Bg европейска комисия брюксел, 2011 com(2011) 109 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите



страница1/2
Дата30.03.2017
Размер376.9 Kb.
#18086
  1   2
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.3.2011

COM(2011) 109 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

План за енергийна ефективност, 2011 г.

SEC(2011) 280 окончателeн


SEC(2011) 277 окончателeн
SEC(2011) 275 окончателeн
SEC(2011) 276 окончателeн
SEC(2011) 278 окончателeн
SEC(2011) 279 окончателeн

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

План за енергийна ефективност, 2011 г.

1. Нов план за енергийна ефективност

Енергийната ефективност заема централно място в стратегията „Европа 2020“ на ЕС за постигането на интелигентен, устойчиво развит и приобщаващ растеж1 и за прехода към ресурсно ефективна икономика. По принцип, енергийната ефективност2 е един от икономически най-ефективните начини за подобряване на сигурността на енергийните доставки и за намаляване на емисиите на парникови газове и на други замърсители. От редица гледни точки енергийната ефективност може да се разглежда като най-големият европейски енергиен ресурс3. Това бе причината ЕС да възприеме цел за 2020 г. за спестяване на 20 % от прогнозното първично енергопотребление4, както и за формулирането на тази цел в Съобщението на Комисията за енергетиката в 2020 г5., в качеството ѝ на ключова стъпка за постигането на дългосрочните цели в областта на енергетиката и на климата.

За изпълнението на тази цел бяха предприети някои важни стъпки — по специално по отношение на пазарите за домакинските уреди и за строителството6. При все това, съгласно оценки на Комисията, при настоящата практика ЕС би постигнал само половината от поставеното като цел 20 % енергоспестяване7. За да може да постигне поставената цел, необходимо е ЕС да предприеме незабавни действия. В отговор на призива на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г. да предприеме „решителни действия за реализация на значителния потенциал за по-големи енергоспестявания в сградите, транспорта и във връзка с продуктите и технологиите“8, Комисията разработи настоящия нов и широкообхватен План за енергийна ефективност.

Настоящият План ще бъде изпълняван в съответствие и с други действащи политики по Водещата инициатива към Стратегията „Европа 2020“ за ефективно използване на ресурсите в Европа9, включително Пътната карта за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност10, с оглед да се постигне съгласуваност, да се оценят възможните компенсации между различните области на провеждане на политики и да се извлече полза от потенциалните синергии. Мерките за енергийна ефективност ще се прилагат в рамките на изпълнението на по-широкообхватната цел на ЕС за ресурсна ефективност, включваща ефективното използване на всички природни ресурси и осигуряваща високо равнище на защитата на околната среда.

Съчетаните въздействия от пълното прилагане на съществуващите и новите мерки ще преобразят нашия ежедневен живот и притежават потенциал за постигането на следните резултати: финансови икономии от порядъка на 1 000 евро на домакинство годишно11; подобряване на конкурентноспособността на европейската промишленост; създаване на до 2 милиона нови работни места12; намаление на емисиите на парникови газове със 740 милиона тона13.

Най-голям потенциал за енергоспестяване има в сградния сектор. Планът включва инструменти за задействане на процеса на реновиране на обществени и частни сгради и за подобряване на енергийните характеристики на използваните в тях сградни системи и домакински уреди. Планът предвижда публичният сектор да дава пример в това отношение, като се предлага ускоряване на темпа на провеждането на реконструкции на обществените сгради чрез формулирането на обвързваща цел в това отношение, както и въвеждането на критерии за енергийна ефективност във връзка с публичните разходи. Също така, в Плана се предвиждат задължения за енергийните доставчици да осигуряват на своите клиенти възможности за намаляване на енергопотреблението.

Вторият по големина потенциал за енергоспестяване е в областта на транспорта. Той ще бъде разгледан в Бялата книга за транспорта, която предстои да бъде публикувана.

По отношение на енергийната ефективност в промишлеността ще бъдат взети мерки посредством изискванията за енергийна ефективност на промишлените съоръжения, подобряването на предоставянето на информация на малки и средни предприятия и мерките за въвеждане на енергийни одити и на системи за енергийно управление (energy management systems). Предлагат се и мерки за подобряване на енергийната ефективност при производството на електроенергия и топлинна енергия, като по този начин Планът обхваща цялата верига на доставките на енергия.



Целите за подобряване на енергийната ефективност представляват ефективен начин за активиране на дейност и създаване на политически импулс. Процесът по изпълнение на Стратегията „Европа 2020“ създаде, с въвеждането на „Европейския семестър“, нов контекст за управление и допълнителни инструменти за насочване на дейностите за енергийна ефективност в ЕС. Във връзка с това, Комисията предлага двуетапен подход за определяне на цели. При първия етап понастоящем държавите-членки формулират национални цели и програми за енергийна ефективност. Тези индикативни цели и индивидуалните усилия на всяка държава-членка ще бъдат оценени, за да се види каква е вероятността за постигане на общата цел на ЕС, както и доколко индивидуалните усилия съответстват на общата цел. Комисията ще поддържа и предоставя инструменти, които държавите-членки да използват при разработването на своите национални програми за енергийна ефективност и ще следи отблизо прилагането на тези програми въз основа на преразгледаната съответна законодателна рамка и в съответствие с новата рамка, въведена по процеса „Европа 2020“. В 2013 г. Комисията ще направи оценка на получените резултати и ще прецени дали съчетаното действие на националните програми би довело до постигането на европейската цел за 20 % енергоспестяване. Ако прегледът в 2013 г. покаже, че общата цел на ЕС вероятно няма да бъде постигната по този начин, тогава в качеството на втори етап Комисията ще предложи правно обвързващи национални цели за 2020 г. Както бе случаят и с възобновяемата енергия, при определянето на националните цели ще е необходимо да бъдат взети предвид различните изходни точки на държавите-членки, техните икономически показатели и вече предприетите ранни дейности в тази област.

Настоящият План се основава на приносите на Европейския парламент, по-специално на подготвения по негова собствена инициатива доклад за енергийната ефективност14, както и на приносите на редица заинтересовани лица и на опита, придобит във връзка с Плана за действие в областта на енергийната ефективност от 2006 г. Комисията счита, че вече действащите мерки, в съчетание с предложените в Плана нови мерки, биха могли да осигурят цялостното постигане на целта за 20 % енергоспестяване. Водещият принцип в настоящия План е да се предложат строги обвързващи мерки, но без обвързващи национални цели.

Успешното прилагане на настоящия План в ЕС ще зависи от тясното сътрудничество между европейските институции, държавите-членки и съответните заинтересовани страни. Комисията разчита на участието и ангажираността на всички участващи страни в това амбициозно начинание.

2. Публичен сектор: водеща роля чрез даване на пример

Публичните разходи представляват 17 %15 от брутния вътрешен продукт на ЕС. Сградите, които са публична собственост или се използват от обществеността, имат 12 % от разгънатата площ на сградния фонд в ЕС16. От съществено значение е да се обръща по-голямо внимание на енергийната ефективност в публичния сектор, във връзка с обществените поръчки, реконструкциите на обществени сгради и насърчаването на постигането на съответни високи показатели в градовете и общностите. Публичният сектор може да създаде нови пазари за енергоефективни технологии, услуги и бизнес модели. Необходимо е държавите-членки да реформират субсидиите, насърчаващи енергопотреблението, като ги преориентират например към подобряване на енергийната ефективност и преодоляване на енергийната бедност.



  • Енергийната ефективност като критерий при публичните разходи

Насочването на публичните разходи към по-енергоефективни продукти, начини на транспорт, сгради, работи и услуги способства за намаляване на разходите за енергия на публичните власти и осигурява по-добро съотношение между придобитата стойност и разходите. С дейността си в областта на екологосъобразните обществени поръчки Комисията подкрепя този вид подход като разработи критерии за обществените поръчки, в които е взета предвид и енергийната ефективност17. Също така, от публичните институции, които са обект на Директивите на ЕС за обществените поръчки, вече се изисква да вземат предвид критерии за енергийна ефективност при закупуването на превозни средства18 или офис оборудване19. От 2019 г. нататък това ще е в сила и за новите сгради в публичния сектор, при които ще трябва да се постигнат характеристики, осигуряващи „почти нулево енергопотребление“20. С оглед широкото разпространение на този подход, Комисията предлага системно да се прилагат високи стандарти за енергийна ефективност при закупуването от публичните власти на различни стоки (например съоръжения от областта на информационните и комуникационните технологии), услуги (например доставки на енергия) и строително-монтажни работи (например реконструкция на сгради).

  • Реновиране на сгради

Публичните органи би следвало да играят водеща роля, като преустроят сгради в съответствие с високи енергийни характеристики. За да се постигне този резултат, добре би било публичните власти поне да удвоят сегашния годишен процент на реновираните сгради. Във връзка с това, Комисията възнамерява да представи правен инструмент21, съдържащ изискване към публичните власти да реконструират ежегодно поне 3 % от своите сгради (на база разгъната застроена площ) — което е приблизително два пъти повече от преобладаващия понастоящем годишен процент на реконструиране на европейския сграден фонд22. При всяка реконструкция следва да се постига съответствие на сградата с характеристиките на най-добрите 10 % от сградите в националния сграден фонд. Също така, когато публични органи наемат или купуват съществуващи сгради, тези сгради винаги следва да попадат в класа с най-добри налични енергийни характеристики.

  • Договори за енергоспестяване с гарантиран резултат

Договорирането на енергоспестяване с гарантиран резултат представлява важен инструмент, който може да се използва при реконструкцията на сградите. При тази основаваща се на енергийните характеристики форма на купуване на енергийна услуга, паричните икономии заради по-малките разходи за енергия и за ремонт на енергийни системи се използват за компенсиране на част от инвестиционните разходи или дори на всички инвестиционни разходи за съответната енергоспестяваща мярка. Този модел е изпробван и е доказал своята икономическа целесъобразност в няколко държави-членки23. Договорирането на енергоспестяване с гарантиран резултат е подходящо за задействане на реновирането на обществени сгради и за подобряване на енергийната ефективност на обществени инфраструктурни обекти, като например уличното осветление24. От друга страна, обаче, прилагането на договориране на енергоспестяване с гарантиран резултат в много държави-членки се затруднява от неясноти в правната уредба, както и от липсата на надеждни данни за енергопотреблението, по които да се установи съответната базова линия, спрямо която да се отчита енергопотреблението след подобренията. Комисията ще направи законодателни предложения за преодоляване на тези проблеми в 2011 г.

Над две хиляди града са поели доброволен ангажимент да прилагат мерки за устойчиво развита енергетика в рамките на подкрепяната от ЕС Спогодба на кметовете (Covenant of Mayors)25. Спогодбата представлява официален ангажимент за намаляване на емисиите на СО2 на подписалите я страни към 2020 г. с повече от 20 %, посредством прилагането на тяхна територия на мерки за устойчиво развита енергетика. Тя се конкретизира чрез Планове за действие за устойчиво развита енергетика, разработвани в съответствие с методиката към Спогодбата и официално утвърждавани от съответния градски или областен съвет. Ползите са свързани не само с енергоспестяването — реконструкцията на сгради, градската мобилност и урбанистичното реновиране представляват пораждащи трудова заетост икономически дейности, като при това обикновено става дума за труд, който е квалифициран, стабилен и неподлежащ на делокализация.

Комисията ще подлежи да подкрепя локалния подход за постигане на енергийна ефективност посредством Спогодбата на кметовете и ще се стреми да насърчава партньорства и с още градове имащи подобни настроения, включително и в страни извън ЕС. В 2011 г. ще бъде лансирана нова инициатива — Интелигентно устроени градове и общности (Smart Cities and Smart Communities), с цел създаване на европейска мрежа на компетентност в областта на новаторските нисковъглеродни и енергоефективни решения на общинско равнище. Тази инициатива ще е насочена към реализация на научноизследователските резултати в реални практически нововъведения в избрани градове и общности. По-специално, чрез инициативата ще се подпомагат големи демонстрационни проекти, включително в областта на градската мобилност, „зелената“ инфраструктура26 и използването на информационни и комуникационни технологии.



3. Улесняване на пътя към постигането на сгради с малко енергопотребление

Близо 40 %27 от крайното енергопотребление протича в сградния сектор — в жилищни и обществени сгради, частни офиси, магазини и други видове сгради. Както е показано на фигурата, две трети от енергопотреблението в жилищните сгради е за нуждите на отоплението.



Фигура: Компоненти на битовото енергопотребление в жилищните сгради в ЕС-27, %



Източник: Показатели по Проекта Odyssee, www.buildup.eu

В тази област съществува значителен неоползотворен потенциал за енергоспестяване. Съществуват техники, позволяващи да се намали сегашното енергопотребление на сградите наполовина или дори с три четвърти28, както и да се намали наполовина енергопотреблението на типичните видове домакински уреди. Но процентът на реновираните сгради е много малък, както и разпространението на най-ефективните домакински уреди. Необходимо е да бъдат преодолени препятствията за постигането на енергийна ефективност в сградите. Комисията приканва държавите-членки да въведат системи за насърчаване на реновирането на сградите в частния сектор.



Мерките във връзка с потреблението на топлинна енергия в сградите ще имат първостепенно значение в близките години. Комисията ще проучи допълнително вариантите за решения, включително възможностите за насърчаване на топлофикационните системи в контекста на интегрираното урбанистично планиране.

  • Правни препятствия

Едно значително препятствие е така нареченото „разделение на стимулите“ („split incentives“) за подобряване на енергийните показатели. Това понятие описва често срещаната ситуация, при която нито собствениците, нито наемателите не проявяват интерес за подобряване на енергийните показатели на нает недвижим имот, тъй като евентуалните ползи биха били поделени между тях. Редица държави-членки са разработили правни разпоредби, определящи сумите, които могат да бъдат възстановени на инвеститорите от наемателите. В обществените и търговски сгради дружествата за енергийни услуги (ESCO) биха могли да изиграят ключова роля за преодоляването на този проблем. Комисията ще направи законодателни предложения за изисквания към държавите-членки да въведат мерки — в съответствие с националната правна уредба относно недвижимата собственост — за решаването на този проблем.

  • Повишаване на квалификацията

За енергоефективните решения в сградите често е необходима специализирана техническа подготовка. Съществува липса на подходящи системи за специализирано повишаване на квалификацията на архитекти, инженери, енергийни одитори, майстори, техници и монтажници, и по-специално на тези от тях, които участват в реконструкцията на сгради. Понастоящем броят на квалифицираните работници в тази област е 1,1 милиона, а се прогнозира, че към 2015 г. ще са необходими 2,5 милиона такива работници29. Във връзка с това Комисията организира следната инициатива: „BUILD UP Skills: Sustainable Building Workforce Initiative“ („Изграждане на умения — инициатива за работна сила за устойчиво развито строителство“), с която да подпомогне държавите-членки за оценяване на потребностите от повишаване на квалификацията в строителния сектор, за разработване на стратегии за задоволяването на тези потребности и за създаване на ефективни схеми за повишаване на квалификацията. Това може да доведе до формулирането на препоръки за сертифициране, повишаване на квалификацията или обучение на съответните работници. Също така, Комисията ще работи съвместно с държавите-членки за адаптиране на техните професионални и университетски учебни програми, така че да отразяват потребностите от квалификация (в съответствие с Европейската структура на квалификациите — European Qualifications Framework). В рамките на водещата инициатива на Комисията „Дневен ред за нови умения и работни места“ („An Agenda for New Skills and Jobs“)30 се съдържа призив за съответствие на наличните умения с потребностите на трудовия пазар. За прехода към енергоефективни технологии са необходими нови умения, основаващо се на екологично съзнание професионално обучение и повишаване на квалификацията в строителството и в много други сектори.

  • Дружествата за енергийни услуги (ESCO) в ролята на катализатори на нововъведенията

Дружествата за енергийни услуги реализират подобрения на енергийната ефективност поемайки финансов риск, тъй като първоначално заплащат (или участват във финансирането) на инвестиционните разходи и впоследствие възстановяват своите разходи чрез постигнатите икономии. Те могат да съдействат на публичните власти да подобряват сгради, като ги групират в достатъчно големи проекти, изпълнявани по договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Анализът показва, че пазарът за енергийни услуги в Европа не се е разширил до своя пълен потенциал31. Често потенциалните клиенти от частния и публичния сектор не разполагат със систематизирана информация за наличните услуги тип ESCO или изпитват съмнения за качеството на предлаганите услуги. За преодоляването на тези препятствия и за повишаване на прозрачността на пазара за услуги тип ESCO, Комисията ще предложи държавите-членки да подготвят пазарни обзори, списъци на акредитираните дружества за енергийни услуги32 и примерни договори. В този контекст следва да се обърне особено внимание на принципа, че е добре когато сградите се реновират, това да се прави по всеобхватен начин (така нареченото дълбоко реновиране) — за да се избегне няколкократното ремонтиране на сгради. Европейският център за експертиза в областта на публично-частното партньорство (EPEC) също може да предостави полезна информация.

За да могат дружествата за енергийни услуги да изпълняват своята роля, необходимо е те да имат достъп до финансови ресурси. Иновативните начини на финансиране, с висока способност за привличане на капитал както на национално, така и на европейско равнище, биха представлявали подходящ начин за катализиране на развитието на този пазар, например чрез разширяване на достъпа до проектно финансиране посредством инструменти, които могат да включват предоставянето на ликвидност, както и на гаранции, кредитни линии и револвиращи фондове.



4. Енергийната ефективност като средство за подобряване на конкурентноспособността на европейската промишленост

  • Ефективност при производството на топлинна енергия и електроенергия

Около 30 % от първичната енергия в ЕС се потребява от енергийния сектор, главно за нуждите на преобразуване на енергия в електроенергия и топлинна енергия и за съответния пренос и разпределение. За подмяната на остаряващи съоръжения и за да може да се покрива потреблението е необходимо да се изграждат нови генериращи мощности и инфраструктура33. Във връзка с това е важно да се осигури вземане под внимание на въпросите на енергийната ефективност, както и съответствие на новите мощности с най-добрата налична технология (BAT). Този вид подход ще се насърчава както от действието на Схемата за търговия с емисии34, така и от прилагането на новата Директива за промишлените емисии35. Комисията ще проследи до каква степен тези мерки ще доведат до подобряване на ефективността на новите генериращи мощности. Вземайки под внимание резултатите, както и необходимостта от постигане на по-добра ефективност в средносрочна и дългосрочна перспектива, Комисията ще разгледа въпроса за възможното въвеждане на правно изискване към държавите-членки да въведат постигането на равнището на най-добрата налична технология като задължително условие за издаването на разрешение за нови мощности, както и съответно модернизирането на съществуващите инсталации до постигане на равнището на най-добрата налична технология — като задължително условие за подновяване на съответното разрешение.

Проучването на начини за ефективно оползотворяване на загубите на топлина при електропроизводството и при различни промишлени производствени процеси ще представлява друга важна задача за Комисията, тъй като съществува голям неизползван потенциал за енергоспестяване и той би могъл да покрие значителна част от европейските потребности топлинна енергия, например за отопление и охлаждане, за оползотворяването на местни ресурси и, в много случаи, за замяна на вносна енергия. За да може да се оползотвори този потенциал, в много случаи е необходим интегриран многофакторен подход (integrated, cross-cutting approach), при който се отчитат потребностите от топлинна енергия например на сгради и бизнес обекти, ролята на местните и регионалните власти при планирането и реализацията на енергоефективни и екологосъобразни стратегии, включително за разработването на ефективни инфраструктурни системи, както и възможните синергии с икономически ефективните решения за евтини, чисти и удобни енергийни доставки на база оползотворяването на отпадна топлина.



По-голямото прилагане на (високоефективна) когенерация, включително в инсталациите за третиране на битови отпадъци, а също и на топлофикационни и селищни охладителни системи могат да представляват важен принос за постигането на енергийна ефективност. По тези причини, Комисията ще предложи да се въведе изискване, че на местата, където има значителни потенциални потребности от топлинна енергия, например места със значителна концентрация в близост до тях на сгради или промишлени обекти, разрешение за нови топлоелектрически мощности да се дава само при условие, че тези мощности се комбинират със системи за оползотворяване на топлинната енергия — т.е. за „комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия“36 — и, когато това е възможно, ако електрогенериращите мощности се комбинират с топлофикационни системи. С оглед подобряване на енергоспестяващите характеристики на когенерационните системи, Комисията предлага също операторите на електроразпределителни системи да осигуряват приоритетен достъп на електроенергията от когенерационни системи, и също така ще предложи засилване на задълженията на операторите на електропреносни системи относно достъпа и диспечерското управление на такава електроенергия.
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница