Беседа против богомилите презвитер Козма За поп Богомил и последователите му



Дата22.12.2018
Размер130.21 Kb.
#109033
БЕСЕДА ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ

Презвитер Козма
1. За поп Богомил и последователите му

Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък.

Понеже господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат”, за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял”. Затова, като се уповавам на богатството на нашия господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст.
За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са врагове на кръста Христов; техният край е гибелта.”


Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им. Но заради христолюбивия народ ще разкрия техните лукави речи, за да не попадне никой в мрежата им, и като разберат техните измами, да отбягват учението им. „Защото, рече господ, всяко дърво по плода си се познавай.”
Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече господ.


Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите църкви, за което ще говоря по-нататък.

Но, о христолюбиво войнство, от вас никой да не им става другари, защото ще станете Христови врази! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност. Заради нас господ слезе от небето и ни научи на своята воля, за да се избавим от лютите мъки, когато живеем по неговите заповеди. Затова да се стремим към добри дела, за да не се сбъдне с нас казаното от господа: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не щяха да имат грях, а сега нямат извинение за греха си.”
Но що говорят еретиците? – Ние се молим на бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас. – Уви, това прилича на думите на горделивия фарисей, който, когато се хвалел, казвал: „Не съм като другите хора – грабителите, неправедниците, блудниците.” Ние пък ще им отговорим: Какво се хвалите, горделиви еретици? Че и дяволът не спи, нито вкусва човешка храна, нито се труди! – Но ние, казват, когато се молим, призоваваме бога. – Ние пък ще им отговорим: Та не чувате ли и бесовете, като се провикват към господа: „Какво има между нас и тебе, Исусе, син на живия бог? Знаем те кой си, светецо божи. Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?” Поучавайки ни, сам господ казва: „Не всеки, който говори: Господи, господи! ще влезе в небесното царство, а който изпълнява волята на моя небесен отец.”
Които са такива, ние ще ги оставим да вървят по своя път към погибел. По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. И, както онзи, който стреля срещу мрамор, не само че няма да го пробие, но стрелата, като отскочи, ще удари тоя, който стои назад, така и този, който поучава еретика, не само че не ще го поучи, но ще разврати и някого от по-слабоумните.


Но към кои прочее да си причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на божите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на господа: „Тези, които вярват в мене, ще вършат делата, които аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат.” И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и божите чудеса, що извършват мощите им със силата на светия дух. Те казват: Чудесата не се извършват по воля божия, тях върши дяволът, за да мами хората.
И много друго бледословят за тях, като клатят главите си като евреите, които разпъваха Христа. – О, търпеливи боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?

2. За сътворението на света



Наистина [еретиците] са по-лоши и по-мерзки от бесовете. Защото кой бяс някога се е противил на божеството или е дръзнал да хули божия свят, както еретиците? А що говорят? – Че не бог е сътворил небето, нито земята, нито всичките видими [неща].
А всъщност, понеже са слепи и глухи, те не разбират, което казва Йоан Богослов: „В начало беше словото и словото беше у бога, и бог беше словото. Всичко стана чрез него и без него не стана нищо от онова, което е станало.” Същото разказва и Павел: „Защото от бога бе създадено всичко, което е на небето и което е на земята, видимо и невидимо, било тронове и господства, било началства, било власти; всичко чрез него и за него съществува.” И пак същият преблажен Павел заедно с Давида се обръща към бога с думите: „В началото ти, господи, основа земята и дело на твоите ръце са небесата.” И много пъти светите пророци, апостоли и други праведници прогласяват бога за творец на всичко видимо и невидимо. Но защо ли говоря за праведниците? Било езичника, било простака, било самия дявол запитай: Кой е творец на всичко видимо и невидимо?, и те ще ти отговорят: Защо си толкова прост, човече? Що може някъде да стане без божие повеление? – А вас, еретици, кой ви научи, че бог не е създал всички тези твари? Тежко на вашето неверие, защо огън събирате върху главите си!


3. За светия кръст

Себе си заблуждавайки, така говорят за господния кръст: Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него божия син, затова кръстът е най-омразен богу. – Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: „Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо бога.” – О, колко ненавижда дяволът човешкия род! В колко пагубна пропаст го е въвел! Както едно време евреите, като четяха пророчествата, не разбираха какво се разказва за господните страдания и макар да ги четяха всеки ден и всяка събота, сами станаха Христови убийци, като намислиха да убият безсмъртния, така и еретиците, които всякога четат господните и апостолски слова, не разбират техния смисъл. И с право блаженият Павел ги нарича погинали, като казва: „Словото за кръста е безумие за тези, които гинат, а сила божия е за нас, които се спасяваме.” И пак: „А за мене – да се прославя само чрез кръста на нашия господ Исус Христос.”----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

8. За света Бородица

Освен всичко това зло тези окаяници вършат още и друго: не почитат преславната и пречиста богоматер, майката на нашия господ Исус Христос, и много бледословят за нея. Техните думи и гадости не може да се пишат в тази книга. За нея пророците предсказаха. Едни я нарекоха врата заключена и непроходима за никого освен за единаго бога, а други – духовна стълба, по която верните ще се възкачат на небето; трети – света планина, в която се засели бог; друг я нарече ръчица, която събира небесна манна. Давид пък я нарече царица и дъщеря: царица, понеже стана майка на небесния цар, а дъщеря, понеже се роди от неговото семе.---------

11. За дявола

Мнозина пък не знаят каква е тяхната ерес и мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от бога някоя награда за веригите и тъмницата. Но нека чуят Павел що казва за това: „Ако и да се подвизава някой, не се увенчава, ако не се подвизава по правилата.” Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат, щом като те наричат дявола творец на човека и на всичките божи твари? А поради голямата си простотия едни го наричат отпаднал ангел, а други го смятат неправеден уредник. И тези техни думи са за смях на умните, защото подобно на гнила дреха не могат да се сберат накуп. Понеже всеки иска да надхитри другите, всеки по свой ум създава име на своя баща и учител. А толкова го почетоха, че го нарекоха творец на божиите създания, а божията слава считат за слава на дявола. А бог е казал чрез пророка: „Другиму не ще дам славата си.” Еретиците, като чули лъжливия дявол да говори на Исус: „Всичко ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”, повярвали му и мислят, че той е властител над божиите твари. И пак, като чули господа да казва: „Сега се осъди князът на този свят” и „Сега иде князът на този свят и в мене той няма нищо да намери” – тези думи, като чули, еретиците нарекоха дявола властител и княз на божиите твари.
А кое ли слово от книгите не изопачиха? Какво ли не похулиха в този свят, устроен от бога? Не само към земята, но и към небето отправят хули, като казват, че по волята на дявола е всичко. Небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, църква, кръстове и всичко божие отдават на дявола. Изобщо всичко, което се намира на земята – одушевено и неодушевено, – наричат дяволово.


12. За въздържанието

Като чуват господа да разказва в Евангелието притчата за двамата синове, те считат, че по-старият син е Христос, а по-малкият, който заблудил баща си, че е дяволът. И сами го назоваха мамон. Него наричат още творец и уредник на земните твари [и мислят], че той е заповядал на хората да се женят, да ядат месо и да пият вино.
Изобщо, като хулят всичко наше, сами се прогласяват за небесни жители, а човеците, които се женят и които живеят светски, наричат мамонови слуги. А самите, които се гнусят от всичко това, не го приемат не поради въздържание, както ние, които не го смятаме за скверно. И за това е предсказал светият дух чрез устата на Павел, когато писал на Тимотей: „А духът ясно казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат прелъстителни духове и бесовски учения чрез лицемерието на тези, които говорят лъжа и имат покварена съвест и забраняват жененето и [препоръчват] въздържане от ястия, що бог е създал [да ядат] с благодарност верните и тези, които са познали истината; защото всяко божие творение е добро и нищо не е за отхвърляне, когато се приема с благодарност, защото се освещава чрез божие слово и с молитва.”


Видяхте ли, еретици, тези думи на светия дух, който казва, че законната женитба е непорочна и е узаконена от бога и че яденето и пиенето с мярка не ще погуби човека.
Това пък пишем не защото позволяваме, нито защото заповядваме на човеците да се опиват или да преяждат, но защото искаме да запушим устата на мерзките еретици, които ни заповядват съвсем да не вкусваме нито месо, нито вино, смятайки ги за скверни. Та сами знаем, че пияницата е омразен на бога и на хората. И светите книги много пъти укоряват тези, които пият много. Пияницата служи за смях на глупавите и за плач на мъдрите, защото той погубва ума и съзнанието, които му са дадени от бога, и самоволно става неразумен добитък вместо човек. На утре го боли глава и стомах, а жилите му тръпнат. От това се поражда, мисля, и двойна вреда: грехове за душата и болест за тялото. Затова добре е да се пие вино с мярка за телесна потреба. Превиши ли се, въвежда човека в много злини.---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


14. За чудесата

Еретиците се опитват да разорят и онова, което светите апостоли съградиха и научиха с много труд. За тях право казва божественият Давид, като говори: „Враговете на господа, които се прославиха и възгордяха, ще изчезнат, като дим ще изчезнат.”
Та как да не са врагове на бога и на хората, когато не вярват в господните чудеса? Те наричат дявола творец, не признават Христос да е вършил чудеса. Като слушат евангелистите велегласно да проповядват за господните чудеса, изопачават тяхната проповед за своя погибел.


15. Как се молят богомилите?

Моленията според заблудата им са безброй. Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите стаи, но като държат отворени всичките пет врати, при все че е заповядано да бъдат затворени.
Когато се молят казват: „Отче наш, който си на небето.” Но и затова трябва да се осъдят, защото на дума наричат твореца на небето и на земята отец, а неговото творение смятат за творение на дявола.


Когато се молят, кръст не правят на лицето си. Ние ги питаме, казвайки: Според вашето безумие, ако дяволът е създал всичко видимо, то защо ядете хляб и пиете вода, щом като всичко това е творение на дявола? И защо се обличате в нашите дрехи? Осъждате ни заедно с оногова, що ги е сътворил, ала без да искате, предавате ни богу, защото бог е създал и нас, и всичко видимо и невидимо. А вашите мисли и думи е посял дяволът. Като не си намерил място под небето, като птица дяволът си свил гнездо в сърцата ви и влял мислите и ученията ви.
Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите?. Вие казвате: „Това хора са отредили, а не е писано в Евангелието.” Защо не почитате всички господски празници и паметта на светите мъченици и отци?
Това са сплетните на тяхната заблуда, това е знакът за тяхната гибел. Другите думи на тяхната гнусота ще оставя, защото са някакви съчинени басни. Тям е прилично да ги говорят, понеже те нямат ум.


Ако ли някой пък ги запита: „Така ли правите и говорите?”, те отричат и се кълнат: „Не сме такива, каквито ни мислите! И толкова се отричат от своите дела и моления, че не би се помислило, че те вършат нещо лошо. „Всеки, който върши зло, ненавижда светлината – рече господ – и не отива към светлина, за да не се открият неговите зли дела.” Те заблуждават своите, като казват: Ако бъдат узнати от хората нашите моления и нашите дела, целият ни труд ще погине. Опитват се да се прикриват с думите на писанието, които господ каза: „Когато се молите, не бивайте като лицемерите.” Намазват си лицето, за да изглеждат пред хората като постници. „А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя отец, [който е] в тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но [така]: Отче наш, който си на небесата.” „Защото, рече, лицемерите обичат да се молят, заставайки по кръстопътища”, и прочее.

Като четат всичко това, еретиците го изопачават. Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие. Ала горко вам, както е писано, според думите на господа: „Горко на тоя свят от съблазни, защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!” И пак: „Който съблазни едного от тези, които вярват в мене, по-добре би било за него да бяха окачили на шията му воденичен камък и да бяха го потопили в морската глъбина.”--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

17. За властта и управниците

Еретиците се осъждат двойно като разпространяват друго учение, понеже са нови апостоли и предтечи на антихриста и понеже подготвят хората да приемат погибелния син.
Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.
Но и по този [въпрос] да напомним на христолюбците апостолските и пророчески думи и поучения, за да посрамим безсрамните еретици, защото царете и болярите са поставени от бога. Послушайте какво казва божията премъдрост: „Чрез мене царете царуват и повелителите в мене управляват земята; аз обичам, които мене обичат; и които ме търсят, ще ме намерят; богатството и славата са мои.” Богоотецът Давид пък учи да се молим на бога за царя, като казваме : „Господи, спаси царя и ни изслушай в онзи ден, в който те призовем.” Сам пък казва богу за това: „Господи, с твоята сила царят се весели и за спасението от тебе безмерно се радва. Ти му даде, каквото сърцето му желаеше, и не го лиши от онова, което поискаха неговите устни; на неговата глава положи венец от скъпоценен камък; голяма е славата му в спасението от тебе; ти го облече в слава и величие: ти му даде благословение навеки; развесели го с радостта на лицето си, защото царя се уповава на господа и по милостта на вишния няма да се поклати.”


Виж и блажения върховен [апостол] Петър – наистина блажен, [защото] го възвеличи нашият господ Исус Христос, говорейки: „Блажен си, Симоне, сине Йонин, защото чрез тебе ще съградя моята църква и еретическата лъст не ще я разори, и ще ти дам ключовете от небесното царство”, чиято сянка дори е церила болни – виж, що казва по този въпрос, уреждайки църквата, която му е била поверена: „Покорявайте се на всеки човек заради господа, било на царя като човек с най-голяма власт, било на човеци като на такива, които са изпратени от него за наказание на злодейците и за похвала на добротворците, защото такава е божията воля: Като правим добро, да обуздаваме невежеството на безумните човеци и като божи слуги всичките почитайте, братството обичайте, бойте се от бога, царя почитайте! Раби, със страх покорявайте се във всичко на господарите, не само на добрите и прозорливите, но и на злите! Защото, каква похвала е, ако търпите, когато ви наказват, загдето сте сгрешили? Но ако търпите, когато сте направили добро, [а ви наказват това е благодат от бога. Защото затова сте и призвани, както и Христос умря за нас, като ви остави пример да вървите по неговите стъпки. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

20. За изповедта

Ще ви разкажа и друга басня на еретиците, с които дяволът, който ненавижда човека, ги лови. Ако и да чуват Яков, брата господен, да казва: „Изповядвайте си греховете един на друг и молете се един за друг, за да оздравеете”, те не разбират, че то е казано за йереите. „Болен ли е някой между нас, рече, нека повика черковните презвитери, за да се помолят над него, като го помажат с масло в името на господа. И молитвата, [произлизаща] от вярата, ще изцери болния; дори и да е направил грехове, ще му се простят.” Еретиците пък сами себе си изповядват и се прощават, макар че сами са свързани с дяволски окови. Това правят не само мъжете, но и жените, което е достойно за хула.

21. Заключителни съвети

Заради хората всичко това и нещо повече от него светите апостоли написаха еретиците. „Вие обаче – според думите на върховния апостол, – роде избран, царско свещенство, свето стадо и люде, които бог придоби, почитайте всички свещеници! Тичайте [при тях] като при хора, които са добри и които умеят! Защото, рече, промъкнаха се някои човеци, всички са нечестиви и превръщат [благодатта] на нашия бог в разпътство.” Йоан казва: „Който иде и не носи това учение, не го приемайте в своя дом, нито го поздравявайте; защото, който го поздравява, става съучастник в неговите зли дела; защото, рече, много лъстци дойдоха в този свят; пазете се от тях, за да не погубите, което сте изработили.” И ако разберете, че някой изповядва еретическа вяра, а някои от вас умеят да поучават, поучете го и го отправете в истинския път, „защото, рече, грях е на онзи, който знае да върши добро, но не го върши”. Ако ли не ви послуша и не възприеме това здраво учение, отърсете и праха от нозете си, като кажете: „Вашата кръв на вашите глави да бъде!” Такъв отбелязвайте със знак и бягайте от него духом и телом! „Нека ви бъде, рече господ, като чужденец и езичник.” И това знайте: по-добре ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на този човек.
Не давайте следователно светото учение на непокорните псета, нито изсипвайте вашите бисери пред свинете. Ако ли, като слушат тези свети думи, се покаят и се откажат от еретическата измама, приемете ги с радост, като пазите да не би да се каят на лъжа, а не наистина защото те са много лукави и крият своите мисли в дъното на сърцето. И, както казах, ако наистина се откажат, като изповядат със сълзи своите измамни заблуди, то с любов ги изведете към истинския път, като знаете, че голяма награда ще получите горе. Защото бог рече: „Който извлече честния от недостойните, ще бъде като моите уста.” Още каза: „Имам други овце, които не са от тази кошара, но и тях трябва да доведа, ако послушат моя глас; и ще бъде едно стадо и един пастир.” Чуй пък евангелиста Йоан, който казва: „Братя, ако някой от вас се отклони от истината и друг го възвърне, нека знае, че който е отвърнал грешника от лъжливия му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.” „Правете всичко без ропот и без съмнение, както казва божественият Павел, за да бъдете безукоризнени и чисти, съвършени божии чеда всред лукав и развратен род, всред който сияете като светлина, в света, като държите словото на живота за моя похвала в деня Христов. Защото нашето живелище е на небесата, откъдето очакваме и спасителя, господа Исус Христос.”
Освен това да не бъдем вече младенци, които плават и биват увличани от всякой вятър на [лъжливо] учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата.













Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница