Биографична справка за Димо И. Узунов, Професор, Доктор на физическите науки

След два периода по около 10-12 месеца на мъчително търсене на работа по специалността, между които периоди отбива редовната си военна служба от година и половина (в Школата за запасни офицери в Плевен и в София) , през декември 1977 г. спечелва конкурс и от 01.02.1978 г. става редовен докторант към Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН. Оттогава той е там на постоянна работа без прекъсване чак досега (2011 г.). През септември 1980 г. предава дисертация на тема „Изследване на фазовия преход в свръхпроводящо състояние с метода на ренормализационната група“ и през април 1981 г. му се присъжда научната степен доктор (кандидат на физическите науки). През юни 1988, още като младши научен сътрудник (н.с. I ст.), защитава докторска дисертация „Флуктуации, ренормализационна група и свойства на фазовите преходи в сложни модели на кондензирани среди“, за която придобива научната степен доктор на физическите науки. След годините на работа като научен сътрудник II и I степени (съответно, 1981-1983 г. и 1983-1991 г.), от 1991 г. е доцент, а от юни 1993 г. е професор към ИФТТ-БАН.

През февруари 1994 г. основава нов научен сектор към ИФТТ – в началото лаборатория, а понастоящем научна група, която се ползва със забележителна международна известност. Още от 1981 г. нато млад доктор, а и по-късно, като професор и ръководител на Лаборатория към ИФТТ, подготвя редица дипломанти, специализанти, докторанти у нас и в чужбина. Пръв в България, още през 1981 г., когато самият той току-що е получил първа докторска степен, дръзва да ръководи докторанти по теория на кондензираната материя (преди неговите първи успешени опити в това направление, тези учени се подготвяха само в чужбина: Русия, Източна Германия и други страни). Характерно за професор Узунов е, че при докторантската си работа и по-късно като млад учен не е имал научен ръководител, а сам е формулирал идеите си и развивал изследванията си, въвеждайки за първи път у нас нови модерни методи на изследване, ползвайки за източник чуждестранната научна литература. Така се явява основател на нашата научна школа по теория на фазовите преходи.

Областта на научните му занимания е впечатляващо широка: теория на кондензираната материя, статистическа физика и термодинамика, свръхпроводимост, свръхфлуидност, магнетизъм, фазови преходи, теоретико-полеви методи и връзка между квантовата статистическа физика и квантовата теория на полето, проблеми на меката материя (течни кристали, квантови и класически газове и течности), Бозе-Айнщайнова кондензация. Той пръв въвежда у нас (а и в доста по-широк, южно-европейски регион) широкоприложимите, мощни и модерни методи на ренормализационната група за изследване на фазови преходи в кондензирани среди, провежда оригинални изследвания чрез тях и получава редица забележителни научни резултати, които стават веднага известни на учените по света, приети са и се използват в множество по-нататъшни изследвания на стотици известни учени по света.

Между най-значимите му научни резултати е установената от него и понастоящем широко известна квантова аномалия на квантовите критични явления (фазови преходи от втори род при ултра-ниски температури и при абсолютанта нула) в бозонни системи, където, при определени условия, фазовият преход проявява необичайно скейлингово поведение. Тази квантова аномалия има ключова роля в разбирането и описанието на механизма на действие на квантовите корелации в близка околност на фазовите преходи в бозе-газове, някои магнитни системи, и при описание на известния фазов преход метал-изолатор. Друг пример е установяването и описанието на ``магнитното включване и усилване`` (М-тригер) на свръхпроводимостта в неконвенционални феромагнитни свръхпроводници със спин-триплетно Куперово сдвояване на електроните . Свързана с този важен резултат е и създадената от Узунов и съавтори теория на неконвенционалните феромагнитни свръхпроводници със спин-триплетно сдвояване на електрони, която се използва нашироко от множество изследователи по света, и теоретици, и експериментатори.

Професор Узунов е автор на над 100 научни труда, между които е известната и широко използвана по света монография ``Увод в теорията на критичните явления``, считана за една от най-добрите съвременни книги по теория на фазовите преходи и станала наръчник за най-често ползване на множество докторанти и експерти по света [Dimo I. Uzunov, Introduction to the theory of critical phenomena (World Scientific, 1992 г.); Second edition, World Scientific, 2010 г.]

Особено интензивни и успешни са проведените от него дългогодишни научни изследвания в чужбина в страни като Австрия, Англия, Бразилия, Германия, Италия, Канада, Полша, Русия, САЩ, Япония, по покана и на разноски на приемащата страна, като сумарно, чрез множество пътувания е престоял в чуждестранни научни центрове над 14 години. От 1981 г. насам и понастоящем постоянно е канен за съвместни научни изследвания в споменатите и други, общо над 20 страни. В чужбина често е чел и продължителни курсове лекции за дипломанти, докторанти и млади учени, а в България е правил това многократно на благотворителни начала за докторанти и млади учени на БАН и СУ „св. Кл. Охридски“ (от 2000 г. до 2006г., по 30-40 часа на годишно) с цел преодоляване на кризисния етап в нашата наука, започнал от деветдесетте години на миналия век и продължаващ и понастоящем. Някои от многобройните му дипломанти и докторанти са понастоящем професори с международна известност. Други негови ученици, българи и чужденци, заемат достойни академични постове на асистенти, доценти или професори у нас и в чужбина.

Организирал е у нас серия от периодични международни научни конференции – школи за млади учени, посетени от световно известни учени от Европа САЩ, Русия. Лекциите от тези школи са издадени от Kluwer Academic/ Plenum Publishers (London) - едно от най-престижните научни издателства в света, както и в престижни международни научни списания.

Занимава се активно с проблемите на развитието на организацията на науката у нас, като са известни неговите интервюта и статии в централния печат от 90-те години на миналия век, както и становищата му дадени в специализирани сайтове, където се обсъждат проблемите на нашата наука и висше образование. Автор е на популярно-научни статии, предизвикали значителен интерес сред нашата общественост.

Член е на Американското физическо общество и на Американското химическо общество. Член е на ред-колегии на международни списания. Рецензент е към няколко от най-известните чуждестранни научни списания, включително Phys. Rev. Lett. (USA), Phys. Rev. A, B, E, а също r към някои от най-престижните международни издателства: Springer, Academic Press, World Scientific, Elsevier. Член е на иновационната група на известното издателство Elsevier (Холандия). Многогодишен експерт е към Европейската комисия (Брюксел).