Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië

_____________

1. 
   ВЪТРЕШЕН ПАЗАР / МСП
   

• 
  Доклад за политиката в областта на конкуренцията за 2013 г.
  

• 
  приветства съдържанието на доклада и като цяло го подкрепя, но изразява своята загриженост относно настоящата обстановка;
  
• 
  счита, че ангажиментът на националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК) е от съществено значение и по тази причина смята, че те трябва да разполагат с човешки и материални ресурси, които да им позволяват да действат ефикасно и проактивно, а не реактивно;
  
• 
  смята, че в допълнение към регламентирането трябва да се даде роля и на саморегулирането и тази практика трябва да се насърчава;
  
• 
  заявява, че пазарът на енергия трябва да продължи да получава специално внимание, тъй като единният пазар все още не е завършен. Действията по укрепване на европейската мрежа и инвестиране във възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат в центъра на вниманието, за да се насърчи истинска конкуренция в този сектор;
  
• 
  смята, че е особено важно потребителите да имат свободен достъп до всички пазари и че Програмата в областта на цифровите технологии за осигуряване на широколентов достъп за всички играе значителна роля за постигането на тази цел;
  
• 
  заявява, че международното сътрудничество, по отношение на което беше извършен широк кръг от дейности, постигна похвални резултати, но подчертава, че все още има много за вършене;
  
• 
  изтъква в заключение, че Европа продължава да страда от нелоялната конкуренция, в рамките на своите граници и извън тях, от страна на публични и частни предприятия от държави, където е обичайна практика предоставянето на неправомерни държавни помощи, правилата за опазване на околната среда са по-облекчени и не се спазват същите правила по отношение на труда.
  

• 
  Разпространение на спътникови данни
  

• 
  смята, че развитието на търговска космическа индустрия в Европа протича твърде бавно и призовава Комисията да ускори разработването на политиките, както и на законодателна уредба относно космическия сектор с цел насърчаване на сигурността, безопасността, устойчивостта и икономическото развитие на космическия сектор;
  
• 
  застъпва категорично позицията, че провежданата политика трябва да подкрепя по добре МСП във всичките 28 държави – членки на ЕС, които се опитват да се конкурират и да разширяват присъствието си на пазара за данни от наблюдение на Земята;
  
• 
  би желал да бъдат изготвени предложения за политика за европейски обществени поръчки в подкрепа на развитието на търговския космически сектор, който зависи до голяма степен от институционалните обществени поръчки;
  
• 
  би желал да бъдат разработени политики, насърчаващи формирането на повече специалисти с висше образование за космическата индустрия – инженери, специалисти в областта на ИКТ и икономисти;
  
• 
  счита, че една по-всеобхватна обща европейска политика за сигурност би спомогнала, наред с другото, за разрешаването на проблема с прекомерно строгия контрол по отношение на спътниковите данни с висока разделителна способност (СДВРС) от страна на няколко държави членки.
  

• 
  Уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики на единния пазар
  

• 
  счита, че постепенното намаляване на покупателната способност на средната класа и на всички потребители като цяло, както и финансовите трудности, които застрашават оцеляването на малките и средните предприятия, наложиха преразглеждане на много от обичайните търговски практики на пазара.
  
• 
  изтъква необходимостта публичните власти да предприемат системни мерки за защита на потребителите от това постепенно отслабване и спад на потреблението;
  
• 
  подчертава необходимостта от коригиране на съществуващите дисбаланси с цел да се подобри положението на производителите и МСП;
  
• 
  препоръчва както на равнището на ЕС, така и на държавите членки да се приемат мерки за превенция, защита, смекчаване на последиците и възстановяване.
  

• 
  Въздействие на бизнес услугите в промишлеността
  

• 
  Повишаване на осведомеността и насърчаване на дебат, изготвяне на определение и класификация на бизнес услугите с цел предоставяне на приложими и надеждни статистически данни за бизнес услугите и тяхното развитие. Засилване на интеграцията, борба с фрагментацията на вътрешния пазар и премахване на пречките пред вътрешната търговия в ЕС, подкрепа за създаване на регулаторна рамка и европейски платформи за стандартизация, укрепване на вътрешния пазар в сектора на далекосъобщенията, насърчаване на инвестициите в инфраструктура, необходими за изграждане на сигурен цифров пазар за далекосъобщения, сътрудничество и обмен на цифрови стоки и услуги, защита на данните и правата на интелектуална собственост, намаляване на правните и регулаторните пречки пред международната търговия с бизнес услуги.
  
• 
  Въздействието на големите информационни масиви (Big Data) – значителното увеличение на обема, многообразието и скоростта на данните в резултат от засилените работа в мрежа и генериране на данни, много важната връзка между научни изследвания, промишленост, услуги и заетост, обществените поръчки, екологичните характеристики и устойчивостта, социалното въздействие на бизнес услугите върху обществото като цяло и върху пазара на труда.
  

2. 
   ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ / ИПС
   

• 
  Управление на макрорегионалните стратегии
  

• 
  Докладът на Комисията е актуален и предоставя важни насоки за това как да се подобри планирането на макрорегионалните стратегии и управлението на тяхното прилагане.
  
• 
  Разочарование обаче буди фактът, че в доклада понятието „управление“ обхваща само политическото, институционалното и административното/организационното сътрудничество. На партньорите е отредена една изцяло подчинена роля.
  
• 
  Този проблем е особено сериозен на етап изпълнение. Ефективността и ефикасността на изпълнението до голяма степен зависят от предварителното участие на партньорите. Следователно трябва да се изготви нов модел на управление, в който да бъдат включени икономическите и социалните партньори.
  
• 
  Органите със сложен състав на различни равнища, както и някои форуми, биха могли да допринесат значително за укрепването на европейската идентичност на гражданското общество и на икономическите, социалните и политическите участници. Това може да бъде значителен принос за по-нататъшното развитие на европейски модел, съзнателно изграден „отдолу нагоре“.
  
• 
  Изключително полезно би било политиката за развитие на макрорегионално равнище да стане неразделна част от общоевропейската политика. За тази цел би било уместно на европейско равнище да се извърши оценка на „съществуващите“ макрорегионални отношения, които функционират добре от териториална и от секторна гледна точка.
  
• 
  Един преглед на макрорегионалните предизвикателства и възможности би могъл да доведе до успешен край инициативи за развитие от вида на Механизма за свързване на Европа и с това да укрепи европейската интеграция.
  
• 
  Анализът не включва въпроси, необходими за изчисляване на възвръщаемостта на инвестициите и, съответно, за доказване на добавената стойност. „Техническите звена“ биха могли да бъдат натоварени със задачата да създадат единна система за мониторинг и да изготвят предварителни и последващи оценки.
  
• 
  Следва да се определи по-прецизно от правна и институционална гледна точка какво означава „управление“ при разработването и изпълнението на макрорегионалните стратегии.
  

• 
  Прилагането на правилото на „трите Не“ вече не е актуално – има налични средства, изгражда се административна и институционална система, която да улесни управлението, а общата стратегическа рамка съдържа необходимите правила.
  

• 
  Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж
  

• 
  ЕИСК смята, че стратегията се оказа в голяма степен незадоволителна за постигане на поставените цели и въпреки че наблюдаваме окуражителни резултати, получени в областта: а) на борбата с изменението на климата и на устойчивата енергетика; б) на образованието и борбата с намаляването на ранното напускане на училище, съществуват много обезпокоителни сигнали във връзка с разходите за научни изследвания и развойна дейност (НИРД), пазара на труда и борбата срещу бедността и социалното изключване.
  
• 
  Според ЕИСК в подкрепа на стратегията „Европа 2020“ трябва да се насърчи осъществяването на амбициозен план за инвестиции в материална и нематериална инфраструктура и социални услуги, насочени изключително към повишаване на конкурентоспособността на ЕС. Съветът следва да даде своето съгласие за допълнителните бюджетни кредити, необходими за финансирането му, а Комисията, успоредно с проследяването на структурните реформи във всяка страна, да следи за ефикасността и ефективността му.
  
• 
  ЕИСК препоръчва този план за социални инвестиции, който може да противодейства на бедността и риска от социално изключване и да стимулира възстановяването на заетостта в Европа, да се равнява на около 2% от БВП, които да бъдат изключени от изчисленията на дефицита, но да бъдат подложени на мониторинг, за да се гарантира, че са налице условия за ефикасност и ефективност. Неговото финансиране може да бъде обезпечено от данъка върху финансовите сделки.
  

3. 
   СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ / ЗАЕТОСТ / ПОТРЕБИТЕЛИ
   

• 
  Жените в науката
  

• 
  да предложи на държавите членки, под формата на препоръка, общи насоки относно институционални промени, чрез които да се насърчава равенството между половете в университетите и научноизследователските институти;
  
• 
  да продължи разработването и прилагането на програми за повишаване на осведомеността, насочени към привличането на повече момичета към точните науки, технологиите, инженерството и математиката и на повече жени към научните изследвания;
  
• 
  да осигури по-висока степен на сътрудничество между съответните генерални дирекции (ГД „Образование и култура“ и ГД „Научни изследвания и иновации“);
  
• 
  да събира и разпространява в рамките на Евростат свързани с научните изследвания и иновациите данни, дезагрегирани по полов признак.
  

Към държавите членки:

• 
  да подобряват своите правни и политически уредби за равенство между половете в областта на научните изследвания;
  
• 
  да гарантират, че разходите за научноизследователска и развойна дейност възлизат на 3% от БВП – нивото, определено в стратегията „Европа 2020“;
  
• 
  да отворят европейските структурни фондове и други схеми за финансиране за инициативи за институционални промени;
  
• 
  да обвържат оценката, акредитирането и финансирането на научноизследователските институти и организации с постигнатото от тях в областта на равенството между половете;
  
• 
  да проучат начините за осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот чрез разработването и прилагането на политики, благоприятстващи семейния живот, както за жените, така и за мъжете изследователи;
  
• 
  да подкрепят и засилят диалога между научноизследователските институти, предприятията и съответните социални партньори.
  

Към заинтересованите научно-изследователски среди:

• 
  да осигурят балансирано представителство на половете в своите отдели, отговорни за вземането на решения и подбор, и в други свързани с това отдели;
  
• 
  да се засили диалогът с издатели и редактори на научни публикации, за да се премахнат от научните публикации предубежденията по отношение на пола.
  

• 
  Международна закрила на непридружени ненавършили пълнолетие лица
  

• 
  Иновации в синята икономика
  

• 
  Услуги, предоставяни на семействата
  

• 
  да насърчава обмена на добри практики, да подобрява статистическите познания;
  
• 
  да изготви серия препоръки за социалните партньори, основаваща се на сравнение на неутралните от гледна точка на пола работни места;
  
• 
  да учреди награда за иновации за предприемачеството в областта на услугите, предоставяни на семействата;
  
• 
  да насърчава социалните иновации в рамките на развиване на предоставяните на семействата услуги, независимо от тяхната форма.
  

към държавите членки:

• 
  да ратифицират Конвенция 189 на МОТ;
  
• 
  да изведат на светло работата на черно чрез данъчни облекчения и опростени системи за деклариране;
  
• 
  да гарантират, че задачите, свързани с полагане на грижи и домакинство, се считат да дейности, изпълнявани и от двата пола;
  
• 
  да установят цялостна рамка за насърчаване на създаването и развитието на професионализиран сектор за предоставяните на семействата услуги;
  
• 
  да премахнат законовите пречки, които понастоящем ограничават значително декларираната заетост на семействата.
  

към социалните партньори:

• 
  да признаят дипломите и удостоверенията за професионална квалификация, включително узаконяване на уменията, придобити по време на работа в частни семейни домове;
  
• 
  да договарят колективните трудови договори и таблиците с класификация на работните места така, че да бъдат отчетени всички умения.
  

към предприемачите: да създават предприятия, за да предлагат услуги на семействата и статут на нает работник на работниците;

• 
  да популяризират имиджа на услугите, предоставяни на семействата, и да повишават стойността на работните места в тази област;
  
• 
  да насърчават обучението на заинтересованите лица и сертифицирането на придобитите умения;
  
• 
  да създадат и структури за обединяване и организиране на услугите, предоставяни на семействата;
  
• 
  да организират представянето на домашните работници и работодателите;
  
• 
  да договарят участие на предприятията с цел да се насърчава съвместяването на професионалния и семейния живот за всички.
  

4. 
   ОКОЛНА СРЕДА / СЕЛСКО СТОПАНСТВО И РИБАРСТВО
   

• 
  Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право
  

• 
  Разпоредби относно риболова в Средиземноморието (категория В)
  

• 
  Намаляване на съдържанието на сяра в определени течни горива (категория В)
  

• 
  Биологично производство и етикетиране на биологични продукти
  

5. 
   ТРАНСПОРТ
   

• 
  Мултимодални пътувания
  

• 
  Дистанционно управляеми летателни системи
  

• 
  Оперативната съвместимост като средство за модернизиране на обществения сектор
  

• 
  би трябвало да се изготви изчерпателно Резюме за гражданите, в което да се даде отговор на безпокойствата относно възвръщаемостта на вложените пари и да се докажат обществените ползи, които се твърди, че ще донесе;
  
• 
  Комисията може би трябва да се увери в удовлетворителна степен, че дейностите, свързани с „инкубатора“ и „звеното между решенията“, няма да нарушат функционирането на пазара и да окажат ефект на намаляване на търговското предлагане на ИКТ решения за оперативна съвместимост;
  
• 
  поради причини, свързани с многоезичието, всяко информационно-технологично решение трябва да бъде съвместимо с Универсалния набор от символи (УНС) в съответствие с искането, отправено в окончателния доклад на Групата на високо равнище за многоезичието (2007 г.). Ако има настоящо или потенциално бъдещо правно изискване за оперативна съвместимост на европейско равнище, ще бъде създаден поднабор на УНС с цел постигане на функционална управляемост.
  

• 
  Пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (категория В)
  

6. 
   ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ
   

• 
  Ролята на гражданското общество в споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония
  

• 
  ценностите, които той защитава в целия свят, да залегнат в споразумението; екологичните, социалните, санитарните и културните стандарти да бъдат запазени и ползите от споразумението да бъдат разпределени по справедлив начин между гражданите, потребителите, работниците и предприятията;
  
• 
  двете страни по споразумението да проявят амбиция не само по отношение на намаляването на тарифите, но и във връзка с нетарифните пречки, като същевременно се стремят да запазят високи равнища на стандартите, когато договарят съгласуването им, без да снижават своите норми и стандарти, нито равнището на заетост, при спазване на пълна реципрочност и без да бъде отслабен ангажиментът на ЕС в полза на мултилатерализма на СТО;
  
• 
  да се посвети глава на МСП, тъй като те представляват над 99% от всички дружества в ЕС и в Япония и са основни създатели на нови работни места;
  
• 
  да бъде включена амбициозна позитивна глава относно услугите, основаваща се на действащите споразумения на ЕС, която да предлага достатъчни гаранции;
  
• 
  да бъде потвърдено отново правото на страните по споразумението да регулират и да определят свои собствени приоритети и политики в областта на устойчивото развитие, труда и околната среда;
  
• 
  за тази цел в споразумението да залегне амбициозна глава, посветена на устойчивото развитие, която да отреди важно място на гражданското общество.
  

• 
  Положението на украинското гражданско общество в контекста на европейските стремежи на Украйна