Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче

БЕЗ ГРАНИЦИ

Д-р Стоун

Един друг свят
само чака да натиснете
вярното копче

Извисеният човек насърчава хората в работата им * Как можете да помогнете на себе си, като насърчавате другите? * Чудесно, доброто носи добро, но как става това? * Как доброто носи добро в деловия свят? * Защо доброто е заразително във всяка дейност? * Как коренно да подобрим шансовете си, да си осигурим по-добри условия и да станем по-щастливи * Как

Философът Хенри Торо написа: “Повечето хора живеят в тихо отчаяние.” Но това е било преди сто години. Времената са се променили. Положението се е влошило.

Днес сентенцията има следния вид: “Всички мъже и жени живеят в тихо отчаяние.”

Защо хората са постоянно отчаяни? Имат си много причини: работата, здравето, децата, наркотиците, сигурността, престъпленията, политиката, войната, данъците, чужденците, образованието, насилието, околната среда, транспортът, шумът, цените, съседите. Навярно и вие бихте прибавили още причини.

Какво можете да направите по въпроса?

Ще намерите отговора в тази книга. Той се състои от десет части, по една във всяка глава. Това са прости промени, които трябва да внесете в начина, по който вършите нещата, толкова прости, като например да натиснете копче и една врата да се отвори пред вас.

Аз не съм вашият портиер. Помагат ми девет мъдри мъже и жени, живели в последните хиляда години, всеки от които е оставил мъдри завети за радостен живот, в който липсва отчаяние - заръки, които или са останали в забвение, или са били пренебрегвани дълги години. Всяка глава е вдъхновена от невидимото присъствие на един от тези пророци, представен в началото й.

Една от причините тези завети да останат скрити е, че те са били вплетени в литературата на други култури, едновременно необятни и далечни.

Такъв пример е “И Цзин”, китайската “Книга на промените” - така преизпълнена с мъдрост, че за поколения китайски управници тя е била еквивалент на Библията.

Пътешествието в дебрите на “И Цзин” е една от силите, които най-много променят живота.

Извисеният човек насърчава хората

Сентенцията може да се съкрати така: “Извисеният човек насърчава хората.” Може да бъде изяснена и ако се изкаже по следния начин: “Човек, който насърчава хората, се извисява.”

С други думи, ако подтиквате хората, вие стимулирате себе си.

Охо! Това означава ли, че началникът, с когото сте свикнали да работите, който критикува наляво и надясно, е на погрешен път? Да, той е на погрешен път. И ще си получи полагащото му се, което ще “падне” отгоре му, ако вече не се е случило.

Онзи, който предпочита да използва унизителни вместо насърчителни думи, го прави с мисълта, че като принизява друг човек, въздига себе си.

Вярно е тъкмо обратното. След малко ще видим защо е така.

Ло Фу е китайска поетеса и философка, живяла в средата на VIII век. Тя е голяма поклонничка на “И Цзин” и често прибягва до нея в творчеството си. Живее в Ханчоу, близо до знаменитото езеро Ву, по времето, когато Китай се радва на възхода на династията Тан, а това е един от най-великите периоди в неговата история.

Независимо че води твърде съзерцателен живот, Ло Фу събира много ученици, които обучава на благоговение пред живота, както и на методи за постигане на вътрешно спокойствие. Тя вярва, че човешко самоуважение може да се възпитава - това е стъпка, която винаги променя живота към по-добро.

Създателите на книгата “И Цзин” са знаели хиляди години преди нас онова, което ние едва сега започваме да разбираме: колко голямо значение има високото самоуважение за успеха на човека.

Спомнете си старата приказка - как кралят нахокал съветника си, съветникът наругал шута, шутът се развикал на прислужницата, прислужницата се сопнала на лакея, а лакеят ритнал кучето.

Униженията са заразителни. Както и насърченията. Напишете тази стара история по нов начин и може да получите нещо такова: родителят насърчава детето, детето благодари на учителя, учителят излъчва доброта към класа, класът постига висок успех, а когато учениците от класа завършват, са добра препоръка за училището.

Какво общо има това с вас? Много, много общо.

Как можете да помогнете на себе си, като насърчавате другите?

“Нехайна дума спор запалва;

жестоката живот съсипва;

от остра враг ще си спечелиш;

суровата дори убива;

а мила дума изравнява пътя;

с любяща благодатен дар поемаш.”

Спор с кого? Чий живот съсипва? Чий враг? Кого убива? Чий път изравнява? Светлина над кого разлива? Чие тежко бреме снема? Кому дава благодатен дар?

На вас! На вас! На вас!

Думите, които избирате, за да влияете върху другите, се връщат обратно към вас. Може би хората са го разбрали интуитивно още преди хиляда години, в дните на “И Цзин”, но днес можем да го обясним и научно.

Това е проста обмяна на енергия. Каквото даваме, това и получаваме. Ако животът ни изразява нещо отрицателно в дума или деяние, Животът с главна буква дава нещо равно на това в замяна.

~От малък Филип е сигурен, че е изключителен. Често пъти е прав, макар никой друг да не го знае. Той е разстроен и казва на всекиго, че той, Филип, е много добър, като критикува всички и им казва колко грешат те. Но хората все по-малко мислят за него. Веднъж Филип чува как баща му го хвали пред един съсед. Съседът наема момчето на почасова работа. Това отчасти снема напрежението му. А и хвърля светлина върху онова, което той прави. Филип решава да отиде в другата крайност и да се самонасърчава - не като критикува другите, а като ги насърчава. Изведнъж връстниците му започват да го оценяват много високо. Днес Филип е уважаван учен.

Една сила действа във Вселената и по-специално в този свят, наречен Земя, и тя помага на всяко живо същество не само да оцелее, но и да се издигне до по-възвишена форма на живота. Тази сила се обозначава с една кратка дума, но ние ще използваме вместо нея думата “Създател”. Думата “Бог” е така изхабена от злоупотреби, че вече е загубила въздействието си.

Създателят ни помага да се издигнем до по-висока степен на битието, защото сътворението не е краен процес. То продължава да се осъществява. И всички участваме в неговата възходяща градация. Ние сме нещо като съсъздатели, заели сме се да изградим един по-добър свят, в който да живеем. Но... неангажирани в този процес и следователно неподобряващи самите себе си са разрушителите. Ако бяхте на мястото на Създателя, щяхте ли да подпомагате тях, а не съзидателите? Едва ли.

Вие можете изключително много да си помогнете, като бъдете създатели, а не разрушители. Това означава да се радвате на повече жизнена енергия, която позволява да излъчвате по-висока степен на благополучие, да действате по-умело, да показвате надеждна интуиция и да решавате по-трудни проблеми.

Едно момче пада от колелото си. Вие му помагате да се отърси от праха, да се качи на седалката и да продължи да кара уверено. Една девойка плахо е облякла нова рокля. Вие я хвалите, казвате й, че прилича на принцеса. Хазяинът се отбива за наема. Вие му казвате, че всичко в дома е чудесно, дори ако трябва да си затворите очите за някои малки проблеми.

Има много начини да помогнете на хората. Не само като преведете някоя сляпа жена през улицата. Нито пък само ако се усмихнете на някого и го потупате по гърба.

Джорджийн плаща част от таксата за колежа на дъщерята на бедните си съседи. Тя не иска нищо в замяна. Но независимо дали е искала или не, Вселената настоява, че доброто заслужава добро. Тя жъне успехи в кариерата си, дори по-големи, отколкото си е представяла.

Така че Вселената в съответствие със собствените си закони трябва да ви се отплати за безвъзмездно направените добрини. А отплатата на Вселената далеч надвишава минималната надница.

Чудесно, доброто носи добро,

За да разберете как направената добрина ви носи добро, най-добре е да започнете оттам, където се намирате - във вашето тяло. По-късно ще видим как тази микроскопска гледна точка се екстраполира от макроскопската гледна точка на Вселената.

Сигурно знаете, че умът управлява тялото. Макар че сферата на здравните познания едва наскоро възприе този факт, напоследък той се обсъжда толкова много в медиите, че по-младите лекари вече започнаха да възприемат тази концепция и много престижни школи, като например Харвардското медицинско училище, вече я преподават.

Ако умът управлява тялото, значи положителното мислене ще се изрази в здраво тяло, а принципно отрицателната нагласа ще има като резултат болести. Нека надникнем в аналите, за да разберем дали става така.

В ноемврийския брой от 1995 г. на месечника “Brain/Mind” (“Мозък и мисъл”), който отразява научните търсения в тази област, пише, че Институтът за сърдечни изследвания е доказал, че гневът влияе отрицателно върху тялото, а похвалата - положително.

В горната ситуация е задействан именно гневът, симпатиковият клон от автономната нервна система. Това кара сърцето да бие ускорено, артериите да се свиват - все признаци, свързани със сърдечните болести и смъртта.

От друга страна, доказано е, че похвалата, насочена към друг човек, активизира парасимпатиковия клон на автономната нервна система. Смята се, че този клон пази телесното ни здраве. Електромагнитните излъчвания на сърцето стават по-синхронни, което е признак за добро физическо състояние, и равнището на А-имуноглобулина - предната отбранителна линия на тялото срещу инфекции и болести, също се повишава.

Според Ролин Маккрейти, шеф на изследователския екип на Института по сърдечни изследвания, това е първото доказателство, че “любовта и признанието са по-здравословни от гнева”.

Наистина и другите взаимовръзки между ума и тялото доказват същото: положителните чувства водят до положителни физически резултати, а отрицателните емоции сериозно увреждат здравето.

Можете да откриете примери и в собствения си начин на говорене. Ако по принцип се изказвате отрицателно за части от тялото си, това може да стане истина и да се изяви като болест.

Може би казвате: “Вратът (гърлото) ще ме заболи от него.” Ако сутрин се будите със схванат врат или с болки в гърлото, спомнете си “от кого ви боли” вратът или гърлото.

Може би казвате: “Тя ще ме разболее.” Казвайте го по-често и “тя” точно това ще направи.

Казвате ли: “Сърцето ми се къса от това.” Спрете. Или: “Не мога да го (я) понасям.” Няма да ви стане по-леко.

Киберфизиологията - връзката между ума и тялото - изисква да пожелаете да изпитате искрена любов към своето тяло. А после да изразите тази любов към онази част от него, която не функционира добре. Направете го в процеса на релаксация, като си представите съответния орган и го “видите” да работи идеално според вашата представа. Изразете му своята искрена любов и благодарност.

Какво ще стане, ако започнете да нападате този орган, защото не работи добре? Правете така достатъчно често и със сигурност ще си подпишете скорошна смъртна присъда.

Доброто носи добро. Така се получава вътре във вас. А как ли става това извън вашето тяло?

Как доброто носи добро

Разбрахме, че доброто е заразително. Така е и със злото. Вие избирате. Всяка минута, всеки ден пред нас се изправя възможността за избор, независимо дали сме у дома или навън, дали работим или се забавляваме.

Деловият свят е може би най-трудната среда, в която се прави този избор. Това е така, защото пътят на доброто като че ли носи повече загуби, отколкото пътят на злото, поне от гледна точка на непосредствената печалба.

Във вашето кино идват по-малко зрители. Вие сте на загуба. Тогава решавате да вдигнете цената на билетите. Мислите, че това е ключът. И правите точно така. Печелите повече пари, но според някои хора гледането на кино при вас е станало прекалено скъпо. Те си остават у дома пред телевизора. Приходите ви намаляват, вместо да растат. Дали ще схванете какво се е случило, когато пак се стигне до нещо подобно? Не се обзалагайте.

Вие сте в хранителния бизнес. По-ниското качество е по-евтино и можете да произведете повече стока. Клиентите няма да знаят за разликата. И предлагате нискокачествени стоки. Нетната печалба скача. Но скоро виждате как вашите клиенти започват да се отбиват в магазина отсреща, където качеството е по-високо. В края на годината намаленият обем на продажбите ви изкарва на червено, докато собственикът на отсрещния магазин просто “цъфти и връзва”.

Работодателите и наемните работници навсякъде по света са във вечен конфликт. Всеки иска по-голям пай. В резултат потребителят плаща повече за стоките и услугите. Инфлацията расте застрашително и всички са на загуба.

Какво би станало, ако работодателите и наемните работници започнат да се ръководят не от принципа “кой е прав”, а “кое е правилно”? Как да определим “кое е правилно”? Обикновено “правилно” е това, което прави нечий свят по-добър.

Стигнахме до един съществен момент. Помислете. Това ли е най-добрият възможен свят? Разбира се, не е. Значи сътворението изобщо не е завършено. Може би точно затова Създателят ни е сложил тук - да помогнем за довършване на сътворението.

Защо доброто е заразително

Всеки, който мисли отрицателно, е съюзник на разрушението, а не приятел на сътворението.

Не можем всички да бъдем като момченцето, което не искало да излезе от обора, пълен с тор. Когато го запитали защо продължава да се рови там, то отвърнало: “Като гледам целия тоя тор, вътре в него сигурно има някакво пони.”

Въпреки всичко не е трудно човек да бъде положително настроен. Всеки, който мисли положително, е съюзник на сътворението. Такива хора са съсъздатели наред със Създателя. Ако спомогнете да направим този свят по-добър за живеене, и вие ще споделите изобилието, което вече съществува в него.

Не само ще имате толкова пари, че без затруднение да си плащате сметките и да купувате необходимото, но и ще бъдете богати в други аспекти на изобилието, така съществени за истинския успех: ще имате любящи приятели, романтика, радост и вътрешно спокойствие.

Когато мислите положително, действията ви отразяват тези положителни мисли. Невъзможно е да сте настроени оптимистично, да давате подкрепа, да мислите градивно и да оценявате, без на практика да помагате и да обичате.

Ако правите на работното си място нещо, за което не са ви помолили, но което помага да се реши някой проблем, ще поискате ли да ви се плати за извънредния труд?

Ако някой гост види някаква книга у вас, която вече сте прочели и от която той се интересува, и ако решите да се разделите с нея, ще му поискате ли да ви плати разумна цена за вече използваната книга?

Попадате на образцов сервитьор. Дава обяснения по менюто, сменя ястието, което не е приготвено според вашите изисквания, съветва ви какъв десерт е най-подходящ и се грижи всичко наоколо да бъде както трябва. Ще му дадете ли щедър бакшиш?

Има основателна причина да не искате заплащане за допълнителната си работа; има точно толкова основателна причина и да не искате да ви се плати книгата; има и сериозен довод в полза на по-високия бакшиш. Тази безкористност не е за да се харесате на началника, госта или сервитьора. А на Създателя.

Няма енциклопедия, умна книга или сборник с мъдри мисли, които да ви кажат защо. Но причината е записана за вечни времена в скрижалите на човешкия опит: Създателят не оставя доброто невъзнаградено и отплатата далеч не е малка.

Халил Гибран, авторът на книгата “Пророкът”, е казал следното: “Не канете богаташи на вечеря. Те ще ви се отплатят, като ви поканят на вечеря в своя дом. Поканете на вечеря бедни хора. Те няма как да ви се отплатят, затова Вселената ще трябва да ви се отплати.”

Вселената със сигурност ще се отплати. Този закон е така неотменим, както и законът за гравитацията.

Това не означава бизнесът да се откаже от своите продукти или услуги, защото скоро ще фалира. Последиците ще бъдат разрушителни, а не градивни. И светът ще стане по-малко добър.

Това, за което не подобава да искате заплащане, е вашата подкрепа и даваната помощ и във, и извън това, с което си изкарвате прехраната. Понякога е по-добре да се заплаща за нещо, което преди е било безплатно. Например...

~Главният библиотекар в един щатски университет се сблъсква със сериозни ограничения в бюджета поради спада в приходите на щата, което се отразява във всички организации на щатско подчинение, включително и в университета. Библиотекарят е работил над 10 години там и е направил тази библиотека една от най-пълните в региона.

Сега почти напълно липсват нови книги, спада броят на периодичните издания, библиотеката има скъсено работно време. Другите ръководители на отдели в университета, изправени пред такъв род проблеми, просто вдигат ръце и се примиряват: “Няма как.” Но не и този библиотекар.

“Аз решавам проблемите, не съм тяхна жертва”, напомня той на себе си и на другите. Разгласява навсякъде затрудненията на библиотеката и въвежда годишен читателски абонамент от 30 долара. Парите започват да валят. Дори хора, които никога не влизат в библиотека, плащат членски внос от 30 долара, за да помогнат. В резултат университетът все още притежава една от най-добрите библиотеки в региона независимо от бюджетните ограничения - благодарение на положителното мислене, насочено към решаването на проблема.

Как коренно да подобрим шансовете си, да си осигурим по-добри условия и да станем по-щастливи

Няма значение какво име ще дадат учените на това поле. Важното е, че то действа като поле на разума. И е най-близкото, до което можем да достигнем в схващането си за Създателя. Този разум движи Вселената.

Той е двигателят и на всички нас. Освен че поддържа движението в нас, той се свързва и с личния ни разум, за да ни дари с инстинкти, мисли, интуиция и вдъхновение.

Хората, които са в по-голям синхрон с космическата перспектива, привличат това поле на разума повече от другите с по-ограничено мислене. Хората, които живеят в по-голяма близост с природата, трябва да притежават тази космическа перспектива, която наистина допринася за оценяването на всички живи същества. Хората, които разбират, че материалният свят, в който живеем, не е източникът на битието, а че този източник е по-скоро в творческата сфера и следователно е духовен, могат да изпитат невероятна радост от живота.

Преди няколко години пътувах из Гърция и посетих някои разкопки на древни развалини. Археолозите констатираха, че една постройка, за която дотогава се знаеше доста малко, е била нещо като клиника. Пациентите получавали предписаното от лечителите за деня. Но лекуването не спирало през нощта. Имало канали, прокарани от стаите на лечителите до всяко легло. Те били използвани за комуникация. През нощта по тях пращали положителни внушения до спящите пациенти. Тези положителни послания може би са били прости констатации като: “Състоянието ти се подобрява всеки ден” или “Лекарството действа и надвива болестта ти”.

Хората могат сами да формулират мисли, които контролират тялото им, и да го правят в будно състояние. Така може да се постигат всички състояния, изброени по-нататък в тази глава.

Отдавна, още през 1950 г. д-р Хорнел Харт, професор по социология в университета “Дюк”, въвежда така нареченото от него “автокондициониране”. Това е начин за промяна на нагласата от отрицателна към положителна. Състои се от две стъпки:

1. Отпускане на ума и тялото.

Оттогава насам се появиха много методи, преследващи същата цел. Например хипнозата и автохипнозата. Подтикът за това идва от френския лектор Емил Куе, който кара хиляди хора от два континента да застават пред огледалото и да си повтарят: “Всеки ден, по всеки възможен начин аз ставам все по-добър и по-добър.”

Куе даде стимул на прибягването до хипнозата. Крайният стадий в нейното използване се появи преди около 25 години под формата на 4-дневен тренировъчен курс, наречен метод “Силва” - начин човек да контролира собствената си мисъл с цел да бъде по-здрав, да има повече успехи и да решава проблемите по-добре.

Всички тези методи следват двустепенния принцип, посочен по-горе. Защо? Защото дава резултат.

Две стъпки, с които ще промените полярността на мисленето си.

Прочетете следното изречение, затворете очи и го повторете.

Всеки ден по всеки възможен начин
аз ставам все по-положителна личност.

След това си поемете дълбоко дъх, затворете очи и повторете същото изречение три пъти.

Ето че направихте първата стъпка към препрограмирането на вашия ум в по-положителна насока.

Един факт: мислите ви създават вашата действителност. И още един факт: мислите са гласът на един програмиран компютър.

Да, нашият мозък е великолепен компютър. В него има 30 трилиона неврони и всеки от тях функционира като компютърен чип. Включете релаксация на тялото и ума. Програмирате компютъра, давайки му словесни инструкции.

Вече сте започнали този процес. Но за да бъде невероятно продуктивен, вие трябва да релаксирате възможно най-много и да давате словесни инструкции с нарастваща специфичност.

Има две основни причини, поради които трябва да бъдете необременени, за да се включи вашият умствен компютър.

Първата е, че психически няма да се отпуснете, докато тялото е стегнато. Напрежението или неудобството, изпитвано физически, е като малко дете, което дърпа майка си за ръкава, за да й напомни: “Тук съм, тук съм.”

Втората причина е, че дясното полукълбо на мозъка трябва да се включи в играта. Дори когато четете тези думи, дясното полукълбо не иска и да знае за работата, а цялото усилие за четенето се полага от лявото полукълбо. В процеса на отпускане дясното полукълбо на мозъка ви започва да се свързва с лявото. Със задълбочаване на процеса на релаксация дясното полукълбо все повече се свързва с лявото.

“Сега компютърът е включен.”

Как да релаксираме дълбоко, за да включим умствения си компютър

Има дълги и кратки релаксационни методи.

Ако водите наистина трескав живот или ако непрекъснато изпадате в кризи на все по-засилващ се стрес, се препоръчват дългите релаксационни методи. Все пак повечето хора могат моментално да включат умствения си компютър, не са им необходими минути, за да постигнат физическа и умствена релаксация. За тях са много подходящи кратките релаксационни методи.

Предлагам ви три дълги метода. Ако трябва да се успокоите малко, използвайте някой от тях:

Три дълги релаксационни метода

2. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко три пъти и всеки път издишвайте бавно. Започнете да броите в обратен ред от сто към едно. Мислено си представяйте всяко число, преди да минете към следващото.

3. Седнете удобно. Затворете очи и си представете, че сте в асансьор, който се готви да слиза. Може да е асансьор в универсален магазин и тогава можете да “чуете” записа на гласа, който казва: “Трети етаж, дамска конфекция” и нещо подобно. Когато стигнете до първия етаж, сте готови да започнете програмирането на умствения си компютър. Или пък това може да е асансьор в минна шахта. Отбелязвайте знаците, които сигнализират спускането на всеки сто метра. Когато достигнете дълбочина 2000 метра, ще сте готови да започнете умственото програмиране.

Ето един кратък метод за отпускане, добър за повечето хора.

Кратък релаксационен метод

Релаксацията е изкуство да не правим нищо, но ние толкова сме свикнали да правим нещо, че понякога това ни е необходимо, за да се отпуснем, да релаксираме.

Забележете, че в трите дълги процедури, както и в кратката има да се прави нещо физически. Това е физическата страна на релаксацията. Забележете освен това, че в процеса се включва представянето или въображението. Това е умствената страна на релаксацията. Умът не може лесно да се отпусне, ако тялото не се чувства удобно и се намесва в мислите.

Мислените картини са много важно нещо. Трябва да се отнасяме сериозно. Ето някои характерни гледки, които можете да използвате при краткия релаксационен метод:

• бълбукащ поток;

• плаж с разбиващи се на брега вълни;

• градина с различни цветя и аромати;

• розова градина в различни цветове;

• тропическа риба, плуваща в аквариум;

• тихо езеро, в което можете да видите отражението си.

Вие избирате. Ако си представяте хипотетични места, например райската градина, ефектът е по-малък. Тялото и умът реагират най-добре, ако наистина сте виждали тези места и можете мислено да възстановите картината, като си представите, че пак сте там.

След като извършите физическата и умствената част от процедурите, независимо дали кратките или дългите, вече сте готови да си дадете инструкции, които да променят живота ви.

Готови сте да програмирате мисловния си компютър.

Как да програмираме

Също както има кратки и дълги методи за релаксация, така и програмирането може да отнеме години или само секунди.

~Филип израства в религиозно семейство. Когато отива в колеж, неделите му се променят. Забравя църквата и започва да се занимава с извънучилищни дейности. След като завършва колежа, започва търговия на дребно. Скоро се влюбва и се оженва.

Филип е толкова зает да печели и да издържа семейството, че църквата остава далеч от ума му. Няма време за духовни занимания.

Живее така около десет години и внезапно се разболява тежко. Подлага се на операция, след това дълго време се възстановява. През този критичен период губи бизнеса и жена си. Отново е свободен, за да се замисли над живота си.

Срещнах Филип няколко години след това на един църковен излет. Докато ядяхме кренвирши, той сподели историята си.

“Бях много зает да печеля и да се развличам. Не мислех, че рискувам да рухна”, призна ми той.

Като попитах какво го е променило, Филип отговори: “Прочетох “Силата на положителното мислене” от Норман Винсънт Пийл. Тази книга ме накара да преосмисля дълбоките и трайни ценности, от които зависи удовлетворението в живота.”

Сега Филип е бизнесконсултант, много по-добре е финансово, не е подложен на толкова силен стрес. Женен е за концертираща певица, сопрано, която пее в църковния хор.

Филип е преживял препрограмиране. Но то е отнело години. Умствената му настройка е съвършено различна. От отрицателна тя е станала положителна.

Вие можете да постигнете това доста по-бързо - за секунди. Вярвате ли ми? Ще ви покажа:

Упражнение за промяна

1. Седнете удобно и затворете очи.

2. Направете три дълбоки вдишвания и издишвания.

3. Представете си няколко спокойни гледки.

4. Повторете три пъти някое положително твърдение.

5. Отворете очи, констатирайки мислено: “Аз съм напълно буден и се чувствам много по-положително, отколкото преди.”

Някои положителни твърдения,

“Повторете три пъти някое положително твърдение” - това е хубаво, само че какво представлява положителното твърдение?

Ето няколко примера:

Всеки ден по всеки възможен начин ставам

Каквото и да се случи днес, аз ще го посрещна смело и ще очаквам щастлива развръзка.

Аз уважавам себе си. Аз съм способен създател и умея да разрешавам проблеми. Аз съм превъзходен.

Това наистина са положителни примери. Също толкова успешно действа и отрицателното програмиране. Но кой ли иска да бъде по-отрицателен по какъвто и да е начин? Да се плаши от провал, да е безусловно некадърен, когато се наложи да решава проблеми?

Използвайки горните примери, можете и сами да си съставите ваши собствени твърдения. Като начало се насочете към положителното мислене, самоуважението и успеха.

По-късно тези твърдения - най-простият начин за програмиране на умствения компютър - могат да бъдат предназначени да преодолеят специфични недостатъци и нежелани навици или лични дефекти. На този ранен етап най-важните ни цели са положителното мислене, самоуважението и успехът.

Години наред съм наблюдавал коренни промени в полярността на човешките нагласи със следните двойствени твърдения:

Често съм песимист. Ядосвам се.

Когато отворя очи, повече няма да бъда песимист, ще бъда оптимист.

Вече няма да се ядосвам за лошата развръзка;

Казвайте си това три дни подред, по три пъти всеки ден. На четвъртия ден променете твърдението така:

Аз вече не съм песимист и ядосващ се човек.

Аз съм оптимист.

Аз очаквам успешни развръзки.

Повтаряйте си това три дни подред, по три пъти на ден. Вече няма да имате нужда от подобно програмиране на мисловния компютър. Вече сте програмирани.

Мисленето ви ще стане по-положително. Животът ви ще се промени. Упражнявайте се да се програмирате, като си припомняте от време на време, независимо какво правите, следните думи: “Аз съм оптимист. Аз постигам успешни развръзки.” Това е точно така.