Bg комисия на европейските общности брюксел, 18 2007 com(2007) 540 окончателен съобщение на комисията до съвета и европейския парламент



Дата06.01.2018
Размер185.78 Kb.
#41744
ТипАнализ
BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 18.9.2007

COM(2007) 540 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни

1. Въведение

Анализът на научните данни, направен от Междуправителствената група за изменение на климата (МГИК)1, разкри три обезпокоителни заключения на международната общност: първо, климатичните промени се случват; второ, скорошното ускоряване на климатичните промени е резултат от човешката дейност, водеща до емисията на парникови газове (ПГ) в атмосферата; и трето, повечето региони в света, и по-конкретно тези в развиващия се свят, ще бъдат засегнати във все по-голяма степен от климатичните промени.

Европейският съюз (ЕС) зае лидерска роля в насърчаването на международните усилия за справяне с климатичните промени. През март 2007 г. държавните и правителствени ръководители на държавите-членки от ЕС изложиха предложенията си за глобално и всеобхватно споразумение за климатичните промени относно периода след 2012 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните нива, като се ангажираха да намалят значително емисиите на ПГ в ЕС дори без международно споразумение2. ЕС в качеството си на най-голям доставчик на официална помощ за развитие (ОПР) зае също водеща роля в усилията за международно развитие, както се посочва в „Европейски консенсус“3, в амбициозни ангажименти за ОПР и в насърчаването на ефективността и съгласуваността на помощите. Въпреки че ЕС вече подчерта силните връзки между изменението на климата и бедността през 2003 г.,4 спешността и значението на предизвикателството подканват за по-колективна инициатива за спазване на отговорността и ангажимента на Европа в борбата с бедността.

Преценки за въздействието на климатичните промени показват, че най-слабо развитите страни (LDCs) и малките островни развиващи се страни (SIDS) ще бъдат най-рано и най-тежко засегнати. Освен това тези държави имат най-малко ресурси, за да се подготвят за тези промени и да пригодят начина си на живот. По тази причина климатичните промени вероятно ще забавят допълнително достигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в много от тези държави.

Съобщението предлага да се създаде Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между ЕС и бедните развиващи се страни, най- уязвими за климатичните промени, и по-специално най-слабо развитите страни (LDCs) и малките островни развиващи се страни (SIDS), и посочва целите и начина на функциониране на инициативата5. Алиансът предвижда платформа за диалог и обмен, както и практическо сътрудничество за справяне с комбинираното предизвикателство от борба с бедността и с климатичните промени, в подкрепа на международните преговори за споразумение за климатичните промени относно периода след 2012 г. и предприемането на ефективни действия на национално равнище.

Алиансът се нуждае от подкрепа чрез силната ангажираност на ЕС да увеличи финансовата подкрепа относно мерки за адаптиране на LDCs и SIDS и облекчителни мерки в полза на програмите за намаляване на бедността на тези държави. Алиансът ще представлява ключов елемент от колективните международни действия на ЕС в областта на климатичните промени и ще допълва и подкрепя други диалози и действия за сътрудничество.



2. Мотиви за предприемане на действия

Четвъртият доклад за оценка на въздействието на МГКП предоставя анализ на регионално равнище за очакваното въздействие от климатичните промени. За Африка, където се намират по-голямата част от LDCs, докладът прави заключение, че това е един от най-уязвимите континенти от промените и изменението на климата поради недостига на многобройни ресурси и ниския капацитет за адаптация. Недостигът на вода, несигурността при осигуряването на прехрана поради суша и опустяване, покачването на морското равнище, новите рискове за здравето, екстремните атмосферни явления и миграционните напрежения са част от предвидените въздействия. Други части на света включително Азия, Латинска Америка и SIDS са изправени пред подобни предизвикателства. В повечето случаи промяната в климата се прибавя към други съществуващи проблеми. В много LDCs и SIDS осигуряването на прехрана и безопасно водоснабдяване например, вече са под въпрос поради постепенната ерозия на естествените ресурси. Те също често са зле подготвени за бедствия, които много пъти са ги оставяли в опустошено състояние6. В същото време поради ограниченото си икономическо развитие LDCs и SIDS имат най-малка отговорност за натрупването на парникови газове в атмосферата, а следователно и за промените в климата.

През октомври 2006 г. в доклада на Щерн 7 бе подчертано, че светът не трябва да избира между предотвратяването на изменението на климата и насърчаването на растежа и развитието. В дългосрочен план липсата на действия срещу изменението на климата ще струва много повече на световната икономика отколкото ако се предприемат действия сега. Щерн показва подробно и открито високите разходи, свързани с изменението на климата, които най-бедните държави трябва да платят и призовава международната общност да им помогне.

В заключенията на Европейския съвет от март 2007 г. ЕС подчерта нуждата от създаване на алианс с развиващите се страни. Предложенията подчертават значимостта от по-тясно сътрудничество между ЕС и LDCs, и по-конкретно в следните области: адаптиране, наблюдение на изменението на климата, осигуряване на прехрана, намаляване на риска от бедствия и по-лесен достъп до Механизма за чисто развитие (МЧР). ЕС призовава още за спиране на емисиите, причинени от обезлесяването в развиващите се страни и процеса да бъде обърнат в рамките на две до три десетилетия. На срещата на върха на Г8 в Хайлигендам бяха повторени значимостта на намаляването на емисиите, предизвикани от обезлесяването и на адаптирането, като приоритетни области за сътрудничеството на Г8 с развиващите се страни в областта на изменението на климата8.

Наскоро приетата Зелена книга за възможните действия от страна на ЕС за адаптиране към изменението на климата в Европа9 съдържа стълб за „Интегриране на адаптирането във външните действия на ЕС“. Книгата открито призовава за засилен диалог и сътрудничество между ЕС и развиващите се страни относно изменението на климата чрез създаване на Световен алианс за борба с климатичните промени.

3. Създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни

3.1. Общи цели

Чрез насърчаване на ефективен диалог и сътрудничество за изменението на климата Алиансът ще гарантира на бедните развиващи се страни, най- уязвими за климатичните промени, и по-специално LDCs и SIDS, увеличаване на капацитета си за адаптиране към последствията от изменението на климата, в подкрепа на достигането на ЦХР. Когато е в полза за намаляване на бедността Алиансът ще помага също на държави да участват в облекчителна мярка, свързана със световното изменение на климата, дори ако, както е в случая на LDCs, от тях не се изисква да поемат ангажименти за ограничаване на емисиите по силата на споразумение за периода след 2012 г.



3.2. Алианс за диалог и обмен

GCCA предвижда платформа за диалог и обмен между държавите от ЕС и бедните развиващи се страни, най-уязвими по отношение на климатичните промени, и по-специално LDCs и SIDS, по практични въпроси относно интегрирането на стратегии за развитие и изменение на климата. Резултатите от диалога и обмена ще бъдат включени в изготвянето на споразумение за климата за периода след 2012 г. в подкрепа на сходните възгледи за споразумението между Европа и развиващите се страни.

GCCA влиза в действие единствено като допълнение и в подкрепа на протичащия процес към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото. ЕС вярва че създаването на форум за обмен на мнения и опит с LDCs и SIDS извън контекста на преговорите ще помогне за постигане на напредък в изпълнението на РКООНИК и свързаните с нея споразумения.

Участието в GCCA е предназначено за тези държави, които наистина са се ангажирали да предприемат мерки за справяне с изменението на климата. Алиансът предвижда възможности за редовни срещи между ЕС и държавите, възнамеряващи да се присъединят към него, използвайки, когато е подходящо, съществуващите регионални структури за диалог и сътрудничество, като групата от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), Африканския съюз (АС),10 SIDS и Срещата Азия-Европа (ASEM). Алиансът ще подкрепя още диалога и обмена между страни в южното полукълбо.



3.3 Алианс за ефективно сътрудничество

Освен диалог и обмен GCCA ще осигурява техническа и финансова подкрепа за адаптиране, за облекчителни мерки и за интегриране на изменението на климата в стратегиите за развитие. По-долу се предлагат пет приоритетни области и свързани с тях действия; те ще бъдат допълнително обсъдени и конкретизирани по време на диалога в GCCA. Последната приоритетна област, включваща изменението на климата в усилията за намаляване на бедността, е от широкообхватен характер, и следователно е от значение също така и за другите приоритетни области.



    1. Адаптиране към изменението на климата

Цел : Да се помогне на развиващите се държави да се запознаят по-добре с последствията от изменението на климата, да разработят и изпълнят стратегии за адаптиране.

  • За всякакви мерки за адаптиране е необходимо задълбочено изследване на вероятните последствия от изменението на климата за конкретна държава или регион и надежден метод за наблюдение на климата. Резултатите трябва да се превърнат в практическа информация, която лицата, отговарящи за изготвянето и приемането на политики и решения, да могат да ползват. Изследванията са от решаващо значение за чувствителни, по отношение на изменението на климата, сектори като водоснабдяването и земеделието, тъй като те са в основата на осигуряването на прехрана, както и за възможните последствия от изменението на климата върху моретата и океаните.

  • Нужните действия за адаптиране за LDCs са установени в Националните програми за действие за адаптиране (NAPAs). До сега 20 LDCs са одобрили такива програми,11 а повечето останали LDCs са в процес на одобрение с финансовата подкрепа на Фонда за най-слабо развитите страни (LDCF), управляван от Глобалния екологичен фонд (GEF). Предизвикателството сега е тези програми да бъдат изпълнени, като едновременно с това се изготвят планове за действие за адаптиране в държави, които не са част от LDC, и които са също толкова уязвими. Типичните области, установени в Националните програми за действие за адаптиране (NAPAs) са: помощ за водоснабдяването (т.е. увеличаване на ефективността на водоснабдяването), земеделие (т.е. изследвания за култури, устойчиви на суша), здравеопазване (т.е. превенция от малария сред населението, което отскоро е изложено на този риск), трайно производство и потребление на енергия; помощ, която не е специфична за сектора т.е. повишаване на информираността, разпространение на знания, развитие на програми за обучение и премахване на пречките за прехвърляне на технологии.

  • Адаптирането към климатичното изменение предоставя големи възможности на ЕС, LDCs и SIDS за взаимна работа. Целта на Зелената книга на Комисията за адаптиране е да предизвика дебати относно най-ефективните мерки за адаптиране, които Европа трябва да приеме. ЕС ще предостави получените резултати на партньорите си от развиващите се страни, и ще ги подкрепи в развитието на еднакво подходящи подходи за адаптиране в рамките на GCCA.

Области, в които е предложена намеса

►Подкрепа в развитието на планове за адаптиращи действия в други уязвими държави, извън LDCs, чрез техническа помощ, подкрепа за постигане на капацитета и подпомагане на сътрудничеството между заинтересованите страни.

►Подкрепа при изпълнението на плановете за адаптиращи действия в LDCs и SIDS, които реално са се ангажирали да предприемат мерки в отговор на изменението на климата.

►Финансиране на пилотни проекти за адаптиране, предназначени за секторите на водоснабдяването и земеделието, както и за дългосрочното управление на естествените ресурси.

►Подпомагане на международните изследвания чрез сътрудничество за въздействието на изменението на климата в развиващите се държави и региони, както и за установяване и определяне на иновационни решения за адаптиране, т.е. чрез Седмата рамкова програма за научни изследвания на ЕС и тематичната програма за осигуряване на прехрана.


    1. Намаляване на емисиите, предизвикани от обезлесяването

Цел : Да се намалят емисиите на CO2, предизвикани от обезлесяването в развиващите се страни, чрез създаване на икономически стимули за предпазване на горите, предпазвайки по този начин екосистемите и осигуряването на прехрана, които зависят от горите.

  • Около 20 % от световните емисии на CO2 са причинени от обезлесяване. В LDCs 62 % от всичките емисии произтичат от смяната на предназначението на земята, главно обезлесяване. Най-обезлесените региони в света са Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия/Тихоокеанския регион12. В основата на обезлесяването седят многобройни икономически, социалнополитически, демографски и свързани с околната среда причини: изсичане, увеличаване на земеделието, развитие на инфраструктурата, използване на биомаса като основен енергиен ресурс, но също и политически и институционални неуспехи и културни фактори.

  • Важността от ангажиране с пълноценни действия за борба с обезлесяването е призната в РКООНИК и страните обсъждат политики и подходи за намаляване на емисиите от обезлесяване в международно споразумение за изменението на климата след 2012 г. Дискусиите са насочени към поемане на доброволни ангажименти от развиващите се страни за предприемане на действия за намаляване на текущите им нива на обезлесяване и за възнаграждението им въз основа на избегнатите емисии. През декември 2007 г. в Бали се очаква страните да се споразумеят за започване на пилотни дейности, които да помогнат на държавите да се подготвят за бъдещата схема за намаляване на емисиите от обезлесяване.

  • Програмата на ЕС „Прилагане на законодателството в областта на горите и процеса на управление и търговия“ (FLEGT) прибягва до мощен стимул – забрана за износ на дървен материал към ЕС без сертификат за легално отсичане – за справяне с нелегалните дейности на изсичане и за насърчаване на трайното управление на горите, допринасяйки непряко за намаляване на емисиите. Понастоящем в рамките на програмата FLEGT се провеждат дискусии в близо 15 държави, производителки на дървен материал.

Области, в които е предложена намеса

►В периода до 2012 г. оказване на помощ за укрепване на системите за предупреждение и на националния капацитет за контрол на обезлесяването, подкрепа на институциите и изготвяне на национални стратегии за борба с обезлесяването.

►Подпомагане на експериментални, иновационни и основани на резултати механизми, които да осигуряват положителни стимули за намаляване на емисиите от обезлесяване в развиващите се държави.

►Разширяване на програми, като инициативата FLEGT, които допринасят за подобряване на управлението на трайните естествени ресурси, докато същевременно осигуряват намаляване на емисиите, предпазване на екосистемите и осигуряване на прехрана.



    1. Увеличаване на участието в Механизма за чисто развитие

Цел : Да се помогне на развиващите се страни да участват в световния пазар на въглерод и да се възползват от него чрез Механизма за чисто развитие.

  • Механизма за чисто развитие (MЧР) дава възможност на предприятията и държавите, които трябва да намалят емисиите си съгласно Протокола от Киото, да инвестират в проекти за намаляване на емисиите в развиващите се страни. Подобни проекти трябва да допринесат за устойчиво развитие. MЧР поражда значителни дългосрочни инвестиции; той създава работни места и доходи, води до трансфер на технологии и помага на развиващите се страни да приемат модели на развитие, при които да се отделя малко въглерод, и които да не водят до изменение на климата. Проектите, свързани с МЧР покриват много сектори, включително устойчиво производство и потребление на енергия, преработка на отпадъци, презалесяване и биогорива.

  • Географското разпределение на проектите, свързани с МЧР, остава неравномерно. Повечето проекти в момента се намират в Азия и Централна/Южна Америка13. Причините за това са най-различни и включват сложността и високите разходи за регистрация, но също така слаб институционален капацитет и лош инвестиционен климат. За увеличаване на участието на LDCs и SIDS в МЧР са нужни едновременно капацитет за изграждане и техническа подкрепа.

Области, в които е предложена намеса

►Увеличаване на капацитета за участие в МЧР и осигуряване на техническа подкрепа за развитие на икономични и ефективни проекти.

►Проучване на възможности за препоръчване на проекти и видове проекти, които са по-добре адаптирани за условията на LDCs и SIDS, включително чрез развитие на методологии за такива проекти.


    1. Насърчаване за намаляване на риска от бедствия (DRR)

Цел : Да се подобри подготвеността на развиващите се страни и общества за природни бедствия, свързани с изменението на климата, и за ограничаване на рисковете и тяхното въздействие.

  • Очаква се изменението на климата да доведе до по-голяма променливост на климата и увеличен брой екстремни климатични условия, като тайфуни, наводнения и суши, както и свързаните с тях опасности, като лавини, свличания на терени и кални реки. Непредвидимият характер на много от опасностите призовава за определяне на приоритети за създаване на ефективни мерки за намаляване на риска от бедствия в държавите и регионите, които са най-изложени на подобни рискове. Специално внимание трябва да се обърне на мерки, които директно са в полза на уязвимите групи от населението14.

  • Световната конференция за намаляване на бедствията в Япония през 2005 г. доведе до приемане на рамковата програма за действие от Хього за 2005-2015 г.: Развитие на капацитета за устойчивост при бедствия на държавите и общностите. Рамковата програма включва искане да се вземе предвид загрижеността по отношение на рисковете, свързани с изменението на климата, в стратегиите за намаляване на риска от бедствия, предвид важността на полезните взаимодействия между мерките за намаляване на рисковете и адаптирането към изменението на климата15. ЕС е напълно ангажирана в подкрепа на рамковата програма и ще определи своя принос в бъдещата стратегия на ЕС за намаляване на риска от бедствия в развиващите се страни.

Области, в които е предложена намеса

►Подобряване и разширяване на контрола, прогнозите и информационните системи за изменението на климата и превръщане на събраните данни в ефективни мерки за подготвеност, т.е. системи за ранно предупреждение в служба на стратегиите за намаляване на риска от бедствия и други политики за развитие.

►Укрепване на регионалния капацитет за намаляване на риска от бедствия, свързани с изменението на климата, включително за обмен на информация, управление на знанията, ранно предупреждение и спешно планиране.

►Определяне на мерки за помощ, целящи да помогнат на развиващите се страни, застрашени от бедствия, да приложат рамковата програма от Хього, включително чрез обработка на скрити рискови фактори, развивайки подходи за увеличаване на устойчивостта и за разпределение на риска (например застрахователни схеми).



    1. Интегриране на изменението на климата към усилията за намаляване на бедността

Цел : Помощ на развиващите се страни за систематично интегриране на изменението на климата към стратегии за развитие и инвестиции, и за систематично интегриране на изменението на климата към сътрудничество за развитие.

  • Изменението на климата засяга много сектори и трябва да се интегрира към усилията за намаляване на бедността, за да осигури устойчивост. Правителствата на LDCs и SIDS се нуждаят от подкрепа, за да могат да интегрират по подходящ начин изменението на климата в настоящите и бъдещите политики. Портфейлите на сътрудничество между донорите от ЕС и партньорските държави също трябва да интегрират проблемите, свързани с изменението на климата16. Ако изменението на климата не бъде отчетено има вероятност стратегиите за развитие, направени днес, да допринесат за глобалното затопляне или да бъдат провалени от климатичните промени.

  • Много поуки се открояват в текущия преглед 17 на Плана за действие на ЕС 18 за изменението на климата и развитието. Политическият ангажимент и информираността за изменението на климата сред актьорите, участващи в развитието, се повишиха драстично. В партньорските държави Европейската комисия и държавите-членки на ЕС подкрепят голям брой дейности, свързани с изменението на климата. Въпреки това систематичната оценка на климатичните рискове и включването на изменението на климата към стратегии и програми за развитие („устойчивост на климата“) са все още на много ранен етап между агенциите за развитие и на равнище държавно развитие.

Области, в които е предложена намеса

►Насърчаване на интегриране на плановете за адаптиращи действия към намаляването на бедността и други стратегии за развитие.

►Подкрепа на развитието на институционален капацитет в LDCs и SIDS за включване на изменението на климата в техните политики.

►Преглед на финансирани от ЕС проекти и програми за развитие, включително на секторно или бюджетно равнище, за потенциално въздействие върху околната среда и извършване на стратегически оценки на околната среда (SEAs). Съображенията на Европейската комисия за изменението на климата, по отношение на облекчаването и адаптирането, ще се посочват систематично при междинното преразглеждане на документите за стратегия по страни и региони и ще бъдат изцяло разгледани при подготвянето на документите за стратегия по страни и региони за следващия програмен период, започващ през 2012 г.



4. Финансиране на Световния алианс за борба с изменението на климата

Европейската комисия е ангажирана с мобилизирането на значителни ресурси за работата на GCCA в приоритетните области, предложени по-горе. Много е трудно да се посочат точни цифри за размера на разходите, свързани с борбата с изменението на климата в LDCs и SIDS, но първите оценки показват, че са необходими съществени ресурси19.

В ЕС тематичната програма „Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси, включително на енергията“ (ENRTP) е основният инструмент за работата на GCCA. За периода 2008-2010 г. 50 млн. EUR допълнителни ресурси бяха включени към ENRTP, и по-специално за GCCA. Другите средства от ENRTP, които могат да допринесат за постигане на целите на GCCA, са следните: част от 25-те млн. EUR от бюджетния ред за Плана за действие на ЕС за изменението на климата и развитието и за съобщението „Ограничаване на глобалните климатични промени до 2° Celsius: бъдещо развитие до 2020 година и след това“20; и от 70-те млн. EUR от бюджетния ред за горите.

Освен финансирането от ENRTP, ЕС ще проучи възможностите за допълнителна подкрепа чрез географските програми. По отношение на десетия европейски фонд за развитие (ЕФР), освен пакетите по страни и региони, от които може да се финансира GCCA, следните примерни суми бяха предложени за програми, включващи всички държави от АКТБ:21 100 млн. EUR за околната среда и изменението на климата; 100 млн. EUR за намаляване на риска от бедствия. Ще бъдат разгледани и други възможности за допълване на целите на GCCA за Азия, Латинска Америка и други региони, в обхвата на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР).

Ресурсите от ЕК очевидно могат да покрият само една много малка част от общите нужди. Държавите-членки на ЕС сами определиха амбициозната цел за увеличаване на ОПР до 0,56 % от БВП до 2010 г. За ЕС това означава увеличение с повече от 20 млрд. EUR: Приносът на държавите–членки е от голямо значение за превръщането на GCCA в привлекателна и сигурна инициатива.

Европейската комисия приканва държавите-членки на ЕС да подкрепят GCCA и да намерят общи решения за неговото функциониране. За тази цел колективните усилия могат да бъдат под формата на механизъм за съвместно финансиране на GCCA, който да се управлява от Комисията, така че да отразява участието на Комисията и на държавите-членки.

Предназначението на разходите, извършени в рамките на GCCA, ще бъде за подкрепа и допълване на други двустранни и многостранни инициативи и фондове. В рамките на РКООНИК бяха създадени няколко фонда за финансиране на проекти, свързани с изменението на климата22. Те се използват основно и предимно за финансиране на допълнителните разходи, възникнали във връзка с изменението на климата, към всеки проект. Целта на GCCA е да засили диалога и сътрудничеството във връзка с изменението на климата между ЕС и бедните развиващи се страни, най-уязвими за климатичните промени, по-специално най-слабо развитите страни (LDCs) и малките островни развиващи се страни (SIDS), и да спомогне за интегрирането на действия за борба с изменението на климата към национални стратегии за развитие и инвестиции, както и към сътрудничество за развитие. Усилията за справяне с изменението на климата биха могли да бъдат подкрепени, където е уместно, с бюджетно финансиране.

5. Заключения

ЕС е най-големият източник на ОПР в света и отправи конкретни предложения за намаляване на емисиите на ПК с цел да се ограничи увеличението на температурите под 2°C. GCCA ще осъществи тази цел чрез колективни действия, за да удовлетвори легитимната молба на LDCs и SIDS изменението на климата да не се превърне в заплаха на усилията им за развитие и за борба с бедността.



Чрез задълбочен диалог, подкрепен от значителна помощ за развитие от ЕО и държавите-членки, GCCA ще осигури на ЕС уникалната възможност да изиграе решаваща роля на международно равнище и да затвърди принципите на многостранно сътрудничество и отговорност пред света, на които се основават нейните международни отношения.

1МГИК. Четвърти доклад за оценка на въздействието: изменение на климата през 2007 г.

2COM (2007) 2, Ограничаване на глобалните климатични промени до 2°C: бъдещо развитие до 2020 година и след това, 10.1.07 г., и Заключения на Европейския съвет (7224/07), 9.3.2007 г.

3Европейският консенсус определя общи цели и принципи на ЕС за сътрудничество за развитие. Виж Заключения на Съвета (14820/05), 22.11.2005 г.

4COM (2003) 85, Климатичните промени в контекста на сътрудничество за развитие, 11.3.2003 г., и Заключения на Съвета (15164/04), Климатичните промени в контекста на сътрудничество за развитие, 24.11.2004 г.

5Работен документ с подробна информация за изпълнението на инициативата е предвиден за декември 2007 г.

6За подробна дискусия относно въздействието на промяната в климата върху бедните страни, виж Документ на агенциите. Бедност и климатични промени, 2003 г.

7Н. Щерн, Икономическите страни на изменението на климата, Лондон, октомври 2006 г.

8Комюнике от срещата на върха на Г8 в Хайлигендам – Растеж и отговорности в световната икономика, 7.6.2007 г.

9COM (2007) 354

10Европейската комисия наскоро предложи създаването на партньорство между ЕС и Африка във връзка с изменението на климата, под по-широкото крило на GCCA. Вж. COM (2007) 357

11За актуална информация виж http://unfccc.int/national_reports/napa/items/2719.php

12ФАО. Състояние на горите в света, 2007 г.

13Само 22 от общо 766 регистрирани проекти, свързани с ЧРМ, протичат в Африка и само два в LDCs, Уганда и Танзания. Виж http://cdm.unfccc.int/Statistics/index.html

14Т.е. изключително бедно население, жени, деца, най-възрастните и инвалидите, етнически малцинства.

15Група по уязвимостта и адаптирането на ресурсите (VARG). Свързване на адаптирането към изменението на климата и на управлението на рисковете от бедствия за постигане на устойчиво развитие. 11/2006 г.

16Това е част от по-широкия ангажимент на ЕС за интегриране на проблеми, свързани с околната среда, към своите външни действия.

17Публикуване на доклада за напредъка е предвидено за септември 2007 г.

18Планът за действие на ЕС за изменението на климата и развитието (2004-08 г.) определя четири стратегически области за включване на изменението на климата към усилията за намаляване на бедността: (i) повишаване на политическия ангажимент към изменението на климата; (ii) подкрепа за адаптиране; (iii) подкрепа за развитие на мерки за облекчаване и намаляване на парниковите газове; и (iv) развитие на капацитета. Виж Заключения на Съвета (15164/04), 24.11.2004 г.

19В своя „Доклад относно анализа на съществуващите и потенциалните инвестиционни и финансови потоци от значение за развитието на ефективен и подходящ международен отговор на изменението на климата“, секретариата на РКООНИК изчислява, че допълнителните инвестиционни и финансови потоци, необходими за адаптиране до 2030 г., възлизат на няколко десетки милиарда долара. Работен документ за диалог 8 (2007 г.)

20COM (2007) 2

21Дискусиите между ЕК и държавите от АКТБ относно 10-тия ЕФР и стратегията за вътрешно сътрудничество между АКТБ продължават.

22Фондът за най-слабо развитите страни (ангажименти от април 2007 г.: 115,8 млн. USD), Специалният фонд за изменението на климата (ангажименти от април 2007 г.: 62 млн. USD) и Фондът за адаптиране трябва да привлекат около 400 млн. USD до 2012 г. От 1991 г. Глобалният екологичен фонд (GEF) е изразходил приблизително 1,98 млрд. USD за дейности за борба с изменението на климата, от които по-голямата част са дейности за облекчаване. Наръчник на РКООНИК, 2006 г., http://www.gefweb.org/.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница