Биография Роден е на 25 януари 1856 година в Шесбург, Австро-Унгария, днес Сигишоара, Румъния. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877 1879 г

/1856-1929/

Изготвено от: Денислав Стоянов 12а

Биография

Роден е на 25 януари 1856 година в Шесбург, Австро-Унгария, днес Сигишоара, Румъния. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877 – 1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.

От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.

Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911 – 1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България. Умира на 14 декември 1929 година в Залцбург на 73-годишна възраст.

През 2012 година на Фридрих Грюнангер е наречена улица в софийския квартал Овча купел.

Приносът на Грюнангер към българската архитектура

• 
  Архитектурата на Семинарията
  

Тези заемки от местната и изобщо от православната традиция остават предимно формални. Централната сграда на Семинарията прилича по-скоро на дворец в паркова среда, отколкото на старите православни духовни училища, които са се помещавали в манастири със съответната обърната навътре композиция, в чийто център е храмът. Грюнангер е светски архитект и той поставя църквата „Св. Йоан Рилски” встрани от основната сграда. В самата стилистика на семинарския храм преобладава влиянието на образци от Сърбия и Австро-Унгария както по отношение на украсата, така и във вертикално издължените пропорции на основния корпус и камбанарията.

Творбите на Фридрих Грюнангер и изобщо на тогавашните български архитекти се възприемат положително и безкритично и от своите съвременници, и от следващите поколения изследователи. Не е имало съществена полемика, нито критично теоретично осмисляне. Не е имало и собствено българска алтернатива на господстващия в цяла Европа еклектичен „международен” стил.

Напълно в духа на онова време (известни са ботаническите интереси на тогавашния княз Фердинанд) голямо внимание е обърнато на парка - и по отношение на композицията и растителните видове, и относно самата му площ. По време на строителството на семинарския комплекс той се е намирал далеч извън града. От най-старите снимки на семинарските сгради се вижда, че около тях няма зеленина. Сега обаче, един век по-късно, заграденият със стена стогодишен парк е истински зелен остров на спокойствието в милионния град, което потвърждава далновидността на първоначалния замисъл.

Софийската духовна семинария е учебно заведение с най-хармонично решения архитектурно-парков комплекс в София и представя най-добрия пример за връзка на архитектура и природна среда в столицата.

С офийска духовна семинария – съвременна визия



Софийска духовна семинария по времето Грюнангер



Вход на софийската духовна семинария

В София...

архитектът преустройва софийския конак за царски дворец заедно с арх. Т. Леерс, Майербер. Той пристроява североизточното триетажно крило на двореца (днес там се помещава Националният ентографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 кв. м., 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк; Духовната академия – Богословски факултет на Софийския университет с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганаушев и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти; къщата на адвоката Хараламби Самарджиев – български дипломатически агент във Виена /днес резиденция на турския посланик); Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата „Св. Ив. Рилски“ – първата му значима обществена поръчка; Синагогата; Централната минерална баня в София – идеен проект съвместно с арх. Петко Момчилов; паркът на територията на Военната академия; къщата на финансиста Димитър Яблански (до 1993 г. – посолство на Китайската народна република); сградата на Осигурително дружество „Балкан“, пл. „Александър I“ . По проект на Грюнангер е издигната и мъжката гимназия във Варна, Педагогическото училище в Кюстендил (днес сградата на Община Кюстендил); къщата на търговеца Найден Марков в Бургас, а се среща и недоказана теория, че е проектирал и Синагогата в града.

Дейност през годините

• 
  1879-1890 – Мавзолей на руските войни, Разград
  
• 
  1880 – Дворец, София (днес Национална художествена галерия)
  
• 
  1883 – Метеорологична станция, Русе
  
• 
  1885 – Гимназия, Разград
  
• 
  1879 – Регионален исторически музей, Русе
  
• 
  1894 – източно крило на Двореца, София
  
• 
  1899 – къща на Анна Пулиева, София
  
• 
  1899 – къща на Иван Гешов, София (съборена 2002 г.)
  
• 
  1902-1914 – Софийска духовна семинария
  
• 
  1903 – къща на Сърмаджиев, София
  
• 
  1904 – Централна минерална баня – идеен проект (съвм. с арх. Петко Момчилов)
  
• 
  1904-1908 – Синодална палата, София
  
• 
  1906 – паркът на Военна академия, София
  
• 
  1907 – къща на Яблански, София (днес The Residence Club)
  
• 
  1909 – Синагогата в София
  
• 
  1913 – осигурително дружество Балкан, София