Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа



страница1/3
Дата22.08.2016
Размер451.27 Kb.
  1   2   3
БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ. НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА



Една от най-критичните заплахи за околната среда в глобален мащаб е загубата на биологично разнообразие. Под влияние главно на човешките дейности, в днешно време видовете изчезват от 100 до 1000 пъти по-бързо от нормалното. В последните десетилетия почти всички екосистеми и биоразнообразието, което е част от тях, са подложени на влянието на редица негативни фактори като разрушаване на местообитания, замърсяване, свръхексплоатация и промени в климата.


В тази връзка, са предприети редица действия на глобално, европейско и национално ниво, с обща цел „Спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010”. Оценката за степента на постигане на тази цел се базира на индикатори за биологичното разнообразие.
Индикаторите за биологичното разнообразие са информационни инструменти, обобщаващи данни за:

  • наличието, количеството или промяна в състоянието на организмите, показващи характера или измененията на биологичното разнообразие;

  • въздействията, на които е подложено биологичното разнообразие;

  • ефективността на мерките, които се предприемат за опазването на биологичното разнообразие.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО

На европейско ниво ключовите индикатори за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие са разработени в рамките на инициативата SEBI 2010 (Streamlining European 2010 Biodiversity Indicators). Това е набор от 26 индикатора, част от които проследяват директно състоянието и тенденциите на компонентите на биологичното разнообразие, докато други отразяват заплахи за биоразнообразието, устойчиво ползване, екосистемни услуги, финансиране, информиране на обществеността.
Настоящият доклад представя шест* индикатора от набор SEBI 2010, съдържащи информация за биологичното разнообразие на България:
Индекс на обикновените видове птици за България

(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)
Ключов въпрос:

Кои видове птици намаляват обилието и разпространението си в България?
Ключово послание

Общата тенденция за периода 2005 – 2010 г. за всички 38 вида е за намаление на числеността със 17%, което е с 3% повече спрямо предходната оценка за периода 2005–2009 г. Предходната оценка показва общо намаляване на индекса на птиците които обитават земеделските земи с 9%, докато настоящата показва допълнително намаляване до 16%. Предходната оценка показа положителна тенденция на състоянието на горските видове птици, но при настоящата тя е отрицателна с намаляване от 7% (Фиг.1).
Дефиниция на индикатора

Този индикатор показва тенденциите в числеността на обикновените видове птици в България за определен период от време.

Сложните индикатори за популационни тенденции, какъвто е индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Индикаторът включва и индекс на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи.
Източници на информация

Информацията за този индикатор се събира в рамките на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, която в България се прилага от Българското дружество за защита на птиците.



http://www.bspb.org/
Оценка на индикатора

Настоящата оценка включва шестгодишен период (2005 – 2010 г.) и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 кm. В посочения период са регистрирани 204 вида: 49% от общия брой видове, регистрирани в страната ни. Събраната информация достига за оценка на състоянието само на 38 вида. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове среда. От оценените 38 вида, 44,7% обитават земеделските земи, 26% са горски видове и 29% обитават други типове местообитания.

Сред видовете обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са пъдпъдъкът (–48%), обикновеният скорец (–41%), червеногърбата сврачка (–36%) и папунякът (–29%). Увеличава се числеността единствено на голямото белогушо коприварче (126%). Само един от видовете, обитаващи горите, е с положителна тенденция на популацията: гривякът (73%). Два от видовете са умерено намаляващи (сойка –30%; авлига–33%), а останалите имат неопределена тенденция, основно поради липса на информация. В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) е най-високият брой силно намаляващи видове: черният бързолет (–66%), сивата врана (–61%) и домашното врабче (–42%). Те са сред най-застрашените видове в настоящата оценка.

Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците е признак за влошеното състояние на тези видове. Необходимо е целенасочено и успешно прилагане на агро-екологичните мерки в селските стопанства и въвеждане на по-адекватни стандарти за поддържане на добро екологично състояние на земеделските земи. Нужно е повишено внимание към влиянието на някои практики като премахването на храстите и разораването на пасищата. Настъпването на култури като маслодайната рапица в селското стопанство поставя сериозни пречки пред видове като полската чучулига, сивата овесарка и пъдпъдъка.
Тенденции на индикатора

Фиг. 1 Тенденция на индекса на обикновените видове птици за България (базова година 2005=100%)



Източник: БДЗП


Защитени територии по националното законодателство в България

(SEBI 7 – Защитени територии по националното законодателство)
Ключов въпрос

Колко ефективно е обявяването на защитени територии, като инструмент за опазване на биологичното разнообразие и като отговор на загубата на биоразнообразие?
Ключово послание

В края на 2010 г. броят на защитените територии в България е 953 с обща площ 582 458,1 ha (5,2% от територията на страната) (Фиг.2).
Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промяната на броя и общата площ на защитените територии по националното законодателство в България с течение на времето. Този индикатор може да бъде представен по IUCN категория, биогеографски регион и страна.

Обявяването на защитени територии е пряк отговор на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността за опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му. Индикаторът се базира на изчерпателни данни за всички официално обявени защитени територии в България. Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страна са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според IUCN- национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности.
Източници на информация

- МОСВ/ИАОС



http://pdbase.government.bg/zpo/bg/index.jsp

- Статистически справочник, 2010


Оценка на индикатора

Наблюдава се тенденция към увеличаване на площта на защитените територии, като за периода 1991 – 2010 г. тя се е увеличила повече от два пъти. Промяната на броя на защитените територии е представена за периода 2004 – 2010 г., тъй като не може да се направи сравнимост на данните от предишните години, поради факта че след 2002 г. са заличени голям брой исторически места, чиито характеристики не отговарят на критериите за категоризация по Закона за защитените територии. За част от историческите места се констатира наличие на елементи от дивата природа и те са прекатегоризирани съответно в защитени местности или природни забележителности.


Тенденции на индикатора

Фиг. 2. Промяна на броя и площта на защитените територии за периода 1991 – 2010 г., hа



Източник: МОСВ/ИАОС

Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците в България

(SEBI 8 – Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата

за птиците)

Ключов въпрос

Предложили ли са страните достатъчно обекти по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?
Ключово послание

В България към края на 2010 г. са приети от Министерски съвет 335 защитените зони (345 на брой, но 10 се припокриват) от мрежата “Натура 2000” покриващи общо 34,3% от територията на страната. В края на 2010 г. броят на определените защитени зони съгласно Директивата за птиците в България е 114 с обща площ 2 267 624 ha (20,4% от територията на страната) (Фиг.3), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231 с обща площ 3 330 101 ha (30% от територията на страната) (Фиг.4). Индексът на достатъчност е 94,3% .(Фиг.5).
Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/ЕИО) от държавите членки на ЕС: 1. Тенденции в пространственото покритие на предложените зони; 2. индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)

Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците е пряк отговор на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността за опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му.

Първият подиндикатор "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площтното покритие на предложените зони от държавите членки в км2. Целта на втория подиндикатор "Индекс на достатъчност" е да покаже колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони. Държавите членки с 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива.
Източници на информация

- Министерство на околната среда и водите – Дирекция НСЗП



http://www.natura2000bg.org/natura/bg/index1.php

- Статистически справочник, 2010

- База данни Натура 2000, заключения от Биогеографски семинари и Главна Дирекция „Околна среда“ към ЕК/Двустранни срещи със страните

http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/sufficiency-index-state-of-progress-by-member-states-in-reaching-sufficiency-for-the-habitat-directive-annex-i-habitats-and-annex-ii-species-2/csi008_fig04_2008_data.xls/at_download/file

-Евростат http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsien160


Оценка на индикатора

Наблюдава се увеличаване на площта на защитените зони по Директивата за местообитанията през 2010 г. с 13 916,4 hа и нарастване на броят им с 3. Броят и площта на защитените зони по Директивата за птиците се запазват непроменени за периода 2007 – 2010 г. Индексът на достатъчност за периода 2008 – 2010 г. се запазва на 94,3%, въпреки че през 2010 г. са определени още 3 защитени зони по Директивата за местообитанията, но документацията е предадена в ЕК през следващата година и съответно към 2010 г. индексът не е преизчислен.



Тенденции на индикатора
Фиг. 3 Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за птиците за периода 2007-2010 г., hа



Източник: МОСВ-НСЗП
Фиг. 4 Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за местообитанията за периода 2007 – 2010 г., hа


Източник: МОСВ-НСЗП
Фиг. 5 Индекс на достатъчност (състояние на напредъка на държавите членки в постигане на процента на достатъчност за местообитанията от Приложение I и видовете от Приложение II на Директивата за местообитанията)


Източник: ЕК/ЕАОС/Евростат


Инвазивни чужди видове за България

(SEBI 10 – Инвазивни чужди видове за Европа)
Ключов въпрос

Намалява или се увеличава броят на инвазивните чужди видове в България? Кои инвазивни чужди видове трябва да бъдат цел на управленски действия?
Ключово послание

Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г. (Фиг. 6, 7, 8, 9) Като чужди инвазивни и потенциално инвазивни за България са определени общо 50 вида папратови и семенни растения, 30 вида животни и 20 вида гъби. На най-силна инвазия от безгръбначни животни е подложена Черноморската екосистема. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания.
Дефиниция на индикатора

Този индикатор е представен от два компонента: нарастване на броя на чуждите видове, които потенциално могат да станат инвазивни, за определен период от време (от 1900 г.) и списък на най-вредните инвазивни чужди видове.

Оценката на тенденцията в числеността се прави за 10-годишни интервали (от 1900 г.) по главни екосистеми [сухоземни, сладководни, морски] и по биологични групи [гръбначни животни, безгръбначни животни, първични продуценти (висши растения, мъхове, водорасли) и гъби]. Списъкът с най-вредните инвазивни чужди видове, застрашаващи биологичното разнообразие се прави на базата на два критерия: 1. видове, които имат сериозно вредно влияние върху биологичното разнообразие съгласно експертна оценка и 2. видове, които освен сериозно вредно влияние върху биологичното разнообразие могат да повлияят негативно и върху човешките дейности, здраве и/или икономически интереси. Този списък служи като инструмент за приоритизиране на управлението и други дейности, включително и като механизъм за ранно предупреждение.

Съгласно определението на Конвенцията за биологичното разнообразие и IUCN: чужди видове са видове, подвидове или по-ниски таксони интродуцирани извън тяхното естествено минало или настоящо разпространение (вкл. всякакви части, гамети, семена, яйца и др., чрез които могат да оцеляват и следователно да се размножават), докато инвазивни чужди видове са чужди видове, чието интродуциране и/или разпространение е заплаха за биологичното разнообразие и/ или екосистемните услуги, човешкото здраве и социално-икономическите ценности. Въпреки, че не всички чужди видове стават инвазивни, броят на чуждите видове интродуцирани в околната среда има пряка връзка с броя на видовете, които по-късно могат да станат инвазивни.


Източници на информация

Изследване на чуждите и инвазивните видове животни, растения и гъби в България е извършено от БАН в периода 2004 – 2006 г. в рамките на проекти Оценка на инвазивните видове от българската флора и микота и мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове и екосистеми” и , „Оценка на инвазивните видове от българската фауна и мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове и екосистеми” финансирани от Министерството на околната среда и водите. В периода 2009 – 2010 г. е разширен обхватът на изследванията за чуждите и инвазивните видове растения по проект “Биология, екология и контрол на инвазивни чужди видове в българската флора”, финансиран от Фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката


Оценка на индикатора

В периода 2004 – 2010 г. са обследвани чуждите видове за българската флора, фауна и микота - 44 вида животни, 160 вида висши растения и 20 вида гъби.


Животни

През периода 2004 – 2006 г. са изследвани 44 чужди за фауната на България видове животни от Черноморската екосистема пред българския бряг, от сладководните водоеми на страната, горските и агроекосистемите. От тях 19 вида са класифицирани като инвазивни, 11 вида – като потенциално инвазивни ( табл. 1) и 14 вида като неинвазивни. Обект на изследване е и един местен инвазивен вид мида. По-късно са установени и два изключително агресивни чужди инвазивни сладководни вида – мидата Dreissena bugensis (2005 – 2006 г.) – понтийски вид и рибата Perccottus glenii (2005 г.) с произход от Далечния Изток и Китай.

Като подложена на най-силна инвазия е определена Черноморската екосистема. Чуждите видове в нея са резултат от пасивен пренос с плавателни съдове или изливане на баластни води. За темповете на разпространение на чужди видове в Черно море по-ранни проучвания показват, че през периода 1990 – 2002 г. е установено почти три пъти нарастване на броят на интродуцираните видове в сравнение с 1980 – 1990 г. (Moncheva, Kamburska, 2002). Най-голяма част от чуждите видове произхождат от Северна Америка, Югоизточна Азия и Европа, по-малка част – от Кавказ, Африка, Австралия и Южна Америка.

От сухоземните видове, много безгръбначни, които заемат нови територии, са пренесени като вредители при внос на хранителни продукти, декоративна растителност, дървесина и други стоки.


Табл. 1. Списък на инвазивните и потенциално инвазивни за България видове животни

Лрегенда: ЧИ – чужд инвазивен вид; ЧПИ – чужд, потенциално инвазивен вид; МИ – местен инвазивен вид.

Със знак ! са отбелязани видовете, включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“ (2007. – In: Halting the loss of biodiversity by 2010: proposal for a first set of indicators to monitor progress in Europe. – EEA Technical Report, 11: 104-109.)





Вид


Година на проникване

Произход


Местооби-тание

Категория

Заплахи



1.


!Mnemiopsis leidyi (мнемиопсис)

1900

От 40 с.ш. до 40 ю.ш край бреговете на

Америка

Черно море

(планктон)


ЧИ


Спад на числеността на мезозоопланктона (Copepoda и Cladocera) през 90-те години след масовото разви-тие на M. Leidyi, чиято пред българския бряг, достига 2 kg. m-2


2.


Mya arenaria (бяла пясъчна мида)

1973

Бореалните морета на Атлантическия и Тихия океан

Черно море (бентос)


ЧИ


В много райони на черноморския шелф Mya arenaria става доминантен вид в новообразувана зооценоза наречена на нейно име, като измества местната малка пясъчна мида Lentidium mediterraneum.


3.


!Anadara inaequivalvisнадара, пясъчна мида)

1984

Индийски и Тихи океан

Черно море (бентос)


ЧИ


Измества нативния вид Chamelea gallina. Най-разпространена е във Варненски и Бургаски залив. Влиянието върху естествените зооценози, както в регионален мащаб така и пред българското крайбрежие не е проучено достатъчно.


4.


!Rapana venosa (рапан)

1956

Японско, Жълто и Източно Китайско море (до о. Тайван)

Черно море (бентос)


ЧИ


Силно редуциране числеността на стриди и черна мида; деструктиране на дънните зооценози от по-дребни миди, също храна за Рапана – P. rudis, M. adriaticus, S. subtruncata, Chamelea gallina и др.


5.


!Anodonta woodiana (китайска блатна мида)

2005


Източна и Югоизточна Азия (р. Усури и ез. Ханка), Япония, Китай (вкл. о-в Тайван, реките от Амур до Яндзъ), Тайланд и Камбоджа

Сладки стоящи и течащи водоеми (бентос)


ЧИ


Измества местни форми и променя автохтонните сладководни съобщества. При по топли води (язовири охладители, лимани и водоеми в ниските южни части на страната) A. woodiana ще бъде в състояние да измести напълно местните форми от род Anodonta и отчасти от род Unio.


6.


!Corbicula fluminea

(азиатска корбикула)

2001

Централна и Югоизточна Азия

Сладки стоящи и течащи водоеми (бентос)


ЧИ


Измества голям брой местни форми. Възможнос-тите за взривообразно развитие и достигане на висока популационна плътност позволяват пренаселване на дадено съобщество и изчерпване на ресурсите му


7.


!Oncorhynchus mykiss

(дъгова или американска пъстърва)

1934

Северна Америка (има 2 форми – сладководна и морска. През 1882 г. те са интродуцирани в Европа.

Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)


ЧПИ

Конкурира и измества местния вид – балканската пъстърва



8.


!Salvelinus fontinalis

(сивен)

1930

Северна Америка


Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧПИ


Намаляване на числеността и изместване на месните видаве. Необходими са изследвания за установяването степента на заплаха.


9.


!Lepomis gibbosus, (слънчева рибка)

1920

Северна Америка


Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧИ

Хранейки се с хайвера и личинките, намалява числеността на автохтонните видове риби



10.


!Pseudorasbora parva (псевдоразбора)

1979

Източна Азия


Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧИ


Конкурент за храна на всички наши нулевогодишни видове и на възрастните бентософаги.

Намалява числеността на автохтонните видове




11.


Coregonus peled (обикновен сиг)

70-те


Басейните на Балтийско и Северно море; Северния ледовит океан

Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧПИ

За сега числеността му е ниска и не е заплаха за месните видове



12.


Coregonus albula (ряпушка)

1964


Басейна на Северно и Балтийско море, и Горна Волга

Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧПИ

За сега числеността му е ниска и не е заплаха за месните видове.



13.

Thymallus thymallus (европейски, обикновен липан)

70-те

Северните части на Европа, Азия и Америка.


Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧПИ

За сега числеността му е ниска и не е заплаха за месните видове.



14.

Ictalurus nebulosus (американско (котешко) сомче)

2005

Северна Америка


Сладки стоящи и течащи водоеми (нектон)

ЧПИ


Все още неизвестни. Увеличаването на числеността му е нежелателна, за да не се превърне в хранителен конкурент на местни видове.


15.

!Hyphantria cunea (бяла американска пеперуда)

50-те 60-те

Северна Америка и Мексико

Сухоземен (храсти и дървета)

ЧИ


През 70-те години каламитетите намаляват под въздействие на месните ентомофаги. Отчитат се предимно локални повреди.


16.

Gelechia senticetella (Хвойнов паяжинообра-зуващ молец)

1989


Испания, Южна Франция, Италия, Балкански и Кримски пв.

Сухоземен (дървовидна хвойна)


ЧИ


Каламитетен вид и силните дефолиации в продължение на няколко години при масовите размножения могат да се окажат гибелни за дървовидната хвойна


17.

!Cameraria ohridella (кесте-нов листомини-ращ молец)

80-те


Неизвестен


Сухоземен

(по род Aesculus)

ЧИ


Силни повреди на конския кестен и по-рядко на други представители на род Aesculus


18.

Fenusella hortulana (тополова листо-минираща оса)

2005


Централна и южна част на Западна Европа, Задкавказие и Средна Азия

Сухоземен (по черни тополи)


ЧИ


Популационната плътност все още е много ниска и не съществуват заплахи


19.


Corythucha ciliata (чинарова коритуха)

1989


Неоарктични и неотропични райони в САЩ и южните части на Канада

Сухоземен (по чинара)


ЧИ


Загиването на голямо количество източен чинар при масово развитие на C. ciliata, е много опасно за стабилното състояние на съобществата и популацията му.


20.

!Anoplophora glabripennis (азиатски сечко)

Очаква се

Китай и Корея



Сухоземен (широколистни)

ЧПИ


Може да се аклиматизира повсеместно. Следва да се очаква по широколистните дървета (главно тополи) в населени места, около големи складове.


21.

Stephanitis rhododendri (рододендров стефанитис

2005

Неоарктичен произход (САЩ)

Сухоземен


ЧПИ

Не съществуват за момента



22.

Oxycarenus lavaterae (липов оксикаренус)

1998

Западномедитерански

Сухоземен



ЧПИ

Неизвестни. В някои случаи може да навлиза масово за зимуване в човешките жилища



23.


Leptoglossus occidentalis

Очаква се

Неоарктичен


Сухоземен



ЧПИ

Неизвестни. През 2004 г. вече достига Хърватска.



24.

!Corythucha arcuata

Очаква се

САЩ и Югоизточна Канада

Сухоземен



ЧПИ


При масово развитие може да представлява заплаха за стабилността на дъбовите гори


25.

!Trachemys scripta elegans, (червенобуза костенурка)

1994

Централна Америка

Сухоземен/

воден

ЧИ


Конкурент на местните видове водни костенурки. Има сведения за унищожаване гнездата на водоплаващи птици.


26.


Psittacula krameri (крамеров папагал

1996

Африка и Южна Азия

Сухоземен


ЧИ


При увеличаване на числеността му може да се превърне в сериозна заплаха за естествените екосистеми


27.

!Myocastor coypus (нутрия; блатен бобър)

1967


Южна Америка. (между Средна Боливия и Южна Бразилия)

Сухоземен


ЧИ

Няма чувствителни щети



28.

!Rattus norvegicus (сив плъх)

1800


Източна Азия; Северен Китай

Сухоземен


ЧИ


Измества местния черен плъх. Разселва се и в природата


29.

!Ondatra zibethica (ондатра; бизам; мускусен плъх).

1955

Северна Америка

Сухоземен


ЧИ


При увеличаване числеността му около диги и други инженерни съоръжения около водоемите и особено – при р. Дунав


30.

!Nyctereutes procyonoides (енотовидно куче)

1968


Източен Сибир, Северен Китай, Северен Виетнам, Корея и Япония.

Сухоземен


ЧИ


За сега няма. При увеличаване на числеността може да нанесе значителни щети на дивия заек и водоплаващите птици

31.


!Dreissena polymorpha (черна странстваща мида; зеброва мида; дрейсена)

1997


Опреснени райони на Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море, разпространена в цяла Европа и пренесен в Северна Америка.

Сладки стоящи и течащи водоеми (бентос)


МИ


Възможностите на D. polymorpha за взривообразно развитие позволяват на мидата да пренасели дадена екосистема и да изчерпи нейните ресурси. Като обрастател мидата унищожава голям брой локални местни форми.

Каталог: cms
cms -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010
cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по
cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
cms -> Съвет на европейския съюз


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница