Приемане или неприемане на представения материал

2. 
   Събиране.
   

За събирането се използват – разпит, оглед, претърсване, изземане и др. способи.

3. 
   Проверка.
   

4. 
   Оценака на доказателствения материал.
   

Всички участници си изграждат оценка /мнение/ за доказателствения материал, но най-важна е оценката на ръководно-решаващия орган.

Доказателствата се оценяват с оглед наличие или липса на връзка  доказателство  предмет на доказване. Оценяват се доказателствените способи и средства посредством които са събрани и ако има отклонение от изискванията на закона, то събрания док. материал се счита за опорочен и не се приема като доказателство.

Оценка за достоверност на съдържащата се в тях информация.

Оценка на достатъчността на док. материал.

Оценява се дали са достатъчно или трябва да се събират отново. Трябва да почиват на еднозначна и пълна доказаност.

Правилото, което съществува, че доказателството трябва да бъде оценено по два независими един от друг начина, в НПК се предвиждат няколко норми по които се обезценява доказателствената стойност на док. материал – две хипотези:

 Самопризнанието на обвиняемия губи доказателствената си стойност ако съда не одобри споразумението или обвинението се основава само на това самопризнание.

 Дадените в досъдебното производство обяснения и свидетелски показания не могат да бъдат четени на съдебно заседание ако не са взето пред съдия от първоинстанционния съд.

Органите на досъдебното производство следва да ангажират максимално своята активност за събиране, допускане и оценка на док. м-л. Съда събира док. по искане на заинтересован субект или по своя инициатива когато това се налага за разкриван на обективната истина.

Доказателствената дейност не трябва да е едностранна. З изисква обективност в процесуалната работа, т.е. изисква държавните процесуални органи да събират, както обвинителни така и оправдателни доказателства. З не поставя времеви ограничения в док. процес, дори напротив предвижда възможност за събиране на нов доказателствен материал. За да обезпечи най-пълен док. проц. закона предвижда извършване действия по делегация.

55. 
    Доказателства. Същност и видове.
    

5. 
   Доказателства.
   

Не са доказателства – репутацията на едно лице, общественото мнение за него, мълвата, антропологичните признаци на лицето.

Доказателствата са фактически данни във връзка с делото. Връзката с делото прави доказателството релевантно.Доказателствата допринасят за предмета на делото, внасят в процеса определена интересуваща проц. информация. Доказателствата се установяват по реда на НПК – спазването на законоустановената форма е условие за тяхното допускане, нарушаването на формата води до порок в процеса.

Съществото на доказателствата се изразява в това, че те са конкретни факти, с точно определено битие, характерни белези и съществуване. Те са елементи на обективната действителност, те са разнообразни – всички възможно съществуващи факти.

6. 
   Видове доказателства.
   

- преки – които непосредствено установяват релевантни по делото обстоятелства;

- косвени – по непряк, опосреден начин установяват релевантните по делото обстоятелства. Косвените доказателства обикновено установяват други факти, които имат отношение към главния факт. Всяко косвено доказателство само по себе си не може да доведе до установяване на доказателство по предмета на доказване.

2. Според отношението към повдигнатото обвинение биват:

- обвинителни – обосновават повдигането и поддържането на обвинението;

- оправдателни – обосновават интересите на защитата.

3. В зависимост от х-ра на защитата:

- първични – доказателства получени от показанията на свидетел очевидец или обвиняемия, тъй като лицата са имали пряко възприятие от осъществилите се факти по престъплението;

- производни – когато доказателствата не идват от първоизточник, препредадени са.

Нак. пр-с се стреми към получаване на информация само от първични доказателства.

- невеществени – доказателствата нямат материално естество, не са вещ, но са елемент от обективната реалност. Пример: идеални следи – спомен, образи, памет.

- веществени – имат материално естество, те са предмети, предназначени или послужили за извършване на пр-то. Предмети в/у които има следи от пр-то и всички др. предмети, които могат да послужат а изясняване релевантно доказателство по делото.

Документите създаден в хода на принцеса, интересуващи го по своето съдържание са писмени доказателствени средства.

Обикновено невеществените доказателства някои веществени такива поради своята специфика и размери не могат да се внесат по делото. Те се ангажират винаги със съответните доказателствени средства. Веществени доказателства, когато е възможно се вкарват в делото ако могат да се съхранят.

56. 
    доказателствени средства – същност и видове.
    

7. 
   Доказателствени средства /ДС/ – същност и видове.
   

Професионални процесуални технически способи за внасяне в проц. на доказателства по делото. Те са носители, източници на доказателства. Като доказателствени средства НПК урежда:

- обясненията на заподозрения, обвиняемия;

- свидетелските показания;

- писмените доказателства;

- веществените доказателства.

Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани по реда на НПК.

ДС установяват интересуващите процеса факти. Те се изготвят с оглед внасяне на всички относими доказателства в процеса. Повечето док. се внасят в производството единствено чрез ДС.

ДС винаги са акт на процеса и целенасочено се създават, за да обслужват неговите задачи. те се изготвят при строго определен ред и предпоставки и са изчерпателно предвидени в НПК

Док. ср-ва се разделят на 3 основни групи:

1. Гласни – обяснения на заподозрения, обвиняемия и свидетелски показания. Събират се чрез даване на устни сведения от лица в определено проц. качество в хода на делото.

2. Писмени – протоколи от следствени и съдебни действия създадени по реда на НПК.

3. Веществени док. ср-ва – снимки, отпечатъци, отливки и др.

Писмените и веществените док. ср-ва се изготвят по законоустановения ред в писмен вид, респективно ВЕЩ – снимка и т.н.

8. 
   Устни доказателствени средства.
   

Изявления в проц. посредством, които се възпроизвеждат определени факти и обстоятелства от предмета на доказване. Упражнявайки П си на защита, обвиняемия /заподозрения/ изтъква аргументи и доводи в полза на своята защита с/у повдигнатото спрямо него обвинение. Същевременно обвиняемия може да откаже да дава обяснения и от това не следва да се правят изводи в негова вреда.

Давайки обяснения той не само упражнява П си на защита, но и съобщава доказателства по делото. Обясненията могат да се дават във всеки момент на нак. пр-с.

Обясненията си обвиняемия дава устно и непосредствено пред съответния ръководнорешаващ нак. пр-с орган, което не изкл. документирането.

От към съдържателна страна обясненията на обвиняемия могат да бъдат: самопризнания и отговор.

Самопризнания – представлява изнасяне на доказателства за виновно извършване на деянието от подсъдимия. Самопризнанието е царица на доказателствата.

Съвременния доказателствен процес отрича възможността да се търси наказателна отговорност само на базата на самопризнанието на обвиняемия. Самопризнанието не освобождава съответния орган от задължението да събира и др. доказателства по делото.

В рамките на един процес обвиняемия може да бъде многократно разпитван и да дава обяснения. При това не са изключени и противоречия при даването на обяснения.

Те са изявления посредством, които свидетелите възпроизвеждащи интересуващи проц. факти и обстоятелства от обективната действителност. Със свидетелски показания могат да се доказват всички интересуващи проц. обстоятелства.

Обвиненият по делото не могат да се основат само на показанията на скрити свидетели.

9. 
   Веществени доказателствени средства.
   

Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят

- фотоснимки;

- диапозитиви;

- кинозаписи;

- видеозаписи;

- звукозаписи;

- записи върху носител на компютърни информационни данни;

- планове;

- схеми;

- отливки;

- отпечатъци.

Веществените доказателства се доставят винаги с протокол за намерени веществени доказателства и тяхното фотографиране.

Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване и съдебните следствени действия. Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

57. 
    Способи на доказване. Разпит, видове разпит и особени форми на разпит.
    

10. 
    Способи за събиране и проверка на доказателствения материал.
    

- разпит;

- оглед;

- експертиза;

- претърсване;

- разпознаване на лица;

- очна ставка.

11. 
    Разпит.
    

1. Първоначален и последващ разпит.

2. Разпит в досъд. пр-во и разпит в съдебно заседание.

3. Разпит на свидетел, на обвиняем, на заподозрян, не експерт и др.

4. Разпит на местопрестъплението.

5. Кръстосан разпит.

6. Шахматен разпит – няколко лица се разпитват за едни и същи обстоятелства.

Разпита има сравнително добра уредба в НПК чл.138-142 включително. Характеризира се с различни особености, в зависимост от процесуалното положение на разпитвания, пола, възрастта, даже и здравословното състояние и съдебния опит на лицето във фазата на наказателния процес.

Извършва се от органа, който ръководи съответния етап на нак. пр-с. Извършва се при устност и непосредственост, освен когато се прави по делегация.

12. 
    Разпит на свидетел.
    

- обвиняемият – спрямо когото производството е прекратено или е завършило с влязла в сила присъда;

- частния обвинител, граждански ищец, граждански ответник;

- поемните лица;

Свидетеля има процесуалното задължение да се яви на разпит пред съответния орган щом бъде надлежно призован и да изложи добросъвестно, правдиво и пълно това, което знае по делото. В противен случай той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

- събиране на нови доказателства;

- проверка на вече събраните такива;

3. Организация на разпита включва:

- осигуряване на всички процесуални, криминалистични и психологически предпоставки, които да осигурят реализиране задачите на разпита. Резултатите от разпита имат процесуално значение само ако са спазени всички процесуални изисквания;

- продължителност на разпита – не е процесуално определена и зависи от развитие на конкретното делото;

- особени изисквания – малолетните и непълнолетните свидетели се разпитват в присъствието на педагог или психолог, а може и в присъствието на родител или настойник, за непълнолетните не е задължително /съда преценява/;

- започва с установяване самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира той с обвиняемия и с другите участници в производството;

- органа извършващ разпита има процесуалното задължение да предупреди свидетеля за отговорността му при лъжесвидетелстване, а свидетеля дава обещание, че добросъвестно и точно ще предостави информацията, с която разполага.

- органа провеждащ разпита трябва да уведоми свидетеля, че може да не отговаря на уличаващи въпроси;

- следва тази част, която се характеризира със свободен разказ на свидетеля. Без да бъде прекъсван, той излага всичко което знае по делото. След края на разказа органа водещ разпит има правомощията да задава конкретни въпроси, които от своя страна могат да бъдат:

# допълващи;

# уточняващи;

# напомнящи;

# разясняващи;

# контролни и прочие;

- не е разрешено задаването на в-си, които внушават отговорност или подвеждат свидетеля;

- след като бъдат депозирани, а и в хода на депозирането им разсл. орган трябва да направи преценка на тяхната изчерпателност, достоверност и да провери и ги коригира с нови въпроси. Особено важно е да се разграничат личните възприятия на свидетеля от т.нар. “колективна памет” /общото мнение, мълвата/, които нерядко се смесват.

13. 
    разпит на обвиняем.
    

Подготовката е сходна с тази на подготовката на разпита на свидетел, но има различни изисквания към нея. Особено важно е това, че даването на обяснения от обвиняем е негово право, а не задължение. Той може да се възползва от правото си на защита и да откаже да даде обяснения.

Когато обвиняемия не владее български език се назначава преводач.

В хода на разследването могат да бъдат проведени повече от 1 разпити на обвиняемия.

Дори да направи пълно самопризнание, разсл. орган не се освобождава от задължението да провери тези факти /чрез независим друг източник/.

Обвиняемия – не носи отговорност за неверни показания, има право да дава показания каквито намери за добре.

14. 
    Очна ставка.
    

ОС се намира във функционална и фактическа зависимост от разпитите, които я предшестват. Провежда се с цел проверка на резултатите от разпитите. ОС може да се назначи и проведе само с лица, които вече са били разпитвани.

Има частично съвпадение м/у предмета на ОС и разпита, но ОС си има свой собствен предмет. На ръководно-решаващия проц. орган предварително е известна позицията на разпитвания по интересуващия го въпрос и именно тя подлежи на проверка и изясняване с крайна цел изясняване на обективната обстановка.

58. 
    Оглед. Претърсване и изземване.
    

15. 
    Оглед.
    

Различаваме още:

- следствен и съдебен оглед – в зависимост от това в коя фаза се провежда;

- общ и детайлен оглед;

Огледа е първоначално и обикновено неотложно следствено действие, с което се цели предимно събиране на доказателства, но и тяхната проверка.
Изисквания при провеждането на огледа:

1. Да се проведе в максимално кратък срок от извършване на деянието, с цел събиране на максимално достоверна информация от оставените следи и предотвратяване на евентуалното повреждане или унищожаване на веществените доказателства.

2. За обективност – изследват се , фиксират, запазват и изземван всички следи и веществени доказателства.

3. Пълнота и всестранност, целенасоченост и единно ръководство. Обикновено се налага в огледа да участват голям кръг субекти /експерти, специалисти, технически помощници, поемни лица/. Отговорността за правилното и законосъобразно протичане на огледа лежи в/у ръководителя на огледа.
Подготовката на огледа протича в 2 фази:

1. Преди отиване на местопроизшествието:

- вземат се мерки за предотвратяване възможността за извършване на друго престъпление;

- назначава се охрана за предотвратяване въздействието на външни лица;

- осигуряват се средствата необходими за огледа.

- установяват се какви промени са настъпили;

- елиминират се евентуални вредни последици;

- определят се границите на местопроизшествието;

- набелязва се последователността на действията;

- дават се инструкции на лицата, които ще извършват отделните действия.

- ориентиращи – най-едромащабните – целят фиксирането на най-общия начин на връзката на произшествието със заобикалящата действителност;

- обзорни – фиксират границите на местопроизшествието;

- възлови – най съществените предмети;

- детайлни – отделни важни детайли;