Библейският мит за сътворението на небесата и земята според текста на корана и в контекста на съвременните научни и открития



страница3/3
Дата19.06.2017
Размер364.52 Kb.
1   2   3

В настоящата разработка тръгнахме от сакралните текстове на две от световните монотеистични религии в желанието си да почерпим вода директно от първоизвора и да реконструираме картината на сътворението такава, каквато те ни я представят. Посочените в хода на анализа множество паралели потвърждават недвусмислено широко разпространеното впечатление за сходство между тези две свещени Писания. Нещо повече, сравнени с митологии от най-различни кътчета на планетата, разгледаните библейско-коранични митове проявяват своя универсален характер. Те се включват в системата от повсеместно разпространени световни митове, въплъщаващи едни и същи идеи, но с голямо разнообразие на конкретните форми, обусловено от специфичните географски, социални, етнически и други фактори. В това отношение близостта между Библията и Корана е много по-голяма, защото:

* социо-географската среда, в която са се родили, е една и съща – Близкият изток като люлка на древни цивилизации;

* двата езика, на които са създадени оригиналите, са от една и съща езикова група – семито-хамитската и оттук се създава впечатлението, че собствените имена в Корана са транскрибирани библейски имена;

* периодът, който дели появата на Библията като канонизиран сборник с текстове от появата на Корана, е относително кратък от гледна точка на историческото време.

Колкото до явлението възприемане на свещени текстове от по-стари Писания, то има място както в Корана по отношение на Библията, така и в Новия завет по отношение на Стария завет, още повече, че за част от библейските митове не е трудно да се установят още по-древни корени в митологиите на Двуречието например. Тоест става дума за своеобразен общ „първоизточник”, което навежда на мисълта за определено типологично сходство между Корана и Библията, а не за заимстване на Корана от Библията. Тук бихме припомнили и тезата за многократно низпославане на сакралните текстове („Той ти низпосла Книгата с истината в потвърждение на предхождащото я; низпосла преди това Тората и Евангелието като напътствие за хората...” (Коран 3:3-4).

В светлината на всичко това може ли да се твърди, че митът е опозиция на реалността? Сериозно ли е да се прокара граница между мит и хипотеза според това кой учен е вярващ и кой – атеист? Самият факт, че едни и същи митове битуват и се възпроизвеждат във всевъзможни варианти у най-различни народи, култури, религии, ги превръща в специфичен тип реалност и достъпен вариант да поднасяне на знания и истини. От гледна точка на функциите си митът се отличава от чисто научното познание по това, че: 1) не просто информира за определени факти (например сътворението на Вселената), а има за цел да провокира духовността на човека, да привлече вниманието му към въпроси от нравствено естество и да го насочи към по-нататъшното му развитие като разум и дух. Затова Свещените писания не са познание от последна инстанция – те са необходимият минимум, който дава тласък на човешкия разум в сфери като точните и природните науки. Тоест митът има както информативна, така и дидактична функция. На трето място митовете са една необходима утопия, защото обхващат един специфичен кръг от въпроси – есхатологичните, които остават непостижими със средствата на емпиричното познание. В този смисъл доказателствата за съдържащите се в Свещените писания научни факти са по-скоро средсто, след като сме се убедили в научността при отразяването им на видимото, да възприемем и другото, невидимото, и да следваме съзнателно напътствията, регулиращи човешките взаимоотношения. Защото човешката същност е единство от разум и дух и ако науката е храна за разума, религията е не неин опонент, нито съперник, тя е изворът на духовността, която облагородява всяко човешко познание.


„Само посредством някакъв мит човек би могъл да изрази онова, което той съгласно със своята вътрешна убеденост преставлява, както и онова, което човек sub specie aeternitatis (от гледна точка на вечността) изглежда е. Митът е по-индивидуален и изразява живота по-точно от науката. Тя работи със средни величини и понятия, твърде общи, за да отговарят на субективното многообразие на живота на индивида.”

К. Г. Юнг


* Множество заемки от арабски език като Коран (на ар. Кур’ан), Мохамед (на ар. Мухаммад), мюсюлманин (на ар. муслим) и др. са използвани не с точната си транскрипция, а така, както са официално възприети на български език.

* „Атом” значи „неделим”.

* ая (ар.) – 1) знак, знамение, чудо; 2) стих от Корана

1 Запазените редакции на „Енума Елиш” датират от първата половина на І хилядолетие пр. н. е.

2 Личковска К., Шажинска К. Митология на Месопотамия. С. „Български художник”, 1984, с.172.

3 Соколевич Зофия. Митология на Черна Африка. С. „Български художник.”, 1990, с.47.

4 Цит. по: Бюкай М. Библията, коранът и науката. С. „Ал-Манар”, 1993, с.50.

** сура (ар.) – глава от Корана.

5 Достатъчно е да се проследи номерацията на приведените цитати.

6 Бюкай М. цит.изт. с.55.

7 Явно с цел въвеждането или обяснението на религиозния канон: Шест дена работи, на седмия почивай! – четвъртата от десетте Божи заповеди. „Изход”, 20:9-11.

8 Срв. Крачковский И. Ю. Коран перевод и комментарии. 2-е издание М. „Наука”, 1990, с. 268. „Разве не видели те, которые не веровали, что небеса и земля были соединены, а Мы их разделили...”

9 Арабската дума сама’ има значение както на „небе”, така и на „облак”. Вж. Ал-Мунджид фил-Луга уал-А’лам. (Мунджид), Бейрут, „Дар ал-Машрик”, 1975,с.352.

10 Азимов Айзък. Гравитационната гибел на Вселената. С. „Народна просвета”, 1990, с.54.

11 Личковска К. Шажинска К. Цит. изт. , с.38.

* Коранът нарича слънцето също „светилник” (25:61; 71:16; 78:13).

12 Бюкай М. Цит. изт. с.220.

13 Баранов Х. К. Арабско-русский словарь. М. „Русский язык”, 1976, с.703.

14 Şenlikoğlu Emine. Gençliğin imanını sorularla çaldılar. 48 baskı, Mektup yayınları, 1993, s.75.

15 Личковска К., Шажинска К. Цит. изт., с.35.

16 Пак там, с.37.

17 Соколевич З. Цит. изт., с.115.

18 Пак там, с.130.

19 Мунджид, с. 927.

20 The Doctrine and Covenants of the Church of Jesus Christ of Latter Day Saints. TCOJCOLDS, Salt Lake City, Utah, USA, 1974.

21 Колкото и нелогично да звучи след всичко казано, едно от 99-те имена на Аллах е аз-Захир, т.е. Зримият („Той е Първият и Последният, Зримият и Незримият...” Коран 57:3). Прието е това име да обозначава и видимата част на Вселената.

22 Първоначалните уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн, както показва още през 1917 г. И. Холанд, предсказват разширяването и свиването на вселената, но гениалният учен отказва да повярва, че вселената се променя с времето. Едва след откритието на Едуин Хабъл той е принуден да признае, ме е направил най-голямата грешка в живота си.

23 Вж. Азимов А. Цит. изт., с.118.

24 Хокинг Стивън. Черни дупки и бебета вселени и други есета. С. „Наука и изкуство”, 1994, с.147.

25 Използваната тук сравнителна степен на прилагателното шадид може да се преведе и като „по-здрав, по-устойчив”.

26 Вж. Баранов, цит. изт., с. 547.

27 Образът на световното (космическо) яйце, от което възниква вселената или някоя персонифицирана творческа сила – Бог-творец, герой-демиург, а понякога и човешкият род – е митопоетически символ, който се среща в много от древните космогонии. Обичайно началото на творението се свързва с това, че яйцето се разчупва, взривява, или бива хвърлено в небето. Оттук вероятно води началото си един сватбен обичай от Северо-западна Африка (като символ на взрива на сътворението) да се чупят яйца. Космическата функция на световното яйце се съотнася и с важната роля на яйцето в ритуалите за плодородие. (по-подробно вж. Мифы народов мира. Т. ІІ, с. 681).

28 Азимов А. Цит.изт., с.121.

29 Учебник по астрономия за ХІ клас, С. 1974, с.96.

30 Хокинг Ст. Цит.изт., с.81-82.

31 Пак там, с.152.

32 Пак там, с.171-172.

33 Учебник..., цит.изт., с.91.

34 Думата „зарра” има значение и на „частица” и „атом”. Баранов, цит.изт., с.273.

35 Вж. Ислам, энциклопедический словарь. М. „Наука”, 1991, с.147.

36 Цит. по Морис Бюкай, цит.изт., с.17.

37 От джабр – принуда, принуждение; думата се използва и като синоним на кадар.

38 Ал-Усаймайн, шейх Мухаммад ибн Салих. Коментар към трите основи., Рияд, 1994, с.114.

* tabula rasa – лат. „чиста, неизписана дъска”. Така стоиците, а по-късно и сенсуалистите наричали душата при раждането на човека.

39 Цит. по Соколович З. Цит. изт., с.119.

40 Шевалие Жан, Геербранд Ален. Речник на символите. ИК „Петриков”, С. 1996, т.2, с.347.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница