Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië

2.4От общественото допитване, извършено във връзка с изготвянето на съобщението стана ясно, че:

• 
  за изследователите основните проблеми са липсата на привлекателност на професионалното развитие, ограничената свобода на движение и липсата на възможности за обмен на идеи;
  
• 
  за организациите, които финансират и/или се занимават с научноизследователска дейност трябва да се положат повече и по-добре координирани усилия за постигане на върхови резултати и за справяне с настоящите големи предизвикателства в Европа и света. Трансграничното и паневропейско сътрудничество и подходящи инфраструктури за достъп до бази данни, резултати и публикации са абсолютно необходими елементи. Гражданското общество, свързано с научните изследвания, трябва да участва по-активно в процеса на вземане на решения в ЕНП;
  
• 
  за частния сектор е налице обща загриженост, дължаща се на липсата на висококвалифицирани и обучени изследователи. Промишлеността също настоятелно призовава към по-голямо сътрудничество между образованието и науката, от една страна, и предприемаческия сектор - от друга; предприятията считат за недостатъчно сътрудничеството между академичните среди, частния и предприемаческия сектор;
  
• 
  държавите членки и страните партньори изразяват общо съгласие относно нуждата от повече конкретни действия, насочени към доизграждане на ЕНП и предпочитат подход, който се базира по-скоро на добрите практики, отколкото евентуален подход от законодателно естество.
  

3.Укрепване на националните системи за научни изследвания, за да станат те по-ефективни, отворени и конкурентоспособни

3.1ЕИСК споделя идеята на Комисията за укрепване на националните системи за научни изследвания чрез добрите практики и изразява съгласие, че предоставянето на ресурсите трябва да се извършва чрез открити и публични покани за представяне на предложения, оценявани от групи от експерти (партньорска оценка⁷) от въпросната държава членка, от други държави членки или от трети държави. Оценката на качеството на изследователските екипи, участващите институции и постигнатите резултати трябва да служи като основа за вземане на решения в областта на институционалното публично финансиране. В много случаи изследователите, екипите, предложенията и изследователските програми не се оценяват на базата на сравними критерии, въпреки че се касае за проекти и изследвания, реализирани и финансирани по подобен начин. ЕИСК счита това за неприемлива загуба на стойност в момент, когато в много държави членки значително се намаляват бюджетните средства за научни изследвания.

3.2Комитетът съзнава, че европейските научни изследвания са едни от най-добрите в света. Научните изследвания в университетите и научните институти позволиха на европейските предприятия да бъдат водещи или пионери в развитието на технологиите и да заемат челни позиции. По тази причина ЕИСК изразява загриженост във връзка със заключението, до което стига Комисията в оценката на въздействието, в което се твърди, че пропастта между Европа, Съединените американски щати, Япония и другите развити икономики става все по-очевидна⁸. Това може би показва, че Европа губи почва в производството на знания и че по някои показатели водещите страни в света в областта на иновациите изпреварват ЕС-27. ЕИСК смята, че с оглед на световната криза и последвалата промяна в баланса на силите, ЕНП трябва да укрепи водещите позиции на европейската наука, чиито качество и равнище на върховите постижения трябва да послужат за сравнително предимство при влизането в конкуренция с други международни участници.

3.3През 2002 г. ЕС реши, че инвестициите на всички държави членки в НИРД трябва да достигнат 3 % от БВП на ЕС⁹. Поради повтарящите се неуспехи в постигането на тази цел и нейното отлагане до 2020 г. ЕИСК си задава въпроса дали тя може да бъде постигната. ЕИСК е съгласен, че един от приоритетите на ЕНП трябва да бъде растежът, особено в сегашната тежка икономическа и социална криза, и изразява дълбока загриженост във връзка с големите бюджетни съкращения в сферата на научните изследвания, произтичащи от политиките на строги ограничения.

3.4Един от стълбовете на Европейското пространство за висше образование, който е тясно свързан с постигането на целите на ЕНП, е насърчаването на мобилността с цел ефективно подобряване на обучението на студенти, преподаватели и изследователи. Тези бюджетни съкращения ще затруднят много изследователи да се възползват от ЕНП, както и да вземат пълно участие в него. ЕИСК изразява своята загриженост относно взетите решения¹⁰.

3.5ЕИСК още веднъж изразява убеждението си, че ефективните и конкурентни национални системи за научни изследвания се нуждаят от силна политическа воля и приканва ЕС и държавите членки да постигнат по-бърз и решителен напредък в осъществяване на поетите ангажименти.

3.6През последните години научните изследвания, финансирани с публични средства, изглежда изоставиха стратегическите за благосъстоянието на европейските граждани сектори, при положение, че би трябвало да представляват за ЕНП иновационна среда за изследвания, особено в сферата на споделеното европейско сътрудничество.

3.7ЕИСК припомня също така, че за да се оптимизира и/или предефинира икономическата подкрепа за националните системи за научни изследвания, трябва да се избегне фалшивата дихотомия между приложна и фундаментална наука, която изглежда изкушава някои държави членки, стремящи се към намаляване на бюджетите си. Това е сериозна пречка за достъп до ресурси и финансиране.

4.Транснационалното сътрудничество

4.1В ЕС сътрудничеството в научните изследвания на общоевропейско равнище е съсредоточено върху няколко основни инициативи¹¹. Въпреки това само 0,8 % от публичните бюджетни средства¹² за научноизследователска и развойна дейност се използват за съвместни програми на държавите членки, включително и за тези, които са подкрепени или съфинансирани от Комисията, въпреки че има доказателства, че чрез транснационалното сътрудничество може да се подобри равнището на НИРД, да се включват нови сектори и да се получи обществена и частна подкрепа за съвместните проекти. Това потвърждава необходимостта от тясно взаимодействие на мрежите на знанието в цяла Европа.

4.2Въвеждането на нови програми за финансиране на научни изследвания – като например безвъзмездната помощ за взаимодействие по линия на ЕСНИ, която беше отпусната през 2012 г. за подкрепа на малки трансгранични (и по принцип интердисциплинарни) изследователски групи, може да помогне да се покажат добавената стойност и взаимното допълване на съвместната работа, стига тези групи да проявяват творчество при управлението и да споделят по нов начин взаимодопълващи се знания, умения и ресурси.

4.3Освен това продължават да съществуват пречки и бариери по отношение на достъпа на чуждестранни изследователи до националните центрове от европейски интерес, както и във връзка с достъпа до инфраструктурата на общоевропейски научни изследвания за учените, работещи в неучастващи държави членки. И в двата случая достъпът се предоставя въз основа на предпочитането на определени нации. ЕИСК смята, че тези трудности пречат за пълното осъществяване на ЕНП.

4.4ЕИСК смята, че обявеното разпределение на дейностите, което подчертава силните и слабите страни и пропуските в транснационалното научно сътрудничество, не само би трябвало да се основава на информация, предоставена от държавите членки, но и да гарантира реалното и ефективно участие на свързаното с ЕНП и/или заинтересованото от него гражданско общество.

5.Отворен пазар на труда за изследователите

5.1Наемане на работа

Въпреки значителните усилия, продължават да съществуват пречки пред откритите, прозрачни и основани предимно на заслуги процедури за наемане на работа. Не винаги критериите за подбор са надлежно обявени, нито пък се знаят правилата за избор на членовете на оценяващите комисии, които често са несъпоставими в отделните държави членки. Комисията отбелязва, че редица изследователски проекти не са били възложени въз основа на заслуги, въпреки че точният им брой не е известен¹³. Препоръката относно Европейската харта на изследователите, Кодексът за поведение при подбор на изследователи и Европейското партньорство за изследователите¹⁴ доведоха до някои положителни резултати на национално и институционално равнище. Все пак, прилагането на принципите на Хартата и Кодекса продължава да е прекалено бавно. ЕИСК изразява безпокойство, че липсата на по-интегриран и предлагащ по-силни гаранции пазар на труда за изследователите може да се превърне в трудно за преодоляване препятствие за създаването на ЕНП до 2014 г.

5.2Условия на труд

Условията на труд за изследователите се различават значително в различните държави членки, а в някои случаи не са достатъчно интересни, за да привлекат младите хора, да задържат квалифицираните специалисти и чуждестранните изследователи. Критериите за повишение, перспективите за кариера и системите за възнаграждение все още се различават твърде много в отделните страни. Не винаги институциите признават мобилността като показател за академична ефективност. В най-силно засегнатите от кризата държави вече е налице значително увеличение на броя на младите изследователи и/или експерти, които търсят алтернативи извън Европа. Комисията не бива да пренебрегва загубата на човешки ресурси в научния сектор и ЕИСК я приканва да предприеме спешни и практически стъпки в сътрудничество с държавите членки, насочени към нейното спиране.

5.3Мобилност

Условията за достъп и преносимост на субсидиите и финансирането представляват също така пречка пред мобилността на изследователите, които не винаги могат да запазят своите национални субсидии (такъв е случаят в 13 държави членки), и не винаги изследователските екипи могат да включват чуждестранни партньори в националните си изследователски проекти, тъй като в много страни (11 държави членки) бенефициерите трябва да бъдат национални институции. В четири държави членки стипендиите за обучение не са достъпни за чужди граждани.

5.4Социално осигуряване

Както вече беше посочено в становището относно „Хоризонт 2020“¹⁵, ЕИСК припомня спешната необходимост от положителни промени в областта на пенсиите и пенсионните фондове за изследователи, които участват в транснационални проекти, както и възможността за създаване на Европейски фонд за допълнително пенсионно осигуряване, за покриване или компенсиране на загубите, произтичащи от преминаването от една държава в друга и от една система за социално осигуряване към друга. Системите за социално осигуряване често приемат за даденост, че изследователите, работещи за една и съща организация по време на цялата си кариера, са склонни да игнорират или просто да пренебрегнат годините на изследователска дейност в друга държава. Положените досега сериозни усилия са крайно недостатъчни и не дадоха възможност да се преодолее тази пречка, особено вредна за младите изследователи.

6.Пълно осъществяване на равнопоставеност между половете. Интегриране на равенството между половете в изследователските проекти

6.1През последните години в почти всички сектори се наблюдава значително увеличаване на броя на жените, избрали изследователското поприще, но все още е малък броят на жените в сферата на научните изследвания, които заемат висши академични постове, като ръководители на изследвания на високо равнище в научните институти и университетите¹⁶. Това се случва въпреки наличието на достатъчно доказателства, че смесените изследователски групи постигат по-добри резултати и се ползват с по-богат опит, споделени знания, различни гледни точки и по-високо равнище на социална интелигентност. Академичната кариера на жените продължава да се характеризира със силно вертикално разделение и „стъкленият таван“ продължава да бъде реалност, наравно с професионалната сегрегация¹⁷.

6.2Разликата в заплащането на мъжете и жените продължава да съществува в академичните среди и изследователските центрове. За това явление допринасят, наред с други фактори, и теоретично „неутралните“ системи за определяне на длъжностните характеристики, които обаче игнорират различията между половете, липсата на разпределение на семейните отговорности и устойчивото присъствие на пряка или косвена дискриминация¹⁸. Това води до подценяване на научния потенциал на жените и до непълноценното му използване, до по-слабо присъствие на жените, както и до липса на баланс между половете при вземането на решения в областта на научните изследвания и иновациите.

6.3Не всички държави членки са приели национални политики за насърчаване на интегрирането на измерението на равнопоставеност между половете в областта на научните изследвания и това подкопава основите на неговото качество и приложимост. По-равнопоставеното участие на жените би увеличило разнообразието в резерва от таланти, в работната сила и в процеса на вземане на решения и би повишило качеството на научните изследвания. Така биха били избегнати високи икономически разходи и дори грешки, дължащи се на липсата на равенство между половете в областта на научните изследвания. Липсата на подобрения в интеграцията на половото измерение в областта на научните изследвания ще се отрази отрицателно на целите, поставени от ЕНП в областта на високите равнища на върхови постижения. Едно по-голямо участие на жените ще допринесе за социално-икономическия растеж на Европа и за подобряване на върховите постижения, за по-добро прилагане и по-добри резултати от изследванията.

6.4ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да удвоят усилията си и да предприемат по-ефикасни мерки за ефективното премахване на неравнопоставеността между половете, която съществува в академичните, изследователските и научните среди. Необходимо е по-специално да се изпълни обещанието да се гарантира, че поне 40 % от жените участват във всички комитети, натоварени с възлагане на поръчки и със създаване и/или преразглеждане на критериите за оценяване на проектите, или които създават политиките по заетостта в академичните, научните и изследователските центрове. Разработването, прилагането и оценката на плановете за действие относно равенството между половете в университетите и изследователските центрове е друга мярка, която Комитетът приветства, при условие че жените участват пълноценно и активно в целия процес.

6.5Комитетът също така приканва Европейската комисия да гарантира участието на организираното гражданско общество в подготовката на препоръката, която ще съдържа насоки за институционални промени за насърчаване на ефективно равенство между жените и мъжете в университетите и изследователските центрове.

7.Оптимизиране на разпространението, достъпността и трансфера на научни знания и с помощта на цифрови инструменти

7.1През април 2008 г. Комисията публикува препоръка¹⁹ относно управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания, която съдържаше кодекс на добрите практики, предназначен за университетите и другите публични научноизследователски организации²⁰. Този кодекс обаче не е достатъчен за постигане на целите на препоръката.

7.2Достъпът до научна информация е съществена предпоставка за успешно насърчаване на изследователската дейност и иновациите, следователно и за конкурентоспособността на Европа. Към това спада трансферът на знания между изследователите, между изследователски партньорства – по-специално между изследователи и предприятия – както и между изследователи и граждани, включително свободен достъп до публикации. ЕИСК приветства съответното съобщение на Комисията²¹ и препраща към своето конкретно становище по този въпрос²²..

7.3Освен това ЕИСК приветства намерението да се изготви пътна карта за развитието на електронните инфраструктури, които да подпомагат електронната наука чрез безплатен достъп до инструменти и ресурси за научни изследвания.

7.4ЕИСК призовава Комисията да изисква и да се възползва пълноценно от участието на организациите на европейското гражданско общество в областта на изследванията и науката в периодичните обмени, които се предвиждат в контекста на създаването на форум за държавите членки, действащ като отправна точка за разпространението и трансфера на резултатите от научните програми и проекти.

Брюксел, 8 януари 2013 г.

_____________