Библиографски данни за публикацията: Чавдарова – Костова, С. Основни аспекти на социалната работа с бежанци в България (1992-2004). – Годишник на су „Св. Климент Охридски”, Факултет по педагогика, Книга Социални дейности, Т
Изтегляне 0.5 Mb.
|
|
Библиографски данни за публикацията: Чавдарова – Костова, С. Основни аспекти на социалната работа с бежанци в България (1992-2004). – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по педагогика, Книга Социални дейности, Т.98, С., 2006, стр. 43-69. ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА
Том 98КНИГА СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИANNUAIRE DE L`UNIVERSITE DE SOFIA „ST. KLIMENT OHRIDSKI“ FACULTE DE PEDAGOGIETome 98 LIVRE ACTIVITES SOCIALES ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА С БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ (1992 – 2004) СИЙКА ЧАВДАРОВА–КОСТОВА Siyka Сhavdarova – Kostova. MAIN ASPECTS OF THE SOCIAL WORK WITH REFUGEES IN BULGARIA (1992 – 2004) In this study are presented the main aspects of the social work with refugees in Bulgaria in the period 1992 - 2004: residential accommodation, medical service and health insurance, social work with unemployed refugees, social work with vulnerable groups refugees. There are presented the main activities of the non-governmental organizations that work with refugees in Bulgaria. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ Социалната работа с бежанци е един неизследван в теорията на социалната работа в България проблем независимо от развиващата се с изключително бързи темпове практическа социална работа с бежанци, реализираща се в нашата страна от началото на 90-те години на ХХ век. Това дава основание да се твърди, че още веднъж сме свидетели на изоставането на теорията от практиката, характерно особено за периоди с бързо случващи се промени в съответни сфери на обществения живот. Това “принуждава” на първоначалния етап при взаимодействието си с практиката теорията да я следва, изучавайки я, анализирайки я, без реално да има възможност да й въздейства именно поради факта, че теорията е “закъсняла”. На един по-късен етап, при натрупване на достатъчно познания за практиката, интерпретирани от позициите на теорията, би могло да се очаква, че теорията вече няма да е толкова “зависима” от практиката, благоприятен фактор за което би било “академизирането” на анализирането на практиката (засега в България социалната работа с бежанци по-скоро се анализира на различни ведомствени и междуведомствени срещи, кръгли маси, работни семинари, на които участват основно работещи пряко с бежанци). Това налага една сериозна дейност на теорията по отношение изследване и анализиране на практиката, открояване на основните й постижения и проблеми, което е цел и на настоящата студия. В нея ще бъдат откроени основните аспекти на социалната работа с бежанци в България след 1992 г. (когато страната ни ратифицира Женевската конвенция за статута на бежанците). ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА С БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ Основен правен документ за работата с бежанците в световен план е Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., и последвалият я Ню-Йоркски протокол от 1967 г., ратифицирани без резерви от България през 1993 г. На 15 май 1992 г. в България се открива Представителство на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Първият Закон за бежанците в България е приет през 1999 г. На 16 май 2002 г. е приет новият Закон за убежището и бежанците, влязъл в сила от 1 декември 2002 г. В сравнение със закона от 1999 г. в този от 2002 г. са осъществени промени по отношение на “ускорената процедура, непридружените малолетни кандидати за статут и временното настаняване на признатите бежанци” [1, с.14]. Чрез приемането на Закона за убежището и бежанците от 2002 г. се постига “хармонизация с международните и европейските актове по отношение на достъпа до производството и предоставянето на статут на бежанец и на политиката на приемане, подпомагане и интеграцията на бежанците”. Законът за убежището и бежанците е “в съответствие с Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците, Протокола от 1967 г., както и актовете на ЕС в областта на убежището” [3, с. 56]. Ратифицирането на международните правни актове по отношение статута на бежанците, приемането на българския Закон за убежището и бежанците налага сериозна работа по отношение включването в различни закони на членове и алинеи, касаещи статута на бежанците в съответната сфера, основно в различни области на правото, социалната работа и образованието. За период от няколко години се осъществяват редица изменения и допълнения към закони например: Закона за здравното осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за социално подпомагане, Закона за убежището и бежанците. Изключителната динамика на настъпващите промени в правните актове, отнасящи се пряко до социалната работа с бежанци в България, налага занимаващите се с тази сфера да се стремят към непрекъснато самоусъвършенстване, за да не изостават от настъпващите новости. Това е едно истинско предизвикателство както за работещите пряко с бежанци в България, така и за изследващите тези процеси от позициите на теорията на социалната работа. В следващите страници ще бъдат представени по-конкретно основните аспекти на социалната работа с бежанци в България в периода 1992 – 2004 г. – правни основания, практическото им реализиране, проблемите, които трябва да бъдат разрешени. ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА С БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ Правни основания на социалното подпомагане на бежанците в България Правото на социално подпомагане на бежанците в България е регламентирано в Закона за убежището и бежанците, където в чл.29, ал.1 се отбелязва, че “чужденецът, търсещ закрила, има право” “на подслон и храна в транзитен или регистрационно-приемателен център” (т.3), “на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за българските граждани” (т.4). В чл.29, ал.2 се отбелязва, че: “Настаняването по ал.11 т.3 се извършва от Държавната агенция за бежанците в център или друго място за подслон след преценка на здравословно състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците.” Право на социално подпомагане имат и “чужденците, по отношение на които е постановена временна закрила”, които имат право на “социално самоосигуряване” (чл.39, ал.3) и на “храна, подслон и облекло, труд, медицинска помощ и обслужване при условията и по реда, определени с акта за постановяване на временната закрила” (чл.39, ал.4) [7].Каталог: images images -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло images -> 1 среща: 2 среща: 3 images -> Дата Място Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|