Биография: 27 април 1866 г., гр. Трявна роден



Дата07.10.2017
Размер60.36 Kb.
#31855
ТипБиография
Автор: Пенчо Славейков

Време:27. ІV. 1866 г. – 28. V. 1912 г.


Биография:

- 27 април 1866 г., гр. Трявна – роден

- бащата Петчо Рачов Славейков – поет, вестникар, общественик, народен учител;

- майката Ирина Райкова – от буден и предприемчив род в Трявна;

- Пенчо е осмото дете в семейството;



- до 1875 г. учи в Трявна, по-късно учи в Стара Загора (преживява опустошението на града от турците по време на Освободителната война 1877 г.) и Велико Търново;

- след Освобождението учи в гимназия в София, а от 1881 г. – в Пловдив, където се изселва семейството му;

- януари 1884 г. след уморително пързаляне с кънки Пенчо заспива (припада) на пързалката. Тежкото измръзване води до разболяването му от тиф – месеци се борят за живота му, получава парализа на краката и на говора;

- води усамотен и затворен живот сред книгите – “Падането на леда на Марица ме направи поет.”

- лекува се във Виена и Париж

- 1888 г. – издава първа стихосбирка “Момини сълзи”, сътрудничи с оригинални и преводни стихове на сп. “Денница” на Иван Вазов, дружи с Алеко Константинов;

- от 1892 г. сътрудничи на сп. “Мисъл” – поеми “Фрина”, “Сърце на сърцата”, “Успокоение”, “Cis moll”

- 1892 – 1898 г. – учи в Германия: в Лайпциг философия, в Берлин – немски език и немска литература (1 семестър), сътрудничи на българските литературни списания;

- 1898 г., завръща се в София, работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия, поддиректор и директор на Народната библиотека;

- любовна връзка с Мара Белчева – общественичка, поетеса и културна деятелка;

- съвместно редактиране с д-р Кръстев на сп. “Мисъл”;

- пътувания до Париж, Австрия, Берлин, Москва – на командировки или лечение



- 1911 г. е уволнен по политически причини от поста дирекор на Народната библиотека, огорчен поетът напуска България заедно с Мара Белчева, установавят се в Рим;

- май 1912 г. здравето му се влошава, умира в курортното селище Брунате ( Италия) на 28 май 1912 г.

- 1921 г., юни, тленните останки на Пенчо Славейков са пренесени и погребани в София.

Творчество: година заглавие жанр

Поезия:

1896 г. “Епически песни” стихосбирка

1898 г. “Блянове” – книга втора на “Епически песни” стихосбирка

1906 г. “Сън за щастие” лирически цикъл

1910 г. “На Острова на блажените” първата литературна

мистификация – антология с биографиите и творчеството на измислени поети

1911-1912 г. І и ІІ част от “Кървава песен” поема


Критика и преводи:

-преводна антология “Немски поети” – преводи на модерната немска поезия;

- статии за народната песен и за модерните тенденции в литературата.

Основни идеи:

1. Модернизация на българската литература, като се запази и автентичният й национален облик;издигането й до нивото на европейската;

2. Да се открие “човекът у българина”, „човекът и в звяра”, т.е. –общочовешка философска проблематика и интерес към вътрешния свят на личността;

3. Създаване на “елитарна литература”, предназначена за духовно просветени читатели, а не за масовата аудитория;

4. Оттласкване на твореца от външния видим свят и съсредоточаване в духовните измерения на личността, където се търсят истини и прозрения за съществуването;

Особености на Пенчо-Славейковата поезия:

1.Не се вълнува и не отразява социалните проблеми, а нравствено-психологическите.

2.Бяга от традиционния шаблонен изказ на реалистичната литература, стреми се към неповторимо индивидуално слово;

3.Използва фолклорни мотиви, образи и изразни средства, на които придава общочовешко звучене;

4.Развива жанровете поема и лирическа миниатюра, за първи път създава в българската литература художествени мистификации – скриване на автора зад измислени поети със свои биографии, портрети и творби.

5.Героите му са изключителни личности, богати духовно: издръжливи в изпитанията, „ненадломени” от злото в живота, жизнелюбци, оптимисти, образец за следване, висок критерий за нравственост.

6.Страданието за поета е необходимо, за да се пречисти и обнови духът, за да се достигне до прозрение и възвисяване /„човек да страда, да крепне поетът”/

7. Живее с разбирането, че е призван да създава велики неща и времето не ще затъмни онова, което е написал.

Лирика

Творба: Cis moll Автор: Пенчо Славейков
Жанр: Философска поема

Творческа история: Творбата е поместена в сборника „Епически песни”

Основна тема/ проблем: Физическото страдание е път към духовно просветление, към откриване на истинската същност на изкуството – то изразява не сетивното, а душевното познание, то е посредник между вечността и хората.

Композиция:

  1. Заглавието е термин за означаване на тоналност в музиката, в която Бетховен е написал Соната№14; подзаглавието „So pocht das Schicksal dn die Pforte” въвежда проблема за ролята на съдбата в човешкия живот, за моментите на житейско изпитание;

  1. Уводна част, изградена въз основата на контраста: вечерното природно успокоение срещу мрачните мисли на твореца Бетховен, загубил слуха си;

  2. Интроспективно разгърната същинска част, представяща чрез монологичната реч на героя настъпващата промяна – от пълно отчаяние и мисъл за самоубийство до осъзнаване на истината, че човек трябва да победи телесната слабост и да потърси изкуството в самия себе си, „на душата из Света Светих”;

  3. Финална част, представяща оценката за творчеството на Бетховен чрез мислите на неговия ученик: „…възмечтава да заглуши света – и нов закон да тури за хармонията той?!”, и чрез неговата лична самооценка: „…един през вековете,/ ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.”


Комуникативен модел: Многоплановост на изображението и психологическа задълбоченост, постигнати чрез наслагването на различни гледни точки – на лирическия аз, наблюдател на случващото се, на самия Бетховен и на неговия ученик – чрез тяхната монологична реч.

По-характерни

  • мотиви :

1. За страданието като изпитание на силата на духа и извисяване над материалното;

2. За смъртта избавление и за смъртта позор ( като проява на слабохарактерност);

3. За човешката душа като извор на истинско творческо вдъхновение, като хранилище на Божествената истина за битието;

4. За изкуството като автономен свят, различен от сетивния; като свят със своя хармония и свои закони; като свят, озарен от „пламък Прометеев”, което го превръща в посредник между човека и Бога, времето и вечността.




  • изразни средства:

  • анжамбмани: „Отмахна той завесата и тихо/ застана пред отворений прозорец

  • оксиморон: „мъртвец приживе”;

  • метафори: „за мен залязоха навеки на слънцето лучите”; „грей величие в човешката природа”;

  • плеоназми: „за нови чувства нови звукове”; „в велика скръб, великата душа”;


Лирика

Творба: „Ралица” Автор: Пенчо Славейков

Жанр: Фолклорна поема

Творческа история: Творбата е поместена в сборника „Епически песни”

Основна тема/ проблем: За правото на човека да избира бъдещето си, да определя съдбата си и за достойното приемане на последствията от този избор – Ралица се омъжва по любов за бедния момък Иво, пренебрегвайки Стоичко Влаха – „заможен и личен ерген”, след смъртта на съпруга си тя остава сама с детето си, но „от живота ненадломена – с несломимо сърце”, защото не е предала чувствата и мечтите си.

Композиция:Линейно разгръщане, следващо основните събития от живота на Ралица – моминските години, омъжването й за Иво, закачките на Стоичко, убийството на съпруга й Иво, смъртта на свекърва й и раждането на нейния син.

Комуникативен модел: Аз-ът е в позицията на наблюдател на случилото се, който симпатизира на двамата влюбени и тяхното семейно щастие, а по-късно страда заедно с Ралица са нейната загуба, възхищава се от силата на духа й и от устойчивостта на нейния характер.

По-характерни

  • мотиви :

  • за неповторимостта на Ралица – тя е единствена по хубост в селото, различна от останалите, тъй като е сираче – мотив за неповторимата човешка индивидуалност;

  • за човешкия избор – всеки човек има право на такъв, Ралица обяснява с него чувствата си : „Сърцето силом се не зема./Не е то пита, то се не ломи!”

  • за несподелената любов, която тласка податливите сърца към престъпление ( Стоичко влаха убива Иво, съпруга на Ралица);

  • за човешката устойчивост на бурите на живота.



  • изразни средства:

  • сравнения с природни обекти, характерни за народната песен: „Като оназ вечерница в небото,/ една бе в село Ралица девойка”; „думите му благи като ранна роса при пролет”

  • метонимии: цяло село лудо бе по нея”;

  • постоянни епитети, характерни за народната песен: „модрия й поглед”; „ваклите очи”



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница