Битката! Seki: Ми аз започвам пък тогава! Тоест s2501 започна: ne i Кенеф-aaaaaaaaaaaaaa помисли си разсънено след като вдигна телефонната слушалка. S2501
Изтегляне 216.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Optimus
- Diavola2003_f
- Hidros
| Битката!
Seki: Ми аз започвам пък тогава! Тоест s2501 започна: ne i Кенеф-aaaaaaaaaaaaaa ... помисли си разсънено след като вдигна телефонната слушалка.
"razvrat i pokvara, druje , razvrat i pokvara iz toq forum , i po sre6tite . " заговори Optimus с разгневен тон . Optimus: Няколко часа по-късно Optimus и s2501 стояха на една масичка, пийваха си чайче и мента и обмисляха как да се справят с положението... --Друже, виж им постовете само! Тия аниме-фенки прекаляват с хентая просто! --Мхм, нали чете, порно филми и пр. --Замислят нещо голямо... Ще ни налетят из невиделица и ще се опитат да ни развратят и покварят. Mahiko: Изведнъж на вратата се появи Mahiko. Тя се огледа и когато забеляза двамата си познати, бавно се приближи към масата им. - Прощавайте, свободно ли е при вас? - попита с хладна усмивка. Optimus: Optimus и s2501 си размениха тревожни погледи... --Ами... Но Mahiko не дочака отговора и се настани... Mahiko: Махико си поръча кола с две сламки и се наслади на мълчанието, което се възцари след пристигането и. Двамата приятели я гледаха особено и това я подразни. - Не ме гледайте така! - рече остро тя - Дошла съм по важен въпрос! Имам за вас предложение, което ще ви направи герои! След тези думи, Махико нервно започна да бърка по джобовете на рокерията си. Извади на масата нож, кърпички, два кибрита, yaoi манга, гумено пате, бонбони, картинка на любимия и герой от Saint Seiya в розова рамка със сърчица, два пръстена и един чорап... - Проклятие, къде ли съм го пъхнала! - засумтя си тя под нос. - Ахааа, етооо! Optimus и s2501 се изпулиха пред листчето, което тя навря в лицата им. - Sugar Neko bar??? - възмутено запита Optimus. Махико дръпна рекламата и я прочете. - Не... Тя извади окъсана визитка на някакъв антикварен магазин. - Ето! Отидете там и говорете с човека! Това е! Махико стана, със замах метна мешката си на гърба си и след като направи няколко крачки се обърна с пламтящ поглед. - Помнете! Съдбата на този свят е във ваши ръце! Не ме търсете повече. АЗ ще ви намеря! Двамата останаха като заковани... Optimus: --Тая работа намирисва... - рече s2501 -- От чорапа е - отвърна Optimus и използва лъжичката от чая си за да избута от масата артефакта останал от Mahiko... после пусна лъжичката обратно в чая си. --Какво мислиш? --Ми... може да станем герои... съдбата на света и бла-бла... --Ами ако е капан?! --Ами... да идем да приказваме с тоя човечец, пък да става каквото ще. Двамата допиха питиетата си, платиха сметката и тръгнаха към изхода ...сервитьорката ги изпрати с влажен поглед изпълнен с копнеж. Mahiko: Чорапът бавно изпълзя извън заведението и навън се стопи в облаче черна енергия... Антикварният магазин изглеждаше като всеки друг. Когато влязоха, двамата приятели се задавиха от непоносимата миризма на сандалово дърво. - Ама че работа!- ядоса се Optimus. На една стойка до вратата стоеше оскубан бухал, който не мърдаше и поради този факт не се разбираше дали изобщо е жив. s2501 го загледа с интерес. След това се зае да разгежда различните вехтории, които бяха натрупани по прашните щандове. - Не се разсейвай. - подръпна го Optimus. Той прочисти гърлото си. - Ааа, извинете? Иззад един огромен часовник изскочи кокалест младеж и насочи катана срещу него. - КАКВО?! КРАДЦИ?! УБИЙЦИ?!! - Моля ви... ние... - стресна се Optimus и се усмихна добронамерено. Младежът свали оръжието и присви очи. На външен вид той доста приличаше на бухалът, косата му беше дълга и рошава, с рижи, руси и черни кичури,а зениците му бяха някак особени. - Аааа, вий сте онези... " Що за отношение?!", помисли си Optimus. - Да, онези сме - с досада потвърди той и извади визитката. - Ахаааа, хайде да пием чай. - Ние вече пихме чай...- обади се s2501, но погледът на магазинера го отказа от спора. Отвън ги гледаше чорапът... Seki: Чаят имаше поразително блудкав вкус на...чорапи. Optimus успя да излезе от ароматния му транс и се обърна към кокалестото създание. -Ами такова....ние...за какво става въпрос? -И колко ще ни се плати?!?-намеси се s2501 -Значи, работата е следната! Преди да ви кажа каквото и да било, предупреждавам, че е опасна и ниско платена! Съгласни ли сте? Кратковременият размисъл на двамата бъдещи герои бе прекъснат от звънчето на вратата. На входа се появи seki, в полу-цялостната си прелест, тъй като беше в един от онези bad-hair-days. Стреснат, младежът се скри зад часовника. -Какво...-започна s2501 -Знам, знам-разгневено го прекъсна seki-трябва да си сменя фризьора! След като му отрежа пръстенцата! На лицето й разцъфна пъклена усмивка! -Не, бе!-възмути се Optimus- Какво правиш пък ти тука? -Аааа, това ли? Само минавам!Мисля да си купя NOKIA 250, чух, че олд-склуул-джиесемите са яко фънки в момента! -К'во разправя тая?-обърна се s2501 към Optimus -Дреме ти! Къде изчезна човека-бухал? Optimus погледна зад часовника, но там нямаше и следа от него... -Какъв бухъл?-завъртя отегчено очи seki. -Ууууф, ама си оФца, подплаши момчето с глупостите си. Въобще, какво търсиш в нашта история?-разгневи се s2501 -Дойдох да си купя NOKIA, нали казах вече.... -Yeah, what-fucking-ever!-въздъхна Optimus- дай да го намерим пича! Optimus i s2501 тръгнаха към задната стаичка, а seki остана недоразбрала в средата на прашния магазин. -Тук вони на чорапи!-фръцна се тя и зарови поглед в щанда с джиесеми. Optimus: --За какво става въпрос? - попита Optimus, горящ от нетърпение да научи подробности... --Ама ха! Я не бъди толкова припрян! - скастри го дядката и го ръчна с върха на бастуна си, от което Optimus хич не остана очарован. --E, добре де, за какво си ни викнал? - настоя s2501 с кисела физиономия. --Шшшт! Само вие ли искате да пишете тая история?! Потърпете до следващия пост в темата и ще разберете! А до тогава кротувайте и си пийте чая. Mahiko: "Добре дошли.", чу се дълбок и плътен глас от мрака. Всички се сепнаха и наостриха уши. Появи се едър мъж с черна мантия и много пръстени, които на мига се забелязваха. Доста приличаше на Махико, но беше с едно око. "Моля да извините братовчед ми, малко е неориентиран през деня. Като повечето хора-сови." Всички се спогледаха с неразбиране и малко страх. Тази мрачна фигура сякаш прогони топлината от миризливото магазинче. Той погледна двамата младежи. "Значи сестра ми е изпратила вас. Хммм. Очаквах някого по-представителен..." "МОЛЯ?!", почти извика Optimus. "А вие госпожице... Не че искам да ви плаша, но сте попаднала на неподходящото място в неподходящия момент. Ще ви подаря една НОКИА, но ще участвате в мисията! Нямате избор. seki прехапа устни. "А мисията е...", мрачният тип млъкна и изведнъж изкрещя толкова силно, че бухалът на стойката доказа наличието на живот в старото си тяло като се прекатури. "НАМЕРЕТЕ ДРУГИЯ ЧОРАП НА СЕСТРА МИ ИЛИ ЩЕ УНИЖОЩИМ ТОЗИ СВЯТ!!!" Optimus зяпна. "И таз добра..." Само s2501 се усмихна благо. "Ок, кога започваме търсенето?" Другите двама го изгледаха кръвнишки, но без резултат. Очевидно чаят си казваше думата. s2501 се заклатушка и захили идиотски. "О не...", рече Optimus и се плесна по челото. "Само това ни липсваше! Втасахме я здраво!"... Optimus: --ЧОРАП?!- кипна Optimus - Искаш от нас да търсим чорап?!? Какво героично има в това? --Поне ще платят - подшушна s2501 --ИСКАШ ДА Е ГЕРОИЧНО ЛИ??? ДОБРЕ ТОГАВА, ПРОСТОСМЪРТНИ! - ревна демоничният новодошъл и сграбчи seki - АКО НЕ НАМЕРИТЕ ЧОРАПА ЩЕ ПРИНЕСА ТАЗИ НЕВИННА ДЕВОЙКА В ЖЕРТВА НА МРАЧНИТЕ ПЪКЛЕНИ БОЖЕСТВА НА ВОНЯЩИТЕ ЧОРАПИ! --Така по-може, договорхме се! - съгласи се Optimus с доволна усмивка. След това изражението на лицето му стана героично, погледът му решителен, пръстите му се свиха в юмрюци и той се обърна към seki - Хев ноу фиър, доблестна лейди! Ще те спася!!! Seki: Вдъхновен Optimus пое заедно с верния си другар s2501 към обществената пералня, където се надавяше да откие липсващото звено в еволюцията на лемурите и последна надежда за човешкия род - чорапът на Mahiko. seki ги изпрати с влажен поглед и хищно се обърна към новопоявилия се младеж-сова -Можеш ли да подстригваш? Във фоайето на пералнята имаше малка кабинка и в нея жена с противна брадавица на брадичката сладко гукаше на телефонната слушалка. - Казвам ти скъпа - по-чисто, по-свежо, по-разумно! s2501 плесна на стъклото членската си карта "аниме и манга клуб Fumetsu", чието лого, обърнато на опаки, поразително приличаше на Ипон Секюрити. - К'во!?!-тросна се женището -Изпраща ни ББ-започна s2501 -Биг Брадър ?!? Не го гледам! Ама тая Зара е ега си шаврантията! -Неееее-отегчено я прекъсна Optimus- Бойко Борисов! Разследваме случай с трафик на пране! -Ааааа, Бат' Бойко! Фенка съм-очите на лелчето заискряха с блясъка на новичка пералня Уърпуул- кажете му да намине, с удоволствие ще изпера бельото му....лично! Влезте, влезте! И двамата герои потънаха в облъка омекотител, евтин прах за пране и още нещо.... Optimus: --С какво мога да ви услужа, младежи? - запита лелката, вече значително по-учтива - Нещо за пране ли имате? --А, не, аз обикновено минавам през автомивката, когато съм камион - небрежно отвърна Optimus и необръщайки поглед на недоумяващата физиономия на перачката започна да оглежда наоколо... --Къде можем да открием чорапите? - запита s2501 Служителката посочи един панер в ъгъла на стаята. По лицето и се четеше искрено недоумение. s2501 взе една щипка от прането и защипа носа си, след това повдигна панера и го понесе навън... --Ехей, ама вие на къде така?! s2501 и Optimus си сложиха черни очила, s2501 измъкна от джоба си някаква прилична на фенерче или гъзарска химикалка джаджа и светна с нея пред лицето на жената: --Вие не помните там някога да е имало панер с чорапи! - обясни той --И от сега нататък няма да се карате на дядо, когато приготвя кебапчета с гарнитура от петна!!! - допълни Optimus Тоя номер на колегите винаги бачка! 
На излизане двамата другари бяха спряни от щурмоваци в бели брони, издирващи чифт чорапи, върху които са избродирани плановете на свръхмощна космическа станция... --These are not the SOCKS you're looking for! - каза Optimus като махна с ръка почти незабележимо. --These aren't the socks we're looking for. - съгласи се щурмовакът --We can go about our business. - продължи Optimus --You can go about your business - покорно повтори щурмовакът. --Move along! --Move along, move along! S2501: След като преминаха през щурмоваците в бели брони Optimus и s2501 се запътиха към колата на паркинга . Optimus извади ключовете и изключи алармата , колата мигна и се отключи . - ъъъъъъъ защо отиваме в колата с тез чорапи ??? - каза s2501 - а уе на топло . Optimus тъкмо тръгна да влиза от страната на шофйора , когато Vix се появи из от зад и виквайки . - сори пичове бързам . Награби ключовете и настанявайки се на мястото на шофйора изхвърча с бясна скорост нанякъде . - и сега къде на топло викаш ? - каза s2501 - поне ти можеш да станеш на камионче . Optimus махна с ръка и заедно с s2501 се запътиха към близкия безистен за да разгледат чорапите . Meze: В безистена беше сумрачно, следобедното слънце се процеждаше през няколко счупени прозореца от покрива, имаше тук-таме купчини от торби с боклук. Optimus и s2501 тъкмо се навеждаха над панера, когато нещо с грозен вик прелетя от балкона на последния етаж и се приземи върху една от купчините боклук. Нещото се надигна, започна да се оттърсва от прахта и да псува на висок глас. В този миг видя и двамата търсачи на приключения, и се приближи да ги опознае по-отблизо: Здрасти! Аз съм Мезето... всички ми казват така... аз, таковата, днес отново ме скъсаха по Механика и бях обещал, че ще се хвърля през балкона... -"Странни породи има в тази част на Града"- отбеляза s2501 и понечи да вдигне панера, но мезето се оказа доста услужлив - "Да помогна на вас мога, да!". -"Виж, приятелче, нямаме нужда от твойта помощ" - рече Optimus, но натрапникът започна да рови в купчината чорапи, разхвърляйки всичко наоколо.-"Ей, стига вече! Офф, незнам защо се захванахме с това, изобщо какво правим в тая смрадлива дупка!". -"Смрадлива? Дупка? Мой дом е тя!" отбеляза практично мръфката, и се загледа в събеседниците си - "Вие търсите нещо...". -"Да, търсим, но надали е от твоята компетенция" -отвърна уморено s2501. -"Вие търсите загубено нещо, Чорапът!" изригна мезето, и видимо доволен загледа повелително към двамата. "Да помогна мога аз! но първо ви трябва почивка. Хайде, топла храна има, аз съм готвил!" Мезето отвори някаква странична вратичка и се откриха стълби към някакво подземие.... Optimus: --Тоя приказва като Йода! - прошепна Optimus на s2501 - Само се п рави на завеян, иначе сигурно ще се окаже някоя важна клечка. --Пък и така и така огладнявам... И двамата последваха Мезето надолу по стълбите. Diavola2003_f: Слизайке долу Мезето ги настани в удобни столово пред една маса и започва да приготвя яденето над един огромен казан. S2501 и Optimus се спогледаха недоверчиво: --Aве да не земе да ни зготви нас за мезе- каза S2501. Optimus пак обърна глава към казана. Храната не миришеше хубаво. Миришеше на чорапи, а това го стресираше, защото мислеше за тижката мисия. В този момент се чуха трясъци отгоре и тримата веднага се затичаха да видят какво става. Когато стигнаха края на стълбите забелязаха с ужас: --НЯМЯ ГИ ЧОРАПИТЕ! Някой бе взел чорапита които не бяхя успяли да прегледат!
--А сега ни го свиха изпод носа. Какво сега – заяви Optimus --Винаги където има лошо ще се появи добро – рече Meze, лошото стои пред прага ни но ние ще го преборим --Това все пак не отговаря на въпроса ми – отцепи Optimus с досада. S2502: - храната прави борбата - каза Мезе и въпреки случилото се привика Optimus и s2501 на по една паница манджа те го погледнаха с недоумение и като куршуми излетяха през изхода , а пред тях seki стоеше и ги гледаше с недоумение . - какво става момчета , намерихте ли чорапа ? - каза тя . - ъъъъъ какво правиш ти тук моя девицо ? - каза Optimus . - ами онзи ме пусна да подишам чист въздух и аз реших да се поразходя - отвърна му seki . - елате , нека възставновите силите си . - каза Мезе . Optimus , s2501 и seki го погледнаха с не особенно голяма интерес . - имам малко шоколад - предложи Мезе с блясък в очите . - ШОООКОООЛАААААААААД - извика seki и грабвайки Optimus и s2501 като плюшени играчки затърча надолу по стълбите към местенцето на Мезе , завъртайки го няколко пъти на 360 градуса . най-накрая четиримата седнаха на масата и Мезето докара смрадливата манджа , шоколад и една бутилка с някаква блудкава течност заедно с няколко недоизмити чаши . - като почнете да го ядете има вкус на пиле или на свинско , не съм особенно сигурен на какво съм го докарал тоя път . - каза мезе посръбвайки с черпака от големия котел - хммм интересно , този път май е гъби . не обичам гъби - добави Мезе добавяики изневиделица някакъв буркан с нещо странно в него , последвано от дълго сръбване от манджата - ееее докарах го , пилешко . тримата се спогледаха и пробваха малко от яденето . след леко тръпчивия вкус найстина идваше усещане за пиле , но какво имаше вътре найстина никой не можеше да каже . ядейки s2501 заговори . - е добре сега къде ще го търсим тоя чорап ??? - мисля , че ще е добре да разпитаме всички съседи , да видим дали не са видели нещо . като детективи . - каза Optimus ухилвайки се широко . - ами ти seki какво мислиш . - ам , ням , ам , мляс . ъъъ каза ли нещо - каза seki омазана цялата в шоколад и жадно отпиваща някаква течност чашата , която явно беше бая изгладняла покрай престоя си при онзи с бухала . - Мезе , браво трябва да ми дадеш рецептата между другото мноо добро . - не няма значение - остави я да яде на спокойствие Optimus . разговора постепенно замря и всички се заеха с манджата и точно когато яденето и колата бяха почти свършили изведнъж се чу мелодията на "Desi SLava feat Igrata - Badi dobro momche" . - Мезе начи това е било а ? искаш да ни приобщиш към тайното ти чалга общество - казаха Optimus и s2501 едновременно ставайки и обръщайки масата готови за бой докато времето се спря и камерата се завъртя за на забавен каданс . - защо времето спря - продължиха двамата в един глас . - чух за това че било много модерно в последно време - отговори Мезе - И КАКВО НАПРАВИХТЕ С АПАРТАМЕНТА МИ ? - апартамент ... по скоро мазе - отговори s2501 . - не е мазе , а е моето си ... НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО Е , КОЙ ЩЕ ЧИСТИ - продължи да вика Мезе , докато мелодията продължаваше да звучи . - добре ако не си ти , от каде е тази мелодия ? - умно се включи Optimus . - ам мляс . - каза seki все ядяща - хора от мен е - изваждайки свирещата си нова нокиа . на дисплея пишеше ... Optimus: s2501 така и не разбра какво пише, защото Optimus го сръга в ребрата и прекъсна сладката му дрямка... --Ъ? - поздрави s2501 --Мезе, кво имаше в манджата та се трупяса така на масата моя приятел? Айреей, поспаланкоооу! Чорап имаме да търсим, девойка имаме за спасяванеее! --Ми то тя seki ей сега беше тука... --Не, не беше! --Бяха я пуснали да се разхожда и ... такова... мезето имаше шоколад и тя... --Да, да, знам какво си сънувал, четох горния пост! - прекъсна го Optimus - Не се ли сети, че сънуваш?! Първо - злодетие не пускат току така отвлечените девойки да се разхождат на чист въздух, второ - въздухът в това мазе е всичко друго, само не и чист, и трето - първото нещо, което би направил един млад и възпитан герой като мен, когато види seki, това прелестно създание, е да й направи комплимент за новата прическа! --Ама от къде знаеш, че има нова прическа?! - окопити се s2501 --Ми вчера се засякохме в mIRC-ата 
s2501 разтърка сънено очи и се огледа наоколо --И сега? Къде ще търсим чорапа? --Мезе, останъл съм с впечатлението, че знаеш нещо по въпроса - обърна се Optimus към домакина - Има ли нещо, което желаеш да споделиш с нас? --Тъй де, да ни ръснеш малко инфо, така да се каже - подкрепи го s2501 и двамата впеериха очаквателни погледи в Мезето Meze: Мезето седна, скръсти краката, загледа се в една точка и започна: -"Преди години имах ученик. Силата в него беше голяма, усвояваше наученото с лекота... Тъй като навремето нямаше магазини за по един лев на всеки ъгъл, разни дребни неща от бита бяха дефицитни - примерно джобно ножче за чистене на мръсотията под ноктите,... и други работи( мезето предпочете да не разказва с големи подробности, тъй като двамата му слушатели направиха неумолима гримаса на отвращение)... Та навремето, всеки ученик се отличаваше от другия по един главен признак: Всеки си беше оплел собственоръчно чифт чорапи, които изразяваха неговата самоличност, индивидуалност и специални качества. Разбира се новопостъпилите ученици минаваха през няколкомесечни тренировки, докато придобият силата и умението да си оплетат сами чорапи. Та този многообещаващ млад мой последовател твърде бързо успя да усвои умението да си оплете чорапи, НО щом се захвана с плетенето, стана крайно взискателен, постоянно плетеше и разплиташе, и... абе общо взето искаше неговите чорапи да са коренно различни от тези на останалите ученици. Обикновено чифт чорапи се изплиташе за около седмица, ала Той се забави с повече от 2 месеца... за да може да направи неговите чорапи невиждано чудо, започна да се интересува и от забранените изкуства, опитвайки се да комбинира добро със зло, за да постигне перфектната комбинация. Един ден просто си събра багажа и все още бос тръгна в пустошта, за да търси нови възможности... Повече не го видяхме, но се дочуха слухове, че е успял да оплете невижданите чорапи, влагайки цялата си сила в тях, заедно със силата на някакъв тъмен лорд. няколко месеца след това дочухме и друг слух, че моя бивш ученик се е превърнал в амбициозен последовател на Тъмната страна, и благодарение на комбинираната сила на чорапите се бил устремил да превземе властта..." -"Това добре, но какво общо има твоята история с нашето търсене?" - попита нетърпеливо Оптимус. -"Имай търпение!" - каза Мезе и продължи: -"След още няколко месеца дочухме, че новия лорд се е опитал да превземе със невижданата си сила двореца на Принцесата, но елитните стражи от ордена на "Светлия Чорап" успяли да го ранят, като дори и загубил единия си чудодеен чорап. В този миг силата на Черния лорд била сразена, тялото му се превърнало на прах, единственото странно е, че стражите не могли да намерят втория му чорап. Този, който останал в Стражите, дочух, че наскоро бил откраднат от Подземието, в което се пазел. Сега двата чорапа се търсят, и колкото по-близо се намират един от друг, толкова по-голяма става силата на Лорда. Светлината да ни е на помощ, ако чифта отново се събере!!" Mahiko: Изведнъж Мезето се сепна и се замисли. Направи няколко различни физиономии и каза бавно. "Вашата... Махико е мъртва.", след това премигна. "Всъщност вече не е..." "Моля?", възкликнаха в един глас другите двама. "Как така "вече" не е?" "Ами..." Изневиделица, сякаш от нищото се появи тип облечен в странни черни дрехи, който буквално влачеше Махико със себе си. "Вземете си я! Вземете си я! Да не умира никога дано! НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ НИКОГА ДА Я ВИЖДАМ!" Махико помаха за здрасти на изумената тройка, а новодошлият изкара някаква книжка от джоба си и като я наби в лицето на момичето започна да нарежда: "По сценарий не се виждаме почти до края! Чак тук - когато идваш да се биеш с мен, какви са тези своеволия?!" Махико изтръгна четивото от ръцете му. "Това не е сценарий, а манга, тъпако. Пак си без очила! Това тук е рус мъж, а аз НЕ СЪМ РУС МЪЖ! Конфискува се докато не ми върнеш концертното DVD на Cannibal Corpse." "Задръж я! Все тая!", махна с ръка мъжът и тръгна да си ходи. "И да ми върнеш оригиналното cd на Napalm Death!", изкряска Махико подире му. След това тя се обърна към тримата очудени младежи. "Как сте хорица?" "Зле, щом ти си тук... Кой беше този?", запита Optimus. "А, Хадес ли? Стар познат. Добро момче беше, но пропадна... *буквално*. Гледам запознали сте се с Мезето. За какво си говорихте?" Мезето набързо преразказа историята си. Махико се почеса по главата. "Момент... какъв Лорд? Това е моето чорапче... нищо не разбирам." "Седни...", рече Мезето с трудност. "Мисля, че трябва да чуеш това..." Optimus: --Да не намекваш, че ако си намеря чорапа Тъмният Лорд ще стане всемогъщ?!? - попита Махико. --Не го намеквам. Твърдя го. - категорично отговори Мезето. --Чакай ся, нещо не чаткам...  - Optimus сезачеса по главата, а на лицето му беше същото изражение на недоумение, както когато хавлията му за баня му открадна тостера (но това е друга история) -- Значи тоя дето търси чорапа, е тъмния Лорд, ама той ти е брат... така ли? Щото каза "сестра ми е пратила вас", пък чорапи търси... пъки на Тъмен Лорд си мязаше... определено беше доста Тъмен.
Mahiko: Махико изгледа Optimus озадачено и после поклати глава небрежно. "Брат ми има доста тайни, но не е лош човек... Пък и никога не съм забелязвала чорапите ми да държат странно... Наистина, нищо не разбирам. Може би има начин да оправим положението!" "Не думай...", изсумтя Optimus. "Е какво? Хайде да тръгваме, ще гледам да помогна както мога!" Optimus усети, че Махико крие нещо, но реши да и се довери... Optimus: Optimus и s2501 се измъкнаха от мазето на Мезето с известно облекчение и поеха обратно нагоре по стълбите по които бяха дошли. "Нещо не е както трябва... Значи тя ни праща да говорим със совата, идва брат и, тя ни кара да и търсим чорапа, пък после идва да ни помага, пък брат и не е лош човек, пък отвлича девойки... Мътна история. Но все пак важното е да се спаси девойката!" - мислеше си Optimus --Идваш ли и ти, Мезе? - подвикна s2501 "Брат и не е лош човек... но това не значи че е добър човек... може да е лош не-човек..." - продължаваше да размишлява Optimus, но в крайна сметка реши, че на този етап не може да направи много за разгадаването на мистерията - "Ще я последваме, пък ще видим... Каквото ще става - ще става" Mahiko: Махико изгледа Optimus озадачено и после поклати глава небрежно. "Брат ми има доста тайни, но не е лош човек... Пък и никога не съм забелязвала чорапите ми да държат странно... Наистина, нищо не разбирам. Може би има начин да оправим положението!" "Не думай...", изсумтя Optimus. "Е какво? Хайде да тръгваме, ще гледам да помогна както мога!" Optimus усети, че Махико крие нещо, но реши да и се довери... Optimus: Optimus и s2501 се измъкнаха от мазето на Мезето с известно облекчение и поеха обратно нагоре по стълбите по които бяха дошли. "Нещо не е както трябва... Значи тя ни праща да говорим със совата, идва брат и, тя ни кара да и търсим чорапа, пък после идва да ни помага, пък брат и не е лош човек, пък отвлича девойки... Мътна история. Но все пак важното е да се спаси девойката!" - мислеше си Optimus --Идваш ли и ти, Мезе? - подвикна s2501 "Брат и не е лош човек... но това не значи че е добър човек... може да е лош не-човек..." - продължаваше да размишлява Optimus, но в крайна сметка реши, че на този етап не може да направи много за разгадаването на мистерията - "Ще я последваме, пък ще видим... Каквото ще става - ще става" Meze: - Да тръгна с вас... хм... има още половин казан манджа за дояждане...(срещайки погледите на останалите, мезето разбра, че никой не е оценил кулинарните му дарби... може ми само Секи...) - Да дойда няма да е лошо, от разни сили разбирам аз... Пък и за компания ме бива, да! По трудна пътека тръгваме, неясно бъдещето е... Мезето събра някакви буклуци в една торба, наподобяваща мешка, но с много кръпки и петна по нея, метна я на рамо, взе една тояжка (за какво ли му беше всъщност) и леко подсвирвайки с уста се присъедини към компанията... Hidros: И така четиримата герои продължиха приключението си в търсени на изгубения чорап. Докато забравената гозба на Мезето загоряваше.... Seki: -Oтиваме къде?-поинтересува се Мезето. -В магазинчето на брат ми, имам чувството, че цялата работа е нагласена...-обърна се към него Mаhiko с пламтящ поглед-не обичам да ме будалкат!!! "Ееееех, ще видим моята лейди" размечта се Optimus и се заоглежда във витрините "Дали изглеждам добре, след тези перални и мазета..." "Сега ще развалят работата и нищо няма да ни платят накрая" недоволстваше на ум s2501 Думите "Гладен съм" светеха като неонов надпис вглавата на Мезето. Mahiko обмисляше обичайните си пъклени-яой планове. С такива мисли, героите поеха към миризливия прашен антиквариат, където seki разсъждаваше за световния мир загледана в новия си джиесем---> "..................................................." Optimus: Когато групичката стигна пред магазина всички се спряха за момент. Мезето започна да рови из чумалчето си търсейки незнайно какво. Махико се загледа в ноктите си, сякаш се канеше скоро да ги използва за нещо... болезнено. s2501 използва момента да дремне за секунда (ама то е така след две поредни нощни). A Optimus се поизтупа, пооправи дрехите си леко и хвърли поглед към отражението си та витрината. Той напълни дробовете си с въздух, присви заплашително очи като Клинт Ийстууд и изрече бавно с твърд, решителен тон: --All right, let's do it! И отвори вратата с ритник... Hidros: Но вътрe нямаше никой дори проскубания бухал беши изчезнал . Тогава Optimus поглeдна към масата за чай и видя белeжка на която пишише.Ние отиваме до Фантастико че на Seki и свършиха цигарите . Ако е спешно изчакаите. Meze: -"Добрютро!" - дочу се от ъгъла глас със странен акцент, показа се някакъв висок мустакат индивид, със странна униформа. -" Чорапки ли търскате? Низнам само къде изчизнаха всички... Появна се пак онъз от съпротивлението с нея тон "слушъйти, няма да повторвам!", разказна пак някъкви планови и всички фукнаха да бягват..." -"Намирисвам нещо гнило..." - каза Оптимус, включи датчиците за финно проследяване и в същия момент се затича, изтика всички от магазинчето и ги повали на тротоара пред него, и това беше точно навреме, защото заложената бомба в магазина избухна.... Optimus: Optimus бавно се изправи и подаде ръка на Mahiko да стане. Снажният му героичен силует се очертаваше на фона на алените огнени езици. В главата му се въртяха подозрения и мрачни мисли. --Знаех си аз, че огнеопасно ще стане! - забъбри Мезето - На Seki цигарите свършили! Optimus се обърна към най-близката камера и заговори: --И запомнете деца - тютюнопушенето е вредно за вашето здраве! Optimus не пуши, не пушете и Вие!!! Дружината бързо се съвзе и единодушно решиха да поемат по единствената следа, която им оставаше - Фантастико. --Няма що, Mahiko, страхотни роднини имаш! - заговори s2501, крачейки на безопасно разстояние от тяхната спътница - А, Optimus, какво ще кажеш? Но Optimus не го слушаше. Беше потънал в размисли... "Дано Seki да не пуши" - каза си той... S2501: Mahiko , Optimus , Meze и s2501 потеглиха към денонощката и се зачудиха как най бързо да стигнат до там (на никои не му се вървеше пеша) . Повървяха , повървяха и накрая стигнаха до кръстопът . - На ляво - каза Mahiko . - Не , направо - каза Мeze . Optimus & s2501 се погледаха . - ъъъъъ накъде последно ??? - казаха двамата дружно . - Фантастико е на ляво - затвърди Mahiko . - не , на право е - отвърна на свой ред Мeze . малко по малко кавгата се превърна в бой , а Optimus & s2501 решиха да оставят двамата в облак от пушек и боклуци боричкайки се , докато те самите завиха на дясно . Optimus: Не щеш ли двамата се озоваха пред станция на метрото. Заслизаха надолу по стълбите но гледката която се разкри пред очите им и звуците които долитаха от подлеза ги накараха да забавят крачка неуверено и сериозно да размислят дали да не се върнат обратно... Няколко стъпала по-надолу краката им нагазиха в кървави локвички, а пред тях имаше няколко трупа с множество огнестрелни рани. Дочуха се изстрели... --Battle mode!!! - извика Optimus и се втурна надолу Веднъж слязъл долу той се смая съвсем - няколко вагона на метрото вяха опожарени, от пламъците на единия изскочи запален човек, крещейки за помощ. Стените бяха надупчени и окървавени, а в дъното трима обстрелваха някакъв друг, който се прикриваше зад ъгъла и отвръщаше с къртечен огън, когато успяваше да се подаде. Optimus измъкна бластерното си пушкало и помете тримата. Другият се подаде иззад ъгъла, обърса потта си и стичащата се от крайчеца на устните му струйка кръв и отри ръка в панталоните си преди да я подаде на Optimus. --Благодаря, друже - рече Max Payne - Да те черпя един Painkiller? Meze: Междувременно, мезето късно осъзнал в какво се забърква, спорейки с Махико, носеше всичкия и багаж и наизустяваше реплики от любимото и аниме, докато крачеха към заветното Фантастико... Mahiko: Махико вървеше наперено пред Мезе и се усмихваше победоносно. Той ходеше намусен и гледаше надолу. - Искам да научиш и openinga! И endinga! - весело нареждаше тя докато крачеха. Изведнъж се спря и се огледа. - Тук нещо не е наред. Май сме сбъркали пътя... Наоколо се виждаше черна пустош. Само едно сухо дърво стърчеше в далечината, клоните му се протягаха към тъмното небе като мъртвешки ръце. Сякаш на тях висяха чорапи... "Помощ, помощ, onee-san, помощ!" - Какво по...? - зяпна Мезе. - Ехо, Махико?! Махико стоеше като парализирана и очите й бяха изцъклени. - И таз добра... Каталог: upload upload -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 216.55 Kb. Сподели с приятели:
|