Bg комисия на европейските общности брюксел, 2009 com(2009) 40 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент и до съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2009) 40 окончателен

{SEC(2009) 103}

Акулите са широко известни като най-големите хищници в океаните и моретата. Освен това те са много уязвими видове, чиито популации значително намаляват, а някои видове са дори реално застрашени от изчезване във водите на ЕС.

От биологическа гледна точка акулите, скатовете и химерите — известни общо като хрущялни риби — се делят на две основни групи: Пластинчатохрили и Химери и включват повече от 1000 вида¹. Те могат да бъдат намерени във всички океани и морета и по-специално в Северния Атлантически океан, където са концентрирани 50 % от улова, извършван от кораби на ЕО.

Независимо че риболовът на акули все още представлява ограничен дял от световната риболовна промишленост, той нараства бързо от средата на 80-те години. Тази тенденция бе породена от увеличеното търсене на продукти от акула (по-специално перки, но също месо, кожа, хрущяли и др.) особено на азиатския пазар и бе поддържана от различни фактори, включително подобрения на риболовната технология, преработката и маркетинга и намаляването на други рибни запаси. Всички тези елементи допринесоха за превръщането на акулите в по-ценен улов. Между 1984 г. и 2004 г. световният улов на акули нарасна от 600 000 до над 810 000 метрични тона.

Популациите на акули са особено уязвими при нерегламентиран и интензивен добив поради техните специфични биологични характеристики. Техният нисък потенциал за възпроизводство и нисък капацитет за нарастване на популацията всъщност означава, че запасите имат ограничен капацитет за възстановяване от периоди на прекомерен риболов или други неблагоприятни явления. Следователно е необходима стабилна и ефективна рамка за управление на риболова на акули, за да се гарантира тяхната устойчива експлоатация.

На международно равнище бяха положени усилия, за да се осигури координирано управление на риболова на акули.

В рамките на Кодекса за поведение за отговорно рибарство, ФАО прие през 1999 г. Международния план за действие за опазване и управление на популациите от акули (IPOA SHARKS). Планът на ФАО няма задължителен характер, но цели да предостави на всички засегнати държави отправна точка и насоки за създаване на техни собствени планове за опазване, управление и дългосрочна устойчива експлоатация на популациите от акули.

Независимо от важността на риболова на акули за флотите на ЕО, към днешна дата той не е обект на всеобхватна рамка за управление на равнището на Общността. През годините бяха приети мерки, насочени пряко или непряко към опазването и управлението на популациите от акули. Все пак изглежда, че спектърът от съществуващи мерки следва да бъде подсилен, за да се осигури възстановяването на много намалели запаси, улавяни от флота на Общността във водите на Общността и извън нейните води. Освен това предвид нейния ангажимент за устойчив риболов и нейната тежест на международно равнище Общността следва да поеме водеща роля при разработването на политики, насочени към рационалната експлоатация на хрущялните риби.

Следователно е навременно и подходящо да се изготви и приложи на равнище на ЕО всеобхватна, ефективна и интегрирана политика и регулаторна рамка по отношение на риболова на акули.

Настоящото съобщение определя план за действие по отношение на акулите. То предоставя контекста, в който бе изработен планът, очертава главните принципи върху които е основан и описва основните му елементи. В приложената таблица е представен общ поглед върху планираните действия.

Планът се гради на богатия принос от страна на заинтересованите страни по време на публичните и институционалните консултации, завършили през март 2008 г., и се основава на анализа, предоставен в приложената оценка на въздействието. В съответствие с изискванията на Международния план за действие на ФАО Съобщението и плана за действие са придружени от доклад за оценка на популациите от акули, който е представен в приложението като работен документ на службите.

2. Настояща ситуация

2.1. Риболов на акули в ЕО

2.1.1. Северен Атлантически океан

В Северния Атлантически океан се извършва важна част от риболова на акули, както във води под юрисдикцията на ЕС и на трети държави (Норвегия, Фарьорски острови и др.), така и в интернационални води, управлявани от различни регионални организации за управление на рибарството (RFMOs). Това включва улова на плитководни акули и на скатове в Североизточна Европа, дънния и на средна дълбочина риболов и риболова на дълбоководни акули (големият тропически дънен риболов е разгледан отделно в следващия раздел). Около 56 000 t пластинчатохрили се улавят от кораби на ЕС в този регион (Северозападен и Североизточен Атлантически океан, включително Средиземно море), повечето от които са дънни скатове, скатове и малки акули, като уловът на голяма дънна акула е относително нисък.

Един от главните проблеми за управлението на популациите от акули в тази зона е смесеното естество на дънния риболов, поради което е много трудно действията да бъдат насочени за защита на акулите без това да повлияе много сериозно на останалите уловени видове. Освен това значителният свръхкапацитет на флотите, които улавят малки акули и скатове като прилов при дънния риболов, също допринася сериозно за проблемите пред управлението в тази зона.

2.1.2. Централен и Южен Атлантически океан

Риболов на дънни акули в Централния Атлантически океан: С главни целеви видове риба тон и риба меч Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) управлява риболова на риба тон на повърхността и до известна степен неговия основен прилов, състоящ се от дънни акули. Докато уловът на акули с мрежи гъргър и въдици е рядкост, то размерът на улова с повърхностни парагади е около 68 процента, което е висока стойност в сравнение с 30-те процента деклариран целеви улов на риба меч и риба тон. Този улов на акули е в размер на около 31 000 t годишно и се състои главно от синя акула (Prionace glauca) и акула мако (Isurus oxyrinchus), като синята акула сама съставлява 75 % от целия улов на акули.

Освен риболова на риба тон в тази част на Атлантическия океан съществуват няколко крайбрежни риболовни зони, експлоатирани от кораби на Общността, и които се намират във води под юрисдикцията на трети държави. Декларираният улов от корабите на Общността (който би трябвало да отговарят на количествата, задържани на борда) е относително малък, като достига приблизително 2 300 тона годишно през последните пет години.

Двете основни групи видове, които съставляват улова са риба меч (45 %; около 7 000 t годишно) и акули (40 %; около 6 100 t годишно). В улова на акули преобладава синята акула (Prionace glauca), която представлява до 88 % от общия улов на акули. Другият важен вид е акулата мако (Isurus oxyrinchus), която съставлява около 9 % от общия улов на акули.

Две RFMOs управляват риболова на риба тон в Тихия океан: IATTC в източната част и WCPFC в централната и западната част. Общността е договаряща страна по последната, но има само статут на наблюдател в IATTC. От 2001 г. до 2005 г. разтоварването на суша на акули се увеличи стабилно от около 400 t до 6 100 t. Това отразява увеличеното запазване на акули на борда поради нарастващия икономически потенциал на тези видове и на продуктите от тях на международните пазари. То е също резултат от разширяването на риболовните дейности на запад от 2004 г. натам.

Както в Атлантическия и в Индийския океан синята акула (Prionace glauca) и акулата мако (Isurus oxyrinchus) са най-разпространените дънни акули от улова и разтоварването на суша на корабите с повърхностни парагади, действащи в Тихия океан.

2.2. Пазарът на акули в ЕС

Обикновената бодлива акула (Squalus acanthias) и котешката акула (Scyliorhinus spp.) са видове, обхванати от общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури, установена с Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета² и за тях се допускат интервенционни мерки. Между 2005 г. и 2007 г. интервенциите за изтегляне на обикновената бодлива акула във връзка с производството на ЕС25 бяха между 0,76 % и 1,46 %. От друга страна изтеглянето на котешка акула нарасна от 4,04 % през 2005 г. до 6,54 % от производството в ЕС25 през 2007 г.

По отношение на външната търговия вносът в ЕС25 на обикновена бодлива акула и на други акули (цели, пресни, охладени и замразени) бе 19439 тона през 2005 г. и намаля до 18756 тона през 2007 г. От друга страна износът на ЕС25 на обикновена бодлива акула и на други акули (цели, пресни, охладени и замразени) се увеличи от 696 тона през 2006 г. до 2704 тона през 2007 г.

2.3. Законодателна рамка, приложима за акулите в ЕС

Акулите са живи водни ресурси и следователно планът на Общността попада в приложното поле на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), както е определена в член 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

Вече съществува законодателство на ЕС, което ръководи управлението на производството, техническите мерки, контрола, политиката на флота и търговската политика, което би могло да бъде ефективно за гарантиране на устойчивото използване на акулите. Други мерки, които не са специално предназначени за акулите, могат сериозно да им въздействат, особено на онези, които се улавят като прилов. Това са мерки, взети съгласно многогодишните планове в съответствие с Регламент (ЕО) № 1967/2006.

Като цяло по отношение на риболовните възможности за акулите има два вида регламенти, които определят правилата за целевия риболов на акули и за прилова на акули:

а) двугодишни регламенти на Съвета, определящи риболовните възможности за риболовните кораби на Общността за някои дълбоководни рибни запаси на всеки две години и обхващащи води на ЕС и на NEAFC (Комисията за риболов в североизточната част на Атлантическия океан);

б) годишни регламенти на Съвета, определящи риболовните възможности и свързаните с тях условия за някои рибни запаси, приложими във води на Общността и за кораби на Общността, във води, в които се изискват ограничения на улова, включително тези управлявани от NEAFC, NAFO и CCAMLR.

Освен това Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета³ от 16 декември 2002 г. определя специални условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания, включвайки широк набор от дълбоководни акули.

Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета⁴ забранява и предотвратява практиката на „премахване на перките“, при която перките се отстраняват от акулите, след което останалите части се изхвърлят в морето. Той предвижда, че теглото на перките, получени в резултат на улова, не може да надхвърля теоретичното тегло на перките, съответстващо на останалите части от акулите, задържани на борда, трансбордирани или разтоварени на сушата. За целите на налагането на това задължение Регламентът предвижда, че в никой случай теоретичното тегло на перките не може да надхвърля 5 % от живото тегло на уловените акули.

Също е важно да се отбележи, че бяха предприети редица стъпки на международно равнище и от Европейската общност за регламентиране на международната търговия на акули и на продукти от акули. Това бе направено под егидата на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES).

Редица видове акули като гигантската акула (Cetorhinus maximus), голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) и китовата акула (Rhincodon typus) са включени в допълнение II към CITES, което означава, че търговията с тези видове е стриктно регламентирана.

Освен това гигантската акула и голямата бяла акула са посочени в допълнения I и II към Конвенцията за мигриращите видове (CMS). Китовата акула е посочена в допълнение II към тази конвенция.

3. План за действие

3.1. План за действие на Общността: обща цел, обхват и оперативни цели

Отправна точка за настоящия план за действие е FAO IPOA SHARKS, който цели да гарантира опазването и управление на популациите от акули и тяхното дългосрочно устойчиво използване в световен мащаб.

Целта на плана за действие на Общността е да допринесе за тази обща цел, като осигури възстановяването на много намалели запаси, улавяни от флота на Общността във водите на Общността и извън нейните води. Планът за действие очертава вече съществуващите мерки и това, което е необходимо да се направи, за да се осигури всеобхватна и последователна законодателна политика и законодателна рамка за опазването и управлението на популациите от акули във и извън водите на Общността.

Сферата на предложения план за действие обхваща целевия стопански риболов, стопанския прилов, целевия риболов за развлечение и прилова при риболов за развлечение на всички хрущялни риби във водите на Общността. Той включва също всеки риболов, обхванат от настоящи и потенциални споразумения и партньорства между Европейската общност и трети държави, както и риболов в открито море и такъв, обхванат от управлението на RFMOs или от техни незадължителни препоръки извън водите на Общността.

Планът за действие преследва следните три специфични цели:

а) да разшири знанията относно риболова на акули и видовете акули и тяхната роля в екосистемата;

б) да гарантира, че целевият риболов на акули е устойчив и че приловът на акули в резултат на друг риболов е добре регламентиран;

в) да насърчи съгласуван подход между вътрешната и външната политика на Общността по отношение на акулите.

Като общ принцип хрущялната риба следва да се управлява съгласно солидни научни становища, какъвто е случая за риболова на всички други видове. Все пак предвид специфичните биологични и екологични характеристики на повечето съответни видове, тяхното управление изисква по-предпазлив подход. Мерките за прилагане следва да се основават на подхода на предпазливостта, както е описан за управлението на риболова на отделни видове в Съобщение COM(2000) 803 окончателен на Комисията⁵.

Следва да се отбележи, че Работната група на ICES за акулите (WGEF) ще изработи оценки на състоянието на запасите на основните видове в периода 2007—2009 г. Тъй като резултатите от тези оценки следва да послужат за основа на бъдещите действия по отношение на определени запаси, няма да е възможно да се приложат едновременно всички желателни за опазването на акулите действия.

Освен това като се има предвид нарастващото количество научни данни и данни от наблюдение, изглежда разумно да се предложи постепенен подход. В тази връзка е полезно да се отбележи, че с Решението си от 6 ноември 2008 г. Комисията прие многогодишна програма на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета, установяващ общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“, която обхваща въпросите с акулите в рамките на схемите за вземане на проби за събиране на данни (запаси от група 1).

По отношение на забраната на практиките за премахване на перките важен потенциален пропуск при прилагането регламента срещу премахването на перките от страна на държавите-членки е опасността те да приемат твърде общи обосновки за нуждата от разделно преработване на борда на перките от акули и останалата част от акулите. Следователно изглежда подходящо елементите на обосновката, предвидена в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1185/2003, да се засилят и изяснят.

В този контекст Комисията взе предвид и други елементи от интерес като препоръките на международни експерти по този въпрос, съгласно които един ефективен и с практическа насоченост регламент срещу премахването на перките следва да направи задължително разтоварването на суша на акулите заедно с техните перки, както и отговорите на откритата консултация, започната от Комисията по проекта за плана на действие на Общността.

Редица видове акули са далекомигриращи и са с широк радиус на местообитание в международни води. Следователно отговорността за управлението на риболова, експлоатиращ подобни запаси, ще бъде основно в ръцете на съответните регионални организации за управление на рибарството. Тези организации ще определят подходящите мерки за водите, за които отговарят. Следователно е важно да се подкрепя работата на RFMOs в тази връзка, да се засилят вече съществуващите RFMOs и да се работи заедно за бързо създаване на нови RFMOs във все още необхванатите зони.

Понастоящем съществуват малко задължителни препоръки за управление на акулите, приети от RFMOs, по които Общността е договаряща страна. В случаите когато няма препоръки или предвиден план за управление, Общността следва да насърчава съответните научни комитети да разработват предложения за подобряване на наличността на данни и за извършване на предварителни оценки.

Ключов компонент на плана за действие на Общността е усилването на ролята на RFMOs в тяхната политика за управление на рибарството, подпомагайки осигуряването на висококвалифицирани становища от техните съответни научни комитети. Доколкото няма ясни препоръки и становища за управлението на популациите от акули от страна на RFMOs, настоящият план за действие ще се концентрира основно върху подобряване на знанията относно целевия риболов на акули и техния прилов. Съответно Общността ще продължи да работи с и да подкрепя RFMOs в техните усилия за широко разпространение на данните за акулите и за вземане на подходящи мерки за управление.

Забраната на практиките за премахване на перките на акулите в Регламент № 1185/2003 се прилага за всички видове риболов във водите на Общността и за всички кораби на Общността, извършващи риболовна дейност във води извън Общността. В допълнение през последните пет години практиките за премахване на перките бяха забранени от повечето RFMOs, компетентни по въпросите на опазването на акулите. Често тези забрани бяха одобрявани въз основа на предложения от Общността и подкрепяни от останалите страни.

Съответните правила, приети от RFMOs, забраняват премахването на перките на акулите и предвиждат, че всяка договаряща страна забранява на своите кораби да имат на борда перки от акули, които общо надхвърлят 5 % от „теглото на акулите на борда“ до първия пункт на разтоварване на сушата (докато в законодателството на Общността понастоящем се говори за 5 % от „живото тегло на уловените акули“).

Комисията ще продължи работата за гарантиране на това, че приетите на равнище на Общността мерки по отношение на практиките за премахване на перките се прилагат във всички съответни международни конвенции, включително по-специално в регионалните организации за управление на рибарството.

В заключение Общността ще се стреми към подобряване на международното сътрудничество чрез CMS и CITES за контролиране на риболова и търговията с акули.

Комисията счита, че правилното управление на популациите от акули изисква интегриран набор от различни входно/изходни и технически мерки. Като цяло предложеното съдържание на плана за действие на Общността е структурирано в съответствие с плана за акулите на ФАО, предоставен в допълнение А към IPOA на ФАО за опазването и управлението на популациите от акули.

Планът за действие ще включва мерки, целящи да подобрят събирането на данни и научните становища, управлението и техническите мерки и да засилят още повече контрола на забраната за премахване на перките на акули. Те ще бъдат приложени на равнище на Общността и на държавите-членки и Общността ще се стреми към тяхното приемане от всички съответни RFMOs.

3.3. Заключения

Предложеният план за действие изисква широк набор от правни и политически мерки, включително изменението на редица съществуващи регламенти. Някои от тези мерки могат да бъдат приложени на равнището на Общността, а други се нуждаят от действия на равнище на държавите-членки или трябва да бъдат приети от RFMOs. Освен това планът за действие предвижда действия, които могат да бъдат приложени незабавно, и други, за които е нужен по-дългосрочен ангажимент и трябва да се основават на постепенно пристигащите доказателства и научни становища. Срокът за прилагането на плана за действие следователно ще зависи от приноса на всички участници. Комисията представя настоящия план за действие пред Съвета и пред Парламента и ги насърчава да подкрепят предложените действия.