Без времето нямаше да има „сега" и без „сега" нямаше да има време



Дата27.07.2022
Размер26.79 Kb.
#114845
философия есе

Без времето нямаше да има „сега“ и без „сега“ нямаше да има време
Аристотел
Времето остава едно от загадките на философията, но също така е и относително понятие. Всеки човек смята, че знае какво е времето, но е трудно да кажем какво точно е то. Вероятно то е истинско, защото ни предоставя неща, без да пита дали искаме или не, а просто ни грабва, но в същото време може да ни вземе всичко.
Крилатата фраза на Аристотел - Без времето нямаше да има „сега“ и без „сега“ нямаше да има време, поражда множество размисли. Дали погледнато „сега“ към времето на Аристотел или към нашето съвремие, мисълта поражда множество съждения. Прочитайки за пръв път фразата ще си кажем, че двете части звучат парадоксално, т.е взаимно се изключват. Погледнато от едната страна на отминалите моменти и дни времето е олицетворение, на това, което ние правим в днешният ден е сега, но в един момент и то се превръща във време, а те си оспорват местата на причина и следствие. Защото от една страна времето може да е причина за сега, но от друга онова „сега“ да е следствието, което да изгради времето. Тук може да се направи и една препратка към случая с яйцето и кокошката.
Тук може да оставим търсенето на импликацията, а самата тя представлява следното нещо: при асцендента и консеквента няма никаква смислова връзка. В естественият език, съответното условно твърдение изглежда безсмислено. Има вариант да погледнем твърдението пред гледната точка на цялоста. Именно чрез нея, поглеждаме нещата през по - глобален смисъл, което довежда до това, че миналото и настоящето се примиряват. Помиряването между тях създава твърдението, че благодарение на развитието на света и на Homo sapiens – разумния човек, който успява да изгражда общества и съответно връзките между отделните общества, а в частност се създава тази реалност на времето, в която живеем. Разбира се и способността на човека да прави самоанализ на събитията и случките, не би съществувало нито времето, нито случките.
Нека обаче обърнем внимание на двете части на Аристотеловите твърдения - едната е „Без времето нямаше да има „сега“......” и другата „....без „сега“ нямаше да има време”.
Първо ще обърна внимание на твърдението: „Без времето нямаше да има „сега“.....“ – всеки човек живее в своя собствен свят, доста често се среща, някои хора да мислят, че света свършва с тях. Например - света, които си изграждат двама човека, води до сблъсък на интерси и до коренно различни гледни точки. Следователно понякога дори не би могло да се достигне до консенсус по дадена тема, а самата тема, сама по себе си може да има важно значение за обществото. Например - телефоните, нещо без което хората трудно биха си представяли живота днес. Тяхната поява е предшествана от редица еволюционни процеси - открит е огъня, научната работа в Древна Елада, антропоцентризма на Ренесанса и редица други събития, като Втората световна война, която погубва животите на много хора. Човешкият разум въпреки, че на моменти губи пътя си, оставя ясни свединия или сравнинението на различни множества, а не всеки път всичко да се започва отначало. Осъзнавайки, че “Nihil novi sub sole” – “Нищо ново под слънцето” или пък „Без времето нямаше да има сега.....“ – тоест, за да може човека да се усъвършенста в някое направление, трябва да следва основния път на тези преди него и да внимава особено в моментите, когато може да загуби посока.
Втората част от сентенцията „....без „сега“ нямаше да има време”, можем да я свържем с Аристотел според, който същността или субстанцията се намира в самите неща. Според него има четири вида причини: материя, форма, произвеждаща причина и цел. За разсъжденията върху тази част от сентенцията ще използваме целта или крайната причина. Аристотел, за да представи четирите вида причини, прави следното сравнение: това за архитекта и архитектурата, т.е – изкуството е произвеждаща причина, план за строеж е формата, строителния материал е материята и сградата е крайната цел. Опитвайки да се вместя в примера на Аристотел - настоящият момент „сега“ е сградата, която кара архитектурата да строи или както тук времето да тече или изобщо да го има. Или пък факта, че познанията и достиженията на историческата наука, дават възможност да се говори за събития и процеси случили се в близкото минало. Класифицирането на датите, събитията и подпериодите на даден период, става след извеждането на абстрактната представа за периодизация, за измерването на времето като единица.
Сред хората обаче се разпространява и хипотезата, че няма време, тоест не съществува нито минало, нито настояще или бъдеще, а само временно състояние или пък времево състояние. Това навежда на мисълта, че щом няма „сега“, няма и време.
Аристотел разглежда формата и материята в единството им. Именно тук се помества и сентенцията “Без времето нямаше да има „сега“ и без „сега“ нямаше да има време”. Взаимодействието между тези две темпорални реалии не може да бъде обяснено с познанията на съвременната логика. Същността на това мъдро послание вероятно е: единността и взаимодействието между течащото време и отрязъка „сега“.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница