Бизнес етика – предмет и предметна област

Обособяването на бизнес етиката , като част от приложната етика, се отнася към 70те години на ХХв., когато започва издаването на материали от научни конференции, посветени на тези проблеми.Норман Боуи приема за рожденна дата на бизнес етиката ноември 1974, когато се провежа първата конференция по бизнес етика в Канзанския университет.Постепенно се създават изследователски центрове, появяват се специализирани периодични издания, сформират се институции за разпространение и популяризиране на теоретичните достижения, започва преподаването на бизнес етика като академична дисциплина в икономическите учебни заведения, оформят се програми за прилагането на добрите знания в съвременото управление на бизнеса.

Какво е бизнес етика? Отговорът на този въпрос не би затруднил никого, защото произтича от разбирането на понятията, които образуват словосъчетанието бизнес етика. Естествено, че става дума за прилагането на етика към специфичната сфера на бизнеса, именно за това се налага краткото обяснение на понятията.
Основни понятия – етика, бизнес, морал, етични стандарти, морално поведение.

Бизнес

Понятието бизнес има изключително широка употраба в съвременият ежедневен език.То често се използва за да се означи всяка работа която човек върши независимо към каква сфера се отнася тя и каква е целта и.В някои случаи употребата е по прецизна и означава всяка заетост, ангажираност, усилие, професия, роля или дейност, които човек извършва за да си осигури средства за съществуване, т.е. печалба. Без значение е дали тази дейност се разгръща в по кратък, по дълъг или неограничен период от време.Бизнес може да е определено поле на дейност, в което човек се изявява, или от което печели.

Целта на бизнеса е винаги печалба за субекта, който го осъществява.Обаче резултатите от бизнеса са от полза не само за субекта, а и за цялото общество. Затова бизнесът и неговото развитие засягат напрактика всички хора в обществото, защото те или извършват бизнес, или се възползват от резултатите му, а най –често – и двете заедно. На сполучливият бизнес се гледа, от една страна, като печалба за отделният индивид, а от друга – като облагодеталстване на цялото общество.

Етика

Понятието етика е не по малко познато от понятието бизнес.Етиката е теоретичен модел за това, което е добро и правилно за хората в обществото или в определена негова сфера.Тя засяга човешкото поведение и е теория за морала като оценъчно – регулативна система на социалния живот. Като теория етиката естествено е част от обособилото се човешка познание и самата има логически, абстрактен и систематизиран вид.

Като теоретично познание, задачата на етиката е да постигне истината за морала като регулатор на обществения живот.Тя изследва това, което е факт в моралната практика – цености, норми, принципи, идеали, цели, критерии за оценка и т.н.

Съчетанието бизнес етика на пръв поглед изглежда странно, защото двете му съставни части принадлежат към различни сфери.Като че ли по – уместно е бизнесът да се свързва с морала, а не с етиката.Но заради ярко изразеният приложен аспект на етическата теория понятието морал и етика обикновено се употребяват като синоними в ежедневието, без да се разграничава, че моралът е социално явление, което регулира общественият живот, а етиката – неговото изследване и теория.Оценката етично носи авторитета, обосноваността и убедителността на теоретичният анализ.Затова тя означава правилно и от морална гледна точка.В този аспект бизнес етиката е свързана с изискването за такова поведение в бизнеса, което е най правилно от теоретични позиции на етиката за постигане на типичните за бизнеса цели, като същевременно то не се конфронтира с базисните човешки морални цености.

Понятието “бизнес” и “етика” се разграничават и по основините нагласи на сферите, към които принадлежат. Това, че бизнесът има ярко изразен икономически смисъл, го обвързва с всички особености на икономическата среда.Там основна насоченост е към печалбата, конкуренция, грижа за себе си, постигане на собствен интерес.В същото време етиката, както и моралът, се отнасят към съвсем различни цености, свързани предимно с духовното извисяване, правене на добро и т.н.Това обаче не означава че етиката няма отношение към бизнеса.Моралът като оценъчно – регулативна система, дейстава във всяка сфера на обществения живот, макар че не във всяка една от тях той използва едни и същи механизми, ценостти и норми.В този смисъл бизнесът не е изключение.

На тази основа можем да заключим че съчетанието бизнес етика на практика е доста точно.То разкрива, че в бизнеса, поради неговата специфика и цели, не може да се говори за морал изобщо или за която и да е била етическа система.Именно бизнес етиката е това специално и адаптирано приложение на обшточовешките морални стандарти и етически концепции към особената сфера на бизнеса.Тя фиксира анализира и предлага решения на проблемите от аксиологичен и морален характер, които възникват в бизнеса.

Съществуват следните нива на етично поведение:

• 
  Макроравнище – бизнис етиката се занимава с изучаване на моралността,
  

• 
  Мезоравнище – фирмено равнище, етични проблеми свързани с икономическите
  

• 
  Микроравнище – индивида и неговото поведение в обществото, свързано с
  

Понятието “морал” е съвкупност от възгледи, система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло, съвест и чест, похвално и срамно, дълг и справедливост, и е тясно свързана с човешката етика. Моралът е юридическа категория. В тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Според Буаст има два вида морал: единият — пасивен, който ни забранява да вършим зло, другият — активен, който ни повелява да вършим добро.

Съществуват различни опити за определяне на морала. Най–често във всекидневното съзнание моралът се отъждествява с доброто, добрия човек, добрите следствия от постъпките ни, добрите ни намерения. Друга форма за разбиране на морала се базира на общоприетите представи за обичаи и традиции. От гледна точка на масовата психика тъкмо обичаят и традицията са ядрото за разбиране на морала. Във всекидневното общуване моралът се отъждествява преди всичко като обичайно – традиционна форма на общуване между хората

В бизнеса и мениджмънта съществуват етични стандарти, с помощта на които се разграничава поведението на бизнесмените и мениджърите – доколко то е правилно или неправилно, честно или нечестно и т.н. Етичите стандарти включват етични норми и етични принципи.

Етичните норми са съвкупност от правила на поведение, които изискват, забраняват или поощряват определен тип поведение.Нормите са определени социални ценостти, свързани са с нещо, което се предписва и изисква.Всяка ценост може да бъде свързана и определена като норма и обратното. Етичните норми са т.нар социални заповеди, имащи императивен характер.

Етичните принципи са конкретизация на етичните стандарти, които се използват за оценяването както на индивидуалното, така и на корпоративното поведение. В научната литература по отношение на бизнеса и мениджмънта се разглеждат 3 етични принципа:

1. принцип на универсализма и формализма;

2. принцип на справедливостта;

3. принцип на утилитаризма;

Принципа на универсализма се свързва с правините норми, свободи, задължения. Правото представява система от норми, които осигуряват съвместният живот на хората върху основата на личната свобода.Отличителните особености на моралните права са: те са основата на автомността на индивида, а също така и на равенството между хората; те са свързани със задълженията и отговорностите.

Принцип на справедливостта – в основата му лежи идеята за съответствие между деяние и възмездие, права и задължения, заслуги и признание, вложено и придобито. Представители са Аристотел, Джон Роус. В научната литература се разглеждат няколко типа справедливост:

• 
  справедливостта като равенство - егалитаризъм – равно разпределение на
  

• 
  справедливост според участието и приносът на всеки;
  
• 
  справедливост според нуждите и потребностите – социалистическа;
  
• 
  справедливостта като свобода - либерализъм;
  

Етичните стандарти притежават следните характеристики:

• 
  те за разлика от граматическите се отнасят за проблеми, които оказват сериозно влияние върху човешкото благополучие;
  
• 
  те за разлика от юридическите не са плод на решение от висшестоящи властови структури. Етичните стандарти са резултат от опите на хората. Не могат да бъдат променяни и да служат на интересите на отделни индивиди или групи;
  
• 
  те не са съобразени с личния мотив, морално задължение на всички е да спазват етичните стандарти;
  
• 
  те изразяват общовалидната безпристрастна оценка на т.нар. въображаем наблюдател на нашето поведение - съвестта;
  
• 
  за разлика от правните норми те са свързани с особени чувства, нагласи, с оценката и самооценката на личността;
  

В бизнеса намира място и категорията морално мислене. Мисленето е категория на науката логика, то се проявява чрез три форми: понятия, съждение и заключение.

Понятия – форма на мислинето, чрез която се отделят и обобщават обектите от даден клас. Езиковият израз на понятието е думата. Основните логически операции за образуване на понятията са: анализ или разчленяване, синтез или обобщаване в едно, сравнение, мисловно установяване на сходствата и различия, абстрахиране, мислено отделяне на едни признаци от други и обобщения – мислено обединяване на отделните части в едно общо понятие.

Видовете понятия са единни и общи. Общите понятия се наричат категории и съществуват следните видове:

- абстрактни и конкретни

- сравними и несравними

- съвместими и несъвместими

Съждения – това е мисъл утвърждаваща и отричаща наличие на дадени признаци. Има следните видове съждения:

- прости и сложни;

- аналитични и синтетични;

- смислени и безсмислени;

- за своистве и отношения

- факти и оценки;

Заключение – на едно или повече изказвания, като се спазват определени правила се извежда ново изказване.

Моралното мислене е разновидност на мисленето въобще. Чрез него се преценява човешкото поведение, дали то е в съответствие или нарушение на етичните стандарти. Необходимо е да се направи паралел между т.нар. образцово и необразцово морално мислене.

Образцово – борави с норми и изисквания, които подсказват кое е правилно или неправилно.Притежава оценъчен характер, показва личното отношение на индивида или групата към даден проблем.

Необразцово меслене – няма оценъчен характер, чрез него се описват ситуациите. Необразцовите съждения не са от значение за поведението на индивида, защото са ценостно неутрални.

Освен морално мислене съществува и морално поведение в бизнеса и мениджмънта. В тълковният речник моралната отговорност се свързва с това, че човек трябва да отговаря за собствените си действия и за тези на другите с които работи. Поведението, което не отговаря на моралните стандарти се нарича неморално, неетично, то се наказва по следният начин:

• 
  чрез порицание и обвинение, което се реализира чрез следните механизми:
  

- на социален контрол;

- чрез наказание – включва материална сакция;

Съществуват следните видове морална отговорност в бизнеса:

Първостененна – налице е когато хората са пряко отговорни за всяко свое действие. Моралното поведение е грешно: когато човек не изпълнява своята морална отговорност, когато съзнателно и свободно пропусне да спре действие, което е грешно и носи вреди на другите.

Вторична – човек по заповед извършва действия, с които вреди на другите. Чрез извършването на действието заповед, човек косвено се превръща в съучастник.

Има няколко изисквания към социалната отговорност на бизнесмена:

• 
  успоредно с изграждането на материалната основа на своята дейност да изграждат адекватно социално пространство
  
• 
  в социалното пространство се срещат интересите на 3 общности: на бизнесмените; на наетите от тях; на всички други обществени агенти, включително и държавата
  
• 
  социалната отговорност на бизнесмените приема формата на обществен договор, в основата на който стоят: печеливша дейност; стимулиране на бизнесмена от страна на държавата чрез нормативна уредба; взаимност на интересите
  

Формират се мрежи от формални и неформални взаимоотношения, това показва позицията на бизнесмена в пространството. Всеки един бизнесмен трябва да притежава лични качества като:

• 
  иновативност- намира израз в неробуване на традицията, в желанието да се прилагат нови икономически форми, нови начини на стопанисване.
  
• 
  състезателност – изразява се в активността, проявявана при изпълнение на иновационните проекти.
  
• 
  умение за поемане на риск – изразява се в извършване на икономическа дейност при ограничени ресурси и ситуация на неопределеност.
  
• 
  изобретателност – бизнесменът е с богато въображение по отношение на своята стопанска дейност. Това му позволява да намира изход при трудни ситуации.
  
• 
  бърза ориентация в икономическата обстановка и съобразяване на формите и начините на стопанската дейност с нея.
  
• 
  отсъствие на строгост към деловия морал
  

евдемонизъм; хедонизъм; деотология; уталитаризъм и аутроизъм;

браманизма – в индиската философия;

чарваците – религиозно учение в основата на будизма.

Схващането за удоволствието и страданието се свързва с добродетелността.

- каноника /познание/

- фидика /природа/

- етика /целта на живота/

Етиката гласи, че всички живи хора се стремят към удоволствия, но не всички удоволствия трябва да се приемат.Съществуват глупави - властолюбие, корестолюбие, и ценни - храна, дом, приятелство удоволствия.Цените са тези удоволствия, които трябва да се приемат.

Епикуреиските обеждения се смятат за прототипи на новия социален ред.

Будизма се отнася към ІХ – VІв. Пр. н.е. и е основан на три основни принципа, сансара – учение за превъплащаване на човек в тяло на новороден; кар ма – когато душата се отдели от тялото и се превъплати; и мокша – състояние когато човек достига съвършенството си. Като нова религия изцяло е обърната към реалният живот, има отношение към бедните и обхваща повече от 300 млн души.Възникването и се свързва с принц Глаутома, който на 29г напуска кралския двор и се посвещава на бедните. 10 г след като е напуснал дома си, той е признат за просветител, подбудител.

Социалната етика на будизма е следната:

• 
  не убиват никакво живо същество;
  
• 
  не вземат никаква чужда собственост;
  

• 
  не докосват чужда жена;
  
• 
  не лъжи;
  
• 
  не пии вино.
  

• 
  Всичко видимо на този свят е страдание, зло;
  
• 
  Страданието има причина;
  
• 
  Причината е породена от желанието;
  
• 
  Съществува път, който има 8 стъпала за спасение – правилни възгледи; правилна
  

Християнството възниква в Юдея, преминава в Азия и е признато за официална религия през ІІІв.Свързва се с името на – Христос. Християнството е религия на бедните. Съществуват три направления в християнството: източно-православно, католицизъм и протестанство. Социалната етика на християнството са десетте божи заповеди.

Ислиямът възниква около VІв, негов основател е Мохамед, а основната книга е Коранът. Ислиям в превод означава покорство, смирение.

Социалната етика на ислияма е:

• 
  не признават никакво активно начало;
  
• 
  частната собственост е свещенна;
  
• 
  пред Алах всички са равни, но Мохамед и Алах определят кои са по високо в йерархията;
  
• 
  вяра в задгробния живот;
  
• 
  не пият вино;
  
• 
  не ядат свинско;
  
• 
  забранен е хазартът;
  
• 
  забранено е изобразяването на хора и животни;
  
• 
  неравнопоставеност между мъжа и жената.
  

• 
  шахад – вяра в Аллах;
  
• 
  салат – ежедневна молитва;
  
• 
  сиам – пост по време на рамазам;
  
• 
  закят – дължим данък;
  
• 
  хадж – поклонение в Мека.
  

• 
  д-ви, в които конституцията е Корана – религиозния живот не е отделен от светския – Либия, С. Арабия и др;
  
• 
  д-ви, които имат конституция, но основни принципи са принципите на Корана – Египет, Пакистан;
  
• 
  д-ви, в които светския живот е напълно отделен от религиозния – Турция.
  

Основа на хората е полезността, която се отъждествява с насладата, удоволствието. Основни принципи са постигане на най – голямо щастие, за най – голям кръг от хора.Уталитаризмът е основен етичен принцип.

Първият тип етичен кодекс е етичният кодекс на професията, съставянето на който е свързано с обективни трудности. Налице е противоречие на непрекъснатият характер на моралните норми и писменият вид на етичният кодекс. Друга трудност, е че моралните норми в различните професии имат различен генезис и степен на значимост. Тези норми трябва така да бъдат формулирани, че да балансират отношенията в дадена група.

Общите изисквания към кодекса са:

• 
  кодекса да бъде реалистичен, а не максималистичен;
  
• 
  кодекса трябва да бъде разбираем и приложим;
  
• 
  да включва удвърдени в практиката етични ценостти, морал и традиции;
  
• 
  да спомага за балансиране на моралните и комерсиалните цели;
  
• 
  кодекса да съдържа принципи и общоприети правила, а не конкретни указания;
  
• 
  всеки кодекс трябва да позволява избор в конкретни професионални ситуации, в
  

Структура на кодекса :

- етични цености;

- етични принципи;

- етични норми;

- отговорност;

• 
  да формулира основните цености на организацията, принципите и очакванията,
  

• 
  реалистично да посочва възможните етични явления – посочване на
  

• 
  да не поощрява неетичното поведение;
  
• 
  да посочва минимални норми и стандарти на поведение;
  
• 
  да е разбираем за всички работещи;
  

Неделима част от бизнес етиката е бизнес етикета. Етикета възниква през ХІVв и се свързва с името на Луй ХІV, който въвежда в кралският двор правила на поведение (добри обноски). Етикетът е тази съвкупност от правила и обноски, които ни карат да се държим по определен начин в обществото. Във времето на глобална конкурентноспособност бизнеса и хората трябва да се ориентират от национални пазари и особености в психиката и нагласите, към глобално ориентирана дейност. Новата среда, конкурентните стратегии и културните различия налагат динамични промени в професионалния и личния живот на хората. Това изисква нов начин на мислене, промяна в управленските навици и нагласи, съобразяване с нови правила и норми. В чисто психологически план е необходимо време за адаптация, за преодоляване на съществуващи стереотипи, ценности и убеждения, налажени в националната културна среда. В света на бизнеса някои от най-трудните проблеми произтичат от разликите в културата и съществуващите културни различия, които мениджърите трябва да решават, за да могат да прилагат успешно конкурентни стратегии в среда, характеризираща се с бързи и динамични промени. Ясно е, че съществуват различия между американският, европейският, азиатският и арабски етикети, дължащо се на националните групови особености и спецификата на етиката в различните държави по света. Върху етикета силно влияни оказват националните култури, традиция, обичаи, религия. Ето защо в деловото общуване е необходимо страните да познават бизнеса, политическото и икономическото устройство (както на своите страни така и на страните от където са техните бизнес партньори), кратка история, популярни личности, образователни системи, социални системи на осигуряване и подпомагане, необходимо е да се има познания за отношението към религиите, алкохола, наркотиците, спорта и туризма. В деловото общуване също така е важно да се отчита и психологическият характер на общуването.

Необходимо е да се отчетат пет основни начина на поведение относно отношението към:

- време;

- храненето;

- облеклото;

- навиците вкъщи и в работа;

- съществува и шести начин на поведение, които е въведен от японците и това е начинът на вземане на решение.

Етиката в бизнеса е съвкупността от правилата, принципите и ценостите, които определят бизнес поведението на индивидите и групите.Тази съвкупност представява стандарта на добри обности в обществото.Съществуват следните видове етикет:

вербален; невербален и епистоларен;
Вербален етикет

Вербален - в бизнеса вербалната комуникационна форма е свързана с представянето на съобщения като символи, на информацията като послания, които осъществяват общуването между хората. Като се имат предвид средствата чрез които се извършва комуникацията, различаваме 2 неини форми: устна комуникация, която използва речта като главно средство за контакти, и неустна комуникация, която е несъзнателна и спонтанна и обхваща движения, държане и поза на тялото. Вербалната комуникация в бизнеса и организационните дейности изискват перфектно и ефективно слушане точно толкова, колкото и перфектно и ефективно говорене. Умението или още изкуството да се слуша другият е микс от добро възпитание, тактичност и учтивост, от една страна, себевладеене и самоконтролиране и способност за духовна и комуникационна концентрация, от друга страна, и, от трета страна – културна нагласа за пълноценно участие в комуникационния процес и готовност за максимално търпеливо вникване и разбиране на вербалните послания на комуникатора. Ключов момент във вербалната бизнес комуникация е да участваме активно в съставянето , изпращането и разбирането на посланието чрез силата на устното и писменото общуване. Това изисква освен чисто професионалните качества още познания и опит, чувствителност и емоционалност, умение да изслушваш, преди да говориш.

Приоритетите във вербалният етикет са:

• 
  правелен строеж на речта;
  
• 
  осъществяване на контакт с аудиторията;
  
• 
  точен подбор и отлично познание значението на думите;
  
• 
  емоционалност, краткост и простота, темпераментности недиктатичност;
  

Принципите при невербалният етикет са:

• 
  културно детерминирани;
  
• 
  невербалните съобщения могат да се конфронтират с вербалните съобщения;
  
• 
  невербалните съобщения почти винаги са подсъзнателни;
  
• 
  невербалните канали са важни за комуникационните отношения и нагласи.
  

Невербалната комуникация е процес при който чрез телесно – пластични сигнали хората осъществяват връзка помежду си, предават си сведения, чувства и мисли, общуват и се разбират без думи – само с помощта на телесните символи, знаци и конфигурации. Няколко са елементите на невербалната комуникация:

• 
  движение на тялото;
  
• 
  изражение на лицето;
  
• 
  контакт с очи или визуално взаимодействие;
  
• 
  външен вид;
  
• 
  времеви характеристики.
  

Всичко това изисква предварително изучаване и подготовка за професионалното поведение на мениджйрите при неформалните комуникации. Главните опорни точки (начин на ръкостискане, разстояние при общуване, задържане на погледа, избраните жестове, емоционалното състояние, работната атмосфера и др.) имат свои константи и познанието за тях и спазването им гарантира разбиране между комуникаторите и позитивни резултати от деловото общуване.

Тя може да се осъществява чрез:

- бизнес документи - оферти договори, молби, писма, протоколи, препоръки, автобиографии, благодарствени писма, визитки и т.н.

- факсапарат - предават се точни копия от документи на разстояние (съчетава скоростта на телефона с улесненото възпроизвеждане на оригинала);

- телетекс - съчетава се скоростта натерефонния разговор с тежестта на

писаната дума;

- пейджър - предават се кратки писмени съобщения;

- графики, диаграми, таблици, схеми, чертежи - това е визуална презентация на данни;

- дъска за обяви - средство за предаване на информацията на голям брой

хора;

телефона на кореспондента;

- Internet - световна компютърна мрежа за информация.

Изборът кой вид комуникация да се използва, зависи от:

- спешността на съобщението;

- дължината на съобщението;

- сигурността

- поверителността на съобщението;

- финансовата възможност.

Деловата кореспонденция чрез писмени документи осигурява надеждни комуникации по различни външно фирмени, търговски и производствени проблеми. Тя подържа постоянен и коректен комуникационен процес, които гарантира обратна връзка и решаване на различни фирмени задачи в процеса на работа. Не на последно място именно всекидневната писмена кореспонденция в бизнеса изгражда и поддържа фирмената репутация пред външните и вътрешните публики.

Бизнес кореспонденцията предполага краткост и яснота на стила. В писмата и офертите са задължителни логическата свързаност и последователността на изказа. Препоръчва се да се избягват сложни и неразбираеми думи и фрази, използването на специализирани технически термини. При изготвянето на слъжебната кореспонденция използваните названия не трябва да предизвикват езикови бариери, да могат да се декодират еднозначно, без двусмислие. Недопустимо е да има противоречия между факти, срокове и цени в предадено вече устно и получено след това писмено съобщение. Недопустимо е изготвянето на писмо или оферта, в началото и в края на които да има противоречиви или неверни факти. Недопустимо е при персонифициране в писмен документ да се сгреши името или титлата на лицето до което изпращаме посланието. Недопустимо е използването на разговорни и нецензорни фрази в документ с бизнес предназначение, както и обръщение на „ти” към клиент или бизнес партньор. Трябва задължително да се знае, че писмената бизнес кореспонденция ими степен на секретност или персоналност на изпращаното писмо.

Бързата и професионална реакция при размяна на писмената кореспонденция, отговарянето на поставените въпроси в срок, афиширането на добрите партньорски взаимоотношения, подчертаването на благоразположението и доверието към служителите, доказването на уважението и вниманието към потребителите – това са ясни послания, които гарантират ефективна комуникация без проблеми и конфликти в бизнеса.

Бизнес етиката има отношение към целият бизнес.Бизнесът се нуждае от синхронизиране на човешкото присъствие в него заради собственото си развитие и за да се адаптира цялостно към обществената среда.Това не е възможно чрез противопоставянето му на обществото по какъвто и да е било начин.Придържането към социалните ценостти, които са общи за всички сфери на обществото, е начин за постигане на синхрон и баланс, за което голям принос има бизнес етиката.

Социалният портрет на българския бизнесмен не е еднороден. Условно могат да се обособят два типа. При първият се формира икономическа култура, чувствително отдалечена от съвременните модерни изисквания. Характерно за него е,че той търси евтина популярност; проявява афинитет към спекулативни сделки; демонстративно и шумно задоволява и най-малките си лични капризи; разчита на подкупи и натиск, а не на професионализъм;стреми се да заобикаля и незашита законите и т.н. На обратния полюс обаче са бизнесмените от съвременен тип. Те в никакъв случай не отстъпват по поведение и качества на европейските и световните си колеги. Изключително добре са ориентирани в условията на пазарната икономика, с нагласа са за инвестиране и реинвестиране на придобития капитал, притежават висока компютърна и езикова подготовка, имат добри знания по маркетинг и мениджмънт, проявяват коректност и културни маниери, водят борба за утвърждаване на положителен имидж на своята фирма. Силната конкуренция и изискванията на новото време все повече ще увеличават техния относителен дял. И за това има основание да се смята, че те са прототипът на новата ни икономическа култура.