Бина Йосиф Декало



страница1/4
Дата04.01.2018
Размер0.5 Mb.
#41569
  1   2   3   4



Бина Йосиф Декало

София


България

Интервюиаращ: Димитър Божилов

Дата на интервюто: Април, 2003
Касета 1, страна “А”

В: Знаете ли вашите прадеди от Испания къде най – напред са се заселили в България и в кой град? Дали в Ямбол или друг град?


О: Не само в Ямбол. Сега ще ви кажа, значи, както разказваше моят дядо, той ни събираше дядото и ни разказваше за хубавата Испания, това се е преразказвало от поколение на поколение… Той не е бил нито свидетел, нито е бил в Испания дядо. На него му е разказвано от неговия баща, на неговия баща му е разказвал неговия баща и така от поколение на поколение се разказвало за прочутото семейство Аройо. Аройо има река в Испания, която и сега съществува като такава. Дядо ми винаги… Сега за дядо ми да разкажа, нали, по бащина линия носи Аройо. Фактически българските евреи има Аройо, Бенаройо, Декало, Талви, няма да срещнете Бехмоарас в България, те са турските евреи. В Бехмоарас повече има някакво влияние френско там в Турция и много евреи са се изселили във Франция. Сега искате за дядо ми, нали. Дядо ми беше един много хубав добряк. Имаше много добряшка фигура, с една малка брадичка тука и винаги носеше кипа от тия малките. Той понякога си слагаше официална шапка – бомбе. Дядо ми винаги беше с молитвите в устата, ставаше сутрин, измиваше си ръцете, хващаше книгата и започваше молитви на иврит. Може да сте чували някои от тях. Той казваше сутрешната си молитва и спазваше всичко, което е наследил от неговите родители като например: неядене на месо, неядене на свинско, ядене на месо, заклано от шохета, било кокошка, теле. В нашата къща в събота не се хващаше нищо. Всичко беше изчистено, подредено, сготвено даже имаше и в кухнята. Аз ще ви разкажа и за нашата къща, ние много плакахме за тая къща, защото я обичахме. В кухнята на нашата къща печката беше зидана с тухли не като тези сега, стари чугунени печки, една такава голяма с много очи, разбирате ли, с две фурни - една малка и една голяма - и заемаше една цяла стена. Там, значи, се печаха хлябове, соленки, баници, всякакъв род тестени изделия, наследено от турско, разбирате ли, бюрек и такъв род соленки. Дядо ни събираше и ни разказваше, че неговите пра – пра-прадядовци живели в Толедо, имали големи мандри и били много богати. Тяхното производство от сирене, кашкавал, мляко, се търсело много от всички жители на Толедо. Била прочута фирма и много уважавана - той така ни разказваше - и той е бил пра–правнук. И това са петстотин години откакто са ни изгонили. Аз си ги спомням всички негови приказки. Ние седяхме захласнати и го слушахме. Фигурата му беше много добряшка и симпатична, много се грижеше за децата на баща ми, много се грижеше за всичко, беше много грижлив, много трудолюбив. Рано сутрин ставаше, имаше за съдружник един бай Йордан, българин, в мандрата. Мандрата му е била край Ямбол, не в самия град, а в покрайнините. Ние потърсихме следи и не можахме да намерим никакави следи от тази мандра. В мандрата, вече казах, се произвеждаха тия млечни продукти и той винаги в къщи носеше ни кашкавал, масло всеки ден, когато идваше от мандрата. А продажбата и производството се вършеха повече от бай Йордан и още двама, трима, четирма работника. Този Йордан е бил българин. Много се обичали с дядо ми.


В: А по принцип как е работела тази мандра? Дядо ви имал ли е собствена ферма за крави, които да дават суровината, или са изкупували млякото?

О: Вижте, това няма да мога да ви кажа, защото аз съм ходила в мандрата, но не съм виждала животни там. Мандрата представлява бараки. В едната барака имаха едни такива бъчви, с едно такова за бъркане на маслото, по – малки, по – големи. В другата барака имаше едни такива, как се казваха тези за слагане на млякото и за правене на кисело мляко, не легени, а големи корита. Тия корита, доколкото си спомням, бяха зазидани с тухли, след това бяха варосани, не мога точно да си спомня, така ми се е запечатило в съзнанието. Зазидани като камини, много чисто, всичко беше много чисто и се произвеждаше по примитивен начин, нямяше такава, не виждах никаква машина. Сега от млякото те правеха сирене. Той, майсторът, технологът на мандрата беше бай Йордан. Дядо ми също се включваше, с това той подържаше семейството, двама сина и баща ми – трима и жена и така нататък, били са пет души. Но когато баща ми вече изплува, вече стана търговец и се оженва, вече той мандрата пак я работи и всеки път ни носеше формички от кашкавал, носеше ни извара. Извара много се употребяваше в нашия дом. Правиха, те го викаха български хайвер, изварата беше много вкусна, слагаха вътре лютеница, чесън, лук и то се образуваше нещо като български хайвер. Майка ми и баща ми го викаха така. Дядо ми така бе много обичан от болните, от съседи. Всички го търсеха, мъдър беше, знаеше много мъдрости от нашта библия – какво е казал цар Соломон, Цар Давид. Той знаел за първите царе на евреите и винаги четял молитви. В събота при нас беше най – големия празник - всички си почиваха, всички бяха облечени хубаво. Братята ми и баща ми отиваха…Макар и малка, много добре си спомням живота на дядо, той така пъргав беше, рано ставаше. Самия човек беше много обичан, все ще каже някоя мъдрост, да речем:” Който добро прави добро не намира.” Тези наши поговорки той ги казваше на ладино, той говореше на ладино.

В: Той на ладино ли говореше?

О: Да, той на ладино говореше. Много добре си спомням, мен ми викаше : “ Ела тука, вземи хляба да ядеш “. Всичко това на ладино ми казваше, но той знаеше и български, той идеше и пазареше на пазара.

В: Той ли ви е построил къщата в Ямбол или баща ви?
О: Баща ми я построявал в Ямбол къщата, обаче той…Преди това са живяли, както ви казвам, преди това са живяли, както е построена къщата на един голям мегдан, на който ставаха всички обществени прояви и на българи, и на евреи, и на арменци, и на турци в тоя мегдан. Особено когато имаше панаир, там беше пълно с разни джунджурии, разни играчки и игри за деца, беше цял празник. Характерното за тоя период е израстването на моите братя и ролята на дядо ми. Дядо ми беше най – авторитетният в семейството, неговата дума не ставаше на две, а иначе беше много религиозен, много добре знаеше историята на евреите, празниците. Например нашите празници, какво да ви кажа, за всички празници се чистеше, приготвяха се соленки, моленки, храни и такова… Събота никой не смееше, как да ви кажа, и кибритче да запали. Но той рано сутрин ставаше и …

В: Кой поемаше домакинството, баба ви или …?


О: Домакинството баба ми. Когато почина и жената на баща ми, вземаха и една жена за помощ.
В: В смисъл приготовленията за ? за другите ястия бабата се е грижила.
О: На починалата жена на баща ми сестрите идваха да помагат да готвят, това са сумати народ - да ги переш, да ги кърпиш, а къпането да видите какво нещо беше. В тая огромна сграда, построена от баща ми, с помоща на зестрата на жена си и на дядо ми, тя понеже беше много голяма къща, много голям род бяхме и на… Както беше кухнята голяма, имаше един балкон, лятно време баща ми слагаше една ниска маса , наоколо насядвахме всички и ядехме на балкона. Тука беше балкона, кухнята и тука се влизаше в едно холче и едно предверие за да влизаме в … То беше един дълъг салон с… Мисля че имаше четири стаи от едната, и четири от другата страна, общо осем стаи.
В: Освен хола и кухнята, още осем стаи на етаж ли имаше?
О: Долу нямаше осем стаи, долу беше сутерен, мазе, но в него живееха хора. Дядо ни винаги, а след това баща ми го наследи това , събираше ни и ни разправяше за Испания. Баща ми му беше на душата. Пра – пра – прадедите са му разправяли, че Испания е била много красива, че там бяха много богати, хората много ги уважавали, че продукцията много бързо се продавала, били много богати мандраджии, всички били мандри имали, все с производство на млечни продукти се занимавали. Затова, когато ги изгонили, ревали и плакали и им се късало сърцето за това…Та дядо ни разказваше хубавата история. А пък по – големия ми брат, не Алберт, а онзи беше Арон, имах аз един брат Арон, та той пита дядо:” Нямаше ли една хубава испанка да я доведеш тука?” “ А бе ти мълчи, ти не говори такива работи.” И до днес си спомням тези реплики и после дядо разправяше, че неговите прадеди в Испания са били видни хора, според него, нали, че имали пари, имали мандри, имали къщи изобщо, се чувствали като в тяхно отечество. И после почваше - така тъжно разпрвяше, така даже и сълза му течеше по брадичката. Тука само имаше брада, тука му беше празно / показва на лицето/, но винаги чистичък. Сутрин като стане, както имаше дълги гащи и фланелка и отгоре имаше нещо такова като пуловерче, без ръкави, и отгоре слагаше една мантия и така отиваше да се мие. И след това така си бърбореше и си клатеше главата. Дядо ни много се грижеше за нас, за децата. За рождените дни правеше, струваше, търси нещо от пазара, тогава нямаше такъв избор от играчки, но все ще домъкне нещо. А моя най – малък брат Херцел, той страдал от минингит, те го спасиха, той оживя, обаче остана някаква следа в умствено отношение. Но въпреки това той израстна, на него носеше най – голям подарък. Той казваше на ладино де, не зная дали ще ме разберете, но аз ще ви го кажа на български: “ Той е талисмана на нашето семейство, много трябва да го гледаме и да го гледате, аз няма да живея вечно.” И за това му сложиха името Херцел, на Теодор Херцел, и така носеше му на него най -–големия подарък, първо на него му го даваше, и след това на всички нас. Намираше сума джунджурии и ни даваше. На мен си спомням, беше донесъл една кордела, една червена кордела и викаше на баба ми да я направи и да ми я сложи, баба ми викаше, че не може. И отиваше при леля ми, спомням си тази кордела се въртеше на всички в ръцете. Спомням си неговата смърт, той не е умрял млад, обаче… Майка ми, си спомням, много го обичаше, седяха двамата и си пиеха кафенце, тя разправяше за Турция, той разправяше за своите прадеди и винаги… И един път, както той седеше, отвориха предверието на апартамента, беше много горещо, той вика: “ Ведуче, не се чуствам добре.” “ Легни, няма да ходиш в мандрата”. Оттогава не се почуства добре и след известно време той почина. Както казах, къщата имаше дълък коридор и от двете страни по четири стаи на края на коридора, и всичко беше много хубаво, мебелирано, неотрупано много, с вкус, бяха го сложили долу и идваха много хора – приятели негови, българи колкото щеш. Тогава българите много го уважаваха.

В: В къщата имахте ли електричество?


О: Не, имахме газови лампи, едни такива големи лампи с газ. Имахме специално място в бараката за газта и за дървените въглища, с които се отоплявахме.
В: А къщата на колко етажа е била?
О: На три. Имаше долу мазе и нещо като втори етаж.
В: Вие сте живели там заедно с всичките братя и сестри. Имахте ли отделни стаи или всички живеехте заедно?
О: Не. Те са били четири стаи. Спомням си много добре, в първата стая, салона завършваше така обло с един голям прозорец, който гледаше в другия двор, в двора на брата на първата жена на баща ми. Имаше някакво съгласие, че този прозорец трябвяа да бъде закрит, и накрая братът на първата жена на баща ми сложи някакви тараби на него. Та за дядо ми – много хора дойдоха, плачеха. Салона беше доста голям, но стояха някои прави. После дойдоха едни жени еврейки да пеят тези наши песни, които се пеят на мъртви. Възхваляват бога, нареждат на ладино. Това беше един неорганизиран ритуал, ама просто хората го обичаха и за това… По - нататък вече не си спомням какво е станало, как са ме оставили в къщи, а всички са отишли на гробищата, аз не си спомням нищо повече…
В: Имало ли е еврейски гробища?
О: Имало е, и сега има. Те са извън града. В тази част на Ямбол, като вървиш един километър, има един голям парк – градина. Там е градината на Ямбол, а преди това там минаваха линиите за трамвай, теглен от четири коня, които возеха хората до гарата на влака. Това между другото… Сега да приключим с дядото, нали. Както ви казах, дядо много разказваше за Испания. Веднъж една испанка се влюбила в един евреин и родителите строго забранили това, и тя се самоубила, приказка ли е било, истина ли е било, не знам. И когато брат ми го закачаше:” Не можа ли някоя испанка да харесаш, виж баба ми каква е изсмукана”. А той отговаряше: ”Откъде да ги знам какви са били испанките тогава, минало е вече двеста години от тогава”. И такива приказки имаше между нас, но винаги на вечеря, на обяд, всички да седнеме така… Ставахме , четеше молитвата, след това сядахме, ядехме, изобщо се спазваха всичките традиции, всичките празници познавам от малка - историята им на празниците, какво трябва да се прави, отивахме в Синагогата, изобщо влиянието, което почуствах от него, е да се почуствам еврейка, разбирате ли. С българите сме имали най – близки отношения. Срещу нас също живееше едно еврейско семейство - Йозвери. Йозвери също имаше двама – трима сина, той имаше висока ограда, тухлена, защото много му скачаха котки, посред нощ с пушка ставаше да убива котките. Ние децата по прозорците смях, смях. Но вижте какво, Ямбол никога няма да го забравя, той оказа най – голямо влияние за уважение и любов към ближните, това е много голяма дума казано, но въпреки това, там уважавахме всички по – възрастни. Имаше нещо, което ни свързваше всички евреи, бяхме много обединени, много така близки. Моят баща, като председател на ционистите, даваше банкети. Това е денят на Йом Ашекел, когато се събираха пари за изкупуване на земи в Израел. Тогава всеки си дава лептата и шекел е.
В: Кога е бил този ден?
О: На Йом Ашекел - тогава макабейците се обличаха и тръгваха из града, с тях тръгваха и българите, и айде юруш… Те идваха и беше празник, наш празник, но цял Ямбол празнуваше.
В: Кога е ставало това?
О: Йома Ашекел беше през пролетта. Тука не го празнуват, само го споменават. Това е денят на пролетта, Йома Ашекел се казва. Ашекел са еврейските пари в Израел. Там тогава много хубава атмосфера се създаваше, много хубава. Нашият двор беше голям, но никой не го обработваше, имаше един кладенец. Сега чакайте аз се отклонявам, вървя ли по линията. Аз още ви разказвам не за баща ми, а за дядо ми.
В: Разкажете нещо за баба си?

Начало страна В 1 касета



О: Баба ми не беше нещо лична жена. Все отрудена жена, все има работа, готвенето най – вече, разбирате ли. Ежедневно в кухнята я виждах с една дебела престилка имаше тука и си слагаше кърпа на главата. Всички еврейки, сега например ми е направило впечатление, всички израелки в Синагогата дето ходят, са с кърпи на главата. Аз отивам така, без кърпа, и ми казват, че не може, гонят ме навън. Върнах се и си взех една кърпа за главата. Баба ми не беше толкова активна, за да мога да я запомня, само я виждах да работи. Идваше на двора и ме викаше да ми даде някакво кравайче или друго нещо, една отрудена жена, заета изключително с домакинство и с отглеждане на деца.
В: Имахте ли специални съдове за Песах?
О: Да имахме, и тука в България, в София ги донесоха и като ни изселиха ги разграбиха тука. Имахме един голям панер най – хубави тенджери, чинии, вилици, лъжици , тави, чаши, всичко. На Песах къщата се чистеше основно, а в навечерието на Песах дядо ми с една свещ обикаляше цялата къща, дали не е останало нещо троха, нещо хамец. Хамец значи не е нагодено за Великден. Великден всичко се изчиства, хляб не се вкарва в къщи по никой начин. Изваждаха се всички прибори, чисти, нови, неупотребявани и се слагаха на една дълга маса. Винаги идваха на нашите празници двамата братя на баща ми, идваха със синовете си, с децата си. Жената на ….. беше голяма готвачка, тя слагаше във фурната пилета, пет, шест пилета и ги носеше в една тава и ги даваше на баба ми и се разпределяха. На тези празници ни бяха на гости само братята на баща ми. На майка ми роднините бяха в Турция и нямаше никой, но какво да ви кажа, голям празник беше, празниците бяха големи. За … преди Песах имаме … Понеже историята е свързана пак със спасяването на евреите. Знаете ли историята, аз мога накратко да ви я разкажа. Значи това е в Персия. Този Навуходоносор беше женен за Естер. Неговата жена, царицата Естер, даже тя влезе в нашето петокнижие, има една част в която се говори за тая държава и за този цар и за тази царица Естер. Тя имала брат Мордохай, който спасява царя, и за това бил наказан Аман, министър, който е искал да убие евреите там и Мордохай, който служел в двореца на царя, научава за заговора против царя и той казва че ще го убият на сестра си и така го спасява. И когато стигнало до това положение да се избиват евреите тя отишла при царя, и го помолила да не ги избива, царят много я обичал и уважавал и отменил избиването. Всичко това се разказваше когато се събирахме цялото семейство. Баща ми разказваше. Всички празници имат истории. Сега, характерно за дядо ми беше това, че той беше много добър, много грижлив, един симпатичен старец, много религиозен. Той беше инициатор на всичките празненства и на всичко, което ставаше в къщи.
В: А на Пурим мисля, че се правеха някакви маски?
О: Да, най – много се правеха маски, карнавално, но свързан с тази история за спасяването на евреите, освен това има и специална рецепта за сладкишите, които се правят, за всеки празник има. За Пурим се правеха кравайчета с червена боя, с разни фигурки с цветенца, питки, това онова и те се смучат, за това се прави. Ямбол беше град, в който се спазваха всички еврейски празници, не само нашето семейство, но и другите семейства. Отиваха в Синагогата, Синагогата винаги беше претъпкана, пълна и на вън оставаха хората, аз си спомням, мен ме водеше майка ми и бяхме жените отделно, мъжете отделно, мъжете долу, жените горе или ако няма място ще се върне жената, няма да влезе при мъжете. И като дойде нашия равин от Израел, той искал да сложи перде от басма в долната част, защото горната нали я ремонтираха и горе не можеше да се качва човек, защото е опасно, стълби няма, падаха някои работи. “ А, викаха всичките, каква е тази басма тука,” и ни накара да обикаляме двора и да влезем в стаята, където се четат молитвите, които са предназначени за този празник. Баща ми знаеше всичките молитви и на мене ми се запечатаха някои от тях, имаше молитви за сватби, за всеки празник, за всяка събота, за всичко имаше определени молитви. В Синагогата може да намерите на иврит написани български букви и преведени. Тия молитви са възхвала на Бога.
В: В Ямбол колко е била голяма еврейската общност? Колко хора е имало? Колко семейства?
О: Много семейства, защото… може да се намери точната цифра, има я в архивите на Шалом, но цялата улица “Търговска” беше на евреи. Например, както е мегдана, тука беше къщата на Моис Коен, той беше брат на първата жена на баща ми. Там беше един голям магазин за манифактура, за платове, той беше много богат. След това, като се върви нагоре и надолу, доста е дълга, имаше все еврейски магазини, имаше златари, имаше и магазини за плодове и зеленчуци, продаваха разни марули, картофи, лук, чесън, имаше един такъв магазин там, и ние винаги пазарувахме там, но не си спомням имаше ли мандарини, портокали, мисля, че на Нова година имаше портокали.
В: Имало ли е такъв магазин еврейски с кашерна храна?
О: Имаше не много, но няколко.
В: Продавано е кашерна храна, а вие ходили ли сте в Синагогата да заколите например кокошка, теле или нещо друго?
О: Непременно, винаги когато, знаете ли, на Кипур – празника на всеопрощението, когато ние гладуваме цял ден, тогава се коли кокошка, тогава всички отиваме в Синагогата, и там имаше едни чешмички в двора, от които течеше вода, и там на улея се колиха. Така сащо сватбите бяха по еврейски обичай, първото нещо да се даде зестра, освен зестрата трябва да има и чеиз, чеиза се показваше преди сватбата. Хората отиваха, сватбите ставаха в Синагогата, нямаше граждански брак тогава, само религиозен беше.
В: Вашите родители там са се оженили, нали?
О: Не, Моите родители се ожениха в Одрин. Сега какво да ви кажа - още за дядо ми. Научихме много от него по отношение на еврейската история. Той молитвите си ги знаеше наизуст.

В: А имаше ли книги с молитви?


О: Да, имаше, те бяха на староеврейски. Сега, по отношение на ритуалите има много други работи, които трябва да ви кажа. Трябва да ми ги напомняте. Сега например: миенето на ръцете преди ядене, това беше нещо като закон, яденето на кашер – месо, неядене на свинско, а тия сватби, после имаше когато момчето навършва 13 години, а момичето 12 години, възмъжаване, нали.
В: Аз исках да ви питам на Песах как точно се подрежда масата, какви ястия се готвят?
О: На Песах на масата хляб не трябва да има, преди правеха едни пити без сол, без сода, без нищо. Слагаше се много тържествено с новите прибори с новите покривки, пешкири. Най–вече на Песах се подаваше Маца, плюс Бойос е питата, която ви казах, обаче ставаше много твърда и ние трябваше да я потапяме във вода, за да я ядем. Имаше най – хубави яденета, агнешко с лук, пилета с лук, баници. Основната храна бяха с агнешко, пилешко месо с лук, супи, такива хубави вкусни супи направени от телешко месо. Изобщо, хляб никакъв, а плюс тази пита, която ви казвам, правеха, аз имам тука Маца, те ни я пращат от Израел, от нея правеха Бойос, значи това са едни плоскости в тях също няма, нито сода, нито сол. Тези плоскости се слагаха във вода вечерта и на другия ден се изцежда водата, се стискат и се правят нещо като кюфтенца, нали, слагаш две яйца, след това много силно го омесваш и пържиш. Те са закуска за сутринта и се посипват със захар. Можеш да направиш сок от захар и да ги полееш. Това е защото имаш Маца и можеш да ги правиш. Ние и сега ги правим.

В: Каква е разликата между Маца и Бойос?


О: Бойос е като питка, обаче по – дебело и твърдо, разбираш ли, няма нито сода, нито сол, нищо няма, това е Бойос. А Маца е фабрично направено, аз трябва да ви покажа, аз имам тук в кутията всичко. Те са едни тънки кори, отгоре надупчени. Тези кори от вечерта ги натопяме във вода. След това много се изтискват, изцеждат се, слагаш например на две кори две яйца и след това ги правиш във форма на кюфтенца и ги пържиш и ги ядеш със захар. Това за Песаха непременно се прави за закуска, за гости, ако ти дойдат. На Песах се ядат най – хубавите ястия: кокошки изпечени, кюфтета от праз, кюфтета от картофи, много хубави тестени работи като соленки, като баница от спанак, баница от месо и сладки неща като сладко от дюли, сладко от череши и вишни, още изстудена ракия със сварени първески яйца. А първески яйца са: взимат се например 10 яйца, слагат се в една тенжера с вода и се покриват с белките от стар лук и така се варят на слаб огън до сутринта. На сутринта те стават с кафеникав цвят и са много вкусни. Много яйца се ядат тогава на Великден,нали. Взема се едно яйце, посипва се с пипер и чашата с изстудената ракия, господарят на къщата казва молитвата,след това започваме да се гощаваме,най – напред със супа, много хубава супа от агнешко, пилешко, телешко и ястия. За десерт се поднасяха много сладки неща.
В: На Песах кой четеше Историята?
О: На Песах, разбира се, или дядото, или баща ми. Най – вече дядото. На български молитвата се казваше така: “ Какво се случи тази вечер, от всички други вечери, че всяка друга вечер ние сме различни, но на тази вечер всички сме събрани на една маса”. И почва възхвала на бога:” Ти си царя, ти си господаря, ти си всичко”. Все възхвала на небето и се разказва даже историята на Моисей. Пее се и песен за възхвала на Всевишния:” Кой е първия? – Един ни е създателя, двама са нашите бащи – Моше и Арон… и т.н.”, така се изреждаха до десет, но така се пееха с мелодия. Имаше и други песни, хумористични. Това, което се яде на Песах, са го яли евреите в пустинята. Сега до къде стигнахме?
В: За друг празник нещо характерно да ни кажете?
О: Ами за Сукот, празника на шатрите, пак е свързано с евреите, които са били в пустинята да живеят и са правили шатри. На този празник се пеят много хубави мелодии. Сега с бабата и дяото свършихме, нали, сега за баща ми и майка ми.
В: Да, кажете за тях. Как са се срещнали?
О: Вие задавайте въпроси аз ще ви отговоря. За баща ми, аз го обрисувах горе, долу. Баща ми е роден в Ямбол, там е и учил.
В: А дядо ви и той ли е роден в Ямбол?
О: Също и дядо ми е роден в Ямбол.
В: Баща ви е имал двама братя, той е израснал с тях, заедно са помагали на дядо ви. Как се е запознал с майка ви, как са се срещнали?
О: Сега ще ви кажа за баща ми и за братята му. Той бил търговец, така, много авторитетен човек, бил много красив и даровит, много жени са го харесвали. Пеел чудесно. Той ни е пеел тези староеврейски мелодии, освен това баща ми е бил общественик, много активен човек е бил. Много обичал семейството си, обичал много майка ми. Много се грижел за семейството си. Много искал да даде образование на синовете си. Само Марко е изпълнил желанието му.
В: Разказвал ли е някаква история от неговото детство?
О: Много добър разказвач беше. Вечер се прибираше, измиваше се в банята, лягаше на диванчето и ние започвахме да кръжим около него.” Хайде, папа, разкажи ни”. И сядахме да го слушаме. И започваше той да разказва, много умело разказваше, много добър разказвач беше.

Край на 1 страна В

Начало на 2 страна А
Аз пак изпуснах нещо. Сега, за Моис сме говорили, нали, за Алберт, който е убит в Аушвиц, нали. След това идва Моис, след това идва Арон, този авантюриста, след това идва Сами, след това идва Жак, Херцел и Каролина. Херцел е последен от тази група, след това сме ние тримата – Марко, Лазар и аз. Сега, Марко е завършил френския колеж в Русе. След това той става чиновник. Открива се клон на Генералната банка в Лом, центърът беше в София. И той, като завърши, търсеше си работа. Той владееше добре френски и сега го владее и тогава му дадоха пишеща машина. За една седмица се научи да пише и стана така кореспондент – френски на Генералната банка. След това го издигнаха на по – голяма длъжност. Но все пак той беше човек много ценен от предприятието и много уважаван от еврейската общност. Имаше техническа дарба. Например той си беше направил сам радиоапарат и се тълпяха хора пред нас да слушат. Тогава бяха първите наченки на техниката, на радиоапаратите, на кината.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница