Безработицата е типична черта в пазарното стопанство
Изтегляне 90.5 Kb.
|
Свързани:
Български-народни-танци, KR-2136, KR-2136
- Навигация на страницата:
- Същност и измерване на безработицата
| УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО КУРСОВА РАБОТАДисциплина: Икономика на трудаТема: Същност и видове безработица Развитие и характеристика на безработицата в България Изработил: Специалност: Икономика на транспорта Фак. № Безработицата е типична черта в пазарното стопанство. Тя е икономически и социален феномен. Безработицата изразява загубата на ресурси, на продукт, на доходи и наред с това – на възможности за обществени контакти и социална реализация. Същност и измерване на безработицатаБезработицата се дължи на това, че при определени условия трърсенето на работна сила (предлагането на работни места) е по-малко от предлагането на работна сила (търсенето на работни места), на трудовия пазар, при което икономиката функционира под своя потенциал. Като безработни се определят тези лица, които са в трудоспособна възраст, но не са заети, макар да имат квалификация и да търсят активно работно място, за да приложат своите умения. За безработни не се смятат всички, които не са в трудоспособна възраст ( деца и хора в пенсионна възраст), или са в трудоспособна възраст, но не желаят да работят при съществуващите условия. Не са безработни и тези които работят на непълен работен ден, лицата в принудителен отпуск. Заетост и безработицата са взаимно свързани величини в рамките на икономически активното население. Намаляването на заетоста увеличава безработицата, а нарастването и съответно я намалява.В определени случаи, обачечаст от заетите, които изгубват работните си мест и не намират а (или престават да търсят) нови, увеличават не безработните, а численоста на неработещите т.е. излизат от пазара на труда – не желаят да работят при съществуващите условия. При добра конюнктура част от безработните и от неработещите се завръщат на работа. Всичко това създава трудности при определяне на безработицата. Измерването на безработицата предполага да се определи неиното действително равнище – абсолютна величина и относителен дял в икономически активното население. Относителният дял или нормата (равнището) на безработицата U’ е отношение на средната численост на безработните U към средната численост на активното население a през определен период, изразено в процент, U = U’/ a . 100. Например у нас той е: 16,4% за 2000г.; 19,5% за 2001г. и 17,3% за 2002г. Важен проблем при измерването на безработицата е установяването на нейната естествена норма. Под естествена норма на безработицата се разбира тази, която съществува в условия на пълна заетост следователно при балансирано търсене и предлагане на работна сила. При тази ситуация цикличната безработица е нула и съществува само текуща и структурна безработица. Именно те формират естествената норма на безработицата. Естествената норма на безработицата има тендецията да расте. От 4%през 60-те години днес тя е от 6% до 7% в развитите страни. Причини за това са: нарастналия дял на жените и младежите, търсещщи работа; прилагането на редица социални и компенсационни програни в интерес на безработните – у нас има не малка група от хора, които предпочитат да получават обезщетенията при безработица и социални помощи от колкото да работят); мобилноста на населението. Изтегляне 90.5 Kb. Сподели с приятели:
|