Био-психо-социален подход към проблема «зависимости»



Дата03.08.2017
Размер111.16 Kb.
БИО-ПСИХО-СОЦИАЛЕН ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМА «ЗАВИСИМОСТИ»

ИЛИ


ЗАЩО ЗЛОУПОТРЕБЯВАМЕ И КАКЪВ Е ДОБРИЯТ МОДЕЛ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ

Автор: Рени Железарова, клиничен социален работник, консултант по зависими поведения1


ИСТОРИЯ
За употребата на психоактивните вещества (ПАВ) се споменава още в египетските йероглифи, датиращи от 5000 г. пр.н.е. Няколко находки от палеолитната ера също доказват, че още тогава хората са използвали халюциногени. Листата кока са били използвани от населението на Южна Америка преди повече от 4000 години, а в няколко гробници в Близкия изток и Азия са намерени семена на марихуана. Още в онези времена са били забелязани проблемите, свързани или предизвикани от психоактивните вещества.

Естествено възниква въпросът: Защо? Нима човечеството е толкова неразумно и безотговорно, че вече хилядолетия, поколение след поколение прави една и съща грешка? Или може би причините са по-дълбоки и се крият в базисните човешки инстинкти - глад, жажда, самосъхранение, възпроизвеждане, които са характерни не само за човека, но и за висшите животни?… Развитието на психологията и поведенческите науки през последните 100-150 години предложиха множество доказателства, че освен споменатите по-горе базисни инстинкти има и още един, с пряко отношение към проблема с веществата. Това е инстинктът за промяна на психологичното състояние, който също не е само човешки, а се наблюдава и при повечето животни. Този инстинкт е точно толкова дълбок и мощен, колкото и другите. Цивилизацията създава тревожност, бедността генерира тревожност и депривира в краткосрочен и дългосрочен аспект, развитието носи тревожност. Когато тази тревожност стане непоносима възниква необходимостта от радикална промяна в психологическото състояние.

Преди много, много години човекът открива, че някои химични вещества са способни да доведат до промяна в психологическото състояние и започва да ги използва по начин, който от гледна точка на промяната на състоянието е много ефективен, но за съжаление често води до проблеми. С други думи, поемането на определени химични вещества може да се разглежда като един рисков и често дисфункционален начин на задоволяването на една като цяло нормална и дълбока потребност; като начин за управляване на тревожността чрез практики, близки до физиологичното функциониране на мозъка (нещо, което съвременните неврофизиологични знания доказват.) Ако тази хипотеза има право, то това ни води до печален извод: феноменът на употреба и злоупотреба с ПАВ ще съществува винаги.


ПРИЧИНИ
Веществата ще се променят, хората ще се променят, обстоятелствата ще се променят, но този вид поведение ще се запази и винаги ще има хора, които по една или друга причина ще развиват сериозни проблеми. Разглеждането на проблема от този ъгъл прави възможно преодоляването на стигмата, приемането и разбирането на психичната болка като феномен, вникването в същността на проблема, като и на на механизмите, по които той възниква и се развива. Но най-вече прави възможно съпреживяването и вникването в страданието на зависимата личност. Тази гледна точка дава възможност да се потърси и открие онова, което стои зад така наречената „слаба воля”; да се опитаме да разберем онова „върховно удоволствие”, което кара човека да се откаже от удоволствието на живота в свобода.

Дрогите присъстват в живота ни независимо дали ние приемаме тяхното съществуване или не. И което е най-лошо - никой, независимо от неговото образование, социален статус и материална задоволеност не е предпазен от тях. Ето защо ефективната превенция и лечение не са възможни без ясно знание за причините и факторите, обуславящи използването на наркотици. Съществуват множество теории за употребата на психоактивни вещества и свързаните с това проблеми. Всички те имат определени основания, смисъл и приложение. Само че нито една теория сама по себе си не е в състояние да даде пълноценна картина. Причината е не само в лимитите на всяко научно знание, а най-вече в сложността и многообразието на самото явление “употреба, злоупотреба и зависимост”.

Най-общо теориите могат да бъдат включени в една от петте категории: психологична, фамилна, физиологична, социално-културална, генетична. Никоя теория, която се фокусира върху един-единствен етиологичен фактор, не може да обхване сложното поведение, което попада под рубриката злоупотреба със субстанции и пристрастяване. Развитието на една единствена изчерпателна теория за злоупотребата и пристрастяването може да е възможно, но специфичните причинни фактори на тази теория ще бъдат различно приложими за всеки индивид, който има проблеми, свързани с употребата на психоактивни субстанции. Така че една такава всеобхватност може до известна степен да подкопае нейната приложимост в областта на лечението. Защото ако в една теория са включени цялото множество причинни фактори, то може да бъде трудно да се определи, кои от тези фактори са най-характерни по отношение на лечението на конкретен индивид.

Наркоманията е проблем на личността, а не просто химичен проблем. Окончателното му решаване завършва с намаляване на търсенето, а не с намаляване на доставката (предлагането). Въздържането от употреба без личностово преориентиране не би могло да бъде прието като ефективно лечение на зависимостта. Фактът, че някои преминават от една субстанция на друга просто маркира, че употребата е детерминирана в широки граници от феноменологичното преживяване, което дрогата създава за този, който я ползва

Предлаганите от различни автори подробни етиологични модели, състоящи се основно от списъци от етиологични фактори, с малко информация за начина по който многочислените фактори си взаимодействат вътре в индивида и водят до проблеми, имат теоретични дефицити: въпреки че е възможно факторите в тези теории да са етиологично приложими за всеки индивид, малко е вероятно те да бъдат еднакво приложими за всеки индивид. Ето защо систематизирането на концепциите за етиологията на зависимостите е изключително важно. Изследванията в тази посока продължават, защото нито теорията, нито практиката са статични, връзката между тях е гъвкава и динамична. И двете се променят постоянно като нови и/или ревизирани клинични практики (самите те повлияни от теоретични съображения, като допринасят за повторна оценка на съществуващи теории и създаването на нови.
ТЕНДЕНЦИИ
Съвременни програми за лечение предполагат комбинация от методи и не разчитат на една единствена терапевтична модалност. Няма универсален тип решение за тези проблеми. Терапевтичният процес е необходим, за да се работи с ключовите травматични събития в живота на клиента, които лежат в основата на неговата психологическа зависимост. И тук на помощ идва EMDR – комплексен  психотерапевтичен метод, който през последното деситилетие става изключително популярен поради своята ефективност. „Eye Movement Desensitization and Reprocessing”  (EMDR), с възможен превод на български „Десенситизация и Повторна Преработка на Информацията посредством Движение на Очите”, е  създаден от Франсин Шапиро през 1987 г. Това е иновативен психотерапевтичен метод, в който са интегрирани доказали ефекта си елементи на различни терапевтични школи като психодинамичната, когнитивно-поведенческата, интерперсоналната и телесно-ориентираната психотерапия, съчетани с движение на очите или други форми на билатерална стимулация по начини, които стимулират зоните в мозъка, отговорни за преработката и съхранението на информацията.

Съществуват  огромен брой научни изследвания, доказващи ефективността на EMDR, превръщайки го в най-обстойно изследвания метод, третиращ преработката на травматичен преживелищен материал, който досега успешно е помогнал на милиони хора, имащи психологически затруднения и проблеми, в основата на които стоят травматични преживявания, като сексуални малтретирания, пренебрегване и отблъскване в детските години, тревожност, проблеми, свързани със себеоценкта, автомобилни катастрофи и други видове инциденти и насилие. Успехът на EMDR се дължи на това, че терапията прибягва  до помоща на вътрешноприсъщия за всяко живо същество себеизцелителен потенциал и дава възможност на мозъка да се справи с непреработения травматичен материал. Тъй като посредством EMDR само се подпомага този природен и наличен у всеки от нас хомеостатичен механизъм, който  възстановява баланса на тялото и психиката ни, резултатите се постигат изключително бързо.


БЪЛГАРИЯ
У нас, макар и нормативно, институционно и правово дейността по превенция, лечение и рехабилитаци на зависимостите от психоактивни вещества да е добре организирана, налице са редица трудности, свързани с недостатъчното и ненавременно финансиране от страна на държавата, с недостига на необходимите лекарствени средства, както и на добре обучен персонал, с липса на договореност с НЗОК за лечение на зависими лица, с пропуски в законодателството, което не позволява лечение без съгласието на засегнатите индивиди, с апатията и незаинтересоваността на училищните ръководства, както и с липсата на императивни разпоредби, централизирано заложени от МОН.

Основният тип прилагано лечение си остава “краткосрочна амбулаторна детоксикацията, без прилагане на опиати”, която сама по себе си не е насочена към лечение на зависимостта, а е стъпка, предхождаща започнето на същинската терапевтична работа. Въпреки приетата Национална програма за развитие на лечебна система от метадонови поддържащи програми в Република България 2006 – 2008 г. и концепция за развитието на система от субституиращи и поддържащи програми за лечение с метадон в България, съществуващата "листа на чакащите" показва необходимост от разширяване обхвата на лечението с метадон. Тежкото финансово състояние на клиниките, недостигът на необходимите лекарствени средства и на добре обучен и достатъчен персонал, несъздаването и нефункционирането на групи за мотивация, както и отсъствието на последващи рехабилитационни програми, провалят усилията на психиатрите.


ПРЕВЕНЦИЯ
Превенцията може да бъде ефективна, ако се фокусира върху семействата, училищата и местните общности. Рискове съществуват във всяко семейство, но често остават неидентифицирани. Семейната терапия и тренингът в комуникативни умения са значително по-ефективни от индивидуалната работа. Училищните програми са по-ефективни, ако са интерактивни, преживелищни, водени от неформален лидер (а не от учител), не заплашват, но предлагат алтернатива, развиват социални умения, повтарят се и учениците са участвали в създаването на програмата. Трябва и да са весели!

Превенцията чрез информацията е популярен подход (вероятно защото е най-лесен). Многократно изследваната ефективност, обаче, е показала почти нулев резултат, като основните причини за това са, че знанията сами по себе си почти никога не водят до трайни промени в поведението. Тийнейджърите от рисковите групи често не са на училище. Източникът на информация рядко се приема като достоверен от тях. Почти всички обучителни програми са прекалено къси, за да доведат до промени в поведението. Информацията се поднася изцяло дидактично. Понякога компетентността на обучителите не е достатъчна.

ПОЛИТИКИ
Основен проблем на политиките се явява отсъствието на био-психосоциалната идея в разбирането на явлението наркомании:


  • нетърсенето на отговори на въпроси като тези: защо наркотиците са част от цивилизацията; защо феноменът на употреба и злоупотреба с ПАВ ще съществува винаги; защо бедността и отчуждението са така страшни и рискови фактори;

  • дълбокото неразбиране и идентифициране на душевната болка и страданието, като основа на тревожността, с която наркоманите се опитват да се справят по дисфункционален начин чрез злоупотреба с ПАВ;

  • неразбирането на злоупотребата с ПАВ като инвалидизиране, което обхваща всички аспекти на човешкия живот: биологични, физиологични, социални и духовни, както и неговия хроничен характер.

По тези причини в политиките се набляга на превенция чрез намаляване на предлагането и почти нищо не се прави за намаляване на търсенето. Затова и в България все още преобладават силовите методи за решаване на проблема.

ПРАКТИКИ
Съществуват много разногласия сред професионалистите и цялото общество относно същността на зависимостите от ПАВ и ефективността на терапевтичните подходи към тях. Морализаторството и негативизмът са широко разпространени. Типично е вярването, че злоупотребата и зависимостта от ПАВ са предимно социален проблем, който трябва да се решава със социални средства и най-вече с помощта на законовата система. Широко разпростарнен е и скептицизмът относно ефективността на терапията и рехабилитацията. Когато оценяваме ефективността на едно лечение, ние изхождаме от погрешна идея като очакваме, че един зависим клиент след терапевтична интервенция би трябвало да престане да бъде зависим. И възприемаме рецидива като липса на терапевтична ефективност. Зависимостта от ПАВ представлява хронично рецидивиращо състояние и трудно може да се очакват съществени и трайни подобрения в резулатат на еднократен терапевтичен епизод. Лечението на зависимите е дълъг процес, включващ биологични интервенции (медикаменти), психологични терапевтични стратегии и работа със средата на клиента (био-психо-соиален модел) и преминава през няколко фази, които следват логично една след друга.

Добрите практики са по-скоро изключение, а не масово явление. Липсва разбиране на това, че възстановяването е процес за цял живот, тъй като няма лечение на наркомании; че процесът на възстановяване започва от момента, в който клиентът е предприел лечение или независимо е спрял да използва ПАВ, и че позитивните резултати изискват цялостното участие и взаимодействие на всички, свързани с лицето, което се нуждае от помощ. Множество изследвания през последните 20 години са показали еднозначно, че клинично значими и устойчиви ремисии се наблюдават, само ако пациентът след детоксикация е насочен успешно към по-дългосрочна терапевтична програма, подбрана в зависимост от неговите нужди, които са оценени и измерени в рамките на клинично интервю и с помощта на валидни инструменти.

Осъзнаването на това отграничаване изисква професионалистите да са наясно с наличието на възможност за криза през целия живот на клиента и се налага да работят за идентифицирането и избягването на фактори, отключващи и провокиращи злоупотреба. Разбирането и приемането на хроничността на злоупотребата дава възможност да се използва процеса на рехабилитация като стратегия за превенция на криза. Почти няма изградени звена за ресоциализация на зависими преминали през програми за лечение и това в 90% от случаите води до рецидив. Необходимо е да се знае, че мотивацията е важна, но не е решаващ фактор. По важно е да се задържи клиента в терапевтичната програма колкото е възможно по-дълго време. Това значително повишава шансовете за успех. Предпоставките за успех са също: мултидициплинарен екип, дълбоко разбиране на теориите, стабилно финансиране, обществена и институционална подкрепа, прецизна оценка на нуждите, осигурени възможности за терапевтична реадаптация, постоянна оценка на напредъка на всеки етап. Налага се изводът, че ако искаме да имаме успешна превенция, лечение и рехабилитация на наркозависимите, то био-психо-социалният подход трябва да залегне в широки мащаби в политиките, изготвянето на програмите и реализирането на практиките.



Източници:


  • Abrahm, D.B. and Niaura, R.S. (1987) Social Learning Theory ( pp 131-178) New York:The Gilford Press

  • American Psychiatric Association (1994) Diagnostically and Statistical Manual of Mental Disorders (4th Ed) Washington DC

  • Babor, T.F. (1992) Neurological Considerations in the Diagnosis of Substance Abuse Disorders. Vulnerability to Drug Abuse (pp. 53-71) Washington DC:

  • American Psychological Association. Beck, A.T. (1993) Cognitive Therapy of Substance Abuse. New York: The Guilford Press

  • Freud, S. (1897) Masturbation is the original Addiction

  • Gardner, E.L. (1997) Brain reward mechanisms in Substance abuse – a Comprehensive Textbook 3rd ed. Pp 51-90

  • Johnson, B. Commentary on understanding Addictive Vulnerability: A Neuropsyhoanalytic Approach to Addiction, pp. 29-34

  • Kernberg, O. Wut und Hass - Ueber die Bedeutung von Aggression bei Persoenlichkeitsstoerungen und Sexuellen Perversionen (1992) - Gotta-s Buchhandlung Nachfolger, GmbH Stuttgart – Deutschland (s. 13-51)

  • Lowinson, J.H., Ruiz, P., Millman, R.B., & J.G. Langrod (Eds.) (1997) Substance Abuse: A Comprehensive Textbook (3rd Ed.) Baltimor: Williams and Williams.

  • Watzlawich, P. (1984) The invented Reality: How Do We Know What We Believe We Know? Contributions to Constructivism, New York, Norton

  • Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация, 2001-2005

  • Национална стратегия за борба с наркотиците, 2003-2008

  • Национален съвет по наркотични вещества – План за действие за изпълнение на националната стратегия за борба с наркотиците, 2003- 2008




1 Амбулатория за психично здраве „Адаптация” – София, уеб адрес: www.adaptacia.info




Каталог: old -> downloads -> downloads upload
old -> Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)
downloads upload -> Наредба №1 от 11 януари 2007 Г. За условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства
old -> Факти какво представлява натриевият цианид?
old -> Секция “Изток” – смб коледно математическо състезание – 13. 12. 2008 г. 6 клас
downloads upload -> Шизофренията като преживяване1
downloads upload -> Доклад на независима експертна група по въпроса за прехода от институционална грижа към грижи в общността Европейска комисия
downloads upload -> Доклад за 2002 г на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница