Биографично-събитийният и оценъчно-историческият двата основни градивни пласта на „Епопея на забравените



Дата14.03.2018
Размер51.57 Kb.
#62879
ЧОВЕШКАТА ФИГУРА И НЕЙНИЯТ ФОН
В „ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ”




  1. Биографично-събитийният и оценъчно-историческият - двата основни градивни пласта на „Епопея на забравените”


- присъстват с индивидуално съотношение в творбата, но и с несъмнено предимство на втория

- определят съществените особености на човешкия образ в „Епопея на забравените”


  1. Подвижните граници между конкретност и обобщеност, променящите се очертания на човешката фигура, на фона около нея и на съотношението помежду им - средство да се внуши, да се стигне до идеята за историческата роля и духовната цена на избраните личности от историята


а/ „Левски”



  • биографичните сведения и историческите обобщения функционално се изравняват – те единно – макар и по свой начин – участват в изграждането на поетическия образ на националния феномен Васил Левски

    • за героя са:

      • приведени подробности от биографията му;

      • проследен е пътят му от манастира до бесилото;

      • изтъкнати са черти от личността му;

      • представени са множество моменти от разнообразната, рискована, невероятна с упоритостта и енергията си негова дейност;

      • образът се разгъва в конкретно описана среда;

    • във върховния момент – при възвеличаване на безсмъртието – поетическият разказ прави рязък завой. Той сякаш „забравя” героя:

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, ща грей...”

      • името на Левски не се споменава; /Нещо повече – с изключение на краткото „Той биде обесен”, за героя всъщност не се говори./

      • мисълта сякаш се е отклонила от пътя си, отдалечавайки се от прекия обект на възхвала /не може да се появи и най-малкото съмнение, че този текст се отнася единствено за Левски, който го изпълва не по-малко, отколкото ако беше пряко посочен/

      • оформяне на една особена арена на безсмъртните, до която героят е достигнал благодарение на подвига си /съставена от библейски, исторически и митологически образи-символи и от най-общи понятия – „гласът, който вика”, „мисълта, що грей”, „истината вечна”/



б/ „Раковски”


  • за разлика от „Левски”, тук биографичните сведения са по-малко и не са така подробни - поднесени са контрастно: „... мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана, поет и разбойник под съща премяна...”;

  • невероятната личност на този герой включва и:

    • емоционални противоположности: „вражда сатанинска”, „любов исполинска”;

    • и гениални прозрения, и наивности, несъобразяване с очевидното: „... ти иска да бутнеш, о дух безпокоен, ... в един час делото на пет векове...”;

  • гледната точка към героя се мести, обхващайки различни страни от личността и делото му;

  • многобройните преходи между оскъдните житейски подробности и широките обобщения между биография и история


в/ „Кочо”


  • при цялото плътно обкръжение от невероятни с отчаяната си смелост постъпки, е налице и съсредоточаване върху главния герой, стремеж за изчистване на фона около него;

  • Кочо е национално представителен и индивидуално неповторим – при него персонализацията на историята и историзирането на героя са достигнали своя максимум и равновесие;

  • Кочо носи чертите на множеството, но не се слива, а се откроява сред него, фокусирайки върху себе си ужаса и възторга на читателя от загиващото „гнездо на герои”;


г/ „Паисий” - образ, „съставен” като че от две лица, със съответстващ на всяко подходящ фон


  • в началото на одата:

    • Паисий и „килийната обстановка” около него – представени като отдалечени, скрити, неизвестни за света;

    • Допуснато е дори впечатление за привидна незначителност и непълноценност: „... Що драскаше той там... що се той мореше с тоя дълъг труд? Или бе философ? Или беше луд?...”




  • обратното движение на мисълта – към висините на делото, към откритието за неговата непреходност;

    • героят внезапно се изменя, а фонът около него изцяло се сменя;

      • Завършилият труда си не е вече „... монах тъмен, непознат и бледен”, а е „кат древен библейски пророк”, който е застанал не сред килията, а в центъра на всемирен, вселенски пейзаж, като в библейското сътворение:

... той фърли очи си, разтреперан, бляд

към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко...”;



  1. Образът на народа


А/ възходящо развитие и прослава

а/ одите „Паисий” и „Раковски” - представен единствено в съзнанието на героя


  • по-далечен или по-близък, той е кумир, идеал, крайна цел, в името на която преминава животът на онзи, който е решил да му служи;

  • макар в условната поетическа действителност разстоянието между личност и общност да се сменя, народът отсъства като обективна реалност; /Паисий е много далеч от народа, към когото „хвърля” първата искра, но е непосредствено до него, когато „му подава” Историята си – „На ви мойта книга.../


б/ одата „Левски” - множеството обкръжава героя си, за да получи от него нужната вяра и енергия
в/ одата „Каблешков”

  • По време на въстанието” множеството е представено като действащо лице, самостоятелно дори спрямо най-добрите си водачи – в „Каблешков” вниманието е насочено почти единствено към масата и съвсем бегло се споменава за героя, дал заглавието на одата;


г/ одата „Кочо”

  • балансът е постигнат, индивидуалният и колективният героизъм взаимно се обуславят – гибелта на главния герой е представена като един от многото страховити и величави подвизи;


д/ одата „Опълченците на Шипка”

  • най-висока степен в народностната изява – множеството излиза на арената само, да разгърне колективния си подвиг;


Б/ Целта да се подхрани народното самочувствие не отхвърля задачата да се покаже страхът, предателството, „инстинктът на роба”
а/ характеристиките на народа, изведени чрез самотата на неговите герои в смъртта

  • Бенковски пада последен от малобройната група, която сама е останала последна от доскорошните седемдесет;

  • Караджата е изпратен до бесилката от озверена тълпа, сред която неговият героизъм се откроява като непривичен, дори странен – „кат останки славни от друг някой род, не останал вече под Божия свод...”;

  • Янтра единствена се оказва гостоприемна за Волов и другарите му – за разлика от традиционния закрилник Балкана, от „града” и „хижата”;

  • сама е и Перущица „сред многото подлост, сред общий позор...”;


б/ съотношението между патриотично охранителната и критичната тенденция засяга и образа на народа



  • Епопеята” си дава сметка и издържа товара на тежки, тягостни, трудно поносими истини - малко текстове са имали неустрашимостта да произнесат присъди като:


„... тоз народ поробен / да мисли за слава не беше способен...”,

„... Той беше спокоен. С позор на челото / безропотно, храбро живейше в теглото.”
- одата „Каблешков” прави тези характеристики с единствената цел да се пребори с тях – чрез обширния разказ за бунтовното надигане и най-вече чрез известната формулировка:

„... в няколко дена, тайно и полека

народът порасте на няколко века”
- Основната и задача е не да скрие болезнените факти от българската история, а да намери други факти, с които да излезе срещу тях.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница