Биографична справка за Петър Увалиев (Pierre Rouve)



Дата12.09.2017
Размер29.41 Kb.
#30029

Биографична справка за Петър Увалиев (Pierre Rouve)

(12.01.1915 г., София – 11.12.1998 г., Лондон)


Един от най-изявените и световно признати български и европейски интелектуалци от втората половина на 20-и век. Дипломат, писател, радиожурналист, критик, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрал, теоретик на изкуството, семиотик, преподавател. С две думи (по-точно, с две имена): Петър Увалиев, наричан още Пиер Рув (Pierre Rouve).

Той идва на бял свят в края на декември 1914 г. (по стария календар), или 12 януари 1915 г. (според новия) в София – и сякаш от самото си раждане започва елегантно да се изплъзва от всякакви конкретности и дефиниции: нещо, което ще го съпътства през целия му уникален живот.

Баща му Христо Увалиев произхожда от калоферски род. След студентските си години в Швейцария и Германия е учител по френски във Висшия педагогически институт в София. Неговата майка Гина Здравкова е възпитаничка на Екатерина Каравелова. Специализира в Гренобъл, а от 1937 г. е директор на столичното училище „Иван Денкоглу“.

През 1922 г. записват малкия Петър в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София. Веднага след завършването му през 1928 г. той постъпва в католическия лицей „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.). Ученолюбивият юноша получава там наградата на колежа лично от кардинал Анджело Ронкали, нунций на Ватикана в България между 1925 г. и 1935 г., който от 9 октомври 1958 г. до смъртта си на 3 юни 1963 г. е папа на Римокатолическата църква под името Йоан XXIII.

През 1936 г. Петър Увалиев завършва право и държавни науки в СУ „Св. Климент Охридски“. Успоредно с това прави и първите си стъпки като творец. Сътрудничи на различни печатни издания, както и на новосъздаденото “Радио София”.

Още в началото на кариерата си младият юрист постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. Първото му дипломатическо назначение е през 1942 г. в Рим. През 1945 г. се връща в България, а две години по-късно заминава за Лондон като втори секретар на посолството. Със заповед от 6 декември 1948 г. е повишен за първи секретар в Прага, но отказва назначението и само след три дни подава молба до британските власти да остане в Англия.

Вече в емиграция и със задочна присъда от “народната власт”, от юни 1949 г. насетне публикува критика за изкуство и кино в английски и италиански периодични издания. От същата година сътрудничи в българската секция на радио Би Би Си, където в продължение на близо половин век всяка седмица чете свои беседи. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски за “France Culture”. Според медийни историци и анализатори, радиоприсъствието на този типичен европейски интелектуалец на своето време е сред най-високите постижения в обществения ефир на Острова.

Още в първите си години като емигрант Увалиев се завръща към старата си голяма любов: киното. Дебютира като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (1953). Работи с драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони, Тонино Гуера, Енио де Кончини (носител на “Оскар” за сценария на “Развод по италиански”, 1962 г.) и др. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“ (1960), с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (1966), заснет от Антониони по разказ на Хулио Кортасар. Филмът печели “Златна палма” на фестивала в Кан през 1967 г.

Продуцент е на още четири филма. Всичко това му дава възможност не просто да се докосне, но и да се потопи изцяло, да заживее пълноценно и равнопоставено сред световни величия на медиите, изкуствата, науката и културата като: Чарли Чаплин, Бен Кингсли, Ванеса Редгрейв, Марчело Мастрояни, Моника Вити, Ричард Атънбъроу, Джералдин Чаплин, Жорж Сименон, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Роланд Барт, Роман Якобсон, Клод Леви-Строс и много други.

Прекарал повечето от живота си като “езиков сирак” (както сам се нарича) Петър Увалиев и преживе, и след смъртта си е ярък пример и професионален връх с многопосочното си творчество. Макар и от изгнание, невидим и официозно незабележим, неговият принос в развитието на българските медии, култура и изкуства е несравнимо по-значим и съзидателен, отколкото на повечето от местните им функционери и ръководители. “Аз никога не съм търсил онези страни на българския живот, които трябва да бъдат оплюти” – споделя той в една от радиоизявите си. “Защото те нарушаваха и собственото ми самочувствие. Търсил съм малкото, което може да бъде похвалено.”








Каталог: novini1 -> 2014
2014 -> Конкурс за наградата „Петър Увалиев, предназначена за български творци, живеещи и работещи в чужбина
novini1 -> Ифла световен библиотечен и информационен конгрес и 75-та конференция на тема „Библиотеките творят бъдещето създаване на културното наследство”, 23 27 август 2009 г., Милано
novini1 -> Програма 17-18 ноември 2009 г. Велико Търново 17 ноември (вторник) 12. 30 13ч. Регистрация на участниците
novini1 -> Програма „Култура на ес, 2007-2013 г. 10: 00 ч.,19 януари 2011 г., Национален дворец на културата, зала 6, вход А3
novini1 -> Столична библиотека
2014 -> Конкурс за наградата „Петър Увалиев, предназначена за български творци, живеещи и работещи в чужбина
2014 -> 1. Библиотечно-информационни науки и културна политика Срок на обучение: 2 семестъра специалисти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница