Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië

1.24Предложените от Комисията мерки включват:

• 
  от 2014 г. нататък – устойчив процес, който да гарантира, че данните за морската среда са леснодостъпни, оперативно съвместими и без ограничения за ползване;
  
• 
  до януари 2020 г. – карта на цялото морско дъно на европейските води с възможност за промяна на резолюцията;
  
• 
  до края на 2015 г. – информационна платформа за морските научни изследвания, осъществявани в цялата програма „Хоризонт 2020“, в която да фигурира и информация за финансираните на национално равнище проекти за морски изследвания;
  
• 
  през 2015 г. – първата среща на стопанския и научен форум за синята икономика;
  
• 
  през периода 2014 – 2016 г. – учредяване на „алианс на уменията“ в областта на морския сектор.
  

1.25Следва да се посочи, че документът на Комисията не дава определение на „синята икономика“. Въпреки това ЕИСК обръща внимание на определението, дадено в третия междинен доклад на ЕС от март 2012 г., озаглавен „Сценарии и стимули за устойчив растеж на базата на океаните, моретата и бреговете“, което гласи: „Следователно синият растеж се определя като „интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж и растеж на заетостта, произтичащ от океаните, моретата и бреговете“. Морската икономика се състои от всички секторни и междусекторни икономически дейности, свързани с океаните, моретата и бреговете. Въпреки че тези дейности често са географски обособени, това определение включва също така и най близките преки и косвени поддържащи дейности, необходими за функционирането на секторите на морската икономика. Тези дейности могат да се намират навсякъде, също в страни без излаз на море. Морската заетост е общият брой работни места (измерени като заетост на пълно работно време), произтичащи от гореспоменатите дейности, свързани с океаните, моретата и бреговете.

Общи бележки

1.26Потенциалът на синята икономика в Европа ще бъде реализиран, ако държавите членки и всички заинтересовани страни, в това число и гражданското общество, участват активно в разработването на политики и местни подходи, в които се търсят решения на множеството слабости, установени от водещата инициатива „Съюз за иновации“, както и на описаните в Годишния обзор на растежа за 2014 г.

1.27Водещата инициатива „Съюз за иновации“ е от основно значение за развитието на синята икономика. Тя обаче ще се нуждае от значително по-голяма подкрепа и развитие, за да реализира икономическия потенциал на нашите морета.

1.28В контекста на Европейския семестър Комисията трябва да следи за това политиките, отразяващи приоритетите на синия растеж, да залегнат в националните планове за реформа на държавите членки.

1.29Настоящото замърсяване на морето, което в голяма степен се причинява от дейностите на сушата, е фактор с реални последствия за устойчивостта на бъдещата синя икономика. Аналогично, ако не се вземат незабавни мерки по отношение на опасенията за околната среда, свързани с минното разработване на морското дъно, и необходимостта от по-добра пристанищна инфраструктура и от подобрения за повишаване на екологосъобразността на корабостроенето, ще се ограничат възможностите на синята икономика да създава заетост.

1.30Тежкото положение на крайбрежните общности, които са засегнати от по-обширната европейска икономическа криза и са зависими от синята икономика, ще изисква специално внимание под формата на по-голяма свързаност с програмите на ЕС, например Общата политика в областта на рибарството.

1.31В Европа раздробеността на политиките и на мерките, насочени към подобряване на икономическата стойност на нашите океани и морета, пречи за постигането на устойчивост на икономиките в рамките на различните икономически категории. Наравно с това потенциалът на споразуменията между Европа и САЩ в областта на синята икономика и другите глобални интереси имат капацитета да създадат увеличена заетост.

1.32Синята икономика зависи от развитието на корабостроителната промишленост, която обхваща около 150 големи корабостроителници в Европа, близо 40 от които са активни на световния пазар на големи търговски мореплавателни съдове. Около 120 000 души в Европейския съюз са пряко заети в корабостроителниците (гражданско и военно корабостроене и кораборемонт). Документът на Комисията следва да отрази в по-голяма степен приноса на корабоплаването за синята икономика като цяло.

1.33Паралелно с научния подход, използван в документа, е необходимо да се интегрират и стратегиите за насърчаване на крайбрежния туризъм като начин да се стимулира не само интересът на гражданското общество към този въпрос, но също така и за да се извлекат ползи от интегрираното сътрудничество между двете визии за процеса. Най важното във връзка с развитието като цяло е да се осъществи адаптация към изискванията за опазване на околната среда и да се набележат потенциалните възможности.

1.34Документът на Комисията е силно съсредоточен върху научните изследвания, които очевидно са необходими за поддържане на безопасността на екосистемата, но при изготвянето на политиките трябва да се разглежда и цялостната картина. Във връзка с това последствията от минното разработване на морското дъно трябва да бъдат установени по научен път и отчетени във всички изготвяни политики. За да бъдат реализирани ползи за изследователите, икономическите субекти и обществото като цяло, е нужно да бъде постигнат правилният баланс между необходимостта от опазване на моретата и тяхната икономическа устойчивост.

1.35Всеки анализ на синята икономика би загубил от ефективността си, ако не се отдаде достатъчно внимание на упадъка на традиционните сини икономики като риболова, упражняван от малките крайбрежни общности, корабостроенето и туризма. Трябва да се отбележат и последствията от намаляването на бюджета на Европейския съюз за този сектор.

1.36Не трябва да се подкопава способността на традиционните сектори да допринасят за увеличаването на заетостта. В областта на аквакултурите ЕС все още не може самостоятелно да задоволява търсенето на риба. Корабостроенето също има огромен потенциал да увеличи заетостта. Ако бъде удовлетворена потребността от модернизиране на пристанищната инфраструктура, това също ще увеличи значително възможностите за заетост.

1.37В иновационните стратегии на някои държави членки вече се подкрепя идеята за устойчивост и за „океана като национален приоритет“. Например в португалската „Национална стратегия за научни изследвания и иновации за интелигентно специализиране през периода 2014 – 2020 г.“ е залегнало правилното използване на екологично ефективен морски транспорт в морско пространство без граници с цел по качествено проучване на военноморската промишленост и интегрирането ѝ в логистиката на пристанищата в съответствие с глобалната логистика. Това илюстрира ангажираността на държавите членки в тази връзка и значението на „синята икономика“ и на водещата роля на Европа в тази област.

1.38ЕИСК смята, че островите на Европа могат да изиграят специфична роля в синята икономика в трите области, посочени като области на иновации по отношение на сектора, и още по-конкретно по отношение на океанската енергия. По тази причина ЕИСК отправя призив към Комисията да отдели специално внимание и на островите на Европа в настоящото съобщение, не само заради конкретното въздействие, което синята икономика ще окаже върху тези райони, но и поради потенциалния им принос за иновациите.

Брюксел, 15 октомври 2014 г.