Беше нощ! Небето бе осеяно с безброй блестящи звезди, като кадифе поръсено с диаманти. Ала той не беше спокоен. Дори последните отчети за новоприсъединилите се към армията му, не успяха да го разведрят
Изтегляне 49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ДОЛНОПРОБ
- В този миг събралите се главнокомандващи демони се измъкнаха бързо от залата, защото добре знаеха, че когато тя се разгневи, по добре да не й се мяркаш пред очите.
- Деца: Разпни Го, разпни Го, разпни Го!
- Деца: Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Деца: Нека сега слезе от кръста, ако е Божи Син!
|
МУЗИКА – БАВНА, ЗЛОКОБНА Беше нощ! Небето бе осеяно с безброй блестящи звезди, като кадифе поръсено с диаманти. Ала той не беше спокоен. Дори последните отчети за новоприсъединилите се към армията му, не успяха да го разведрят. Когато стигна до милион двеста и петдесет хиляди сто осемдесет и шест, Сатана захвърли отчетите и закрачи нервно наляво-надясно в очакване на подчинените му демони да му докладват. Сатана: Ама къде се мотаят? Трябваше да са тук преди час. И какво е това ужасно време, трябваше да има облаци. Ето такива гледки размътват мозъците на хората и ги подтикват към всякакви досадни творчески изяви, като онзи с арфата /иронично/ „Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му.“ Пфуу, ама че противно. Ама къде се мотаят... /В този момент на сцената се появяват двама демони, които идват за отчет/ Единият: Ваша Низост, мисията изпълнена успешно! /леко се покланят или козируват/ Сатана: Всички ли? Другият: Всички до две годишна възраст в града и в покрайнините му. Никое дете не бе пожалено, хаосът е пълен, а тъгата на майките е неописуема /доволно потриват ръце/ Сатана: /доволен/ Значи и Той? Единият: За съжаление семейството не беше в града, ваша Низост, изглежда са го напуснали преди няколко часа... Сатана: /избухва/ Каквооооооооо? НЕ-КА-ДЪР-НИ-ЦИ! Нали Той беше целта, как така напуснали града?!? Другият: Невинни сме ваша Низост, онзи досадник Гавраил явно ги е предупредил за нашите пъклени планове и войниците на Ирод не успяха да ги заловят. Сатана: За нищо не ви бива! Марш от тук, вървете да всявате хаос. /и ги гони/
Омраза: /малко превзето/ О, здравей, драги, по-грозен си от обикновено! Лъжа: Страшно ти отива! Сатана: /шеговито/ А пък аз почти повярвах! Е, какво ново при вас? Омраза: Ами то в оная провинция може ли нещо ново да има? Назарет му кажи и повече не го обиждай? Лъжа: Абе все същото! Сатана: Е, хайде, при вас никога нищо не е „все същото“, разведрете ме малко! Колко пъти се проявихте днес? Омраза: Ама... заедно или по отделно? Сатана: По отделно, така ще знам на коя мога да разчитам повече, е, колко пъти?
Сатана: /малко троснато/ Ама аз серизоно ви попитах? Как така нула? Омраза: Ами онова досадно малко хлапе! Сатана: Хлапе?! Но, дами, ама вие сте загубили форма, как така едно хлапе ще ви се опре! Лъжа: Майка му е виновна, научила го е винаги да казва истината, представящ ли си, ама то защото тя не е родом от наше село. Омраза: Ами да, а на всичкото отгоре Той не знае да се бие, и дори не иска да се научи, е какви ли не му ги пращах –не отбира и това си е. Обидиш го, Той вземе, че се сприятели с тебе. Плеснеш го, Той си обръща и другата буза. Сатана: Но това е нетърпимо! Лъжа: На мен ли го казваш! Сатана: Дами, това не може да продължава, дайте да седнем и да измислим стратегия, не може така. Ами ако се разчуе...
Сатана: О, ДОЛНОПРОБ каква смрад се носи от теб, харесва ми! И видът ти е много шик! /На сцената излиза ДОЛНОПРОБ с омазано лице, рошава коса, съдрана тениска и без една обувка/ Сатана: А къде са останалите от твоя легион? ДОЛНОПРОБ: /с престорено спокойствие/ Ами разхождат се някъде! Сатана: ДОЛНОПРОБ не те бива още в лъжите, а това, че ме занасяш изобщо не ми харесва. Е, къде са останалите? ДОЛНОПРОБ: Ами, ами издавиха се! Сатана: Как така се издавиха! ДОЛНОПРОБ: Ами ей така със едно стадо свине се издавиха. Аз едвам успях да се измъкна. Сатана: Чакай сега, нищо не разбирам. Какво сте правили при свинете? Аз нали ви бях дал за убежище онзи човек, какво стана с него? ДОЛНОПРОБ: Ами след като бяхме изпъдени от него и пратени в свинете... Сатана: Изпъдени, вие бяхте изпъдени? Кой? Не, нека отгатна, бил е пак Той... Гръм и мълнии... Тичай, тичай и бързо намери главнокомандващите демони, доведи ги тук, трябва да проведем спешно заседание. Главнокомандващите демони се отзоваха незабавно. И важното заседание започна. Сатана държа реч и точно го бе озарило вдъхновение, когато в залата нахлу с гръм и трясък... жена му. Да, да! Нищо че е грозен, Сатана е щастливо женен. Често работата му е твърде натоварена, за да обръща на жена си специалното внимание, което тя заслужава, но тя съвсем не страда от липса на внимание, защото за разлика от съпруга си е изключително красива. Всеки, който я види, остава бездиханен, сърцето му започва да бие по-бавно и накрая спира. Тя се казва Смърт. /На сцената влиза красива, облечена в черно дама с коса в ръка./ Сатана: /стеснително/ Мила в заседание съм в момента. Не може ли... Тя: /без дори да го изслуша, сърдито/ Ти даваш ли си сметка, че това е трети път, ТРЕТИ ПЪТ, ясно ли ти е?
Сатана: Но какво се е случило мила? Тя: /продължава гневно/ Първият път беше онзи младеж в разцвета на силите си. Тъкмо си го бях завлякла и хоп /щраква с пръсти/ той отвори очи и хубавата ми траурна церемония се превърна в празненство. После момичето! Единствено на майка и татко! Вярващи хора! Бижу! Бяха ми дошли дори оплаквачките, така хубаво ридаеха, с цяло гърло, музика за ушите и пак, хоп /щраква с пръсти/ и отвори очи. Но днес, днес беше върха! От четири дни Лазар беше в гроба. Погребан, разбираш ли, край, finitto, the end... /просва се отчаяно на едни стол/, за да види целият град как излиза от гроба. Целият град! Какъв срам! Сатана: Но хайде мила, недей така, съвсем ще се съсухриш! Бъди спокойна, скоро ще дойде и нашият час. Измислил съм го, вече имам и кандидат за предател... /Двамата започват да си говорят и излизат от сцената/ Да, Сатана беше замислил пъклен план. И скоро му се отдаде сгоден случай да го осъществи. А когато там, на площада пред двореца, Пилат попита: „А какво да правя с Него?“, Сатана беше на мястото си с армията си и викаше с цяло гърло: Деца: Разпни Го, разпни Го, разпни Го! И тогава Исус понесе тежкия кръст там по виа до ло Роса, до хълма Голгота, където бе разпнат пред очите на тълпата. Тази тълпа, от която Сатана отново се провикваше: Деца: Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Деца: Нека сега слезе от кръста, ако е Божи Син! Но нашата история не свършва в онзи ден. Нашата история започва от първия ден на седмицата. Тогава онзи огромен камък, който пазеха така грижливо Сатана и неговата обична съпруга Смъртта, онзи камък бе отместен и гробът на Исус остана празен. Сатана и Смъртта бяха победени, а Бог дари теб и мен, всички нас, с живот, с вечност. Това празнуваме днес, новият живот в Исус Христос. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 49 Kb. Сподели с приятели:
|