Биография на Святата Майка Свами Павитрананда Предговор

Предговор

В следващите страници е описан един живот, който е живян толкова тихо и скромно, че същата тази простота е озадачаваща. И все пак неговата дълбочина и богатство изглеждат неизмерими дори за онези, които са универсално почитани заради своето духовно величие. Такъв един живот наистина не се поддава на анализ и е още по-трудно да бъде описан. Ние не можем да проумеем величието в неговата цялост, но не е ли истина, че дори само един частичен поглед върху него ни носи безкрайно добро? Затова настоящият опит е оправдан.

В подготвянето на тази работа получихме значителна помощ от книгите: Шри Рамакришна Лилапрасанга (Шри Рамакришна и неговата божествена игра), Майер Катха, Iва и IIра част и Шри Сарада Деви. От тях първите две са на бенгалски, издадени от Удбодхан Офис, Калкута, а третата е на английски и е издадена от Рамакришна Матх, Мадрас.

Адвайта Ашрама

Маявати, Хималаите

2 септември, 1942г.

Издателят

Писмо от сестра Ниведита¹ до Шри Сарада Деви

Кембридж, Масачузец,

Неделя, 11 декември, 1910г.

Любима Майко,

Рано тази сутрин отидох на църква, за да се моля за Сара. Всички хора си мислеха за Дева Мария, Майката на Исус, а аз изведнъж си помислих за теб. Твоето скъпо лице, твоят любящ поглед, твоето бяло сари и твоите гривни. Всичко си беше тук. И ми се стори, че твоето присъствие е това, което ще облекчи и благослови горката Сара в нейната болнична стая. И знаеш ли? Помислих си, че бях много глупава да седя в стаята ти по време на вечерната служба на Шри Рамакришна, опитвайки се да медитирам. Защо не разбрах, че е напълно достатъчно да бъда едно малко дете в нозете ти? Скъпа Майко! Ти си пълна с любов! И това не е пламналата и буйна любов като нашата и като тази на света, а нежният мир, който носи добро на всеки и не желае зло на никого. Това е едно златно сияние, пълно с игра. Колко блажена неделя беше онази, когато дотичах при теб за последно преди да тръгна по Ганг – когато дойдох при теб за момент! Почувствах такава удивителна свобода в благословията, която ти ми даде и в твоя гостоприемен дом! Най-скъпа Майко! Бих искала ние да можехме да ти изпратим един чудесен химн или молитва. Но по някакъв начин дори това би изглеждало твърде гръмогласно и шумно! Ти наистина си най-удивителното нещо на Бог – чашата на Шри Рамакришна на неговата Любов към света – един знак, оставен при неговите деца в тези самотни дни; ние трябва да сме много тихи и мирни пред теб – освен, може би, за малко веселие! Със сигурност всички “Божии чудеса” са тихи – прокрадващи се незабелязано в нашия живот – въздухът, слънчевата светлина, сладостта на градините и на Ганг. Това са тихите неща, които са като теб!

Изпрати на горката Сара мантията на своя покой. Не е ли твоята мисъл, от време на време мисълта на възвишения покой, който нито обича, нито мрази? Не е ли тя една сладка благословия, която трепти в Бог, както капчицата роса върху лотосовото листо, и която не докосва света?

Вечно твое, моя любима Майко, глупаво кхуки (бебе),

Ниведита

След като Шри Рамакришна имал своето първо видение на Божествената Майка, той би погълнат от жаждата да го има постоянно. Бил като човек получил достъп до безценно съкровище веднъж, което след това се затворило за него. Затова изгарял от желание това преживяване да се повтори. Желанието му било толкова силно и копнежът му толкова горещ, че повече не можел да се държи като нормален човек. Виждайки неговите странни действия и поведение, мнозина мислели, че той е полудял. Тези новини достигнали до неговата стара майка в родното му село Камарпукур. Тя много се разтревожила за сина си и го извикала при себе си, за да може той да се излекува чрез нейните грижи и внимание.

Когато Шри Рамакришна дошъл в Камарпукур, майка му си помислила, че умът му може да бъде привлечен долу към светското ниво от един брак и така той ще се излекува от своята божествена лудост. Затова изпратила роднини по някои места, които да преговарят с различни хора, но подходяща булка не била намерена. Странно, но Шри Рамакришна проявил по детински наивен интерес към тези действия; и откривайки майка си в голямо затруднение по отношение на неговата годеница, самият той предложил едно малко момиченце, което можело да бъде подходящо² – дъщерята на Рам Чандра Мукхопадхяя от Джайрамбати - село само на шест километра от неговото.

Неговата майка, Чандрамани, се заела с това предложение; тя изпратила човек в Джайрамбати и научила, че момиченцето, което сияело с божествени качества, било не само любимото дете в своето семейство, но също така било обожавано от цялото село. Имало нещо в него, което дори на тази ранна възраст привличало всички. Всеки който видел малкото момиченце, не можел да не се почувства очарован от него. Затова Чандра Деви веднага се съгласила да я приеме за своя снаха. Бракът бил подготвен и изпълнен със съгласието на Шри Рамакришна, независимо от факта, че неговата мисъл постоянно се реела високо над земното ниво.

Името на булката, която после станала известна като Святата Майка за многобройните ученици и последователи на Шри Рамакришна, било Сарадамани. Нейният баща, Рам Чандра Мукхопадхяя бил силно набожен брахмин; майка й, Шямасундари Деви, също била позната на всички със своята голяма отдаденост на Бог. Понеже бил много беден, Рам Чандра трябвало да води тежка борба за прехраната на семейството си. Доходът от изпълняването на неговите свещенически задължения бил твърде оскъден, за да задоволи нуждите им, затова той трябвало да го допълва със земеделски занимания и с правенето на свещени нишки.³ Независимо от това Рам Чандра бил известен със своята доброта и щедрост. Той имал много нежно сърце, което чувствало болка от страданието на другите. През 1864г., когато земите на Бенгал били опустошени от ужасен глад и когато Джайрамбати и съседните села не могли да избегнат ударите на този бич, Рам Чандра всеки ден хранел голям брой гладуващи хора от своя запас от миналогодишната реколта, без да мисли за собственото си трудно положение. Затова не е чудно, че той бил обект на дълбока почит и голяма обич от страна на хората в цялата област.

Любимка на селото

2.

Сарадамани била родена на 22 декември 1853г., около седемнадесет години по-късно от Шри Рамакришна. Понеже произхождала от бедно семейство, въпреки че била любимката на всички, тя трябвало да върши много от тежките семейни задължения, за да помага на своите родители. Тъй като била най-голямото дете, трябвало да се грижи за шестте си по-малки братя и сестри. Освен това носела храна на слугите на полето, режела трева за кравите във вода стигаща до врата й и събирала зърно от нивите в сезона на ориза. Всички тези неща са трогателни и интересни, ако знаем, че в по-късните си години тя оказвала духовна помощ и ръководство на хиляди хора, които действително били готови да похарчат всичко за нея, само за да задоволят най-малкото й желание. Но и при добрите условия на по-късните си дни, тя живеела същия прост живот – продължавайки да готви своите обикновени селски гозби, вършейки задълженията си и следвайки ежедневие подобно на онова, което живеят другите жени в това малко бедно селце. Всъщност нейният живот бил по-напрегнат от техния, тъй като семейството й било много взискателно, както и поради многобройните поклонници, които се тълпели около селския й дом. Но в ранната й възраст, когато тя ходела в полята и вършела тежката работа - въпреки че нейното присъствие неизменно запалвало радост у всички, които я обкръжавали – кой би могъл да знае, че в това село крачи едно почти божествено същество!

Като малко момиче, Сарадамани била по-скоро сериозна за възрастта си. Никой не виждал в нея детинско лекомислие и тя малко се интересувала от игрите, които обикновено играели децата на нейната възраст. Въпреки това тя била въплъщение на невинността и простодушието и нейната любов към другите деца била завладяваща. Това я превръщало в естествен посредник в споровете между другите момичета. Сарадамани предпочитала да играе с глинените фигурки на божествата Кали и Лакшми, отколкото с обикновени кукли, и ги боготворяла с голяма обич и отдаденост с цветя и святи листа. Имала голяма склонност към медитация. Веднъж, докато се провеждало богослужение на богинята Джагаддхатри, тя седнала да медитира върху Божествената Майка и била толкова дълбоко погълната в медитацията, че един случаен наблюдател бил поразен и изпитал страхопочитание при тази гледка.

Сарадамани не притежавала голямо образование. Заедно със своите по-малки братя, тя от време на време ходела в училището, но никой не обърнал сериозно внимание на нейното обучение. Напротив, това понякога се посрещало с открито неодобрение. По-късно, в Камарпукур, когато тя четяла един бенгалски буквар, Хридай, племенникът на Шри Рамакришна, изтръгнал книгата от ръцете й, казвайки че това ще развие в нея склонността да чете романи и драми. Но поради интереса си, тя по-късно се научила да чете с помощта на Лакшми, племенница на Шри Рамакришна, както и на едно момиче от Дакшинешвар, което идвало да я види на път към своята баня в Ганг. По-късно Святата Майка четяла Рамаяна и други свещени книги, когато имала време, но никога не била виждана да пише.

Но това обаче не означава, че Сарада Деви нямала образование в истинския смисъл на думата. В нейния селски дом тя имала многобройни възможности да гледа религиозни драми, да слуша пуранически истории и да присъства на много религиозни фестивали. Освен това била отгледана от родители с прекрасни характери. И преди всичко, имала рядката привилегия да влезе във възможно най-близък контакт с човек, който не само имал силата да преобразява, но действително трансформирал живота на много хора чрез своето тихо и неосъзнавано влияние. От тази гледна точка, Святата Майка олицетворявала резултата от най-доброто образование. Нейното вродено чувство за достойнство, съчетано с майчинската й обич към всеки и всички, нейната нежна вежливост едновременно с голямата широта на ума, която притежавала, разкривали развитие на ума от най-висша степен, предизвикващо не само любов и уважение, но на моменти удивление и страхопочитание.

Женитба

3.

Сарадамани била много малка, когато я омъжили – толкова малка, че не можела ясно да си спомни събитието. По-късно, тя казвала: “Бях омъжена тогава, когато зреят фурмите. Когато отидох в Камарпукур за десет дни след сватбата, събирах фурми от земята под дърветата.” Толкова малко момиченце и вече омъжено! Но този вид брак имал формата на годеж и след това момичето обикновено се връщало при своите родители, докато не порасне. А в този определен случай, младоженецът живеел на такова високо ниво, че не бил способен да отдаде на женитбата по-голямо значение от онова, което едно дете отдава на своите играчки.

По това време Шри Рамакришна останал в Камарпукур малко повече от две години. Преди да се върне в Дакшинешвар, той посетил своя тъст в съгласие със семейните обичаи и довел със себе си Сарадамани в Камарпукур за десет дни. Тогава тя била само на седем години – и умът й все още не бил развит дотолкова, че да знае какво е бракът.

Когато Шри Рамакришна се върнал в Дакшинешвар, отново с пълна сила го обхванала божествената жажда и той забравил за всичко свързано с Камарпукур, за своите приятели и роднини и за всичко останало. Единствената мисъл която съществувала в ума му, била как да реализира Божествената Майка като постоянно присъствие. В него се разразила жестока духовна буря. Той прекарвал в агония дни и нощи, защото Божествената Майка все още не била станала жива реалност за него: ако Тя беше реалност, защо тогава да не бъде толкова осезаема, колкото и видимите обекти наоколо? Шри Рамакришна бил погълнат от тази единствена идея. Сънят го напуснал и той забравил да се харни и пие. Светските неща и разговорите по светски въпроси го ужасявали и затова ги избягвал като отрова.

Докато преминавал през това състояние на божествено неудовлетворение, хората около него помислили, че той се е разболял от някаква болест и е полудял. Били повикани лекари и изпробвани лекарства, но без никаква полза. Постепенно, новината, че Шри Рамакришна е полудял, пропътувала пътя до Камарпукур. Чандрамани се притеснила за любимия си син. Тя започнала да се моли за него и извършвала богослужения на различни богове. Тъй като Джайрамбати е близо до Камарпукур, новите със сигурност стигнали и до там. Но понеже неговата съпруга била много малка, е малко вероятно не се е интересувала много от случващото се в Дакшинешвар.

Следващите две посещения на Сарадамани в Камарпукур се случили, когато тя била на тринадесет и четиринадесет години. Първият път и Шри Рамакришна, и майка му, били в Дакшинешвар. При второто си посещение през 1867г. тя имала щастието да бъде в присъствието на Шри Рамакришна. Когато той дошъл в Камарпукур през тази година, неговите разтревожени роднини и приятели открили, че независимо от своето дълбоко религиозно чувство, в своите обичайни действия и взаимоотношения той е съвсем нормален човек. Това било голямо облекчение за тях. По това време, в Камарпукур била доведена Сарадамани от дома на баща си в Джайрамбати. В определен смисъл това била нейната първа среща със съпруга й.

Шри Рамакришна останал в Камарпукур около седем месеца. По време на този престой, той направил едно много важно нещо. Въпреки че умът му постоянно се реел в трансценденталното ниво, така че обикновено бил безразличен към всичко светско, когато Сарадамани дошла в Камарпукур, той сериозно се заел с нейното правилно обучение. Дотогава Шри Рамакришна вече бил станал саннясин⁴. Щом неговият Гуру, Тотапури, бил научил, че той е женен, казал: “Какво ако си женен! Истинското изпитание за любовта към Бог е умът да не се насочва към сетивното удоволствие дори когато жена ти е до теб. Ако човек познае Брахман, как ще може той да прави разлика между единия пол и другия? Такъв човек е над всички подобни идеи.” Неговият ученик станал олицетворение на тези значими думи на своя Гуру, тъй като щом Шри Рамакришна се срещнал със Сарадамани, той заел ума си с изпълнението на своите задължения към нея по отношение на образованието. Всяко нещо което правел Шри Рамакришна, било изпълнявано със съвършена пълнота и задълбоченост. Затова когато се заел с обучението на Сарадамани, той довел тази работа докрай. Сарадамани - чиста като самата чистота, отгледана в невинната и неподправена атмосфера на селския живот и неопетнена от каквато и да е светска мисъл - открила в Шри Рамакришна не съпруг в обичайния смисъл на думата, а човек, който е въплъщението на неизразимата любов. По-късно тя казва за своите преживявания от този период: “Чувствах се така, сякаш един съд пълен с божествено блаженство постоянно беше поставен в сърцето ми. Не мога точно да опиша небесната радост, която изпълваше сърцето ми.” Сарада Деви очевидно осъзнавала, че има рядката привилегия да получи едно неземно съкровище.

С такива чувства тя се върнала обратно в Джайрамбати, когато Шри Рамакришна отново заминал за Дакшинешвар. След като пристигнал там, той отново забравил всичко за Сарадамани. Но различно било положението с жена му, която била получила такова непомрачено духовно блаженство от него. Нейната мисъл постоянно се въртяла около него. Тя копнеела да бъде с него в Дакшинешвар. Но се утешавала с мисълта, че човек, който бил показал такава нежна загриженост още на първата им среща, не би могъл да я забрави напълно. Със сигурност щяло да дойде време, когато тя ще бъде повикана при него. Тя търпеливо и тихо очаквала този щастлив момент.

По това време можело да се види промяна в нейното поведение и държание. Тя станала по-тиха и сериозна и била въплъщение на любовта и съчувствието към всички; винаги била готова да се адаптира към всяко обстоятелство. Нейното вътрешно блаженство било толкова голямо, че никаква земна трудност или страдание не можели да й повлияят. И тя щяла да продължи да живее в това екзалтирано състояние, ако в малкото селце не била плъзнала мълвата, че съпругът й е полудял. Докато Шри Рамакришна преминавал през дни на божествен екстаз, другите около него тълкували необичайното му поведение като знак за умствено разстройство. Хората от Джайрамбати започнали да изразяват съчувствие към тъжното положение на Сарадамани, без да знаят, че точно това я кара да се чувства още по-зле. Сарадамани започнала да избягва другите и се заела с работа, за да не чува клюките свързани със съпруга й. Но слуховете, че Шри Рамакришна е полудял, че ходи гол и говори разни нечленоразделни думи били много силни. “Може ли да е истина?” си помислила Сарадамани. “Не е ли той вече такъв, какъвто го видях?” Ако е така, мой дълг е да бъда до него в този критичен момент.” Но как би могла тя да отиде в Дакшинешвар? Идеята била почти невъзможна за човек като нея – тъй като Джайрамбати било разположено на голямо разстояние, а транспортът бил труден.

Но тихите и отдадени на Бог молитви на това сърце били чути от Него и пред Сарадамани се появила неочаквана възможност да отиде в Дакшинешвар. Някои жени от съседни села щели да ходят в Калкута, за да се изкъпят в Ганг. Сарадамани изразила желание да се включи в групата пилигрими. Когато баща й чул това, той веднага разбрал истинската причина стояща зад нейното желание. Затова с готовност дал съгласието си и сам придружил групата, за да може да се грижи за своята любима Сарада. Разстоянието от сто километра трябвало да бъде изминато пеша. Само богатите си позволявали да се движат с паланкин⁵. Тъй като и дума не можело да става за такъв лукс при бедния Рам Чандра, той, заедно с дъщеря си, тръгнали пеша. Пътуването било много изморително за Сарадамани, която не била свикнала да върви дълго. Но физическото страдание било нищо в сравнение с радостта от мисълта, че ще се срещне с Шри Рамакришна. Затова тя напълно пренебрегвала трудностите. На третия ден обаче, преди групата да била стигнала в Калкута, Сарадамани се разболяла от силна треска. За нея станало невъзможно да върви, въпреки желанието й да продължи пътуването. Затова те трябвало да се подслонят в една колиба направена за пътници. През нощта треската й се усилила още повече и тя изгубила съзнание. По-късно разказвала, че докато била в това състояние, видяла едно много красиво момиче с тъмна кожа да сяда до нея, да я милва и да се грижи за нея. Когато било попитано кое е, момичето казало, че идва от Дакшинешвар, че е нейна сестра и е изминала целия път, за да я посрещне. След това Сарадамани заспала. Странно, но на следващата сутрин треската си била заминала и тя можела да тръгне отново. По пътя болестта отново се върнала, но по някакъв начин Рам Чандра успял да стигне до Дакшинешвар преди началото на нощта.

Колко голямо било притеснението на Шри Рамакришна да види Сарадамани в това състояние! Той веднага се заел да направи приготовления за болната и й приготвил легло в собствената си стая. Често повтарял с голяма мъка в своето детинско простодушие: “Ти дойде, когато Матхур не е вече жив. Ако беше жив, не би имало никаква трудност той да се погрижи за теб. Но сега, когато вече го няма, кой ще заеме мястото му?” Шри Рамакришна сам започнал да се грижи за нея ден и нощ и с такова внимание, че за три или четири дни тя оздравяла. След това била преместена в Нахбат⁶, където останала с Чандрамани, своята свекърва, която била по това време в Дакшинешвар.

Сарадамани не можела да повярва на очите си, когато видяла своя съпруг, за който се говорело, че е луд, да чувства такова безпокойство заради нейната болест и да изразява такава доброта и обич. Има ли някоя толкова благословена жена на света, която да е получила такава любяща грижа от своя съпруг? Тя разбрала със сигурност, че каквото и да е мнението на хората, нейният божествен съпруг е съвършено разумен; и не само това, но в отношението му към нея нямало ни най-малка промяна.

Рам Чандра бил радостен да види дъщеря си щастлива и удобно настанена в Дакшинешвар. Затова той тръгнал за своя селски дом, оставяйки Сарадамани в привилегированото положение да служи на своя съпруг и на старата си свекърва. Било март 1872г., когато Святата Майка пристигнала в Дакшинешвар – около пет години след като била видяла Шри Рамакришна за последно в Камарпукур.

По това време Шри Рамакришна живеел в непрестанно божествено общение. През по-голямата част от деня и нощта той оставал в екстатично състояние. Дори най-дребното нещо – някоя религиозна песен или вида на нещо, което му напомняло за Бог – хвърляло ума му в самадхи и той забравял за своето обкръжение. Чувствал се повече у дома си на това божествено ниво, отколкото ние на земното ниво. Но когато Сарадамани пристигнала в Дакшинешвар, той не забравил за своите задължения към нея. Сарадамани също, от своя страна, била толкова чиста и възвишена, че нямала ни най-малко желание да завлича своя съпруг-светец в светския живот. Тя ясно му заявила това и откликнала на неговите идеали и стремежи. Всичко което искала, било да бъде близо до него, да има привилегията да му служи и да моделира своя собствен живот според неговите напътствия. Шри Рамакришна я удостоил с всичко това в изобилие. Въпреки че Святата Майка била настанена в Нахабат и през деня не можела да го вижда, тъй като той имал посетители, през нощта тя остава в стаята му. Но техните взаимоотношения били лишени от всякакво плътско желание. Един ден Сарада Деви, докато масажирала стъпалата на Шри Рамакришна, го попитала: “Какво мислиш за мен?” Отговорът дошъл бързо: “Майката, която е боготворена в храма, е майката, която е родила това тяло и сега живее в концертната стая (Нахабат); тя е същата, която масажира стъпалата ми в момента. Наистина, аз винаги гледам на теб като на видимото проявление на Блажената Майка.” Един ден виждайки Сарада заспала до него, Шри Рамакришна започнал да разграничава, обръщайки се към собствения си ум: “О ум, това е тялото на жена. Мъжете гледат на него като обект на голямо удоволствие и винаги го желаят. Но ако човек притежава това тяло, той трябва да остане затворен в плътта; не може да реализира Бог. О ум, нека няма кражба (лицемерие) в твоя най-съкровен храм. Недей да мислиш за нещо вътрешно, а да се преструваш на друго външно! Бъди честен – искаш ли това женско тяло, или искаш Бог? Ако искаш тялото, ето, то е пред теб. Радвай му се.” Разграничавайки по този начин, Шри Рамакришна щял да докосне тялото на Сарада, когато умът му отскочил назад и се изгубил толкова дълбоко в самадхи, че той не се върнал в съзнание през цялата нощ. На следващата сутрин бил доведен обратно до обикновеното съзнание с голяма трудност, докато името на Бог било повтаряно в ухото му.

Изминали месеци по този начин, но нито веднъж умовете на божествената двойка не слезли долу до сетивното ниво. Това било възможно, защото съзнанията и на двамата били настроени в съзвучие с Безкрайното. В по-късните си дни Шри Рамакришна често казвал: “След женитбата аз притеснено се молех на Божествената Майка да изкорени всяко сетивно и физическо удоволствие от ума й. Че молитвата ми е била изпълнена, разбрах от контакта ми с нея през този период.”

По това време Сарадамани получавала от своя божествен съпруг инструкции на висши духовни теми. Това бил живот не на семейни взаимоотношения, а на духовно обучение – и то до такава степен, че съпругата Сарадамани се разтворила в духовния ученик. Тя била само скромния последовател на своя Учител и това било за нея най-върховната радост и щастие.