Биография на проф дфн Маргрета Любомирова Григорова

Дом. адрес: 5370 гр. Дряново, ул. “Максим Райкович” №7

GSM 0883 45 11 58, e-mail: margretag@yahoo.com
Родена съм на 22 декември 1964 г. в гр. Дряново, обл. Габровска.

Образование и професионално развитие: През 1988 г. завърших висшето си образование – специалност Българска филология във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”. Защитих дипломна работа на тема „Проблеми на художественото моделиране в романа “Кукла” на Болеслав Прус“.

През 1987-1988 работих като възпитател в СОУ „Максим Райкович“, гр. Дряново.

През периода 1991 -1994 г. следвах редовна докторантура по славянски литератури първо към катедра „Чужди литератури“ и от 1993 г. към новосъздадената катедра „Славистика“ във ВТУ.

През 1995 г. защитих докторска дисертация на тема “Два метафорични модела на реалността в романа на Болеслав Прус “Кукла”.

През периода 1994 – 1996 г. работих като учител в Центъра за работа с деца, гр. Дряново.

През 1996 г. станах редовен асистент по славянски литератури към катедра „Славистика“ при ВТУ.

През 1997 бях повишена в старши асистент към катедра “Славистика”, ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”.

През 1999 станах главен асистент в катедра “Славистика”, ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”.

През 2005 г. ми беше присъдено научното звание “доцент по славянски литератури“, на базата на две полонистични монографии и повече от 30 публикации .

През 2014 г. получих научната степен доктор на филологическите науки с докторат върху творчеството на Джоузеф Конрад (тема на дисертацията „Джоузеф Конрад Коженьовски. Творецът като мореплавател“)

През 2015 г. ми бе присъдено научното звание професор по славянски литератури.

Административни длъжности: От юли 2007 г. до 2015 г. изпълнявах длъжността зам.-декан по акредитация и международна дейност във Филологическия факултет на ВТУ. През същия период съм била зам.-ръководител на катедра „Славистика“. От 2011 съм член на Етичната комисия във ВТУ.

Проекти: От 2008 г. до 2010 г. участвах в ръководството на научния проект по Наредба 9 към фонд „Научни изследвания“ „Докторантски семинар към Филологически факултет” с рък. проф. дфн Пенка Ангелова. От 2009 г. до 2011 г. бях ръководител на проекта „Академично ателие за езици и култури към Филологически факултет”. Проектът завърши с международната конференция „Нобеловата награда за литература – мост между културите“ и сборник от същата конференция.

Еразъм координация: от 2007 г. съм координатор на Еразъм договора с Лодзки университет – за южна славистика и полонистика, от 2010 съм Еразъм координатор за Краковския педагогически университет и за Познанския университет, а от 2013 и за университета в Бялосток.
Международни членства и участие в редакционни съвети:
Член съм на редакционния съвет на:

• 
  лодзкото университетско списание «Czytanie literatury”
  
• 
  варшавското електронно научно списание «Tekstualia”
  
• 
  научното списание на Краковския педагогически университет Annales Universitatis Pedagogikae Cracoviensis,
  
• 
  Rocznik Przemyski. Literatura i język,
  
• 
  Rada naukowa Projektu wydawniczego – seria „Przełomy/Pogranicza” Białystok
  

Член съм на международните дружества:

• 
  Международното дружество за полонистични изследвания (Międzynarodowe stowarzyszenie Studiów Polonistycznych).
  
• 
  Полското дружество на конрадистите (Polskie Towarzystwo Conradystów) под почетното председателство на проф. Зджислав Найдер.
  

През 2016 университет „Кардинал Вишински“ във Варшава изнесох тематични цикли от гост лекции за студенти и докторанти на тема: „Обредно-митични кодове в полската и в славянските литератури“. „История и култура на България“, , „Модерната проза в Средноизточна Европа“.

I. Дисертации

1. 
   Дисертация за присъждане на образователната и научна степен “Доктор” (Славянски литератури):
   

2. 
   Дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на филологическите науки“ (Славянски литератури):
   

2. Литературни посвещения. Ритуални зони на словото в полската литература, Изд. “Фабер”, В.Търново, 2003. 200 с. ISBN 954-775-227-8.

3. Джоузеф Конрад Коженьовски. Творецът като мореплавател, Унив. изд.“Св.cв.Кирил и Методий”, В.Търново, 2011. 438 с. ISBN 978-954-524-816-0

Второ, преработено и допълнено издание след защитата на втората докторска степен – 2018 (под печат).

4. Очите на словото. Полонистични студии, Изд. Фабер, Велико Търново, 2015. ISBN 978-619-00-184-3, 354 стр.

III. Студии и статии

1. 
   Podróż do centrum wszechwiedzy w poetyckim myśleniu Mickiewicza, [W:] Roczniк Towarzystwa Literackiego im. Adama Mickiewicza XXXV, 2000, 99-107.
   
2. 
   “Świątynia nieba” i “Ksęga niebios” w polskiej literaturze barokowej”, [W:] Obraz świątyni w kulturze i literaturze europejskiej, 24-26 października, Częstochowa, T.II, Cz.1, 2001, 219-226.
   
3. 
   Chrzest Bułgarii i Polski między chrześcijańskim Wschodem i Zachodem. Obrazy Rzymu i Konstantynopola, [W:] Bizancjum. Prawosławie. Romantyzm.Tradycja wschodnia w kulturze XIX wieku, Białystok, 2004, 105-119.
   
4. 
   Los ciała i tekst Losu w opowiadaniach Gustawa Herlinga- Grudziskiego, [W:] „Dziedzictwo religijne w kulturze i literaturze Europy XIX i XX wieku – Częstochowa, 2005, 107-119.
   
5. 
   Topika włoska w opowiadaniach Gustawa Herlinga-Grudzińskiego”, [W:] „Prowincja – Świat – Europa – Polska” - I lubelskie sympozjum polonistów Europy Środkowo-wschodnej, Lublin, 2007, 249-265.
   
6. 
   Wizje I sny apokaliptyczne – kronika Objawienia. Parafrazy polskie I bułgarskie, [W:] : Apokalipsa. Symbolika. Tradycja. Egzegeza, t.II, Białystok, 2007, 483-501.
   
7. 
   Legendy włoskie w opowiadaniach Gustawa Herlinga-Grudzińskiego – klucze symboliki religijnej. Obraz hostii w “Drugim przyjściu”, [W:] III kongres polonistyki zagranicznej – Poznań, 8-10 czerwca, 2007, 483-501.
   
8. 
   Grigorowa M., Kasperski E. Rozmowy w podróży, [W:] Dialogi romantyczne. Filozofia. Teoria i historia. Komparatystyka. Red. E.Kasperski, T. Mackiewicz. Pułtusk- Warszawa 2008, 115-145.
   
9. 
   Słowianie w Europie – spojrzenie w przeszłość. Idee illiryzmu w dialogicznym europejskim I slawistycznym kontekście, [W:] „Żyje, żyje duch słowiański”?(Rozważania nad ideą Słowiańszczyzny), Toruń, 2009, 11-37.
   
10. 
    Mapa i ruch czyli dialog nomadów i „taniec z mapami” na przykładzie książki „Bieguni” Olgi Tokarczuk w odniesieniu do twórczości Ryszarda Kapuścińskiego, [W:] Literatura polska w świecie. Obecności. Cieszyń - Katowice, 8-10 czerwca 2010, 11-22.
    

11. 
    Kapitan, Pielgrzym i Podróżujący Herodot albo polski twórca w załodze międzynarodowej (Rozważania o polskiej misji międzykulturowej), IV Kongres Polonistyki Zagranicznej, Kraków, 8-11.10, 2008, [W:] Polonistyka bez granic, t. 1, Wiedza o literaturze i kulturze, red. R. Nycz, W. Miodunka, T. Kunz, Universitas, Kraków 2010, 305-314.
    

12. 
    Legenda – Obraz – Apokryf. Przesłania malarza Paollo Ucello w utworach Olgi Tokarczuk i Gustawa Herlinga-Grudzińskiego. Legendy-obrazy-apokryficzność, zbiór z konferencji „Literatura i obrazy”, [W:] Świat i słowo. Obrazy literatury, Bielsko-Biała, 2011/16, 119-135.
    

13. 
    Podróż do centrum Afryki: Kongo Belgijskie w utworach Josepha Conrada, Ryszarda Kapuścińskiego i Kazimierza Nowaka, [W:] Topografia tożsamości, t.2, red. A. Firlej, W. Jóźwiak, Wyd. Naukowe UAM, Poznań 2012, 339-349.
    

14. 
    Baśń o wiatrach w zwierciadle morza Josepha Conrada: Odyseja za słupami Herkulesa, [W:] Literatura polska w świecie. T. IV. Oblicza światowości, Uniw. Śląski, Wyd. Gnome, Katowice, 2012, 268-278.
    

15. 
    Fenomen kreacyjny pogranicza: efekty pograniczności w biografiach twórczych, historii i geografii literatury, [W:] Postcriptum polonistyczne, nr 1 (11), 2013, 79-93.
    

16. 
    Długi rok Miłosza w Bułgarii. Przekład tytułu „Rodzinnej Europy” jako motyw analizy literackiej, Postcriptum polonistyczne, nr 2 (12), 2013, 177-191.
    

17. 
    Iwanowа C., M.Grigorowa M. Polonistyka na Uniwersytecie Wielkotyrnowskim, Postcriptum polonistyczne, nr 2 (12), 2013, 57-69.
    

18. 
    Grigorova M. Joseph Conrad Korzeniowski. Creator as Seafarer (Excerts), Yearbook of Conrad Studies (Poland) Vol. VIII 2013, pp. 31–46. (transl. Petya Tsoneva)
    

19. 
    Asparuchov A. Grigorova M. Under Bulgarian Eyes: the Reception of Joseph Conrad in Bulgaria Yearbook of Conrad Studies (Poland), Vol. VIII 2013, 47–63.
    

20. 
    Niechronologiczny czas historii recepcyjnej: próba zarysu teorii względności przekładowej polskiej literatury w Bułgarii, Literatura polska w świecie. Mapowanie, opisy, interpretacje, T. V, Katowice:Uniw. Śląski, Wyd. Gnom, 2014, 11-25.
    

https://ecitydoc.com/download/literatura-polska-w-wiecie-katedra-midzynarodowych-studiow_pdf

21. 
    Historia starych butów. Recepcja dzieł Kraszewskiego i utworów mu przypisanych w Bułgarii, Kraszewski i wiek XIX, seria Przełomy/Pogranicza, Białystok, 2014, 267-281, ISBN 978-83-63470-33-3.
    

http://repozytorium.uwb.edu.pl/jspui/handle/11320/5476

22. 
    Topos „jądra ciemności” w literaturze, Polonistyka wobec wyznań współczesności, t.I, V kongres Polonistyki Zagranicznej, Brzeg-Opole, 10-13 lipca, 2012, Opole, 2014, 470-482.
    

23. 
    Fenomen kreacyjny Pogranicza: efekty pograniczności w biografiach twórczych, historii i geografii literatury, Polonistyka wobec wyznań współczesności, t.I, V kongres Polonistyki Zagranicznej, Brzeg-Opole, 10-13 lpica, 2012, Opole, 2014, 344-349 http://polonistyka.wfil.uni.opole.pl/wp-content/uploads/Polonistyka-wobec-spis-tre%C5%9Bci-2015.pdf
    

24. 
    Specular Transformation of Joseph Conrad’s Philosophy of the Sea in Life of Pi (The Noovel and the Film) – Refractions of the transition between the Teuntieth and Twenty-first Century, Yearbook of Conrads studies, vol. X, 2015, Kraków 2016, ISSN 1899-3028, 83-95.
    

25. 
    Teksty i konteksty. Bułgarska recepcja polskich powieści XIX wieku o tematyce bułgarskiej, w: Nowa Panorama literatury polskiej. Przestrzenie Henryka Sieńkiewicza. http://nplp.pl/artykul/teksty-i-konteksty-bulgarska-recepcja-polskich-powiesci-xix-wieku-o-tematyce-bulgarskiej/
    
26. 
    Margareta Grigorova, Andrzej Nowosad, Bruno i Caravaggio. Filozof heretyk i malarz heretyk w twórczości Gustawa Herlinga-Grudzińskiego, Annales, Universitatis Paedagogicae Cracoviensis Studia Historicolitteraria XVI (2016), 61-79.
    

1. 
   Margreta Grigorova and Petya Tsoneva, Perspectives on the Contemporary Bulgarian
   

2. 
   Śladami „skradzionego“ mózgu. Fantastyczne fabuły w romanetach Jakuba Arbesa, Rocznik “Czytanie Literatury. Łódzkie Studia Literaturoznawcze”, 2017.
   

3. 
   Mihail Madjarov’s Pilgrim Travelogues, zbiór z Konferencji międzynarodowej “Jerusalem as the text of culture. The meeting place of many traditions and religions, Uniwersytet Kardynal Stefan Wyszyński, Warszawa, 2016.
   

1. 
   Miłosz i Mickiewicz - przesłania biografii powtórzonej. Litewski rodowód i problematyka tożsamości, VII Międzynarodowa Konferencja Naukowa i Festiwal Kultury Polskiej „Dni Mickiewicza na Krymie”, [W:] Krymsko-Polskie zeszyty Naukowe, т.3, Symferopol, 2006, 44-57.
   
2. 
   Путеводитель романтического путешественика, Мир романтизма, т. 11 (35) К 45-летию профессора И.В. Карташовой, Тверь, 2006, 76-86.
   
3. 
   Документализъм и легендаризация в разказите на Густав Херлинг-Груджински, сб. Књjевност и историjа, Ниш, 2007, 213-230.
   

1. 
   Образът на куклата в кодовата структура на романа “Кукла” на Болеслав Прус, [В:] Българистични и славистични изследвания, Велико Търново, 1991, 153-161.
   
2. 
   Полският позитивизъм като акт на терапия – трансформация в системата на художествения знак, Трудове на ВТУ, 1991, т.29, кн. 1, Велико Търново, 133-168.
   
3. 
   Диалогичният модел на съзнанието и елементът на загадката в романа на Прус “Кукла” [В:] Славистични проучвания. (В чест на ХІ международен славистичен конгрес), Велико Търново, 1993, 149-156.
   
4. 
   Моделът Theatrum mundi в “Кукла” на Болеслав Прус – аспекти на присъствие, Проглас, 1994/1, 90-97.
   
5. 
   Лечението като игрова ситуация в романа на Болеслав Прус “Кукла”, Проглас, 1995/2, 58-67
   
6. 
   Янко Музикантът или разказът като предрешена приказка. Препоръки към преподаването на разказа [В:] Алманах 6 клас, Велико Търново, 1994, 347-353
   
7. 
   Осъденият на смърт в две творби на чешката литература. Войната като предсмъртен репортаж в “Репортаж, писан с примка на шията” на Юлиус Фучик, Славянски летописи 1998/ІV, София, 263-278.
   
8. 
   Луцифер и Св.Франциск. Ракурси към литературата от периода на “Млада Полша” [В:] Западноевропейският модернизъм и славянските литератури, Вeлико Търново, 1999, 353-363.
   
9. 
   Отвъдните светове в славянските литератури – пътища на проверената идентичност [В:] Език. Литература. Идентичност, София, 1999, 216-223.
   
10. 
    Theatrum mundi и загадката на отворения финал в романа на Болеслав Прус “Кукла” [В:] Славистични проучвания, Вeлико Търново, 1998, 125-141.
    
11. 
    В сянката на Сфинкса. Романтични и позитивистични мотиви на полското отношение към Египет [В:] Филологически сборник. В памет на проф. Георги Димов (1918-1994). Велико Търново, 2000, 216-223.
    
12. 
    Юлиуш Словацки и “Дървото” на цивилизацията [В:] Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди, София, 2000, 258-263.
    
13. 
    Полският Рим [В:] Да мислим Другото. Образи, стереотипи, кризи. ХVІІІ-ХХ век, София, 2001, 262-273.
    
14. 
    Пътят до Центъра на всезнанието в поетическото мислене на Мицкевич [В:] Дом и път. Домът, пътуването и завръщането в литературата, Велико Търново, 2001, 93-105.
    
15. 
    Григорова, М., Христова, А. Похитената илюзия на отвъдните светове (П.К.Яворов – К.Х.Маха: славистичен диалог) [В:] Славата на поета. 120 години от рождението на Яворов. Нови изследвания, Велико Търново, 1999, 205-219.
    
16. 
    Митичното тяло на Полша в хрониките на Гал и Кадлубек, Проглас/3-4, 1999, 107-131.
    
17. 
    За “текста на небето” в бароковия ХVІІ век [В:] Коментар. Интерпретации. Възможност за четене, София, 2001, 378-386.
    
18. 
    Полските сватби – литературен летопис [В:] Славистиката в началото на ХХІ век. Традиции и очаквания. Шести национални славистични четения, 26- 27 април 2002 г., София, 2002, 366-371.
    
19. 
    Комуникативна структура на творбата от времето на полския позитивизъм [В:] Национална научна конференция “Библиотеки – четене – комуникации”, 28 ноември 2002, Велико Търново, 2002, 263-272.
    
20. 
    Романтични метаморфози. Полски визии [В:] Съвременни постижения на филологическите науки и университетското обучение по чужд език, Велико Търново, 2003, 362-369.
    
21. 
    Змиеборският сюжет и темата за хазартната игра в разказа “За пръв път с баща ми на утринна” на Лазар Лазаревич [В:] Българистични проучвания. Актуални проблеми на българистиката и славистиката, Велико Търново, 2003, 295-303.
    
22. 
    “Приказната сватба” в “Пан Тадеуш” на Мицкевич и “Стара приказка” на Крашевски [В:] Юбилеен сборник, посветен на 65-годишния юбилей на доц. Николай Димков, Шумен, 2003, 219-231.
    
23. 
    Музикални мотиви в литературата на “Млада Полша” [В:] Памет и дълг. При глаголемите на българската литература. Сборник по повод на 60 годишнината от рождението на проф. Иван Радев, Велико Търново, 2003, 316-323.
    
24. 
    Чешкият “май” и полският “ноември” – символни месеци и литературни послания [В:] Великотърновски клон на съюза на учените в България, (сборник от конференция ”Дни на науката 2003”), Велико Търново, 2004, 50-58.
    
25. 
    Маските на героя в поезията на Мицкевич [В:] Юбилейни Паисиеви четения, Пловдив, 2003.
    
26. 
    Сватбеното огледало на полската литература. Сватба и история [В:] Съвременно образование и чужд език, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, Велико Търново, 2004, 7-22.
    
27. 
    По следите на “другия текст” в разказите на Густав Херлинг-Груджински [В:] Съвременно образование и чужд език, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, Велико Търново, 2004, 43-53.
    
28. 
    Прогласът на Людевит Гай и гласовете на „лирата Илирия”, Проглас, 2007/1, 58-82
    
29. 
    Ришард Капушчински – пътешествия, мисии и книги [В:] Алманах за литература, наука и изкуство „Света Гора”, Велико Търново, 2007, с. 195-202
    
30. 
    Едуард Касперски, Маргрета Григорова. Разговори по пътя [В:] Славистични проучвания, Велико Търново, 2008, 127-145.
    
31. 
    Полските романтици в културния салон на Европа [В:] Юбилеен сборник на Филологическия факултет послучай 45-годишнината от създаването на ВТУ Велико Търново, 2009, 290-300.
    
32. 
    Светлината на абаноса. Африканската приказка на Ришард Капушчински [В:] Паисиеви четения. Международна славистична конференция „Интеркултурният диалог – традиции и перспективи”, 27-28 ноември 2008. Литературознание. Научни трудове. Т. 46, кн. 1, сб. Б, 2008, Пловдив, 2008, 456-466.
    
33. 
    Джоузеф Конрад. Полша – книгата на спомените [В:] Светът на словото. В чест на проф. Н. Даскалов, Велико Търново, 2011, 232-244.
    
34. 
    Полската рецепция на Джоузеф Конрад „между сушата и водата” [В:] Научни трудове на Филологически факултет в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, т. 48, кн. 1 (Материали от Единадесетия полско-български колоквиум, 7-8 ноември, 2010), Пловдив, 2010, 359-373.
    
35. 
    Седмата картина от цикъла „Легенда за оскверненото причастие“ на Паоло Учело – истина и измислица в посланията на Густав Херлинг-Груджински [В:] Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от Десетите славистични четения, Унив. изд. Св. Климент Охридски, София, 2011, 568-577.
    
36. 
    Джоузеф Конрад: писането като разговор със сенки. Сянка, име и плът в „Личен дневник” [В:] Пространствата на словото. Юбилеен сборник в чест на 65 годишнината от рождението на проф. дфн Светлозар Игов, т.2, Пловдив, 2012, 125-139.
    
37. 
    „Мислителят“ на Роден, Карел Хинек Маха, Иван Крамской, Албер Камю. Вкаменяването на размисъла [В:] Славяните. Общество, религия, култура. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на професор дфн Панайот Карагьозов. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2012, 192-205.
    
38. 
    Ерес и святост в постмодерната полска литература. Еретици, клади и инквизитори в творчеството на Густав Херлинг-Груджински и Збигнев Херберт [В:] Време и история в славянските езици, литератури и култури, Сборник с доклади от Единадесетите национални славистични четения. 19-21 април 2012, т.2, Литературознание. Фолклор, София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 292-299.
    
39. 
    Нобелистът Милош и „несполучливият кандидат“ Конрад в огледалото на подобията [В:] Нобеловата награда за литература – мост между културите, Ивис, Велико Търново, 2013, 151-163.
    
40. 
    Андрич като свой. Ключови моменти в полската рецепция на Иво Андрич [В:] Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Научни трудове. Филология, т. 50, кн. 1 Филология, Пловдив, 2012, 228- 244.
    
41. 
    Репортажите на полския бедуин Кажимеж Новак – значимия предшественик на Ришард Капушчински, Литературен вестник, 2014/19, 2, 8.
    
42. 
    Българската рецепция на Джоузеф Конрад – липси и наличности [В:] Електронен сборник от Юбилейна конференция 50 години ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново:Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2014, 167-182.
    
43. 
    Картината като разказ. „Умиращата монахиня“ на Франциско Гоя и Густав Херлинг-Груджински [В:] Научни трудове на Филологическия факултет в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, т.52, кн.1, СБ.А, 2014, Унив. изд. Паисий Хилендарски, Пловдив, 2014, 432 -449.
    
44. 
    Лицата на Марек Биенчик в „Книга на лицето“ [В:] Движение и пространство в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от ХІІ международни славистични четения, 2014 г. т. 2. Литературознание и фолклор, Унив. изд. Св. Климент Охридски, София, 2015, 227-238.
    
45. 
    Гедройч и Херлинг-Груджински. Благородно приятелство, рицарска раздяла, Литературен вестник, 2016/35, 6-7.
    
46. 
    Споделената автобиография във филма „Пианистът“ на Роман Полански
    

47. 
    Научно-фантастични сюжети и обекти в поезията на Вислава Шимборска Проглас, 2016/ 2, 379-398.
    
48. 
    Джоузеф Конрад и българската маринистика, Език и литература, 2017/1-2, 114–132.
    
49. 
    Джоузеф Конрад Коженьовски. Световният поляк, Литературен вестник, 2017/18, 1-2.
    
50. 
    Световният поляк в българските очи, Литературен вестник, 2017/18, 9.
    
51. 
    Излюпването на приказния гущер или за многоцветния Шулц, Литературен вестник,. 2017/38, 3.
    

1. 
   Внушителната сила на романния триптих (за книгата на Н. Даскалов,“Оспорвани шедьоври. Хенрик Сенкевич Quo vadis. Болеслав Прус. „Фараон“. Стефан Жеромски. „Пепелища”), Проглас,1994/3, 113-117.
   
2. 
   Неоспоримата сила на “Оспорвани шедьоври” (за книгата на Н. Даскалов, “Оспорвани шедьоври. Хенрик Сенкевич Quo vadis. Болеслав Прус. „Фараон“. Стефан Жеромски. „Пепелища” ), Език и литература, 1995/5-6, 169-171.
   
3. 
   Съкровеният свят на родовото предание.(за антологията на Е. Налбантова „Съвременна българска поезия от Бесарабия“), Проглас, кн. 1, 2007.
   
4. 
   Григорова М. Първа руска монография за класика на съвременната полска литература Густав Херлинг-Груджински (Л. А. Малцев. Между Росией и Западом: традиция екзистенциализма в творчестве Г. Херлинга-Грудзиньского), Проглас, 2009/1, 159-163.
   
5. 
   За антологията на Галя Симеонова-Конах „Człowiek o wielu imionach“ [В:] Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“, 2008, 562-563.
   
6. 
   Липсващият български Нобел като сюжет за отвлечения нобелист (За книгата на Елена Алексиева „Нобелистът“, 2011) [В:] Нобеловата награда за литература – мост между културите, Велико Търново, 2013, 356-360.
   
7. 
   Милош – ловецът на действителност. „Обичай дивия лебед“ (Рецензия за Годината на ловеца. Балкани, 2011. Прев. В. Деянова и Б. Обретенов), Литературен вестник, 2012/17, 2-3.
   
8. 
   Бакхусовият слуга Тувим в огледалото на виното (Рецензия за книгата Tuwim J. Nalej mi wina!, 2013), Литературен вестник, 2013/30-31, 7.
   
9. 
   На лекции с професор Боян Пенев и Калина Бахнева (Б. Пенев. Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури. Съставителство и встъпителна студия – Калина Бахнева, 2013) Литературен вестник, 2013/30-31, 2.
   
10. 
    Хор от любовни гласове в 100 любовни стихотворения. („Любов не е думата. Антология на полски поети и поетеси, дебютирали след 1989 г., 2014), Литературен вестник, 2014/40, 4-5.
    
11. 
    Антологична панорама на старополската литература. (За антологията в превод и съставителство на Камен Рикев „Зубър, видра и паун“, 2008)/, "Славянски диалози" (Пловдив), 2010/10-11, 283-284.
    
12. 
    Нова среща със старополската муза. (За антологията в превод и съставителство на Камен Рикев „Два зубъра и муза. Полската литература ХV–ХVІІІ век. Епохи, автори, текстове“, 2014), 2015/4, 167-169.
    
13. 
    Литературата като дом за южните славяни. (Людмила Миндова, Другата Итака. За дома на литературата, 2016, Проглас, 2017/1, 159-160.
    
14. 
    Полска книга за срещите с Юда в българската литература през ХХ и XXI век (Ewelina Drzewiecka, Herezja Judasza w kulturze (po)nowoczesnej. Studium przypadku, 2016), Литературен вестник, 2017/25, 7.
    

1. 
   Художествена литература
   

1. 
   Marek Bieńczyk, Książka twarzy, Świat Książki Warszawa 2011 - Марек Биенчик, Книга на лицето, изд. Фабер, Велико Търново, 2015. 447 s., ISBN 978-619-00-0336-6
   
2. 
   Czesław Miłosz, Rodzinna Europa, Wyd. Znak, Kraków, 2001 (Razem z Mirą Kostową) – Чеслав Милош, Родната Европа, Русе, Изд. Елиас Канети, 2012. 318 s. ISBN 978-954-2992-01-1
   

3. 
   Czesław Miłosz, Tygris (fragment Rodzinnej Europy) – Чеслав Милош, Тигъра (фрагмент от Родната Европа), Лит. вестник, 2012/17, 11-12.
   
4. 
   Roman Honet, Korona, Żeby wrzał, Ptak już nigdy, Kwiaty, larwy - Роман Хонет Корона, За да кипи, Птицата никога вече, Цветя, ларви: Любов не е думата. Антология на полски поети и поетеси, дебютирали след 1989 (Miłość nie jest tym słowem. Antologia poetek i poetów polskich, debiutujących po roku 1989, red. Wera Dejanowa), Жанет 45, Пловдив, 2014, 144-154.
   
5. 
   Julian Tuwim, Karnawał – Юлиян Тувим, Карнавалът: Лит. вестник, 2013/30-31, 18.
   
6. 
   Wisława Szymborska, Chwila, Labirynt, Pochwała snów, Kałuża, Mapa - Шимборска В. Миг, Лабиринт, Локви, Похвала на сънищата, Географска карта: Литературен вестник, 2012/22, 4, 5,7,17.
   
7. 
   Wisława Szymborska, Odczyt Noblowski 1996. Poeta I Świat. (fragment) –Вислава Шимборска. Поетите ще имат много работа (откъс от Нобеловата й лекция): Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“, Велико Търново, 2012/2013, 360-362.
   
8. 
   Kazimierz Nowak, Rowerem i pieszo przez Czarny ląd (fragment) Кажимеж Новак, С колело и пеша през Черния континент ( (фрагменти), Литературен вестник, 2014/19, 2014, 24.
   
9. 
   Marek Bieńczyk, In vino fabula – Марек Биенчик М. In vino fabula, Пламък, 2014/2, 188-192.
   
10. 
    Wisława Szymborska, Wyznania maszyny czytającej, Pisanie życiorysu, Kilkunastoletnia - Вислава Шимборска. Признанията на четящата машина, Писане на биография, Тинейджърката, Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“ 2014/2015, 422-425.
    
11. 
    Marek Bieńczyk, Przezroczystość, Jabłko Olgi, stopy Dawida (fragmenty) –Марек Биенчик, Из „Прозрачност“, Из „Ябълката на Олга, нозете на Давид“ – Литературен вестник , 2016/17-18, 29, 30.
    

2. 
   Литературна критика
   

1. 
   Фрагменти от полскоезична критика за Джоузеф Конрад (Marian Dąbrowski, Rozmowa z Conradem, Gustaw Herling-Grudziński Wywiad imaginacyjny z bohaterem „Tajfunu”, Stefan Żeromski Joseph Conrad, Maria Dąbrowska Szkice o Conradzie, W: Григорова М. Творецът като мореплавател/ M. Grigorowa, Pisarz jako żeglarz. В. Търново, 2011, 360-374.
   
2. 
   Danuta Opacka-Walasek, „Na chwilę tu jestem i tylko na chwilę…” Czas w poezji Wisławy Szymborskiej – Данута Опацка-Валасекр „За миг съм тук, за миг съм тук само...“ Времето в поезията на Вислава Шимборска), Литературен вестник, 2012/22, с. 6.
   
3. 
   Agnieszka Wnuk Odzyskać stracony czas - Агнешка Внук, Да намериш изгубеното време, Проглас, 2012/1
   
4. 
   Marek Bernacki, Idea dialogu na przestrzeni pogranicza - Марек Бернацки, Идеята за диалога в пространството на пограничието: Нобеловата награда за литература – мост между културите. Ивис, Велико Търново, 2013, 95-103.
   
5. 
   Dariusz Pawelec, „Zniewolony umysł” – zmiana biegunów recepcji – Дариуш Павелец, Поробеният разум, смяна в полюсите на рецепцията, Нобеловата награда за литература – мост между културите, Велико Търново, 2013. 89-95.
   
6. 
   Edward Kаsperski, Motywacja, funkcje i efekty Literackiej nagrody Nobla - Едуард Касперски Е. Мотивация, функция и ефекти на Нобеловата награда за литература: Нобеловата награда за литература – мост между културите, Велико Търново, 2013, 22-38.
   
7. 
   Tadeusz Januszewski, O Tuwimie - Тадеуш Янушевски за Тувим, Литературен вестник, 2013/30-31, 14.
   
8. 
   Piotr Borek. Chocim 1621 w relacjach diariuszowo-paamiętnikarskich (Ze Stelianą Dankową) - Пьотр Борек, Хотинската битка през 1621 г. и нейните отражения в дневници и записки, Проглас, 2014/1, 46-73.
   
9. 
   Andrzej Nowosad, Polityka medialna na Bałkanach – Анджей Новосад, Медийната политика на Балканите, http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/medijnata-politika-na-balkanite/
   
10. 
    Andrzej Nowosad, Media w systemie politycznym Rumunii - Новосад Анджей, Медиите в политическата система в Румъния, Проглас 2016/1, 92-113.
    
11. 
    Ryszard Nycz, Humanistyka dziś, Ришард Нич, Хуманитаристиката днес, Литературен вестник, 2016/17-18, 22-25.
    
12. 
    Marek Żebrowski, Kto go widział, kto go zna… - Марек Жебровски, Кой ли го е виждал, кой ли го познава…, Литературен вестник, 2016/ 35, 26-27.
    
13. 
    Magdalena Popiel, O monumentalności - Магдалена Попел, За монументалността, Литературен вестник, 2016/27, 11-13.
    
14. 
    Wojciech Gałązka, Uwagi o „Historii literatury bułgarskiej”T. Dąbek-Wirgowej Войчех Галонзка, Бележки за „История на българската литература“ на Тереса Домбек-Виргова, Проглас, 2016/2, 358-366.
    
15. 
    Jerzy Hatłas, Bułgarska współnota etniczna w Nadazowiu. Kwestia nazwy oraz współczesny obraz diaspory - Българската етнична общност в Приазовието и днес. За наименованието и съвременното състояние на диаспората, Проглас, 2017/1, 88-95. http://journals.uni-vt.bg/proglas/bul/vol26/iss1/11
    
16. 
    Piotr Borek, Kozacy w twórczości Juliusza Słowackiego. Od „Ukraińskiej dumki” do „żmii” - Казаците в творчеството на Юлиущ Словацки. От „Украинска думка“ до „Змията“, Проглас, 2017/ 1, 44-50, http://journals.uni-vt.bg/proglas/bul/vol26/iss1/6
    
17. 
    Wiesław Krajka, „Polskość twórczości Josepha Conrada w europejskiim i światowym dialogu kultur” - Полският глас на Конрад в европейския и световен
    

18. 
    Zdzisław Najder, Życie Josepha Conrada Korzeniowskiego (fragment) – Литературен вестник, 2017/18, 27-28.
    

19. 
    Wiera Meniok, „Nie ma nic niemożliwego dla duszy pragnącej”: intrygi i mity literackich interpretacji biografii Brunona Schulza/ Няма нищо невъзможно за жадуващата душа: интриги и литературни митове в и, Литературен вестник, 2017/38, 24-25.
    
20. 
    Jerzy Jarzębski, Schulz pośród rzeczy, Литературен вестник, 2017/38, 20-21.
    
21. 
    Ryszard Nycz, Bruno Schulz: sztuka jako kulturowa ekstrawagancja, Литературен вестник, 2017/38, 36-37.
    

За доктората „Два метафорични модела на реалността в романа на Болеслав Прус „Кукла”

Ганчо Савов, "Нови славистични книги в една катедра". Литературен вестник", 14 - 20.7. 2004, 4-5.

Камен Рикев. Творец и творба в старополската мерена реч [докторска дисертация]. София, 2010, 29

Жоржета Чолакова, Езерната жена в баладите на Адам Мицкевич, Научни трудове на Пловдивски университет, Филология. Т.52 кн 1 сб. А, 2014, 207-208.

Маринела Димитрова „Кръговрат и време в романа „Селяни“ на Владислав Реймонт, Време и история в славянските езици, литератури и култури, Сборник с доклади от Единадесетите национални славистични четения. 19-21 април 2012, т.2, Литературознание. Фолклор, София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, с. 265.

Kalina Bachnewa, Najnowsze bułgarskie przekłady Czesława Miłosza, „Postcriptum Polonistyczne“, 2013, nr 2, s. 171.

Kalina Bachnewa, Nigdy nie jestem tylko tu. Polsko-bułgarskie artystyczne zbliżenia i konfrontacje, Uniw. Śląski/Wyd. Gnome, ATH, 2014, 440-442.

Matuszek A., Pysz R., Obrazy literatury, „Świat i Słowo”, nr 1 (16) 2011, 10. http://www.swiatislowo.ath.bielsko.pl/sis16/01.matuszek_pysz-obrazy_literatury.pdf

Czubala H., Zmierzch literackiej sztuki przedstawiania, „Świat i Słowo”, nr 2 (21) 2013, 42. http://www.swiatislowo.ath.bielsko.pl/sis16/01.matuszek_pysz-obrazy_literatury.pdf

Uliasz, Stanisław, Źródła współczesnych zainteresowań problematyką pogranicza, Київські полоністичні студії. Том XXVІI, s. 420, 423. Fenomen kreacyjny pogranicza: efekty pograniczności w biografiach twórczych, historii i geografii literatury, „Postscriptum Polonistyczne” 2013, nr 1(11)

Baśń o wiatrach w zwierciadle morza Josepha Conrada: Odyseja za słupami Herkulesa, [W:] Literatura polska w świecie. T. IV. Oblicza światowości, Uniw. Śląski, Wyd. Gnome, Katowice, 2012, s. 268-278 - Bielawna K. Around the World in 33 Articles? „Rocznik Komparatystyczny”. Comparative Yearbook, nr 4, 2013, 362-363.

За конференцията „Polskie zmagania z Conradem, Alma mater. Miesięcznik Uniwersytetu Jagiellońskiego, nr 169-170, 2014, 88.

Аспарух Аспарух. ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ, Чуждоезиково обучение, кн.1, 2013, с.79-82.

Камен Рикев. JOSEPH CONRAD IN BULGARIAN WATERS Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie, №2, 2013, с. 159-161.

Николай Даскалов. Джоузеф Конрад: творецът като мореплавател, Литературен вестник, бр.19, 22-28.05.2013, с.4.

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1337.pdf

Petya Tsoneva. Notes on Margreta Grigorova’s Monograph Joseph Conrad Korzeniowski: the Creator as Seafarer, Yearbook for Conrad’s studies, VIII, Vol. VIII 2013, pp. 31–46.

За преводното издание на „Родната Европа“ (съвместно с Мира Костова) и неговите представяния във Велико Търново, София и Русе:

Василев К. Да постигнеш Европа като родина, Литературен вестник, 27.03-4.04.2013, с.4.

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1326.pdf

В-к „Борба“, № 194 / 2012-10-10.

Телевизия Евроком Царевец http://ekcarevec.com/view.php?id=1545

O prezentacji bułgarskiego wydania Rodzinnej Europy w Sofii:

Амелия, Личева, Литературен Вестник, 2013/11.

На сайта на полския инситут http://institutpolski.org/?p=1222

Кокинова К. За полонистиката в България – вчера, днес, утре. „Postscriptum Polonistyczne”, Литературен вестник, 9-15.07.2014.

Радева Я. Нобеловата награда за литература – диалог 100 години по-късно, Литературен вестник, бр. 42, 18-31.12.2013, с.3.

Карагьозов, “Очите на словото” и всевиждащият изследователски поглед, Проглас, 2015/2.