знания
biohimia -> След работа с този раздел студентите ще могат да постигнат следните учебни цели: А. Знания
biohimia -> След работа с този раздел студентите ще могат да постигнат следните учебни цели: А. Знания


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница