Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Съвременник” (1990 – 2010)



Дата24.01.2017
Размер210.14 Kb.
#13447
Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Съвременник”

(1990 – 2010)

1990

Кн. 1

Алданов, Марк. Астрологът [Разказ]. Превод от руски: Дина Панайотова, с. 294-317.

Ермаков, Олег. Разкази [Разкази]. Превод от руски: Дина Панайотова, с. 255-289.
Кн. 2

Коротич, Виталий. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от руски: Захари Иванов. с. 138-141.

Аксьонов, Василий. В търсене на жанра [Роман - откъс]. Превод от руски: Дина Панайотова. с. 298-370.

Терц, Абрам*. Що е социалистически реализъм [Статия]. Превод от руски (със съкращения): Емил Николов. с. 393-411.

*Псевдоним на Андрей Синявски.

Андрей Синявски, научен сътрудник в Института за световна литература, е преследван десет години – между 1956 г. и 1965 г. – от КГБ и е осъден на 7 години поправителен труд, като причината е именно тази статия. Бъдещият професор в Сорбоната пише литература, осмиваща литературата от неговото време. В статията си той посредством хиперболата, иронията и парадокса подлага на съмнение всички ценности и авторитети.

Пастернак, Борис. Какво е човекът [Статия]. Преводач не е посочен. с. 412-413.

Статията е отговор на въпрос от Кьолнското списание „Магнум”, 1959 г. Авторът споделя какво за него представлява човекът.



Набоков, Владимир. Стар ролс-ройс или обикновен джип [Интервю]. Преводач: не е посочен. с. 416-420.

Интервюто е взето от американския писател Хърбърт Голди и е преведено от сборник интервюта на сп. „Парис ривю” (т. 4, 1976 г.). Авторът коментира твърдения на различни критици за неговия стил и творчество, дава оценка на американската литературната критика за него.


Кн. 3

Солженицин, Александър. Рекло телето дъба да мушка. Очерци от литературния живот. Първа част [Мемоари]. Превод от руски: Борис Мисирков. с.91-203.

Авторът описва времето, когато е живял в СССР, през какви перипетии е минал като писател, за да публикуват творбите му. Говори за потисническия механизъм на комунистическия строй и за невъзможността да се пребори с него.



Максимович, Десанка. Из „Търся милост” [Стихотворения]. Превод от сърбохърватски: Първан Стефанов.

Бердяев, Николай. Кризата на интелекта и мисията на интелигенцията [Есе]. Превод от чешки: Иван Павлов. с. 427-430.

Авторът коментира отхвърлянето на водещото значение на интелекта от съвременните поколения, тъй като създателите на духовна култура служат на властта и социалните интереси. Анализира духовното начало в човека и противопоставя духовноя на обществения живот.



Кундера, Милан. Радикализъм и самоизтъкване [Критическа статия]. Превод от чешки: Иван Павлов. с. 440-445.

Ответна реакция по повод отговор на Вацлав Хавел на статия на Милан Кундера относно чешката 1968 г. Оспорва гледната точка на Хавел за нормализация и за локалните граници на събитието.



Павлов, Иван. Идейни спорове и литература [Критическа статия] с. 435-436.

В статията обяснява историята на полемиките между Вацлав Хавел и Милан Кундера относно съдбата на Чехословакия. Две от статиите им са преведени тук от автора. През 1968 г. Милан Кундера публикува статията „Чешката участ”, на която Хавел отговаря с „Чешка съдба?”, а последващият оотговор на Кундера е „Радикализъм и самоизтъкване” (публикуван тук)



Хавел, Вацлав. За чешката участ [Критическа статия]. Превод от чешки: Иван Павлов. с. 436-439.

Статията е в отговор на публикацията на Милан Кундера „Чешката участ”, публикувана в края на 1968 г. по повод събитията в Чехословякия от август същата година.


Кн. 4

Кундера, Милан. Непосилната лекота на битието (със съкращения) [Роман]. Превод от чешки: Анджелина Пенчева. с. 7-110.

Берберова, Ника. Из „Курсивът мой” [Автобиография]. Превод от руски: Силвия Борисова. с. 326-342

Капушчински, Ришард. Лапидариум. [Очерци]. Превод от полски: Благовеста Лингорска. с. 350-386.

Цветаева, Марина. Писмо до една амазонка (Трети опит за белова) [Есе]. Превод от руски: Виктория Несторова. с. 388-397.

Лирико-философско есе с адресат авторката на книгата „Мисли за амазонки”, публикувана в Париж през 1918 г., Натали Бърни.
1991
Кн. 1

Набоков, Владимир. Съгледвачът [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 261-293.

Замятин, Евгени. За литературата, революцията, ентропията и др. [Есе]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 368-372

Революцията е във всичко и навсякъде, тя е безкрайна. Унищожава се литературата, която посяга на догмата и внася ред в системата. Отклонение на живата руска литература от класическата традиция. Свиване на време и пространство. Основните признаци на новата форма.


Кн. 2

Урбан, Йежи. От азбуката на Урбан [Откъс]. Превод от полски: Сергей Наков. с. 402-408

Кн. 3

Войтила, Карол. Профилите на Киренееца (фрагменти) [Стихове]. Превод от полски: Първан Стефанов. с. 98-102.

Взети от сборника „Избрани стихотворения” (Библиотека на поетите), 1984, Варшава.



Зиновиев, Александър. Зейналите висоти [Повест] Превод от руски: Катя Топчиева. 380-434

Книгата е написана в жанра социологическа повест. Тя в ироничен и хумористичен стил описва обществения живот в СССР.

Кн. 4

Бердяев, Николай. Духовният образ на Достоевски [Философски есета - откъс]. Превод от руски: Иван Цветков. с. 393-403.

Глава първа от изследването „Мирогледът на Достоевски” Миросозерцание Достоевского. Прага: YMCA-Press, 1923. 238 с. Переиздано: Париж, 1968. 239 с. Книгата е издадена на български език през 1992 г. от УИ „Св. Климент Охридски”. Издава я въз основа на семинарът  за Достоевски, който ръководех в „Свободната Академия за Духовна Култура” през зимата на 1920 — 1921 година.



1992
Кн. 3

Шаламов, Варлаам. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от руски: Първан Стефанов. с. 94-97.

Холуб, Мирослав. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от чешки: Атанас Звездинов. с. 119-122.

Разанов, Алес. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от белоруски: Зоя Василева. с. 267-268.
1993

Кн. 2
Милош, Чеслав. Из „Поробеният разум” [Есета]. Превод от полски: Вера Деянова. с. 253-268.

Кн. 3

Кундера, Милан. Лицето. [Разказ/Новела]. Превод от чешки: Здравка Георгиева. с. 8-33.

Херберт, Збигиев. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от полски: Вера Деянова. с. 82-86.

Кн. 4

Бердяев, Николай. Християнството в историята [Философски есета - откъс]. Превел от руски: Иван Цветков. с. 329-343

Текстът е глава от книгата ‘Смисълът на историята”, с подзаглавие „Опит за философия на човешката съдба”. По характер е религиозна книга за философия на историята.



1994

Кн. 2

Максимович, Десанка. Жега; Смъртта на селянина; Бегълка; Пред кого да се жаля; Вечер; Пешеходци [Стихотворения]. Превод от сръбски: Първан Стефанов. с. 60-65.

Зиновиев, Александър. Хомо советикус [Социологическо изследване - откъси]. Превод от руски: Катя Топчиева. с. 329-344.

Откъс от книгата, публикувана в Швейцария през 1982, а в Русия едва през 1991 г. Разсъждения и изследвания върху „реалния социализъм”. Социологическо изследване върху социалистическия човек.


Кн. 4

Пекич, Борислав. Човекът, който изяждаше смъртта [Разказ]. Превод от сръбски: Сийка Рачева. с. 254-291.

Шимон, Йозеф. Думата-пустинна птица; Към двадесетгодишните ангели на безнадеждността; Канали (Така ли умират любовите…?); Кривите огледала на нашите тела; Енергийна криза [Стихотворения]. Превод от чешки: Атанас Звездинов. с. 308-312.


1995

Кн. 1

Шестов, Лев. Умозрение и апокалипсис. Религиозната философия на Владимир Соловьов [Студия]. Преводач от руски: Нина Димитрова. с. 322-385.

Преводът е направен по посмъртното издание на Л. Шестов „Умозрение и откровение”, Париж, 1964. Атакува универсализмът на Соловьов и опитът му да пимири елинската мъдрост с библейското Откровение.


Солженицин, Александър. Разкаянието и самоограничението – категории в живота на нацията [Есе]. Превод от руски: Богдан Глишев. с. 389-419.

Философски размисли за християнските категории в обществения живот. Говори за необходимостта от всеобщо разкаяние. Приема самоограничението като оздравителен процес на нацията, временно затваряне вътре в себе си.


Кн. 2

Астафиев, Виктор. Прокълнати и убити (откъси от романа) [Роман]. Превод от руски: Катя Топчиева. с. 218-246.

Васов, Мила. Стихотворения [Стихотворения]. с. 374-375.

Сръбска писателка. Пише и превежда на български език.


Кн. 4

Набоков, Владимир. Ужас [Разказ]. Превод от руски: Мария Хаджиева. с. 299-305
1996

Кн. 2

Кундера, Милан. За творбите и паяците [Есе]. с. 395-397

Част от книгата „Завети и предателства”. Книгата представлява есе в девет независими, но брилянтно свързани части, които изграждат фин паралел между музиката и литературата. Есето проследява развитието на романа, започвайки с Рабле и достигайки до Кафка, като преминава през Толстой, Бах, Томас Ман, Шопен, Ницше.


Бжежински, Збигнев. Слабото място на всепозволяващия Запад [Интервю]. Превод от английски: Димитри Иванов. с. 427-435.

С автора във Вашингтон разговаря Гардълелс от списание „Нови перспективи”. Повод за разговора е последната книга на Бжежински „Извън контрол” (1993), в която той предупреждава, че „всепозволяващият рог на изобилието” на американската култура подрива способността на Съединените щати да играят водеща роля в ерата след студената война.



1997

Кн. 1

Шимборска, Вислава. Благодарност; Погледнато отгоре; Възхвала на лошото мнение за себе си; За смъртта без преувеличение; Женски портрет; Рецензия за едно ненаписано стихотворение; Ябълката [Стихотворения]. Превод от полски: Иван Голев. с. 5-11

Шимборска, Вислава. Реч пред Нобеловата академия в Стокхолм, произнесена на 7 декември 1996 г. Нобелова награда за литература за 1996 [Реч]. Превод от полски: Иван Голев. с. 12-15.

Мрожек, Славомир. Метаморфоза; Съвещание; Джуджето; Според мен; Памет; Фермата; Вътрешна политика; Цената на славата; Писмо до редакцията [Разкази]. Превод от полски: Силвия Борисова. с. 163-175.

Херберт, Збигнев. Поезия в проза [Поезия]. Превод от полски: Димитрина Лау-Буковска. с. 176-177.

Колаковски, Лешек. Възхвала на посредствеността [Есе]. Превод от полски: Димитрина Лау-Буковска. с. 178-185.

Говори за непоследователността между принципи и тяхното прилагане. Принципът на непоследователността да се прилага в практиката по непоследователен начин, противно на практикуването на непоследователността в съвършения й вид.



Милош, Чеслав. Метафизична пауза или Въпроси и отговори; Глава, в която авторът признава, че е на страната на хората поради липса на нещо по-добро [Есета]. Превод от полски: Вера Деянова. с. 186-199.

Две есета от кинагата „Метафизична пауза” (1989).

Полемизира под формата на въпроси и отговори Божествените закони и истини и отношението между човека и Бога. Търси произхода на вярата и на човека, същината на Стария и Новия Завет..

Стилът на века е в крак с потискащата и комична безобразност, а стилът на абсурда в изкуството е подигравка с човешката кондиция


Кн. 2

Петрових, Мария. Ни ахматовска кротост...; Спра ли се...; Какво да се прави?...; Следеше ме...; С теб двама...; Дари ми ти...; На съдбата си...; Ней-нещастен е... [Стихотворения]. Превод от руски: Ася Григорова. с. 365-369.
Кн. 4

Павич, Милорад. Вътрешната страна на вятъра или Роман за Херо [Роман]. Превод от сръбски: Жела Георгиева. 116-146.

Солженицин, Александър. Размисли в навечерието на XXI век [Есе]. с. 434-443.

В рубрика „Тенденции в културата” и заглавие „Краят на века на модернизма”. Част от сборник с есета от най-големите умове на епохата „В края на XX век”, който излиза едновременно с този брой на списанието. Текстът е съставен от извадки от един разговор с писателя в Академията по философия в Шаан. Разсъждения върху обществено-политическия строй, за моралът и злоупотребата с него. Разглежда развитието на философията на морала от XVIII век насам. Нравствеността в навечерието на XXI век.


.
1999

Кн. 2

Максимович, Десанка. Балканските войни; Художникът Лука; Гари; Отзоваха се само птиците; Прелетни птици; Катедрала [Стихотворения]. Превод от сърбохърватски: Първан Стефанов. с. 204-206.

Галич, Александър. В памет на Б. Л. Пастернак; Печална ода за Щастливия човек; Хороводна; Канарче; „В този свят…” [Стихотворения]. Превод от руски: Ася Григорова. с. 207-212.

Хурмурадов, Вирали. „Зад завоя на…”; „Кажете ми, моля, как да стигна до рая?”; Сънят ми бяга; „Всичко изглежда…”; Отново в „Стрьомен”, този път с Хокан; Скрито наблюдение [Стихотворения]. Превод от руски: Ася Григорова. с. 239-242. (туркменски поет)

Пекич, Борислав. Успението и падението на Икар Губелкиян [Повест]. Превод от сръбски: Ася Тихинова – Йованович. с. 281-324.

Давид, Филип. Принцът на огъня [Разказ]. Превод от сръбски: Ася Тихинова – Йованович. с. 325-334.

Кн. 3

Кордун, Виктор. Вдовишки лен [Стихотворение]. Превод от украински: Янко Димов. с. 413-414.

Голобородко, Васил. Напред-назад [Стихотворение]. Превод от украински: Янко Димов. с. 414-415.

Воробьов, Микола. „Пурпурна тога…” [Стихотворение]. Превод от украински: Янко Димов. с. 415.

Братич, Радослав. Зидът на месечината; Огледалото [Разкази]. Превод от сръбски: Ганчо Савов. с. 417-435.

Савич, Милисав. Съдбата на сфинкса; Поезия и наказание; Шлосерът беше по-добър; Титовото погребение [Разкази]. Превод от сръбски: Ганчо Савов. с. 436-444.

Димич, Мома. Пророкът [Разказ]. Превод от сръбски: Ганчо Савов. с. 445-452.

2000

Кн. 1

Стаф, Леополд. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от полски: Първан Стефанов. с. 119-120.

Вйежински, Кажимек. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от полски: Първан Стефанов. с. 121-124.

Твардовски, Ян. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от полски: Първан Стефанов. с. 124-126.

Ерофеев, Виктор. Петте реки на живота [Роман]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 239-275.

Херлинг-Гружински, Густав. Разкази: Нощен лов; „Записки от мъртвия дом” [Разкази]. Превод от полски: Десислава Недялкова. с. 276-293.

Капушчински, Ришард. Футболната война [Очерк]. Превод от полски: Благовеста Лингорска. с. 377-460.

Книгата документира футболната война – краткотраен военен конфликт между държавите Салвадор и Хондурас през 1969 г. Изданието тук е първият превод на български.



Кн. 2

Радович, Душан. Из „Добро утро, Белград” [Афоризми]. Превод от сръбски: Александър Ангелов. с. 415-418.

Кн. 4

Руски разкази

Залигин, Сергей. След инфаркта [Повест]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 239-255.

Шаргунов, Сергей. Клетият Рязанов [Разказ] Превод от руски: Пенка Кънева. с. 256-264.

***


Якушев, Николай. Мястото, където пеят и танцуват [Новела]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 265-289.

Гумильов, Николай. Катедралата в Падуа; Ледоход; Змеят; Канцона първа; Леопардът; Пръстенът [Стихотворения]. Превод от руски: Георги Рунчев. с. 303-310.


2001

Кн. 1

Руфус, Милан. Прозорец; Кладенец; Камбаните на детството; Микеланджело; Косач; Тройка [Стихотворения]. Превод от словашки: Вътьо Раковски. с. 413-416.

Бузаши, Ян. Дъждът е тълпа; Облечи се красота; Риба чакаща дъжд на брега; Търсене [Стихотворения]. Превод от словашки: Вътьо Раковски. с. 416-418.

Руски разкази

Павлов, Олег. Краят на века [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 443-450.

Хафизов, Олег. Покруса [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 451-457.

***


Колаковски, Лешек. Минилекции по максивъпроси [Философски есета]. Превод от полски: Силвия Борисова. с. 493-503.

Професор Лешек Колаковски е един от най-значимите хуманитарни мислители на ХХ век и без съмнение най-известният полски философ на нашето съвремие. През 1996 г. Полската телевизия записва 30 мини лекции, посветени на философските проблеми на културата, които по-късно излизат в книга „Мини лекции за макси проблеми”. Тук са публикувани втора, пета и десета лекция.


Кн. 2

Топол, Едуард. Нова Русия в леглото или сексът при прехода от комунизъм към капитализъм [Роман]. Превод от руски: Гюлчин Чешмеджиева. с. 5-140.
Кн. 3

Киш, Данило. Ранни мъки [Роман]. Превод от сърбохърватски: Жела Георгиева. с. 327-372.
Кн 4

Капушчински, Ришард. Нашият крехък свят [Интервю]. Превод от полски: Блага Лингорска. с. 87-104.

Текстът е разговор с Артур Домославски и Александер Качоровски от полския вестник „Газета Виборча”. Капушчински говори за въоръжените конфликти, които днес се измествт от бедни страни към световни сили като САЩ, за глобализацията, за залязващата сила на Европа и надигащата се гордоста на третия свят (Африка и Азия), за исляма, фанатизма и толерантността, за религиите в Третия свят, за нарастващото неравенство в света, неговото преустройство и бъдещи миграционни процеси.


Кацаров, Трайче. Лъжата по пътя на пълнолетието; Да отворим прозорците; Тъга за лешояда; Потребността от дилетантизъм; Не зная; Очакване; Лепиилото на съня [Есета]. Превод от македонски: Петър Караангов. с. 479-490.

Роден е в Щип през 1959 г. Поет, белетрист, есеист, драматург. По професия е юрист, актьор и театролог. Работи като програмен директор на Народния театър в Щип. Поместените есета са критически разсъждения върху развитието на театралното изкуство и театралния живот в Македония.




2002

Кн. 1

Павич, Милорад. Леандър [Роман – откъс]. Превод от сръбски: Жела Георгиева. с. 27-66.

Публикуваният текст е мъжката половина на романа „Вътрешната страна на вятъра или Роман за Херо и Леандър” . Женската половина на романа излиза също в сп. Съвременник през 1997 г., брой 4.



Кибиров, Тимур. Любовта, Комсомолът и пролетта [Поема]. Превод от руски: Надя Попова. с. 148-155.

Георгиевски, Любиша. Културата на враждата и нейната сцена на Балканите [Есе]. с. 411-417.

Културата на Балканите излъчва модели, идващи от нейния център и други от нейната периферия. Разглежда механизмите на враждата. Глобализациятя също разбива културния модел и го прави фрагментарен. Враждата като причина за цялостното изоставане на Балканите от Европа.



Кн. 4

Мрожек, Славомир. Този, който пада [Разказ]. Превод от полски: Иван Вълев. с. 244-250.

Бродски, Йосиф. Август; Бягство в Египет (2) [Стихотворения]. Превод от руски: Бойко Ламбовски. с. 265-266.

Херберт, Збихгнев. Дом; Коприната на душата; Доклад от рая [Стихотворения]. Превод от полски: Първан Стефанов. с. 266-268.

Шимборска, Вислава. Погледнато отгоре; За смъртта; Възхвала на лошото мнение за себе си [Стихотворения]. Превод от полски: Иван Голев. с. 273-275.

Шаламов, Варлааам. В мен цяла...; Аз бях крайпътен...; Троших гранита... [Стихотворения]. Превод от руски: Първан Стефанов. с. 276-277.

Мориц, Юнна. В огледалото пред мене; Портрет на звук [Стихотворения]. Превод от руски: Валентина Радинска. с. 279.

Максимович, Десанка. За знатните; За свалените; Художникът Лука; Прелетни птици [Стихотворения]. Прево от сръбски: Първан Стефанов. с. 280-282.

Галич, Александър. В памет на Б.Л.Пастернак [Стихотворение]. Превод от руски: Ася Григорова. с. 282-283.

Шукшин, Василий. Разговорки на ясна месечина [Разказ]. Превод от руски: Николай. П. Тодоров. с. 429-437.

2003
Кн. 1

Бродски, Йосиф. Воден знак [Пътепис]. Превод от английски (със съкращения): Милена Попова. с. 298-314.

Великич, Драган. Битакът; Литературната действителност [Статии]. Превод от сръбски: Жела Георгиева. с. 511-519.

В първото си есе авторът описва феноменът на битака в Сърбия през 90-те години, като го характеизира като „Дисниленд на една напълно пропаднала икономика” и неговото плячкосване от страна на държавната власт. Битакът като действителност на илюзиите, която сръбският режим се опитва да ограби, като създава допълнителни налози без да ги използва за обществени цели.

Във второто есе авторът разглежда действителността в литературата и пави паралел с действителността в езиците по повод разделянето на сръбски и хърватски език.
Христич, Йован. Елегия за антикварната книжарница [Есе]. Превод от сръбски: Жела Георгиева. с. 537-538.

Есе за книгите, които можем да прочетем и да не прочетем. Антикварната книжарница като най-добрия учител по литература; тя учи писателя докъде не трябва да стига.


Петан, Жарко. Из „Светът в едно изречение” [Афоризми]. с. 541
Кн. 2

Угрешич, Дубравка. Музеят на безусловната капитулация [Роман - откъс]. Превод от сръбски: Жела Георгиева. с. 242-313.
Кн. 3

Залеская, Олга. Към себе си...; Участта на бездомните...; Не обели картофи...; Във бедата не ме изоставяй...; Шахмат; Пясъчен часовник; Животът е целият...; Не е любов нашто... [Стихотворения]. Превод от руски: Ася Григорова. с. 283-287.

Куприянов, Вячеслав. Човешката любов; Америка; 1. И той обикна устните й... [Поема]; Изпята е...; сто и тринайсет...; Сънят на Русин; Човешката несправедливост; Когато всички те ...; В какво да се превърне... [Стихотворения]. Превод от руски: Иван Голев. с. 288-294.

Каниевски, Лукаш. Любов под бюрото; Тайна; Крадец [Разкази]. Превод от полски: Благовеста Лингорска. с. 421-435.
Кн. 4

Кундера, Милан. Хората предпочитат да съдят, вместо да разбират... С Милан кундера разговаря Филип Рот [Интервю]. Превод от английски: Валентина Донкова. с. 485-492.

Това е резюме на два разговора от 1980 г. Кундера говори за различната съдва ба Източна и Западна Европа и за огромното влияние на Русия, която се опитва да моделира другите страни, в частност Чехия. Говори за книгата си „Книга за смеха и збавлението”, в която с ирония и сарказъм представя политически събитията от съвремието му.



2004
Кн. 1

Милорад Павич. Разкази [Разкази]. Превод от сръбски: Христиана Василева. с. 201-235.
Кн. 2

Петрович, Горан. Картини от изложба [Разказ]. Превод от сръбски: Жела Георгиева. с. 308-330.

Цветаева, Марина. Ще умра…; Кой с тяло…; Муза [Стихотворения]. Превод от руски: Христо Пощаков. с. 352-353.

Василкова, Ирина. Когато пролазва…; Тази клонка… [Стихотворения]. Превод от руски: Христо Пощаков. с. 354-355.

Климова, Галина. Между ангел и апостол; Метафора [Стихотворения]. Превод от руски: Христо Пощаков. с. 355-356.

Горзев, Борис. Ave Maria; На Росица [Стихотворения]. Превод от руски: Христо Пощаков. с. 356-357.

Харитонов, Евгений. Истина; За смъртта на комара; Признание; За литературния процес [Стихотворения]. Превод от руски: Христо Пощаков. 358.
Кн. 4

Руски разкази

Трапезников, Александър. Щуракът [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 289-293.

Ракша, Ирина. Изгубих си пръстенчето [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 294-302.

Уткин, Борис. Артистката [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 303-308.

2005

Кн. 1

Поляков, Юрий. Небе за падналите [Повест]. Превод от руски: Пенка Кънева. 7-115.

Петкович, Радослав. Човекът, който живееше в сънищата [Роман]. Превод от сръбски: Русанка Ляпова. 363-435.

Кн. 2

Антич, Мирослав. Из „Ходейки на ръце” [Поема]. Превод от сръбски: Светлана Стойчева и Ваня Швачко. с. 152-154.

Ерофеев, Виктор. Двамата Михайловци; Между кревата и дивана; Стил, стил, стил [Есета]. Превод от руски: Христо Бурдев. с. 419-426.

В първото есе авторът прави съпоставка между живота и творческото дело на двамата писатели – Булгаков и Лермонтов. Във втория текст разглежд аотношението към Чехов на неговите съвременници и споделя фрагменти от живота му. В третото проблематизира липсата на стил у руснака.


Кн. 3

Христич, Йован. Приказка за пеперудата [Есе]. Превод от сръбски: Светлозар Игов. с. 511-512.

Разсъждава върху истинността на делата на Иисус, описани в Библията; за произхода и истинността на вярванията.


Кн. 4

Ренджов, Михаил. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от македонски: Саша Марковска. с. 245-247.

Караянов, Илия. Стихотворения [Стихотворения]. Превод от македонски: Саша Марковска.с. 248-249.

Стралцов, Михас (Михаил Лявонцевич). Как се пърли прасе. Епитафия на разказ [Разказ]. Превод от белоруски: Пенка Кънева. с. 348-354.

Станкевич, Юри. Изумрудени мухи [Повест]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 355-366.

Ценьов, Вит. Протоколите на магьосника Стоменов [Мистификация]. Превод от руски: Светлана Евстатиева. с. 432-476.

Авторът предлага един необичаен поглед върху езичеството на древните славяни.



2006

Кн. 2

Ленгголд, Елена. Балтимор [Роман]. Превод от сръбски: Русанка Ляпова. с. 5-86.

Жванецки, Михаел. Портрет; да поседнем; Огняров; Късметлията и куцузът; Технически век; Пазете бюрократите; Дълбоки размисли; Полезни съвети; В гръцката зала; Заради вас, жени; Тъмните проблеми на ясния разум; Студ; Ако откажех; Как сте със здравето; Не беше такъв човек; През нощта; Женският език; Как се прави телевизия; Аз мисля позитивно; Повече така не може; Как го постигат [Разкази]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 371-397.

Манчев, Васе. Неделен обед [Разказ]. Превод от македонски: Петър Караангов. с. 399-401.

Михайловски, Драги. Граница [Разказ]. Превод от македонски: Петър Караангов. с. 402-407.

Кн. 3

Распутин, Валентин. Пак в същата тая земя... [Новела]. Превод от руски: Весела Сарандева. с. 128-156.

Токарчук, Олга. Субект [Разказ]. Превод от полски: Силвия Борисова. с. 324-328.

Симонов, Константин. Как се обсъждаха Сталинските награди за литература [Мемоари]. Превод от руски: Иван Цветков. с. 362-386.

Текстът е от книгата на Константин Симонов „През погледа на човек от моето поколение. Размисли за Сталин”, издадена посмъртно въз основа на неговите записки през 1989 г. в Москва.



Кн. 4

Трифунич, Душко. Сто хиляди певци [Разказ]; Тайната връзка; Във този свят...; Хазартаджии; Майсторите; Романтиците; Попитай ме; На трапеца; Няма ги онези...; Милион жени [Стихотворения]. Превод от сръбски: Първан Стефанов. с. 160-163.

Василенко, Светлана. Град зад бодлива тел [Разказ]. Превод от руски: Ангел. Г. Ангелов. с. 165-183.

Карцов, Юрий. Превратът на 9 август 1886 г. [Мемоари]. Превод от руски: Николай Игов. с. 281-300.

Свидетелство на някогашния руски консул във Видин Юрий Карцов, който е съвременник на преврата срещу княз Александър I в София. Спомените му за пръв път са отпечатанни по повод двадесетгодишнината от преврата (1906). В тях да ва любопитни впечатления за българските политици и споделя за недостатъците на руската дипломация.


2007

Кн. 1

Лукошин, Олег. Грозните момичета отново са на мода [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 116-126.

Левкин, Андрей. Капан за щастие [Трактат]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 318-339.

Гайдар, Егор. Уроците на СССр [Есе]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 400-408.

Иларионов, Андрей. Цената на социализма [Есе]. Превод от руски: пенка Кънева. с. 409-415.

Кн. 2

Столяров, Андрей. Нонстоп; Изглед от бърчината [Разкази]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 341-377.

Кн. 3

Павковски, Евген. Кладенец от рози; Подражание на древните (Писмо до Салман Ружди) [Разкази]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 282-294.

Андрухович, Юрий. Цвнтрално-източна ревизия [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 295-300.

Кн. 4

Басара, Станислав. Наричам се мрак; Самолетна перка на Иса; Изречение, измъкнато от контекста; Отиване; Естремно-криминална повест; Реформатор; Dhamapada; Deus ex machina [Разкази]. Превод от сръбски: Християна Василева. с. 491-512.
2008

Кн. 2

Лиснянская, Инна. Задушница...; Дишам спънато...; О, свят, кой...; Мили мой...; Край рулетките...; Не за черния...; Не съм нещастна...; Без Бог...; Тире [Стихотворения]. Превод от руски: Първан Стефанов. с. 188-192.

Пиецух, Вячеслав. Ние, руснаците [Есета]. Превод от руски: Първан Стефанов. с. 316-336.

Под това общо заглавие са поместени три есета: „Поличба за бъдещето”, „Зовът на дедите” и „Завръщането на Чичиков”. Разсъждава за духовни и морални категории в развитието на нацията.


Кн. 3

Мориц, Юнна. Из „Двоен портрет” [Стихотворения]. Превод от руски: Людмил Димитров. с. 111-117.

Котюков, Лев. Безначално; Мълчат безбрежни...; Лежиш с овъглена...; Душата утеши се...; Вечерен сонет; Слушайки Ветрински; ...Тази, с която...; И става, каквото... [Стихотворения]. Превод от руски: Ася Григорова. с. 118-122.

Коноплянников, Юрий. Сергиджии; Музиката на живота [Разкази]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 150-160

Сергеев, Леонид. Вечерни приказки [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 161-167.

Блудилин-Аверян, Игор. Старши инженерът Петриков [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева.с. 168-177.

Кундера, Милан. Die Weltliteratur [Есе]. Превод от английски: Алена Ликова. с. 335-349.

Настоящото есе разглежда въпроса за необходимостта от поставяне на произведението на изкуството в широкия контекст на световната литература.



Кн. 4

Токарева, Виктория. Банкетна зала; Ще дойде друго лято; А пък от навия прозорец; Всичко е нормално, всичко е наред [Разкази]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 162-199.

2009

Кн. 2

Жежера, Виталий. Киевски витражи [Разкази]. Превод от украински: Пенка Кънева. с. 262-289.

Ренджов, Михаил. Кавга; Пазачът на съня; Специалистът по чудати болести [Разкази]. Превод от македонски: Румен Леонидов. с. 306-310.

Кн. 3

Новодворска, Валерия. Моят Картаген трябва да бъде разрушен [Лекции]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 330-380.

Лекционен курс, четен неколкократно в Руския държавен хуманитарен университет. Представляват филосифия на руската история и дават съвършено нова оценка на Русия, като изясняват защо руснаците толкова много се различават от Запада и как либерализма е неприложим при тях.
Седакова, Олга. „Няма зло без добро” (Някои особености на руската и на западната традиция в отношението към злото) [Есе]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 381-393.

Отношението към злото като едно от най-големите различия между Русия и Запада. Авторката проследява различните схващанията въз основа на народни мъдрости и примери от философията и литературата.



Кн. 4

Райберг, Лана. Стълба в небето [Роман]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 5-106.

Стралцов, Михас. Пази се от рибата лоцман; Детството, което помним; „Всички жанрове са добри освен тълният” [Есета]. Превод от белоруски: Пенка Кънева. с. 403-409.

Есетата са извадка от цикъла „Ден, дълъг шестдесет денонощия”. Авторът споделя в първото за преоткриването си на Хемингуей. Във второто говори за спомените си от детството, от военно и следвоенно време, и паметта – биографична и историческа. Последното е посветил на процесът на създаване на съвременна белоруска литература. И задачата на критика.




2010

Кн. 1

Ахматова, Анна. Сивоокият крал; Той обичаше…; Уединение; „На теб покорна?...”; „Баснословната есен…” ; Творчество; Смъртта; „Земя, макар и не рождена…” [Стихотворения]. Превод от руски: Петър Велчев. с. 194-198.

Иличевски, Александър. Бутилката [Новела]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 418-449.

Кн. 2

Капушчински, Ришард. Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век [Фрагменти от интервюта, изказвания, публикации в периодичния печат]. Превод от полски: Благовеста Лингорска. с. 219-296.

Преставяне на едноименната книга на автора, която съдържа фрагменти от интервюта, изказвания и публикации в периодичния печат, представящи неговите схващания за глобализацията, историята и отделните региони по света: Африка, Латинска Америка, Азия и ислямът, Русия, Тихоокеанския регион.


Андрухович, Юрий. Етюд с врани; „Какво желаеш ти?...Ю; Танго „бяла роза” [Стихотворения]. Превод от украински: Янко Димов. с. 298-300.

Жадан, Сергий. ПТУ; „Минута преди…”; „Дискът на вечерното…” [Стихотворения]. Превод от украински: Янко Димов. с. 301-303.
Кн. 3

Снегирев, Александър. Решил съм добре да прекарам вечерта; Въпроси на телевизионните зрители [Разкази] Певод от руски: Пенка Кънева. с. 235-251.

Шаламов, Варлаам. „Все същата зла…”; „пощади ни…”; Камнея; „Е, заспивай…”; „Я, зимата в нощта…”; „На гърдите му…”; „Светлосенки разгърна…”; „В скалата…” [Стихотоворения]. Превод от руски: Първан стефанов. с. 252-255.

Клетников, Ефтим. Пристигането на зеления монах; Благовестие; Събитие на брега на моретата; Пастирът; Насън и наяве [Стихотворения]. Превод от македонски: Поман Кисьов. с. 256-259.

Калинин, Иля. Широко затворена страна [Статия]. Певод от руски: Пенка Кънева. с. 260-267.

Разсъждава върху културата, народоспихологията и политиката на Русия. Тя гледа навън като присвоява чуждото за свое, като същевременно остава обърната навътре към себе си.



Лем, Станислав. Светът пред нов праг [Интервюта]. Превод от полски: Велина Ватева. с. 387-420.

Разговори на Томаш Фялковски със Станислав Лем, водени в края на 90-те години на XX век и в началото на 2000 г. Писателят споделя вижданията си за отрицателните страни на интернет, за тайните на човешкия мозък и за обвързванео на технологии и биология.



Кн. 4

Шендерович, Виктор. Операция „Остров” [Разказ]. Превод от руски: Пенка Кънева. с. 5-71.

Сазонав, Виктар. Мемоарите на куфарния търговец [Разказ]. Превод от белоруски: Пенка Кънева. с. 196-211.

Албахари, Давид. Необикновени разкази [Разкази]. Превод от сърбохърватски: Ася Тихинова-Йованович. с. 212-220.



Каталог: slavistica slovo -> files -> 2010
2010 -> Г., 14 часа, Лекционна зала на Народна библиотека Иван Вазов” – Пловдив
2010 -> Програма II курс преговор A. Разговор на тема „Ваканция. Б. Преглед на основните склонитбени типове при съществителни, прилагателни, местоимения
2010 -> Конспект по история на славянските литератури славянска филология
2010 -> Приложение 1: Библиографски опис на първата годишнина на списание „Славянски глас” (1902-1903)
2010 -> Кн. 3 Набоков, Владимир
2010 -> Приемственост или отхвърляне? Традициите на Романтизма в съвременните славянски литератури”
2010 -> Хилозоизъм и романтически пейзаж Жоржета Чолакова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница