Бизнес поведението на личноста



Дата09.01.2018
Размер101.61 Kb.
#42689
БИЗНЕС ПОВЕДЕНИЕТО НА ЛИЧНОСТА

Много важно при анализа на поведението на отделната личност е да се направи едно разграничение между различните видове и моментът в който един вид започва да се прелива и да преминава в друг вид.

За съжаление обаче,както го доказват данните, проблемът за бизнеса е сравнително нов за нашата действителност. Бизнес-поведението все още не е проучено достатъчно добре в световната наука. Липсват каквато и да била яснота и единомислие по важни въпроси,свързани с практико-приложния и теоретично-методологичния характер на тези понятия.

С цел да направим един по-задълбочен анализ на поведението на личността в различните ситуации от ежедневието, трябва да се направи едно разграничение на смисълът, който се влага в понятията:личност; ежедневно поведение;трудово поведение;икономическо поведение;бизнес поведение и т.н.

-Личността може да бъде разгледана като степен на зрялост в развитието на човека. Тя представлява съвкупност от добре функциониращи, съвместимо-биологични дадености и индивидуално формирани социални характеристики на индивида.Но как всъщност са придобити тези характеристики? Проучванията, направени в тази насока, дават отговор и на този въпрос- първите се наследяват, но вторите се формират в социалния живот на човека под въздействието на множество фактори, като социалната среда и т.н.

-Поведение- включва в себе си два сложни процеса, а именно биологизиране и социологизиране.Някои от изследователите твърдят, че поведението е и биологично програмирано и социално придобито. Поради този факт, някои от най-възвишените качества на личността като интелект, жертвоготовност, алтруизъм, имат свои генетични компоненти.

Дава се и едно по-опростено определение на това понятие: „поведението е съвкупност от движения, действия, постъпки и дейности на човека,то е ограничена съвкупност от функционално свързани, осмислени и целево ориентирани действия и дейности на индивида,осигуряващи неговото съществуване и възможна степен на комфорт.

На практика се разграничават физическо и психическо поведение.”

А как всъщност биха могли да бъдат определени тези физически действия на отделния индивид? Щом може да се смята за поведение, когато се проявява като носител на определен смисъл, значение и ценност.То, физическите действия на човека, също могат да бъдат определени като поведение, защото, ако не повече, то поне 95% от движенията, действията на човека са с определено значение и смисъл и са насочени към определена цел, тоест то е предизвикано от желанието да се постигнат значими за индивида ценности.Именно за това в никакъв случай физическите действия не могат да бъдат отделени от понятието „поведение”.Някои от основните качества, които се предписват на поведението на индивидите са , че то е стратегически доминирано,тоест-предопределено, предначертано; тактически ориентирано;организирано или неорганизирано.

От своя страна учените разделят поведението на още няколко под вида:

-ежедневно,което всеки проявява извън работното си време и вън от работната си среда.Всеки човек демонстрира това свое поведение при общуването си със свои познати извън труда.

-трудово поведение-поведението на човека в процеса на работа.Особеното при него е,че може да бъде както с принудителен така и доброволен характер,и основен фактор за крайния продукт от трудовата дейност на хората.

В случая е важно да се отбележи, че те в известна степен получават стимул за това свое поведение,чрез възнаграждението, което получават за вложеният от тях труд.Това може би е основният фактор от който зависи този тип поведение, защото все пак никой не би могъл да отрече, че от заплатата, която се получава, зависи и трудът, старанието и желанието, което се влага по време на работния процес.

А онези форми и прояви на трудовото поведение, които са силно икономизирани, се разглеждат като икономическо поведение.

Както обуславящите го фактори, така и крайните резултати са икономизирани и измерими с финансови еквиваленти.

Икономическото поведение се определя, като основа на бизнес поведението.

Именно това е поведението,за което е характерна нагласата за печалба и успех. В науката, то се определя като силно комерсиализирано.

Тези компоненти от човешкото поведение са обект на изследване от различни науки,направления и школи. За разкриване на същността му се разработват множество теории и програми, като много често явление е всяка следваща да отрича предишните.

Концепциите, които се създават за „поведение” през различните епохи са много различни една спрямо друга. Така например през средновековието се визират някои механични програми за човека и неговото поведение. Б. Спиноза формира закон за самозапазването, като движеща сила на човешкото поведение и функционирането на обществото. Докато през Ренесанса, то се обуславя от позициите на медицината и физиологията. Основен автор в тази насока е Ж.Кабанис, чието основно работно понятие е „равновесието”. Към края на 19-ти и началото на 20-ти век физиологичната парадигма за човека губи доминиращите си позиции за сметка на антропопсихическата. При тази парадигма се признава водещата роля на психическите структури в битието на човека и неговото поведение. Според Р. Фоербах основата на човешката същност са страстите и любовта.Съвсем други са възгледите на А. Шопенхауер-обединителна сила на личността е волята.Има и множество други подобни възгледи от различни учени,от рода на това, че влеченията са основният обединител на личността;страхът,тревогите и грижите са истинската човешка същност и природа;комуникацията със себеподобните е основен обединителен фокус на личността и т.н.

Известният немски философ Кант,издига парадигмата за социално-културната дейност на човека, която по-късно получава широка популярност.За него, човекът се явява като продукт на културата и историята.Разглежда културата като „преобразовател на естествените способности и възможности на индивида”.

Интересна е и теорията на Дарвин, М. Даугол, Аргайл и други.Това е така наречената „Теория на крайния биологизъм” за обясняване на закономерностите в поведението на човека.Тези учени твърдят, че няма особено големи различия между умствените способности на човека и тези на висшите животни.За Дарвин,” човека е обществено животно, което наследява способността да бъде верен на своите другари, да се подчинява на водача си.”Именно по този начин, той разкрива идеята за нравствените инстинкти на човешкото поведение.

Модификация на биологичната парадигма за човека, в ново време, е етологията-наука за поведението на животните и на човека.Разкриват се стимули и дразнители, предизвикващи инстинктивно поведение на индивида и контролиращата го мотивация.

Друга теория, която дава пълна и достоверна интерпретация на човешкото поведение е Социо-биологията.Един от създателите й-Р.Трайвърс, развива идеята за реципрочния алтруизъм /човеколюбие/, като обяснява неговото формиране и проявление. За обясняване на еволюцията на човешкото поведение Трайвърс се основава на „конфликта между родители и деца”

Но колкото и различни теории за човешко поведение да съществуват, която и наука да се опитва да го обясни, то в никакъв случай не бива да се подценяват както биологията така и психологията, като ключове към човешката природа.Заедно със социалните,хуманитарните и обществените науки, включително икономиката и социологията, трябва да се обединят при изследването, моделирането и регулирането на индивидуалното и груповото поведение.

Що се отнася до бизнес поведението, то е специфична трудова дейност на човека.Характерно за него е ,че се изразходва голяма интелектуална, физическа и психическа енергия при определени финансови и материални разходи, за получаване на желани или възможни резултати.В бизнеса, човек проявява определен тип поведение, което в определена степен се разглежда като бизнес поведение.

Предпоставка за бизнес поведението на човека и основа за неговото икономическо поведение е трудовото поведение.

Разглеждано в по-широк социологически план, трудовото поведение се свързва с двойнствения характер на труда.То се проявява в две насоки-като трудова дейност и трудово поведение.

Съдържателната характеристика на трудовото поведение може да се разглежда от различни страни.Състои се от работни движения, операции и манипулации,докато в организационен аспект, то включва трудови позиции и трудови роли.От психологическа гледна точка трудовото поведение се проявява в две основни форми-като психическо и като физическо.Психическото се свързва с осмислянето от страна на индивида на това, което му предстои да извърши, което в момента върши или вече е извършил.Второто се свежда до извършването от него на физически видими, предметни действия.

В зависимост от характера и съдържанието на извършваните от човека действия, трудовото поведение се реализира на няколко равнища:

-първо-изпълнение на трудовите задължения

-второ-включване на индивида в регулирането и управлението на собствения труд

-трето-включване в управлението на чуждия труд

-четвърто-включване в управлението на организационните, икономическите и финансовите процеси в местоработата, наред с изпълняването на други по характер трудови задължения.

-пето-извършване предимно на управленчески действия.

Не е задължително трудовото поведение да бъде и икономическо. Но всяко икономическо поведение се свежда до трудово.Една от най-съществените разлики между тях е организацията за осъществяването им. В съвременните условия трудовото поведение се характеризира с това, че придобива по-масов характер.

То се организира предимно групово и се реализира в рамките на институции,професионални структури, организации и т.н. Тук се проявява и най-съществената разлика между трудовото и икономическото поведение,а именно че при икономическото няма групов,масов характер, реализира се предимно на индивидуално равнище, като индивидуална човешка дейност.Характерно за този тип поведение е , че преди да осъществи каквато и да била икономическа дейност, човек добре осмисля своите изгоди, печалби, рискове и загуби.

Именно това е доказателство,че трудовата дейност обединява хората, за разлика от икономическата дейност, която ги разединява и противопоставя един спрямо друг, водени от своите интереси и амбиции.

В науката са известни няколко разновидности на икономическото поведение:1.продуктивно-креативно;2.комерсиално-посредническо;3.консумативно-потребителско.Първото се свързва с основната трудова дейност, създаването на стоки, разработването на проекти и програми. Второто играе междинна роля между създателите и потребителите на материални и духовни блага, стоки и услуги.Основни субекти са търговци, посредници и дистрибутори.Третото се свързва с изразходване на финансови и други средства. Субектите се делят на две основни групи-в първата се включват т.нар. „чисти консуматори”, които харчат средства за задоволяване на важни потребности,в другата се включват „потребители-репродуктори”, изразходващи финансови средства за осъществяване на своята бизнес дейност.Това са контрагентите и партньорите в бизнеса.

Икономическото поведение на бизнесмените се разглежда като бизнес поведение.То се определя от редица проявяващи се обективни и субективни фактори-стимули,принуди,мотивации и т.н. Към обективните фактори на бизнес поведението се отнасят цените на стоките и услугите, които се потребяват, работни заплати, стипендии, пенсии,социални помощи, осигуровки. Други важни икономически фактори са законодателство, състоянието на пазара, сигурността на хората, че имат гаранции за утрешния ден,обществено мнение и масово настроение.Всички тези фактори макар и външни оказват влияние върху бизнес-поведението на отделния индивид.Но тези фактори не оказват еднакво влияние върху всички индивиди.Влиянието но всеки един от тях е напълно индивидуално.Причини за това са различната психика и лични качества на хората.Бизнес поведението на съответното лице зависи от това каква е неговата мотивация да прави бизнес, освен това професионалната квалификация също е от голямо значение, знанията и уменията, които човекът притежава и завършеното образование.Но колкото и високи да са показателите относно тези фактори, от значение са и някои ценности заложени вътре в самия човек-морал,темперамент,характери т.н.Но като че ли с най –голямо значение си остава опитът, който човек притежава, умението да получиш това , което искаш,или по-точно да знаеш какви средства да използваш, за да постигнеш целите си.Най-специфичният мотиватор за бизнес е стремежът към изживяване на успех или победа.Със същата стойност се приемат и стремежът за облекчаване от изживяното по време на бизнес среща-чувства като страх, безпокойство и тревога.

За да се превърне един обикновен човек в добър бизнесмен, трябва да бъде непоправим оптимист, с много силна воля за известност, упражняване на контрол върху пазара, власт, човек без страх от непознатото.

Доказано е, че много благоприятно въздействие върху бизнес мотивацията упражняват външни условия като лихвен процент, добре развита банкова система, евтини и достъпни по обем и количество суровини, голямо търсене на дадена услуга или изделие и платежоспособно население.Това са едни от многото предпоставки, които избистрят индивидуалната структура на личността, намаляват съмненията свързани с предстоящия или настоящия бизнес.

За това до колко един човек притежава добре обиграно бизнес поведение може да се съди от начина по който управлява финансовите си ресурси и постига определени финансови резултати, от управлението на хората с които взаимодейства в бизнеса и при управлението на различните техники и технологии.

Едни от конкретните форми на проявление на бизнес поведение са:установяване на контакти, проучване на пазара, провеждане на реклами от различен род, провеждане на преговори, сключване на сделки.От голямо значение е и начинът на държане, поведението на бизнесмена в неофициални и официални бизнес срещи и приеми.

Мотивът за печалба е основният в поведението на всеки бизнесмен.Но този мотив не е единствен и несъизмерим.Печалбата се приема като”стръв, илюзия, реалност.”Не е задължително всеки един предприемач да се стреми към максимална печалба веднага. Когато един човек съчетае в себе си качества като добър бизнесмен и добър стратег, то той може да бъде сигурен, че дори и в по-късен етап от дейността си, неговите очаквания ще бъдат удоволетворени.

Но в какво всъщност се изразява тази стратегия?Всеки, уважаващ себе си, преуспял човек, в никакъв случай не би замразил печалбата, която реализира,за него естествено би било много по-изгодно да инвестира-било то за продължаване на бизнес дейността в същите й граници, за разширяване, за започване на нов вид бизнес дейност или за навлизане в други бизнес зони.Последното като че ли се явява най-удачния вариант, защото никой не може да даде гаранция, че даден бизнес, колкото и преуспяващ да е, утре или след година няма за замре по причина на някои от горепосочените фактори.

Освен, че инвестирането се приема като перспектива , то крие в себе си известни рискове.

Поведението на всеки един бизнесмен е своеобразна игра между печалба и разходи.Трупането на печалба винаги се свързва с правенето на разходи и разбира се със създаването на нова по-висока печалба.

Характерно за бизнес поведението е че в него има както обозримо, така и нещо необозримо, скрито. То се представя като смесица от въображение, обективна действителност и реалност.Именно в това се изразява неговата уникалност и привлекателност.



ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.Икономическа социология

Тема16-Бизнес поведение на личността-стр.333-346

Доц. Д-р К. Рамчев






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница