Роден на 18 юли 1877 г в с. Байлово като най-малкия от единадесетте деца в семейството
Началното си образование завършва в родното си село, след което учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас)
Не завършва гимназия; увлича се в четене, основно опознава българската и руската литература
Учител в Байлово (1895 – 1896)
1896 - неуспешен опит да влезе в Рисувалното училище, след което се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения
От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми
1903 – 1904 година издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков
Чрез ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903 – 1907)
(1906 – 1907) - командирован е в Париж и Нанси, Франция заедно с Яворов
Пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916)
Уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ (1924 – 1944), където работи до пенсионирането си
Става редовен член на БАН /1940/, а също председател на Съюза на българските писатели (същата година)
През 1949 година чества 70-годишен юбилей в София. На 3 декември същата година умира.
3. Елин Пелин - сътрудник на многобройни списания
Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902 – 1903)
Участва в редактирането на в. „Българан“ (1904 – 1909), в. „Развигор“ (1921 – 27, 1937)
Редактира детските списания „Веселушка“ (1908 – 1910), „Чавче“ (1913 – 1914), "Светулка“ (1904 – 1944, 1945 – 1947), в. „Пътека“ (1933 – 1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945)
4. Първи творчески стъпки
Елин Пелин започва да пише още като ученик на село
През 1895 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството , в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“
Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин
5. Тематични ориентири в творчеството на Елин Пелин
Интерес към селския бит и душевност, но зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции /първите зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“/
дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот — белег на несломената жизненост на българския национален характер /”Пижо и Пендо”/
тежката участ на селския учител /„Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“/
черквата и представителите ѝ - Елин Пелин осмива и изобличава чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“)
Лирични пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората
разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения /”Гераците”/
разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека и го осакатява го нравствено /”Земя”/
жизнерадостната философия на битието, богатата и сложна хармония на човешката индивидуалност, която противопоставя на аскетизма и догматизма / „Под манастирската лоза“ - цикъл философски разкази и притчи /
произведения за деца - изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие / „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ , книгите „Златни люлки“ , „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ , „Гори Тилилейски“ , „Сладкодумна баба“ , „Правдата и кривдата“ , „Песнички“ , „Поточета бистри“ , „Приказки и басни“ и др./
