Bg комисия на европейските общности брюксел, 19 2007 com(2007) 112 окончателен тълкувателно съобщение на комисията



Дата09.01.2018
Размер190 Kb.
#42362


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 19.3.2007

COM(2007) 112 окончателен





ТЪЛКУВАТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Съответни правомощия, запазени от държавата-членка по произход и от приемащата държава-членка при търгуване на ПКИПЦК в съответствие с Раздел VIII от Директивата за ПКИПЦК

ТЪЛКУВАТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Съответни правомощия, запазени от държавата-членка по произход и от приемащата държава-членка при търгуване на ПКИПЦК в съответствие с Раздел VIII от Директивата за ПКИПЦК

(текст от значение за ЕИП)



Въведение

Директивата за ПКИПЦК1 създаде първият европейски финансов продукт за търговия на дребно. Чрез хармонизиране характеристиките на предприятията за колективно инвестиране Директивата за ПКИПЦК прокара пътя на ефективната трансгранична конкуренция и еднакво високото ниво на защита на инвеститорите в Европейския съюз. Свободната търговия на ПКИПЦК в държава-членка, различна от тази, в която се намира предприятието, се базира на „процедура за уведомление“2: ПКИПЦК, съгласувано с общите основни правила3 на Директивата, може да бъде оторизирано от органа на неговата държава-членка по произход. Това разрешение за търговия с дялови единици на ПКИПЦК е валидно във всички държави-членки и е предмет на уведомление на органа на приемащата държава-членка в съответствие с процедурата, изложена в членове 44-46 от Директивата. Органът на приемащата държава-членка може да се противопостави на това търгуване, ако прецени, че условията за такова търгуване на дяловите единици не съответстват на действащите местни разпоредби в приемащата държава-членка, които от своя страна не попадат в сферата, регулирана от Директивата.

Процедурата за уведомление е широко използвана, с повече от 29 000 уведомления към настоящия момент. Въпреки това възникнаха трудности във връзка с нейното гладко функциониране4. По-специално формалностите, продължителността и сложността на процедурата за уведомление могат да се различават значително от една държава-членка до друга. Ако някои от тези разновидности могат да бъдат обяснени с различните административни практики, много от тях са в резултат на различното тълкуване на Директивата.

За да се промени това положение, Комисията и Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR)5 предприеха серия от инициативи от 2004 г. насам6. Различните тълкувания на съответните отговорности на приемащата държава-членка и държавата-членка по произход бяха определени като ключов фактор, допринасящ за правната несигурност.

За да се промени това положение, Комисията вярва, че последствията от член 44, параграф 1, определящ съответните отговорности на приемащата държава-членка и държавата-членка по произход трябва да бъдат напомнени. Член 44, параграф 1 гласи, че:

ПКИПЦК, което търгува дяловите си единици в друга държава-членка, е длъжно да спазва законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава, които не попадат в областта, регулирана в настоящата директива.“



Становищата по отношение на последствията от тази разпоредба за остатъчната отговорност на приемащата държава-членка се различават. Чрез настоящото съобщение Комисията припомня по-специално съдържанието на областите, „регулирани“ или запазени съгласно Директивата, за отговорността на държавата-членка по произход. Тя отново потвърждава последствията от член 44, параграф 1 по отношение на отговорността на приемащата държава членка.

Настоящият доклад не създава права или задължения. Той не предопределя позицията, която Комисията би заела по същите въпроси на един по-късен етап в светлината на по-нататъшно развитие, включително постановления на Съда на Европейския съюз или на Първоинстанционния съд.

Обобщение

  • Съответните отговорности на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка в контекста на трансграничното търгуване с дялови единици на ПКИПЦК са установени от член 44, параграф 1 от Директивата за ПКИПЦК: „ПКИПЦК, което търгува дяловите си единици в друга държава-членка,е длъжно да спазва законови, подзаконови и административни разпоредби, действащи в тази държава, които не попадат в областта, регулирана от настоящата директива“.

  • Сферата на отговорност на държавата-членка по произход съгласно Директивата за ПКИПЦК се отнася за: разрешение за фондове, фондова структура, управленски и инвестиционни политики и задължителна информация, която трябва да се предостави на притежателите на дялови единици. ПКИПЦК, което спазва правилата на държавата-членка по произход, като прилага „основните общи правила“ на Директивата в тази запазена област, трябва да има правото да търгува своите дялови единици на територията на ЕС. В „запазената област“ никакви допълнителни правила, изисквания или задължения за предоставяне на информация, произхождащи от приемащата държава-членка, на базата на нейната остатъчна отговорност, не могат да бъдат налагани. Приемащата държава-членка задържа отговорността си извън тази област.

  • Не е възможно да се установи окончателен списък с областите, които попадат под отговорността на приемащата държава-членка. Въпреки това могат да бъдат определени инфраструктурата за разпределение, маркетинговите техники и канали като попадащи под отговорността на приемащата държава-членка. Средствата за извършване на плащания, обратно изкупуване/откупуване на дялови единици на ПКИПЦК и за предоставяне на задължителна информация за инвеститорите, също се преглежда от органа на приемащата държава-членка (член 45 от Директивата за ПКИПЦК).

  • До степента, в която изискванията на приемащата държава-членка се отнасят до функциите или дейностите, които не са предприети от самото управляващо дружество на ПКИПЦК, а вместо това се осъществяват от трети страни, разположени в приемащата държава-членка и назначени от ПКИПЦК, на първо място трябва да се изисква от тези трети страни спазването на националните разпоредби.

1. Съответни правомощия на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка в съответствие с член 44 – Общи принципи

В съответствие с член 44, параграф 1 от Директивата, „ПКИПЦК, което търгува дяловите си единици в друга държава-членка, е длъжно да спазва законови, подзаконови и административни разпоредби, действащи в тази държава, които не попадат в областта, регулирана от Директивата [за ПКИПЦК]“. В случай на процедура за уведомление обхватът на остатъчната компетентност е отразен в член 46 от Директивата: приемащата държава-членка има право да проверява изпълнението на ПКИПЦК от друга държава-членка на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими към условията за търгуване, които попадат извън областта, регулирана от Директивата, по време на етапа на уведомление.

Ако член 44, параграф 1 предвижда изключителната отговорност на приемащата държава-членка извън областта, регулирана от Директивата, той трябва да се тълкува и в смисъл, че приемащата държава-членка не трябва да използва остатъчните си правомощия за заобикаляне на правилата и принципите, установени в Директивата, и особено на тези, които попадат под изключителната отговорност на държавата-членка по произход. Такъв е случаят дори когато разпоредбите на Директивата са само общи основни правила. Този принцип е крайъгълен камък на процедурата за уведомление на ПКИПЦК и е общопризнат в законодателството на ЕО за вътрешния пазар7. ПКИПЦК, което възнамерява да търгува със своите дялови единици в приемаща държава-членка, не трябва да спазва правилата на приемащата държава-членка, които се прилагат в областта, която Директивата пази за отговорността на държавата-членка по произход.

1.1. Областта, запазена за отговорността на държавата-членка по произход

Първият въпрос е: какво обхваща „областта, регулирана от Директивата“? По-специално, каква е областта, запазена за отговорността на държавата-членка по произход съгласно Директивата? Съображение 4 от Директивата за ПКИПЦК споменава, че една от нейните цели е да създаде „общи основни правила“ за „разрешаване, надзор, структуриране и функциониране на предприятията за колективно инвестиране, намиращи се в държавите членки, както и за задължително публикуваната информация“. Това трябва да се разбира като „запазена област“. Тази област може да се обобщи и малко по-подробно, както следва: i) разрешаване на фондове (Раздел II от Директивата), ii) фондова структура (задължения относно управляващите дружества и инвестиционните компании, задължения относно депозитора) (Раздели III, III(a), IV и IV(a) от Директивата), iii) управление (оперативни условия, задължения, касаещи инвестиционната политика и допустими активи, общи задължения като забрана за необезпечени(непокрити продажби или ограничения за ползване на заемни средства (същите раздели, като за ii), Раздел V и Раздел VII от Директивата), и iv) задължителна информация, която трябва да бъде предоставена на притежателите на дялови единици от ПКИПЦК (Раздел VI)8.

Във всяка от тези области приемащата държава-членка не трябва да прилага правилата, които прилага към ПКИПЦК, регистрирани на нейна територия, към ПКИПЦК от друга държава-членка, което търгува своите дялови единици на нейна територия. Съображение 5 oт Директивата за ПКИПЦК ясно постановява, че „… Прилагането на такива общи правила представя достатъчна гаранция за това предприятията за колективно инвестиране, намиращи се в държавите-членки,…да търгуват своите дялови единици в други държави членки, без последните да са в състояние да подчиняват тези предприятия на каквито и да било разпоредби, различни от разпоредбите, които в съответната друга държава-членка попадат извън приложното поле на настоящата директива”. Като следствие от гореказаното и като основен принцип не съществува остатъчна отговорност на приемащата държава-членка в областта, която Директивата запазва за изключителната отговорност на държавата-членка по произход9.

1.2. Остатъчна отговорност на приемащата държава-членка

Вторият въпрос е: кои са правилата на приемащата държава-членка, които попадат извън запазената област, която ще се прилага към чуждестранни ПКИПЦК, търгуващи своите дялови единици в такава приемаща държава-членка? На базата на основните принципи, изложени в член 44, параграф 1, не е възможно да се състави окончателен списък с такива правила. Все пак съществува възможност да се определят следните области като попадащи под отговорността на приемащата държава-членка:



  • Инфраструктура за разпределение, която трябва да съществува, преди да започне търгуването на дялови единици на ПКИПЦК. В определени държави-членки това може да означава използването на надлежно оторизиран и/или наблюдаван посредник.

  • Техники и канали, използвани за обезпечаване на това дяловите единици на ПКИПЦК да са максимално гарантирани от инвеститора, такива като търговска агитация, нежелани телефонни обаждания, пряка продажба по интернет и други форми на агитиране от инвеститора. Например, ако приемаща държава-членка забранява използването на определени техники за ПКИПЦК на своята територия, същата забрана може да се наложи и на ПКИПЦК, разположени в друга държава-членка.

  • Рекламиране (член 44, параграф 210): приемащата държава-членка е компетентна да определи и да наложи спазването на правилата, приложими към начина, по който чуждестранно ПКИПЦК се рекламира пред потенциални инвеститори, пребиваващи на негова територия, с цел подписка.

  • Средствата за извършване на плащания на притежатели на дялови единици, обратно изкупуване или откупуване на дялови единици и за предоставяне на задължителна информация за ПКИПЦК на притежателите на дялови единици (член 45).

Трябва да се добави, че някои от правилата на приемащата държава-членка, които попадат извън запазената област съгласно Директивата, при всички положения вече са хармонизирани на ниво ЕС. Това включва правила, приложими към пазарните канали и техники (директива за електронната търговия, директива за дистанционната търговия на финансови продукти), правила за защита на потребителите (директива за нелоялните търговски практики, заблуждаващата и сравнителната реклама) и разпоредбите на ДПФИ11 за маркетингови съобщения и преддоговорна информация.

След като продажбите започнат в приемащата държава-членка, ПКИПЦК трябва да бъдат съгласувани с всички приложими правила на приемащата държава-членка, които не попадат в запазената област. Последствията върху управляващите дружества на ПКИПЦК12 ще се различават в зависимост от степента на тяхното участие във фазата на търговия.

Наистина до степента, в която изискванията на приемащата държава-членка се отнасят до функциите или дейностите, които не са предприети от управляващото дружество на ПКИПЦК, но които вместо това се осъществяват от трети страни, разположени в тази държава-членка и назначени от управляващото дружество за търгуване на дяловите единици, на първо време няма да се изисква съгласуваност с тези изисквания от управляващото дружество на ПКИПЦК. Като се използват примерите на параграф 1.1, изискванията за съгласуваност на приемащата държава-членка върху търговските техники или плащане и обратно изкупуване на дялови единици трябва да бъдат изпълнени от местните юридически лица, които предприемат такива дейности.

Извън областта, запазена за отговорността на държавата-членка по произход, управляващото дружество на ПКИПЦК може да продължи да бъде подчинено на определени изисквания за съгласуваност, дори когато упълномощава трета страна с търгуването на неговите дялови единици в приемащата държава-членка. Например като използва примерите от параграф 1.1, органът на приемащата държава-членка може да бъде оправомощен да изисква от управляващото дружество да се съобрази с определени стандарти за избора на местното юридическо лице (като напр. надлежно оторизиран и наблюдаван посредник). В случай на рекламни кампании, разрешени от трета страна, разположена в приемащата държава-членка, такава страна може да разчита на информацията, предоставена от управляващото дружество: органът на приемащата държава-членка може да изиска от такова управляващо дружество на ПКИПЦК да предостави безпристрастна, ясна и неподвеждаща информация за ПКИПЦК на местното лице.

Накрая Директивата изрично постановява в член 44, параграф 3, че правилата на приемащата държава-членка, които регулират областта, попадаща извън обхвата на Директивата, трябва да се прилагат без дискриминация между ПКИПЦК, разположени в държавата-членка по произход, и тези в приемащата държава-членка. В допълнение възприета съдебна практика е в остатъчната област на отговорност на приемащата държава-членка да се отговаря на някои условия, за да бъде обосновано. По-специално такова ограничение не трябва да надхвърля това, което е „обективно необходимо за тази цел“13 и не трябва да надхвърля нужното за постигането му („проверка за пропорционалност “)14. С други думи, когато се налагат ограничения върху свободата на установяване или свободата за предоставяне на услуги на базата на защита на инвеститорите, съответната приемаща държава-членка трябва да покаже, че ограничението е обективно необходимо за защитата на инвеститорите и че последната не може да бъде постигната чрез по-малко строги правила15. От това следва, че правилата на приемащата държава-членка, които попадат извън запазената област на Директивата за ПКИПЦК, също са подчинени на тези общи изисквания16.

2. Последствия от тези принципи – някои примери

2.1. Пълен проспект и опростен проспект

В случай че на притежателите на дялови единици трябва се предостави задължителната информация (раздел VI от Директивата), информацията, предоставяна в пълния и опростения проспект попада в запазената област, обхваната от Директивата. Съгласуваността с принципите, изложени в Директивата, трябва да бъде проверена в контекста на процедурата за разрешение на държавата-членка по произход. Такова разрешение е достатъчно за установяване съответствието на тези документи и правото да се търгуват дялови единици на ПКИПЦК в други държави-членки. Приемащата държава-членка не трябва да изисква попълването на такава информация на база на своите правила. Този основен принцип има две основни изключения, изрично изложени в членове 45 и 48 от Директивата за ПКИПЦК (виж параграф 2.2 долу).

В случай на опростен проспект Директивата изрично предвижда този принцип. Опростеният проспект има двояка природа. Първо, задължителната преддоговорна информация, необходима за средния инвеститор, за да може той да вземе информирано решение. Второ, по преценка на управляващото дружество, маркетингов инструмент, т.е. обща информация, насочена към потенциален потребител. Въпреки това, дори когато тя се използва като маркетингов инструмент, това не означава, че опростеният проспект попада под остатъчната отговорност на приемащата държава-членка. Член 2, параграф 3 е ясен в тази връзка, тъй като преформулира принципа, изложен в параграф 1 по-горе: опростеният проспект може да бъде използван като маркетингов инструмент, който е създаден, за да бъде използван във всички държави-членки „без друга необходимост от адаптиране освен превода“. В случай че това не е достатъчно, член 28, параграф 3 допълва: „Държавите членки могат следователно да не изискват да се добавят други документи или допълнителна информация“. Член 28, параграф 3 не изключва приложимостта на този принцип към пълния проспект и другите изисквания за подаване на информация, изложени в Раздел VI от Директивата.

Някои примери


  • На база на местните правила за реклама, държава-членка може да наложи изисквания за допълнителна информация за инвеститорите на ПКИПЦК, разположени на нейна територия, поради някои техни характеристики. Такъв може да бъде случаят, когато ПКИПЦК притежава гаранция или е ангажирано в определени видове инвестиране, които приемащата държава-членка може да разглежда като водещи до ново или високо ниво на инвестиционни рискове.

В случай на ПКИПЦК, разположени в други държави членки, които търгуват с дяловите си единици в такава приемаща държава-членка, последната трябва да се въздържа от налагане на каквито и да е изменения или допълнения към съдържанието на пълен проспект или опростен проспект, проектирани в съответствие с общите основни принципи, изложени в Директивата17. Тези документи за оповестяване попадат в областта, запазена от Директивата, т.е. задължителна информация, която трябва да бъде предоставена от ПКИПЦК на притежателите на дялови единици. Запазената област покрива по-специално информация за рискове, комисионни и разходи18 на ПКИПЦК (виж приложение I от Директивата). В случая на оторизирано ПКИПЦК, съгласуваността с такива изисквания вече е разгледана от държавата-членка по произход и не трябва да се подлага на повторен преглед на ниво приемаща държава-членка19.

Когато се прави разграничение между реклама и задължителна информация, информацията, която ПКИПЦК трябва да предостави на притежателите на дялови единици съгласно Директивата, не трябва да се бърка с информацията, която се предоставя като част от „маркетингова кампания“ (например листовки, брошури, рекламна кампания), и които могат да се окачествят като „рекламни“. В първия случай областта на задължителната информация е запазена от Директивата изцяло за отговорността на държавата-членка по произход (член 44, параграф 1). Във втория случай областта на рекламата не се третира от Директивата и попада под отговорността на приемащата държава-членка. Ако реклама по инициатива на управляващо дружество на ПКИПЦК от друга държава-членка може да бъде променяна по искане на приемащата държава-членка, тази възможност не се простира до задължителната информация, която е предмет на отговорността на държавата-членка по произход.



  • Опростен проспект, разработен в съответствие с общите основни принципи на Директивата от ПКИПЦК, оторизирано от органа на неговата държава-членка по произход, не може да бъде ревизиран, оспорван или поставян под въпрос от приемащата държава-членка, дори когато не е бил предмет на процедура за официално одобрение от страна на органа на държавата-членка по произход. Удостоверението от държавата-членка по произход, че ПКИПЦК изпълнява условията, наложени от Директивата, е достатъчна в това отношение.

  • На база на член 47, параграф 2, приемаща държава-членка може да проверява превеждането на пълния и опростения проспект, на годишните отчети и отчетите за полугодието и на друга информация, предвидена в членове 29 и 30.

2.2. Изключения от принципа за запазената област по отношение на пълните и опростените проспекти

  • Директивата изрично постановява в член 45 от нея, че ПКИПЦК, което желае да търгува своите дялови единици в друга държава-членка, трябва в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които действат в приемащата държава-членка, да вземе „необходимите мерки за осигуряване в тази държава-членка на възможности за извършване на плащания в полза на притежателите на дялови единици, обратно изкупуване или откупуване на дялови единици и предоставяне на информацията20, която ПКИПЦК са длъжни да предоставят“. От друга страна, приложение A, точка 4 от Директивата постановява, че пълният проспект трябва да съдържа „информация, засягаща условията за извършване на плащания на притежателите на дялови единици, обратно изкупуване или откупуване на дялови единици и предоставяне на достъпна информация относно ПКИПЦК“. По подобен начин приложение В от Директивата постановява, че опростеният проспект трябва да предоставя информация за това „как да се продават дяловите единици“, „кога и как дивидентите от дяловите единици или акции на ПКИПЦК трябва да се разпределят“. Както се потвърждава в член 45 и 46 от Директивата, приемаща държава-членка трябва да разполага с компетенцията да проверява съгласуваността на такава информация с местните правила, доколкото информацията е насочена към инвеститори, намиращи се на нейна територия.

  • Подобно член 48 от Директивата дава право на ПКИПЦК да използва същото родово наименование (като „инвестиционно дружество“ или „инвестиционен тръст“) в приемащата държава-членка, така както в своята държава-членка по произход. Член 48 изрично оправомощава приемащата държава-членка да налага на ПКИПЦК да добави към своето официално наименование определени обяснителни елементи с цел по-голяма яснота. Това е разрешено само ако съществува риск от объркване, но по никакъв начин не създава възможност да се постави под съмнение родовото наименование.

2.3. Възможни ограничения за търгуването на определени продукти

На база на принципа, изложен в параграф 1 по-горе, за приемаща държава-членка не би било възможно да използва остатъчната си отговорност, за да предотврати търгуването с дялови единици на ПКИПЦК, произхождащ от друга държава-членка, заради това че негови характеристики могат да бъдат определени като несъответстващи на изискванията на Директивата, която създава инвестиционен продукт за инвеститор на дребно (например като реши, че такова ПКИПЦК не е подходящо за инвеститори на дребно). За приемащата държава-членка това би било равнозначно на поставяне под съмнение на разрешението, дадено от държавата-членка по произход, което попада в запазената област. Държавата членка по произход е единствено отговорна да определи, дали един продукт съответства или не на изискванията на Директивата за ПКИПЦК. След като такова съответствие е установено, приемащата държава-членка не може да преразглежда нейните основания на база на своята остатъчна отговорност.



2.4. Процедура за уведомление

Процедурата за уведомление и в частност информацията, която трябва да бъде предоставена от ПКИПЦК на органа на приемащата държава-членка в съответствие с член 46, е част от „запазената област“ от Директивата. Съответно от едно ПКИПЦК, което предоставя информацията, необходима съгласно член 46 (удостоверение, правилник на фонда или учредителни актове, пълни и опростени проспекти, последния годишен отчет и следващия го отчет за полугодието, в зависимост от случая, и подробни сведения за условията за търгуване), не трябва да се изискват допълни документи или информация от страна на органа на приемащата държава-членка на база на правилата, приложими в приемащата държава-членка. Все пак съществува едно изключение, предвидено в член 46, когато приемащата държава-членка е изрично оправомощена съгласно Директивата да проверява съответствието на условията за търгуване на дяловите единици с приложимите правила на приемащата държава-членка в съответствие с членове 44, параграф 1 и 45, в рамките на ограниченията, установени в параграф 1 по-горе.



Заключение

Остатъчната отговорност на приемащата държава-членка освен правилата, приложими към областите извън обхвата на Директивата за ПКИПЦК, не означава, че приемащата държава-членка има „разрешително“ да налага допълнителни правила на ПКИПЦК от други държави-членки, за които е оповестено, че може да търгуват своите дялови единици на нейна територия. Ключов принцип е, че такива правила не трябва да нарушават изключителната отговорност на държавата-членка по произход, така както е установено съгласно условията на Директивата.

Влиянието на всякаква остатъчна отговорност на приемащата държава-членка относно управляващото дружество на ПКИПЦК трябва също да бъде оценено по отношение на начина, по който ПКИПЦК реално търгува своите дялови единици. Управляващите дружества често използват трети страни да осъществяват разпределението на техните ПКИПЦК в приемащи държави-членки. В допълнение остатъчната отговорност на приемащата държава-членка е ограничена и от факта, че правилата, които попадат извън запазената област, са все по-хармонизирани на ниво ЕС.

Въпреки че приемащата държава-членка няма правото да налага допълнително огласяване на рисковия профил на ПКИПЦК съгласно Директивата, в настоящия момент се разглежда един възможен общ подход за по-голямо оповестяване на информация, в резултат на публикуването на Бялата книга на Комисията за насърчаване на рамката на ЕС за инвестиционни фондове. Междувременно Комисията напомня необходимостта от съгласуване и зачитане на принципите, установени в Директивата за ПКИПЦК.



1Директива 85/611/EИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), ОВ L375, 31.12.1985 г., стр. 3, според изменението („Директивата за ПКИПЦК“ или „Директивата“).

2Наричана понякога „паспортна процедура“. Настоящото съобщение е съсредоточено върху процедурата за уведомление, която се прилага към трансграничната търговия с дялови единици на ПКИПЦК, а не към тази, която се прилага за управляващи дружества.

3Виж съображение 4 и 5 от Директивата.

4Виж по-специално Зелената книга на Комисията относно подобряването на правната рамка за инвестиционните фондове, COM (2005) 314 окончателен, 14.7.2005 г., както и резолюцията на Парламента относно управлението на активи (2006/2037(INI)), 27.4.2006 г.

5Създаден с Решение 2001/527/ЕО на Комисията от 6 юни 2001 г., (OВ L191, 13.7.2001 г., стp. 43), CESR действа като консултативна група в помощ на Европейската Комисия в областта на ценните книжа. Той също така допринася за по-последователното и навременно прилагане на законодателството на ЕО в държавите-членки, като осигурява по-ефективно сътрудничество между националните надзорни органи.

6Виж Насоки на CESR № 04/434b от 3 февруари 2005 г. за надзорници по отношение на преходните разпоредби относно директивите за изменение на Директивата за ПКИПЦК 2001/107/ЕО и 2001/108/ЕО, проект за предложение на Комисията за комитологичен инструмент за разясняване на допустимите за инвестиране активи (в процес на обсъждане) или проект за насоки на CESR № 06/120b от 29 юни 2006 г. за опростяване на процедурите за уведомление на ПКИПЦК.

7В случай на свободно движение на телевизионни програми, виж например Сборници с казуси на СЕО C 34/95, 35/95 и 36/95, KO vs De Agostini и KO vs TV-Shop от 9 юли 1997 г., по-специално параграфи 55-62.

8В случая на Раздел VI, членове 33 и 35 от Директивата, които дават някои права на инвеститорите по отношение на достъпа до задължителна информация, са извън обхвата на настоящото съобщение, тъй като се прилагат за всички инвеститори, без да се прави разграничение между тези, които се намират в държавата-членка по произход и тези, които се намират в приемащата държава-членка. Съответно те не са свързани със съответните правомощия, запазени от държавата-членка по произход и приемащата държава-членка

9Директивата изрично уведомява за евентуални изключения от този принцип във връзка с някои информации, които трябва да се включат в пълния и опростения проспект (виж параграф 2.2. по-горе)

10Фактът, че член 44, параграф 2 не е посочен изрично в член 46, не означава, че рекламата не попада в обхвата на проверката, предприета при процедурата за уведомление от приемащата държава-членка. Действително, член 44, параграф 2 само илюстрира член 44, параграф 1.

11Директива 2004/39/ЕО от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (Директива ПФИ), ОВ L145, 30.4.2004 г., стp.1.

12Препратката в член 44, параграф 1 към „ПКИПЦК, което търгува своите дялови единици...“ е точна от правна гледна точка, но не отговаря на икономическата реалност. ПКИПЦК не е център за автономно вземане на решение, от икономическа гледна точка самото ПКИПЦК няма да осъществява търговия (изключение са самоуправляващите се ПКИПЦК). Търгуването попада под отговорността на управляващото дружество на ПКИПЦК, и, в повечето случаи, като трета страна дистрибутори действат местни посредници.

13Виж например ECJ C100/01, 26.11.2002 г., Oteiza Olazabal, ECJ C 192/01, 23.9.2003 г., Комисията срещу Дания и ECJ C 496/01, 11.3.2004 г., Комисията срещу Франция, както и ECJ C 384/93, 10.5.1995 г., Alpine Investment BV.

14Виж подобна интерпретация в случай на свободно движение на капитали, ECJ C 174/04, 2.6.2005 г., Комисията срещу Италия, параграф 35. Виж също Съобщение на Комисията относно прилагането към финансови услуги на член 3, параграфи 4-6 от Директивата за електронната търговия, параграф 2.2., COM(2003) 259, окончателен, 14.5.2003 г.

15В случай на ипотечни заеми виж ECJ C 222/95, 9.7.1997 г., Parodi vs de Bary.

16Виж в случай на нежелани телефонни обаждания във връзка с финансови услуги казусът Alpine Investment BV, цитиран по-горе.

17Под каквато и да е форма, например посредством директно изменение, искане за допълнителна информация или допълнителни документи.

18Трябва да се прави разграничение между оповестяване на разходи и комисионни във връзка със самото ПКИПЦК, което попада под изпълнителната компетенция на държавата-членка по произход, и оповестяване на разходи и комисионни във връзка с предоставяне на услуги от трети страни като дистрибутори, които не са обхванати в Директивата. Това е отразено в член 34 от Директива 2006/73/ЕО от 10 август 2006 г. за изменение на Директивата ПФИ (ОВ L241, 2.9.2006 г., стp. 26).

19Виж в подобна ситуация Сборници с казуси на СЕО C 34/95, 35/95 и 36/95, KO vs De Agostini и KO vs TV-Shop от 9 юли 1997 г., цитирани по-горе.

20За съответната компетенция на държавата-членка по произход и приемащата държава-членка относно предоставянето на допълнителна информация на инвеститорите, виж параграф 2.4. по-долу.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница