Благодаря ви за вниманието



Дата19.05.2017
Размер211.05 Kb.
#21699
ТипЛекция
Лекция

на

д-р Ернст Валх, външен министър на Княжество Лихтенщайн пред Дипломатическия институт на МВнР на 15 юли 2004г.
Благодаря ви за вниманието,

Добър ден на всички вас членове на Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Трябва да призная, че между вас се чувствам, като у дома си. Залата, в която се намираме е доста просторна, а публиката е почти толкова многобройна, колкото и броя на гражданите в Лихтенщайн.

Поласкан съм от честта, че мога да споделя с вас няколко думи.

Дами и Господа, Ваши Превъзходителства, г-н посланик на Конфедерация Швейцария в България, както и г-жа Иванка Петкова - посланик на Република България в Лихтенщайн, която е истинската причина за това ние всички да сме тук днес, благодарение на приветливото й и пълноценно представителство в Лихтенщайн, и разбира се, не на последно място, бих искал да се обърна към Вашия Министър на външните работи, господин Соломон Паси, който до сега върши забележително добре своята работа за България на международната сцена. Вашата държава сияе във всички кътчета на света, та дори и в нашият малък Лихтенщайн. Соломон и аз имаме най-малко две общи неща, родени сме в една и съща година, а също така, ние и двамата сме получили покана за поста Външен Министър по едно и също време, което ще рече през 2001ва година. За мен е удоволствие, чест и привилегия да бъда днес сред вас.

Ще започна с няколко думи относно Лихтенщайн и нашата външна политика. Ако ви доскучая дайте ми знак за това! Смятям, че след като съм споделил с вас някои от основните принципи според които функционира нашата външна политика, ще ни остане малко време, в което ще можете да ми зададете въпроси и ще можем да разменим идеи, за да можете по-добре да почувствате духа, в който се провежда външната политика на Лихтенщайн, какви са нашите основни гледни точки в този смисъл и по какъв начин успяваме да се справим с нея.

Надявам се, че няма да се чувствате като на църква, където всички седят на задните редове и никой не разбира за какво се говори.

Нека сега се съсредоточим върху една много сериозна тема, която касае преди всичко външната политика. Ще цитирам един от най-видните граждани на Лихтенщайн, името на когото е Питър Кайзер. Той е бил представителят на Националната Асамблея на Германската конфедерация във Франкфурт. През 1848 Лихтенщайн е членувал в Рейнската Конфедерация, и гореспоменатият Питър Кайзер е бил депутатът представляващ Лихтенщайн във Франкфурт. Когато е писал тези редове отправени към неговите сънародници, той е давал съвет на народа си, казвайки следното: ”Ако използваме предимството си правилно, можем да бъдем един малък народ, който без да заплашва никого, е уважаван от всекиго”.

Бих искал да започна лекцията си с тези думи, и да продължа с това, че Лихтенщайн е шестата най-малка страна в света. Държава с площ от 160, или по-точно 161 квадратни километра, според това, което успях да науча в училище, с население, което наброява тридесет и четири хиляди души, от които една трета или около 35-36% са чужденци, живеещи на територията на Лихтенщайн. На това малко късче земя живеят хора от приблизително деветдесет различни националности. То е разположено в средата на Алпите, между Австрия на изток, Швейцария на запад и в непосредствено съседство с Германия и Италия, границата ни с които се простира в продължение на съответно петдесет километра на север, и в продължение на около сто километра на юг. Измежду деветдесетте от тези националности, е и българската. В Лихтенщайн живеят четирима ваши сънародници.

Ние си нямаме собствена валута, нашата официална валута е швейцарският франк. Но все пак ако разполагате с евро или американски долари вие със сигурност няма да останете гладни.

В една от книгите си публикувана през 2001-ва година, Хенри Кисинджър задава въпроса : Нуждае ли се Америка от външна политика? Въпрос, на който той разбира се има отговор. Не бих искал да сравнявам Съединените Американски щати с Лихтенщайн, въпреки, че между двете държави безспорно има място за многобройни сравнения. Ние сме първенци в различни насоки: Съединените Американски Щати (САЩ) са най-големите и най-великите, докато ние сме най-малките. За това обаче смятам, че на въпроса: ”Нуждае ли се Америка от външна политика? съществува аналогичен въпрос: Нуждае ли се Лихтенщайн от външна политика?” Аз бих подкрепил Хенри Кисинджър, казвайки - ДА! Бих стигнал дори и по-далеч, казвайки, че всъщност всичко, което Лихтенщайн прави е външна политика.

Както подчертах в друг контекст, ние имаме тридесет и четири хиляди посланика, в такъв смисъл, че всеки, който направи няколко стъпки извън пределите на държавата се превръща в нейн посланик. И така всичките триисет и четири хиляди гражданина на Лихтенщайн се превръщат в тридесет и четири хиляди негови посланика , надявам се, че те са посланици на една добра, а не лоша воля.

Поглеждайки нашият сектор, Министерството на външните работи на Лихтенщайн, и Министерството на външните работи на Република България, разликата е удивителна. При влизането ми тук узнах, че цялата тази сграда е Министерството на външните работи на Р. България и, че в нея работят приблизително осемстотин човека. Цялото правителство на Лихтенщайн има седемстотин и петдесет служителя , от които Министерството на външните работи, досетете се колко, двадесет и един дипломата. Това включва всички посланици, които ни представят по света. В настоящият момент, до колкото зная, вие сте представяни от около седемдесет посланика, докато ние имаме само осем. Само осем посолства! Едно при нашият пряк съсед Австрия, очевидно едно при другият ни западен съсед Швейцария, намиращо се в Берн, след което следва да спомена наскоро създадените двустранни отношения между Лихтенщайн и Германия, както и между Лихтенщайн и САЩ, за които преди година създадохме посолства в Берлин и съответно във Вашингтон. Представителните мисии, които имаме в други градове по света са създадени в зависимост от членството на Лихтенщайн в различни международни организации и, в градовете, в които се намират седалищата на тези организации по света.

Първото членство на Лихтенщайн в международна организация става реалност през 1978, когато нашата държава става пълноправен член на Съвета на Европа в Страсбург. В резултат от това членство в Съвета на Европа, Лихтенщайн изниква за пръв път на международната карта от гледна точка на международната политика и международните отношения.

През 1991 Лихтенщайн стана член на Организацията на Обединените Нации вследствие на което беше създадена нова представителна мисия на Лихтенщайн в Ню Йорк.

През 1995 пристъпихме към пълноправно членство в Европейската Асоциация за Свободна Търговия, на която, от самото създаване през 1960, посредством мандата на Швеицария, винаги сме били член, но независимо от това пълноправно членство получихме едва през 1995. По същото време станахме член на Европейската Икономическа Зона, икономическият клон на Европейският съюз, време, в което бе създадена и Световната Търговска Организация, на която Лихтенщайн е също член. Седалищата на тези две организации са съответно в Женева и Брюксел, ето защо имаме мисии, и в тези два града. В Брюксел имаме посолство, което разбира се не е при Кралство Белгия , но при седалището на Европейският Съюз в Брюксел. С консулските ни задължения в различните части на света, се занимава нашият добър съсед Швейцария, благодарение, на чиито многобройни допломатически мисии, както и благодарение на добрите грижи полагани от швейцарските дипломати, малкото наши граждани, намиращи се извън границите на Лихтенщайн имат възможността да намерят защита на техните права и интереси.

Ще продължа с малко резюме относно историята на Лихтенщайн.

За година отбелязваща създаването на Лихтенщайн се счиа 1790, когато графство Шелинбург, западната част на Лихтенщайн, се обединява с графство Вадуц ситуирано в южната част на Лихтенщайн. Това става възможно благодарение на австрииският благородник Принц Ханс Адам от Лихтенщайн, който купува територия разположена в западната част на тогавашната Австр- Унгарска Империя, с цел да получи място и право на вот в асамблеята на дуковете, кралете и принцовете, което значи да може да участва при избирането на императора.

До този момент гражданите на Лихтенщайн не притежавали собствена земя, независима от Свещената Римска Империя на германската нация, поради което търсели късче земя с определени политически цели и така узнавайки за продажбата на една разорена територия, намираша се в западните покрайнини на Германската империя те пожелали да я купят. И така, накратко, те успяли да купят двете графствa Шелинбург през 1699 и Вадуц съответно през 1712. По-късно тогавашният император дал на тези две графства статут на Княжество Лихтеншайн през 1719. Тази дата се счита за началото на съществуването на Лихтенщайн, като Княжество по името на властващата тогава фамилия Лихтенщайн.

Както казвам с гордост, тази земя е била едно цяло още през 1342, факт който се потвърждава благодарение на писаните от Питър Ханс текстове разказващи за битката водена между него и граф Монфорд. В резултат от тази битка единият от двамата получил територия ситуирана на лявия бряг на Рейн, която днес принадлежи на Швейцария, а другият получил територия, която днес е част от Лихтенщайн. С изключение на един кратък период от време, между 1699 и 1712 двете графства са били винаги едно цяло. По късно през 1806, след като Наполеон пребродил Европа и завзел много европейски територии , той бил овладян от желанието да ги раздели по смисъла на римската максима Divide et impera и така да запази контрола си над тях. През същата тази 1806 година на мястото на Рейнската Конфедерация се формира Рейнска Държава-”Rein Bund,” а Лихтенщайн, благодарение на управниците си получава статут на държава в рамките на бившата Рейнска Конфедерация. За това ние смятаме , че датата, която трябва да се счита в съвременен смисъл за дата обозначаваща раждането на Лихтенщайн като независима и суверенна държава е 1806 година. Сега разбирате и защо, през 2006 година, Княжество Лихтенщайн ще празнува двестата годишнина от своето създаване.

А сега ще ви дам някои от основните насоки и принципи, които следваме в нашата външна политика. Суверенитетът и независимостта нямат стойност сами по себе си. Да бъдеш суверен и независим не бива да бъде самоцел. За това смисълът на тези понятия е да можеш да ги оползотвориш така, че това да може винаги да бъде от полза за народа и страната към която принадлежиш, така както и за международното общество.

С оглед на времето, и за да не ви отегчавам ще съсредоточа изложението си върху шест основни пункта.

Един от тях се отнася до отговорностите и ресурсите; какви отговорности има, и вярва че има всяка суверенна и независима държава и каква е ролята на нейните ресурси, били те ограничени или не. Вторият пункт засяга въпросът за това дали икономиката влияе върху външната ни политика, или не. Третият пункт се отнася до тероризмът и международните престъпления- един много важен и актуален въпрос! На четвърто място ще засегна темата касаеща поддържането на един добър обществен образ. На пето място ще спомена ролята на международната солидарност, която е друг важен аспект на външната ни политика. И на последно, но не по значение, шесто място ще говоря за ”гъвкавостта” в международните отношения.

Както виждате ще се докоснем до теми от особено значение, с които ще се опитам да ви помогна да си съставите, една по- добра идея за това какви са нашите разбирания относно гореспоменатите проблеми, имайки предвид че става дума за една толкова малка държава, каквато е Лихтенщайн.

Както вече споменах първата тема, на която ще се спра е: ”Ресурси и отговорности”.

Нашият държавен глава, длъжност поверена на Лихтенщайнският Принц поддържа много добри отношения с Парламентът и Правителството, на които е поверено провеждането на Лихтенщайнската външна политика. По смисълът на нашата Конституция Управляващият Княз в качеството си на държавен глава е натоварен с представянето на държавата в отношенията й с други държави, без това да противоречи на дейността на правителството в тази област. Всеки договор, по смисълът, на който националната територия се заема от външни военни сили, националната собственост се отнема, или такъв договор според който е възможно друг освен народът на Лихтенщайн да се възползва от правата произтичащи от суверенитета или от държавните прерогативи на държавата, както и всеки друг договор, който ограничава правата на Лихтенщайнският народ или натоварва Княжеството с ангажименти от всякакъв характер, се счита за невалиден, освен ако неговото сключване не е било прието и одобрено от Парламента.

И така, от една страна стои държавният глава, длъжност изпълнявана от Князът на Лихтенщайн, а от друга страна изпълнителна роля при воденето на лихтенщайнската политика играе Правителството, като в крайна сметка всички решения взети от горепосочените се осъществяват само след съгласието на Парламента.

Лихтенщайн разполага с много преки демократични права, които наброяват дори повече тези, които съществуват в Швейцария. Това обяснява факта, че при определянето на тези права през 1921 година ние сме заимствали от швейцарския опит и модел прибавяйки още няколко допълнителни права. Сега няма да навлизам в подобни подробности, но можете да ми се доверите, че тези права са факт, и че по смисъла на някои от тях само хиляда и петстотин подписа са достатъчни, за да се организира референдум по отношение, на който и да е ( одобрен от Парламента или от Държавният глава ), международен договор и право-обвързващ международен документ. Само хиляда и петстотин подписа събрани измежду лихтенщайнските избиратели са достатъчни, за да се стигне до публичен вот и референдум, при който едно просто мнозинство е достатъчно, за да се бъде прието или отхвърлено всяко едно предложение подложено на тази процедура.

Както вече казах, ние имаме много ограничени човешки и финансови ресурси. И все пак би могло дори да се каже, че ние сме една относително богата държава, но ако говорим в абсолютни измерения ние сме държава с много ограничени ресурси. Ако ви кажа, че само няколко милиона швейцарски франка са достатъчни, за да покрият разходите по всичките ни посолства, посланици и техният персонал, много бързо ще разберете, че за нас е невъзможно да покрием целият свят и да имаме представителства навсякъде.

В относителни стойности, ако за тридесет и четири хиляди души има осем посолства, а във вашият случай за осем милиона съответно осемдесет посолства, то значи че ако пресметнем добре, на осемте представителства, с които разполага Лихтенщайн трябва да отговарят приблизително триста и четиридесет хиляди души , а не само тридесет и четири хиляди. С други думи, това би значело, че нашата държава е достатъчно добре представлявана по света, но е също така доста ограничена, що се отнася до покриването на нуждите си като суверенна държава, която трябва да бъде представяна навсякъде.

Всеки ден се питаме дали можем да си позволим подобно нещо, и на къде трябва насочим приоритетите си. Често казвам на дипломатите, които са част от един чудесен екип, че трябва да бъдат максимално отворени, и да знаят много неща в много различни области, че трябва да са много широко скроени. Разбира се в някой области е нужно да бъдеш специалист и да познаваш проблематиката отблизо, въпреки, че това може да бъде едновременно и интересно, и много трудно. За това аз винаги казвам, че каквото и да правим по отношение на външната ни политика, то всичко трябва да бъде премерено така, че да се знае каква полза носи тя на народа, и на страната ни. А ако не можем да намерим отговор на този въпрос, то може би не трябва да се занимаваме с това!

Инфраструктурата и човешките ни ресурси изискват от нас да делегираме определени права. И в този ред на мисли съм задължен да спомена, че благодарение на нашите добри съседи на Изток - Швейцария и на Запад- Австрия, ние сме представлявани в много повече страни отколкото фактически би било по силите ни, нещо, което не би било възможно, ако това представителство не се извършваше съвместно, и с помощта на тези две държави.

За да ви дам по-образна представа за това как често действаме при провеждането на нашата външна политика, ще се спра на един пример. Държавата ни е пълноправен член на Съвета на Европа и през 2001 година, когато настоящото правителство стъпи в длъжност, Лихтенщайн бе натоварен едновременно с председателството на Европейската Асоциация за Свободна Търговия, която е част от Европейската Икономическа Зона, както и председателството на Съвета на Европа. Можете добре да си представите какво означаваше това за нас, всичко трябваше да се осъществи в една година.

Принудени от невъзможността да се справим с подобна задача, ние трябваше да направим нещо наистина необичайно! В Съветът на Европа членуват общо четиридесет и пет държави, които са подредени по азбучен ред. В нашият частен случай става дума за държави, чието име започва с буквата “Л”, като Лихтенщайн. Преди Лихтенщайн е Латвия, следваме ние, после е Литва и накрая Люксембург. Ако погледнете тези четири държави ще си дадете сметка, за това, че те са всички доста малки по размер. По тази причина ние направихме предложение да осъществим този президентски мандат съвместно. Вместо, всеки от нас да трябва да се задоволи с един полугодишен мандат, заедно можехме да обединим усилията си в една обща и за четирите страни двугодишна президентска програма в рамките на Съвета на Европа. И така, в крайна сметка четирите държави заведени под буквата “Л” успяхме да осъществим и завършим успешно една двугодишна програма председателствайки заедно Съветът на Европа. По този начин, в продължение на тези две години, с общи усилия, ние успяхме да се справим с множество различни предизвикателства.

Това е един добър пример за това как външната политика може да се води рационално. Още веднъж подчертавам, че ние не можем да бъдем сами на международната сцена. Никоя държава не би могла да бъде независима и сама за себе си, така както това следва по смисъла на понятието суверенитет. Освен това, “суверенитет” означава също така, да можеш свободно и по собствена воля да отдаваш, временно или за винаги част от правата си. Това е част от смисъла на суверенитета и Лихтенщайн винаги се е ползвал от този аспект на понятието, разбира се по необходимост , но превръщайки тази практика в изкуство. Ние не рядко се опираме на подобна политика в рамките на различни международни организации, както например в Организацията на Обединените Нации (ООН), Европейската Асоциация за Свободна Търговия, в Европейската Икономическа Зона, както и в Международната Търговска Организация.

Липсата на ресурси означава, че определянето на дадени приоритети е задължително. Както вече споменах за нас е нужно да се концентрираме върху това, което считаме за най-съществено. Но кое всъщност е най-същественото? Това е принцип, който се нарежда по важност далеч преди всички останали приоритети, за които говорих, принцип на който всяка страна би трябвало да се подчинява и уповава ,а преди всичко най-малките. Това е е принципът, според който функционира правовата държава. Във всеки момент, при всяко наше действие трябва да сме сигурни, че този принцип се спазва.

Ние нямаме икономическа мощ. В абсолютни стойности това не важи, защото в долината на Рейн ,ние сме свръхсила. Лихтенщайн осигурява тридесет хиляди работни места, имайки предвид, че общият брой на жителите ни е само тридесет и четири хиляди човека. Но в световен мащаб, това е невероятно незначително.

В страната ни има компании, които са си извоювали мястото си на пазара и са се установили трайно в тяхната сфера, те са дори водещи в специалността си. Нашата най-голяма компания, която произвежда бор машини и друг тип подобна техника, и която вие всички познавате е “Хилти”. В света почти няма небостъргач, за построяването, на който не са използвани машините на “Хилти”. Убеден съм, че те имат офис и тук, във София. Това е компания от Лихтенщайн, която осъществява продукционните си планове в Лихтенщайн, произвежда в Лихтенщайн. И само в Лихтенщайн, без да се считат другите й клонове, осигурява хиляда и шестстотин работни места. Но в световен мащаб това е много незначително. На фона на големите мултинационални компании, дори компании осигуряващи десет хиляди работни места се считат за незначими,.

Но това което наистина има значение не е икономическата сила, а съществуването и спазването на принципи в една правова държава. Ние нямаме военна мощ, с изключение на факта, че разполагаме с право на глас в рамките на различни международни организации, ние всъщност нямаме реална политическа власт. Да, ние сме член на ООН, както и на Съвета на Европа , където нашият глас тежи толкова, колкото и вашият. Но за съжаление сферата на нашето влияние е доста ограничена, за това ние се придържаме и спазваме принципите на правовата държава, за които вече казах не малко. И така, единственото, което не може да се подценява и нарушава, бидейки една от основните съставни части на организма наречен “правова държава” е зачитането на човешките права.

Говорейки от опит, с който ние се сблъскваме ежедневно, а други може би веднъж, или дори може би никога, считам, че всяка държава трябва да зачита тези права при всякакви обстоятелства, дори била тя, и най-мъничката, в сравнение с другите до нея, . Такива са приоритетите, които сме си поставили! Какво значи това? Как успяваме да осъществим тази си не лека цел, поставяйки се в контекста на членството ни в ООН и в частност в Комисията по Правата на човека към ООН? Това означава, че ние се интересуваме предимно от функционирането на ООН. Какъв е проблемът в ООН? Това е широко разпрострялата се бюрокрация! По тази причина ние съсредоточаваме усилията си в провеждането и предлагането на реформи, които касаят или международните споразумения, или някой институционни реформи, като например тази в Съвета за Сигурност на ООН. Замислете се над това, та ние наистина можем да имаме влияние на тази сцена, може би няма да успеем да променим света, но можем все пак да упражним някакво влияние.

Друга от шестте точки, които изброих, се отнася до влиянието на икономиката върху външната политика. Вече казах, че в този план става дума за тридесет хиляди работни места при население от само тридесет и четири хиляди човека. Тринадесет хиляди работещи от съседните ни страни, включително и от Германия пресичат всекидневно границата, за да дойдат в Лихтенщайн.

Отправям въпрос и към вас: Икономиката ли определя външната политика? Аз бих казал и да, и не! Външната политика е икономическа политика, и това е правило преди всичко в една малка държава, каквато е Лихтенщайн.Също така, аз дори бих казал, че икономиката на Лихтенщайн е глобализирана икономика, много преди този термин да започне да съществува в смисъла, който му се дава днес. Ние можем само да изнасяме. Ние нямаме осигурен пряк пазар, поради което сме принудени да реализираме продукцията си чрез износ. В нашата страна, не съществуват никакви експортни субсидии, нито един швейцарски франк, нито едно евро!

Нашият вътрешен пазар, както вече споменах, е много ограничен и не може да поеме цялата ни продукция. Нещо друго, което в този смисъл е от значение за нас, е фактът, че Лихтенщайн е член на няколко международни търговски организации, като например Международният Валутен Фонд. Ние имаме не само добра индустрия, но и добро име във финансовия сектор. Може би сте чули, че Лихтенщайн е един от така наречените финансови райове, както и държава, която води ниско-данъчна политика. В това да има ниски данъци, според мен няма, нищо неморално, и съм убеден в това до такава степен, че дори си задавам обратният въпрос.

Това, което вие може би не знаете, е че Лихтенщайн по процентни показатели е най-високо индустриализираната държава в света. 47% от нашето активно население работи в индустрията. Става въпрос за една здрава и добре работеща индустрия! Какво произвежда този сектор? Вече говорихме за “Хилти” и за това че никой небостъргач не би могъл да изникне от нулата без ползването на технологиите и опита на “Хилти”. Приблизително 40% от световната продукция на изкуствени зъби е съсредоточена в Лихтенщайн.

Можем да вземем за пример и компакт дисковете, машините, за чието производство са създадени и произведени в Лихтенщайн. Може да се каже, че почти няма кола на марката “ Форд”, която да не се движи с малки части произведени у нас. Всъщност смятам, че мога да кажа, без да преувеличавам, че на всеки пазар има нещичко произведено в Лихтенщайн или в едно от представителствата на лихтенщайнските компании по света.

Друга наша голяма компания е, така наречената Кисен- Круп- Преста. Чували сте, надявам се, за “Кисен”, както и за “Круп”, Преста въплъщава тези два клона в едно цяло на територията на Лихтенщайн. Преди около четиринадесет години, “Кисен – Круп” закупиха от един берлински концерн в Швейцария лихтенщайнската компания на име “Преста”, която се работи в областта на автоматиката. Лихтенщайнският клон на тази компания осигурява хиляда и триста работни места, и сега има множество клонове извън пределите на Лихтенщайн, като например в Мексико, в Бразилия, в САЩ, в Германия, Франция, Англия и дори един в Шанхай. Можете да си представите, че става дума за една добре развита световна мрежа.

Лихтенщайнските фабрики, произвеждащи хранителни продукти са създали до момента приблизително триста работни места в Германия. Всяка година тези предприятия произвеждат общо един милион и двеста хиляди пици, доставяни по целия свят. Отново става дума за компании от Лихтенщайн!

И така, за нас е от жизнено важно значение да бъдем страна по различни международни икономически договори. Надявам се, че с оглед на факта, че България поддържа едно добро ниво на икономическо развитие, тя ще реализира дългоочакваното си членство в Европейския Съюз и ще има, още през 2007-ма година, възможността да работи съвместно с нас в качеството си на член на Европейската Асоциация за Свободна Търговия, каквито сме понастоящем ние.

Както вече знаете, Лихтенщайн е също така един добре развит финансов център. Няколко десетки хиляди компании са регистрирани в Лихтенщайн, и се намират под нашата юрисдикция. Те, обаче не произвеждат в Лихтенщайн, те имат активи в нашата страна с банки, които поддържат тяхната структура и активи отвъд границите на Лихтенщайн. Финансовият сектор на Лихтенщайн е на едно много високо ниво по отношение на мениджмънта и защитата на финансовите активи.

За съжаление, както всяка друга финансова система, и тази може да стане жертва на злоупотреби и измами. През деветдесетте години, когато тероризмът беше чуждо понятие, освен за финансови машинации, пране на пари или наркопрестъпления, Лихтенщайн бе запитан, дали неговите структури не са лесно уязвими за подобни злоупотреби. За да бъда честен ще призная, че нашата система е попадала под ударите на такива престъпления, но след 2000 та година Лихтенщайн, както и много други държави започна да почиства финансовия си сектор в резултат на трагедията от 11ти септември и всичките й последствия, от които, за съжаление, в настоящия момент страдате и вие, войната в Ирак, или по-точно втората война в Ирак, която е едно от очевидните последствия на тези ужасни атентати, за което бих искал да изкажа искреното си съчувствие, към вас, които се изправихте срещу бича на човечеството, както и към вашите съграждани в Ирак. Вие страдате много от тези последствия и аз ви желая целия късмет, от който се нуждаете в този толкова труден момент.

Лихтенщайн разбира се също допринася по свой начин в борбата срещу тероризма. Ние сме наистина добри в една сфера, и това е сферата на финансирането и предоставянето на достъпни инфраструктури. И така с нашия принос ние се опитваме да решим проблема относно финансирането на тероризма. С това можем да подпомогнем битката срещу тероризма и го правим давайки целият си опит в тази сфера. Това също са приоритети и убеденост в смисъла на определени цели!

В Лихтенщайн са Международният Валутен Фонд, както и Специалният Комитет срещу прането на пари, създаден към Съвета на Европа. Съвсем наскоро тези две институции, след провеждането на щателна проверка, относно лихтенщайнската законодателна система, и нейното конкретно използване, достигнаха до следният резултат: екипът натоварен с тази мисия, наблюдава високо ниво на съответствие с установените международни стандарти против прането на пари, и борбата с финансирането на тероризма, както и по-конкретно със стандартите установени от различни финансови институции. При всичко това, след първият етап на оценяване Лихтенщайн е постигнал много сериозен прогрес в стремежа си да действа в съответствие с съществуващият режим против прането на пари.

Съвсем наскоро Лихтенщайн внедри в законодателството си, за рекордно кратък период от време, един много значим пакет от законови и институционални реформи, които са изцяло подкрепяни от оценящия екип. Очевидно е, че в резултат от тази позитивна оценка , правителството се чувства по уверено в желанието си да поддържа един много пълен набор от мерки против злоупотребата с финансови центрове.

Но нека се върнем отново към тероризма и международните престъпления, като още един от центровете на нашият интерес.След 11ти септември светът стана свидетел на фундаментални промени, от които за съжаление страдате и вие. Тази дата стана синоним на движение , което в последствие се самоопредели като целящо да донесе победа над тероризма и над международните престъпления.

Нека спомена някои от конкретните приноси на Лихтенщайн в този процес. Лихтенщайн имаше незабавна и безусловно положителна реакция по отношение на гласуваните в Съвета за сигурност на ООН резолюции. Лихтенщайн оказа съдействие на Комитета за борба с тероризма към ООН, предлагайки своята експертна оценка. Динамичната структура създадена от Лихтенщайн при председателството на Съвета на Европа през 2001-ва година, на което и аз бях член, бе създадена с цел да може да бъде осигурено пълноценното съдействие от страна на Лихтенщайн в сферата на международната и двустранна юридическа кооперация по криминалните въпроси.

Воденето на подобна анти-терористична политика не бива да стига до там, че рестриктивните мерки, които държавите могат да предприемат, ограничавайки частично някой от основните човешки права, да доведат до заличаване на всичко постигнато до момента в тази сфера. Аз, в качеството си на председател на Съвета на Европа бях един от първите, който отказа да допусне, зачитането на човешките права да остане на втори план, за сметка на една по-добре осигурена анти-терористична политика.

За съжаление, за да се отървеш от едно зло можеш да стигнеш прекалено далеч, но не можеш да се уповаваш на зло, за да се отървеш от изначалното зло. Нещо, което е много важно в желанието да се освободиш от това изначално зло. Това има значение и при осигуряването на принципите в една правова държава. Както вече казах, и с риск да се повторя, още веднъж ще подчертая нуждата от правова държава.

А сега нека ви кажа няколко думи относно изграждането на нашия медиен образ. Бидейки една съвсем малка държава, ние не сме по-никакъв начин привлекателни за медиите, освен във случаите, когато нещо не върви. Тогава всички медии биха излъчвали, сляпо факти, които могат да бъдат дори неверни. Често те се интересуват преди всичко от привлекателни или пикантни истории, истории, които приковават зрителският интерес с нещо лошо и скандално , тогава без съмнение можеш да се превърнеш в интерес за медиите. Но колкото една страна е по-малка, то толкова тя е по-непривлекателна за журналистите. Ние нямаме голяма преса, та ние нямаме дори собствен телевизионен канал. Понятието лихтенщайнска телевизия не съществува. Ние имаме само една радио станция, която излъчва сигнал в ограничения диапазон от само сто квадратни километра отвъд границите на Лихтенщайн.Гласът ни не може да бъде чут, в буквалният смисъл на тези думи, защото нашето радио не е, като радио “Люксембург”, което по-рано можеше да покрие с сигнал цяла Европа. Този проблем е от голяма важност за нас. И в този смисъл външният образ, който си сме си изградили е от особено значение за нас. Ние не можем да си измислим нова самоличност и да се създадем наново , но искаме да бъдем сигурни в това, че сме представяни такива каквито всъщност сме, а не по начин, който бегло ни представя като забавни или интересни, позволявайки една по-добра продажба и интерес към програмата.

Нуждата от международна солидарност, която споменах като пета поредна точка, е нещо, в което Лихтенщайн е повече от убеден. В абсолютни измерения приносът на Лихтенщайн в тази сфера, представлява само една малка капчица в морето. Всяка година ние осигуряваме сумата от приблизително шестдесет милиона швейцарски франка, предназначена за международна хуманитарна помощ, борба със епидемии и заразни болести, системи за конструкция и реконструкция в някой държави от региона на Източна Европа, както и за някой по-глобални проекти с цел сътрудничество за развитие. Тези пари представляват приблизително 3% от целият бюджет на нашата държава, или петстотин швейцарски франка на глава от населението. Това е сумата, която отделяме за хуманитарна помощ насочена извън пределите на Лихтенщайн. Това е голямо количество пари взето на глава от населението, но в абсолютни стойности не представлява нищо.

Ние можем да помогнем в различни сфери, често ползвайки се от международни институции, като например Австрийската организация “Теза” или Швейцарската Агенция, но има и проекти, които осъществяваме в сътрудничество с граждани на Лихтенщайн, които се занимават с някой по-специфични неща. Ние имаме и приоритетни сфери на интерес. Такава е например балканската зона. В нашата държава има много бежанци от Македония и Албания, но нито един от България, което като факт сам по себе си е от много голямо значение. Това е от голяма важност за вярата в държавата ви. Демократичните структури, които сте установили във вашата държава са на много по-добро ниво от тези в съседните на вас държави. Други притегателни точки за нашите интереси са някой страни от Африка, като например Мозамбик и Южна Африка, както и някой страни от Централна Америка. Но както сами можете да си представите ние не можем да бъдем навсякъде.

Гъвкавостта е много важна във външната политика. Ние трябва винаги да подхождаме гъвкаво в отговор на това, което се случва по света, защото ние рядко сме тези, които взимат решенията как да се развиват събитията. За нас остава да бъдем будни и да действаме колкото се може повече в случай, че сме на ясно какво се случва по света, а не сме достатъчно добри да реагираме адекватно в дадената ситуация, тогава единственото, което можем да направим е да се информираме добре и да разберем, коя позиция е грешната и не трябва да бъде поддържана. По тази причина сме превърнали гъвкавостта, в едно от най-добрите ни умения и водещ принцип във външната ни политика.



Позволете ми да завърша тази лекция с това, че всъщност ние имаме невероятната възможност да можем да допринесем с нещо за създаването на един по-добър свят. Ние можем да се ангажираме в един модерен и съвременен свят и да подобряваме воденето на външната политика на Лихтенщайн така че тя да остава незабележима и така че външната ни политика без да заплашва никой, да бъде уважавана от всеки”.


Превод: Лилия Бонева
Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница