Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië



Дата13.09.2016
Размер171.3 Kb.
#9472

BG

Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — BELGIQUE/BELGIË

Тел.: +32 25469011 — Факс: +32 25134893 — Интернет адрес: http://www.eesc.europa.eu


Европейски икономически и социален комитет



ECO/371

Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси в териториалното сближаване

Брюксел, 26 януари 2015 г.



ПРОЕКТОСТАНОВИЩЕ
на специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
относно
„Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси в териториалното сближаване — предложения за адаптирана рамка за финансово регулиране“
(становище по собствена инициатива)

_____________
Докладчик: г-н Carlos Trias Pintó

_____________




До членовете на специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

NB: Настоящият документ ще бъде разгледан на заседанието, което ще се проведе на 3 февруари 2015 г. от 10,00 ч. Предвид необходимото време за превод, измененията трябва да бъдат изпратени в писмен вид на секретариата на специализираната секция най-късно до 17,30 ч. на 28 януари 2015 г.

  • по електронна поща (eco@eesc.europa.eu) или

  • по факс: (+32 25468227).




Документът е изпратен за превод на 14 януари 2015 г.



Администратор: Gerald KLEC

Проучвателна група:

Председател:

г-н José Sartorius Álvarez De Bohorques (ES I гр.)

Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси в териториалното сближаване







Докладчик:

г-н Carlos Trias Pintó (ES-III гр.)







Членове:

г-жа Anna Maria Darmanin (MT-II гр.)




г-н Bojan Hribar (SI – II гр.)







г-н Igor Hrovatič (SL-III гр.)







г-н Иван Кокалов (BG - II гр.)







г-н Stasys Kropas (LT-I гр.)







г-жа Reine-Claude Mader (FR - III гр.)







г-н Tamás Nagy (HU - I гр.)







г-н Stefano Palmieri (IT-II гр.)







г-н Niko Van Niekerk (NL-III гр.)







г-жа Marie Zvolská (CZ-I гр.)






Експерт:
г-н Enrique Castelló Muñoz (за докладчика)

На 10 юли 2014 г., в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, Европейският икономически и социален комитет реши да изготви становище по собствена инициатива относно


Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси в териториалното сближаване – предложения за адаптирана рамка за финансово регулиране“.
Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на ….
На …-ата си пленарна сесия, проведена на … и … (заседание от ...), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с ... гласа „за“, … гласа „против“ и ... гласа „въздържал се“.
*
* *

1.Заключения и препоръки




1.1В прехода към нови банкови и небанкови бизнес модели (new banking business models) в областта на финансите, ЕИСК счита, че е жизнено необходимо да се запази „биоразнообразието“ на финансовата система, без това да предполага произволно прилагане на правилата1.




1.2Банките, ориентирани към повишаване на акционерната стойност (SHV банки) трябва да се допълват ефективно с банките, ориентирани към ценностите на акционерите (STV банки) чрез дейностите си в банкирането на едро и на дребно и чрез инвестиционната си дейност. Единствено по този начин може да се постигне стабилна и ефикасна финансова екосистема, допринасяща в голяма степен за развитието на реалната икономика.




1.3ЕИСК подкрепя категорично усилията на Европейската комисия за създаване на адаптирани рамки за финансово регулиране на кредитните кооперации и спестовните каси, с които се избягват нежеланите последици от единното прилагане на пруденциалните правила и възможните прекомерни административни тежести.




1.4Независимо от това основният проблем остава неприлагането на принципа на пропорционалност в новите регулаторни документи в банковия сектор (по-специално Директивата за капиталовите изисквания – ДКИ IV и Регламентът за капиталовите изисквания – РКИ), за които Базелският комитет предложи да се прилагат пропорционално, в съответствие с договорите на Европейския съюз. Това означава, че към глобалните банки трябва да се прилагат най-строгите изисквания, към паневропейските банки (със системен характер в Европа) – строги изисквания, а към националните и местните банки – най-гъвкавите изисквания (като се гарантира подходящо равнище на защита на потребителите).




1.5Тук не става дума за безвъзмездно отпускане на привилегии на определени семейства в сектора на финансите. ЕИСК винаги е подкрепял равнопоставените условия на конкуренция и съответно призовава да се използват обективни параметри, обосноваващи приемането на специфични правила за всеки бизнес модел. В общи линии те включват икономическите и финансовите резултати, приносът към реалната икономика, управлението на риска и икономическото управление. ЕИСК предлага финансовите органи да насърчат действащите лица да спазват в по-голяма степен тези условия.




1.6ЕИСК има за цел да постави акцент върху модела на банкиране, представляван от кредитните кооперации и спестовните каси, да подчертае неодобрението си към някои форми на поведение в сектора на финансите – включително от страна на някои дружества в този сектор, – както и да призове за укрепването на етичните стандарти и кодексите за добро управление, чието наличие е задължително условие за възстановяването на изгубеното доверие.




1.7ЕИСК подчертава драматичното въздействие, което продължаващата липса на кредитиране и неговото оскъпяване биха могли да окажат върху малките и средните предприятия и домакинствата. Комитетът изразява съгласие с неотдавнашните критики на Европейския парламент към позицията на Базелския комитет, която поставя под въпрос специфичните европейски инструменти за финансиране на МСП.




1.8Ако Европа иска да се справи успешно с предизвикателствата на бъдещето и да бъде проводник на промяната (а не да я подкрепя пасивно), тя ще трябва спешно да приеме редица мерки в сферата на финансите, които да спомогнат за ефективното постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, Актовете за единния пазар I и II, Акта за малкия бизнес, програмата COSME, Инициативата за социалните предприятия и т.н. Засилването на ролята на спестовните каси и кредитните кооперации в европейската финансова система ще бъде от ключово значение за постигането на тези цели.




2.Мястото на кредитните кооперации и спестовните каси в европейската финансова среда




2.1В исторически план спестовните каси и кредитните кооперации имат ключова роля за развитието на икономиката, по-специално за подкрепата за селското стопанство, малките предприятия и търговията. Понастоящем те представляват около 40% от финансовия сектор в Европейския съюз (достигайки 55% във Франция и 60% в Германия), като между отделните държави се наблюдават значителни различия в тяхната структура. Секторната концентрация в страни като Испания и Финландия контрастира със силната разпокъсаност в Германия или Австрия.




2.2Най-общо казано, преструктурирането в банковия сектор доведе до по-малки, по стабилни, но не толкова приобщаващи банки, тъй като през последните години лиши МСП и домакинствата от финансиране; това се случи едновременно с постоянното намаляване на клоновата мрежа и съкращаването на голям брой работни места. Този феномен може да се засили, ако местните банки бъдат изхвърлени от пазара.




2.3Като бизнес модел за банкиране на дребно, кредитните кооперации и спестовните каси предлагат елементи, които ги различават силно от останалите банки: връзки с местната производствена тъкан; здрави корени в съответната територия; обширни търговски мрежи; близост до клиента; финансиране на конкретни сектори; близост до местните интереси и до социалните участници и солидарност.




2.4Поради своята структура спестовните каси и кредитните кооперации по правило имат стабилна структура на активите и поемат рискове в разумни граници, като насочват инвестициите и капитализацията си в съответствие с политиките за развитие на съответната територия.




2.5От концептуална гледна точка е целесъобразно да се посочат характеристиките, които отличават спестовните каси от кредитните кооперации:





  • кредитните кооперации са частни институции, които имат две основни характеристики – те са кооперации и кредитни институции, чиято основна цел е да предоставят финансови услуги на своите членове и клиенти. Тяхното управление се основава на кооперативните принципи на демократичното вземане на решения и на участието (един човек, един глас), като значителна част от реализираната от тях печалба се заделя в резервни фондове и в задължителни социални фондове;




  • спестовните каси са вид частни фондации, които имат две основни характеристики – осъществяват финансова дейност и имат социална цел. Отличителната черта на този модел е липсата на изрични собственици, въпреки че съществуват и други конфигурации, като например акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. Когато спестовната каса е организирана като фондация, органите ѝ на управление включват Общо събрание, в което са представени местните и регионалните корпорации, както и дружествата учредители и служителите, в зависимост от държавата. Реализираната печалба се инвестира в резерви и социални инициативи.



2.6Данните за кредитните кооперации са достатъчно красноречиви в период на криза – нито една кредитна кооперация в ЕС не е обявила процедура по несъстоятелност. Те държат около 20% пазарен дял от пазара на влогове, в държави като Италия, Франция, Германия или Нидерландия финансират между 25% и 45% от заемите за МСП и през последните години неотменно увеличават пазарния си дял.




2.7Спестовните каси от своя страна продължават да играят значителна роля във финансовата система на ЕС. Така например, в Германия те държат 43% от пазара на влогове и 39% от кредитите; в Испания тези стойности са съответно 41% и 42%.




2.8Международният валутен фонд2 също изтъква основната роля на кредитните кооперации. Тези дружества, които зависят в по-малка степен от очакванията на акционерите, осигуряват надежден и сигурен отговор на нуждите на МСП и на много домакинства от кредитиране.




2.9При все това се наблюдават изключения. Някои спестовни каси и кредитни кооперации се впуснаха в спекулативни дейности и прекомерни експанзии в други територии, като урониха репутацията си и дадоха основание на някои държави да приемат регулаторни мерки, подкопаващи модела на социално отговорната банка.




2.10В заключение, укрепването на капитала, постигането на подходящ размер, запазването на териториалния характер и на високите равнища на защита на потребителите трябва да вървят ръка за ръка със съхраняването на основните характеристики на един уникален предприемачески модел. ЕИСК призовава институциите на Европейския съюз да осигурят признание и подкрепа в този процес.




3.Предизвикателства пред развитието на банкирането на дребно




3.1Кредитните кооперации и спестовните каси притежават отличителните характеристики на модел на банкиране на дребно: близост до клиента, териториална обвързаност, сътрудничество, социално призвание и др. При все това развитието на техния потенциал се обуславя от различни фактори3:





  • нарастващата конкуренция води до прогресивно свиване на маржовете за финансово посредничество;

  • многостранната дистрибуция изисква значителни инвестиции в технологии;

  • в някои случаи твърде малкият размер създава необходимост от сключване на стратегически съюзи или от сливане на институции;

  • концентрацията не е безрискова и може да доведе до липса на икономии от мащаба;

  • близостта на банката до клиента трудно се комбинира с географската диверсификация на международните пазари; и

  • несигурността по отношение на новата регулаторна рамка за капиталовите изисквания и вноските във фондовете за оздравяване на проблемни банки.



3.2Независимо от казаното по-горе, кредитните кооперации и спестовните каси продължават да играят много важна роля за осъществяването на стратегията „Европа 2020“ посредством своите финансови, социални и териториални функции, допълвана от формите на небанково финансиране (колективно финансиране, рисков капитал, бизнес ангели и др.), произтичащи от силното ограничаване на банковото кредитиране (credit crunch) и изискваните по-високи гаранции.




3.3ЕИСК счита, че икономическите и паричните органи трябва да засилят мерките за улесняване на достъпа на МСП до средства и да дадат тласък на дългосрочното финансиране, като насърчават многообразието на предприятията4 и споделянето на рисковете в сектора на финансовите услуги.




4.Социална функция в услуга на местните икономики




4.1Финансовите и социалните функции са тясно свързани в кредитните кооперации и спестовните каси, които се характеризират със силен ангажимент към териториалното сближаване. Социалният им ангажимент и загрижеността им за общността са най видимите за обществеността техни черти5.




4.2Полученият излишък се разпределя в полза на културата, социалното и здравното подпомагане, образованието и научните изследвания, художественото историческо наследство, устойчивостта на околната среда и т.н., а социалният дивидент се изразява в милиарди евро годишно.




4.3Предвид необходимостта от създаване на стойност за местните икономики, подходът на ориентация към ценностите на акционерите придобива все по-голямо значение. По конкретно, социалните банки улесняват социалното включване и териториалното сближаване, като насърчават предприемачеството и осъществяването на проекти за микрофинансиране и социално отговорни инвестиции.




4.4Кредитните кооперации и спестовните каси играят важна роля на посредници по инструментите и програмите на ЕС. ЕИСК счита, че административните изисквания следва да бъдат опростени, за да се улесни посредническата роля на най-малките кооперативни банки по финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) – основен фактор за осъществяването на плана Юнкер. Също така е жизненоважно те да могат да засилят ролята си в прилагането на Инициативата за социално предприемачество.




5.Въздействие на преструктурирането в сектора на социалното банкиране




5.1Неотдавна спестовните каси в Европа станаха обект на интензивно преструктуриране, което в някои страни доведе до загуба на взаимоспомагателния им характер.




5.2Впоследствие, в резултат от световната финансова криза, бяха осъществени процеси на спасяване и оздравяване, сливания и придобивания, национализации и дори консолидация на испански спестовни каси в търговски банки.




5.3Проблемите на корпоративното управление, повишените изисквания на новите финансови регламенти и необходимостта от приспособяване на големината на сектора към свиващия се пазар доведоха до определена концентрация в банковия сектор. Предвид трудностите пред интернационализацията на тези институции с цел увеличаване на размера им, ЕИСК подчертава, че многонационалните групи са склонни да поемат по-големи рискове.




5.4В другата крайност, въз основа на доклада на групата Liikanen от 2012 г. и за да се реши проблемът за данъкоплатците с банките, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, Комисията предложи регламент за структурни мерки за подобряване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС. Становището на ЕИСК по тази тема беше прието с голямо мнозинство6.




5.5В някои членове на това предложение за регламент се предвиждат изключения по отношение на капиталовите изисквания и правото на глас за кредитните кооперации и спестовните каси, тъй като те имат твърде специфични икономическа структура и собственост.




5.6ЕИСК счита, че някои правила във връзка с отделянето на търговските от инвестиционните банки биха могли да нарушат системата на функциониране на по малките местни банки и ежедневното им присъствие по места в подкрепа на реалната икономика, поради което изглеждат непропорционални.




5.7Последиците от тези промени не са неутрални за европейския гражданин – те водят до намаляване на инсталираната мощност (офиси и служители), което оказва въздействие върху заетостта и финансирането за физически лица и МСП.




5.8Накратко, ЕИСК счита, че без известна гъвкавост по отношение на спазването на новите регулаторни изисквания съществува риск кредитните кооперации и спестовните каси да прераснат в търговски банки и вследствие от това да изгубят своя специален характер, като лишат обществото от голям социален актив, изграждан в продължение на векове.




6.Стратегически варианти с оглед на бъдещите предизвикателства




6.1Кредитните кооперации и спестовните каси допринасят за осигуряването на стабилността, платежоспособността и конкурентоспособността на европейската банкова система. Независимо от това, новите изисквания на пазара налагат да бъде намерен отговор на следните предизвикателства:





  • консолидиране на модела за банкиране на дребно на местно равнище;

  • задълбочаване на сътрудничеството между предприятията;

  • подобряване на вътрешните им системи за управление на риска;

  • приспособяване към новите регулаторни мерки по отношение на надзора и устойчивостта;

  • повишаване на професионализма на техния ръководен състав;

  • повишаване на ефективността на управлението им;

  • защитаване на капиталовите им равнища с цел избягване на изпадане в неплатежоспособност; и

  • насърчаване на прозрачността и доброто фирмено управление.



6.2Капиталът, който се генерира чрез отношения, е нематериален актив от жизнено значение в банковото дело. Затова финансовите институции в социалната икономика трябва да се възползват от своите мрежи от контакти и от вътрешната подкрепа. Финансовите органи от своя страна следва да признават ценността на тези фондове за солидарност между кредитните кооперации при прилагането на пруденциалните изисквания.




6.3Освен това трябва да наблюдават равнищата на просрочените плащания, ситуациите на несигурност в резултат от геополитически рискове и технологични иновации (Програма в областта на цифровите технологии), които създават нова екосистема за финансовата система, в която ще трябва да се наблюдава бъдещото взаимодействие между четирима играчи – традиционните банки, новите цифрови участници, регулаторните органи и потребителите.




6.4Би било целесъобразно те да съчетаят силата си на модел на близостта (на базата на познаването на хората и на ангажимента си към проектите на общността) с използването на ИКТ, за да подкрепят нови инициативи в помощ на възстановяването на продуктивната икономика.




6.5Трябва да подобрят корпоративното си управление като включат подходящи структури за обучение, управление и контрол на дейността. По-конкретно следва да бъдат създадени строги кодекси за поведение, за да се гарантират професионализмът и етиката при представянето на различните интереси в органите на управление.




6.6ЕИСК предлага да се създаде нов модел за вътрешен надзор на спестовните каси и кредитните кооперации, който да включва служителите им, представители на МСП и на други заинтересовани групи.




6.7Те трябва да се справят с ново предизвикателство – конкуренцията извън банковия сектор за задоволяване на новите изисквания на гражданите, – за да могат да продължат да се разрастват паралелно с платформите за колективно финансиране и съвместното потребление и да създават съюзи с тях.




7.Подобряване на устойчивостта и надзора на европейските банки




7.1ЕИСК призовава за завършване на регулаторните и надзорните системи в сферата на финансите и за осигуряване на финансовите институции на достатъчен капацитет за преодоляване на бъдещи финансови кризи.




7.2В този смисъл Европейската комисия прие делегиран регламент7, който въз основа на проект на технически стандарти, изготвен от Европейския банков орган, регулира аспекти, свързани със собствените средства, като има предвид, че капиталовите инструменти на кредитните кооперации и спестовните каси са различни. От особено значение са въпросите, свързани с ограничаването на обратното изкупуване на капиталови инструменти от първи ред в случая на кредитните кооперации.




7.3„Единният надзорен механизъм“ и управлението на фонда за финансиране на евентуални оздравявания на банки са друг основен стълб на завършването на банковия съюз. ЕИСК счита, че този инструмент ще подсили реакцията на банките на бъдещи кризи8.




7.4Предвид необходимостта от споделяне на рисковете, ЕИСК е съгласен, че при определянето на приноса на всяка институция към бъдещия европейски фонд за обратно изкупуване следва да бъде отчетен нейният модел на риска. Комитетът насочва вниманието на Комисията към необходимостта от конкретизиране и подходящо обмисляне на показателите, установени с Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции9, като отдели специално внимание на наличието на институционална система за защита и на други системи за взаимна солидарност и сътрудничество.




7.5При този нов финансов сценарий ЕИСК призовава да се даде реален тласък на социалната отговорност на предприятията, етиката и прозрачността на финансите, а надзорните органи да осъществят образователна кампания за подобряване на финансовата култура10, особено по отношение на формулите на социалната икономика, които все още са твърде непознати. В този смисъл е жизненоважно да се осигурят по голяма роля и видимо присъствие на мрежите, които ги представляват: Европейската асоциация на кооперативните банки (EACB), Международната конфедерация на популярните банки (CIBP), Европейската федерация на европейските етични и алтернативни банки (FEBEA) и Групата на европейските спестовни банки (ESBG).




7.6ЕИСК счита, че разработването на нови финансови инструменти за подобряване на управлението е изключително положително, но при регулирането им следва да се има предвид многообразието на финансовите участници и да им бъде осигурена стабилност, като се ограничи тежестта за финансовите институции, разполагащи с по малко ресурси. Казано накратко, става въпрос за по-добро законотворчество.




8.Укрепване на модела на социално отговорното банкиране




8.1Възстановяването на производствената тъкан, укрепването на местните икономики и решаването на социалните проблеми следва да бъдат приоритетни за ЕС. Затова ЕИСК призовава институциите да използват постоянни форуми за диалог, за да укрепят банковите модели, които свързват финансовата система с реалната икономика, носейки стабилност и богатство на териториите.




8.2Тенденцията към създаване на все по-големи банки в резултат от процесите на преструктуриране е повод за тревога поради свързания с нея системен риск. Затова ЕИСК призовава за завръщане към традиционния бизнес (back to basics) в рамките на по-голяма диференциация между институциите, специализирани в търговското банкиране, и институциите, които съчетават развитието на бизнеса си с инвестиционно банкиране. Опитът показва, че многообразието, разпределянето и споделянето на рисковете са добри за европейската финансова система.




8.3Жизнеспособността и развитието на кредитните кооперации и спестовните каси се основават на демократичното им управление и на свободата им да избират отговорно какво да правят със своите излишъци. Укрепването на финансовото посредничество в услуга на реалната икономика гарантира запазването ѝ в бъдеще, в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН до 2015 г.




8.4Затова спестовните каси и кредитните кооперации заслужават специално отношение при прилагането на пруденциалните правила, тъй като тези институции осигуряват модела на банкиране, който искат гражданите на ЕС, основаващ се на отговорно солидарно управление11 въз основа на принципите и ценностите на социалната икономика.

_____________



1Вж. становище на ЕИСК относно „Структурна реформа на банките в ЕС“ (EESC-2014-01791-00-00-AC-TRA).

2 Redesigning the Contours of the Future Financial System, IMF staff position note („Преначертаване на контурите на бъдещата финансова система“), позиция на службите на МВФ, 16 август 2010 г. (SPN/10/10).

3 Banco de España: Cooperative and savings banks in Europe: Nature, challenges and perspectives („Кредитните кооперации и спестовните каси в Европа – характер, предизвикателства и перспективи“), април 2011 г.; Европейска асоциация на кооперативните банки, EACB answer to the Green Paper on territorial cohesion turning territorial diversity into strength („Отговор на EACB на Зелената книга за териториално сближаване. Да превърнем териториалното многообразие в предимство“), февруари 2009 г.; WSBI-ESBG: 200 years of savings banks: a strong and lasting business model for responsible, regional retail banking („200 години спестовни каси – силен и траен бизнес модел за отговорно, регионално банкиране на дребно“), септември 2011 г.; ЕИСК, „Социалната икономика в Европейския съюз“, 2014 г.

4 ОВ С 318 от23.12.2009 г., стр. 22.

5 E. Castelló, „El liderazgo social de las Cajas de Ahorro“, (Е. Кастело, „Водещата социална роля на спестовните каси“), издателство FUNCAS, Мадрид, 2005 г.

6 Вж. становище на ЕИСК относно „Структурна реформа на банките в ЕС“ (EESC-2014-01791-00-00-AC-TRA).

7 Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г.

8 ОВ С 67 от 6.3.2014 г., стр. 58.

9 Вж. директива 2014/59/ЕО.

10 ОВ С 318 от 29.10.201 г.1, стр. 24.

11 ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 84.

ECO/371 – EESC-2014-04516-00-02-PA-TRA (EN/ES) /3

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница