Благоевградски медици връщат кръводарители Нямали сакове за съхранение на ценната течност Светлана василева

Кръвният център в Бла­гоевград върна вчера над 20 доброволци, които иска­ха да дарят от най-ценната течност. Причината -липса на сакове за кръв.

„Това е нечувано - да искаш да дариш и да те вър­нат. Ние дойдохме с добро намерение, защото знаем колко трудно се намира кръв." Това се чудеха вчера петима млади хора, дошли от село Плетенас идеята да направят добро. Те обаче бяха връщани с думите „Много ви благодарим за съвестната постъпка, но нямаме сакове!".

Консумативите свърши­ли не само в областния цен­тър, но и по другите градо­ве, подшушнаха служите­ли. Неритмичната доставка започнала още преди три седмици.

Началниците алармира­ли за положението, но им казвали, че няма сакове. От столицата им обяснили, че ще бъде отблокиран държавният резерв, за да снабдят центровете в стра­ната.

Ние сме дошли от 100 ки­лометра, за да дарим кръв, а сега излиза, че имаш зла-

то, ама нямаш торба да го носиш и затова хвърляш златото на боклука, комен­тираха кръводарителите.

Проблемът е и със спеш­ните пациенти, защото сре­щу отпуснат пълен сак трябва да има задължител­но доброволец, дал кръв, за да се попълни банката.

Вчера лекарите от кръв­ния център само вдигаха рамене и казваха: „Не

знаем какво да ви отгово­рим, питайте в министер­ството, ние просто не полу­чаваме сакове."

На ден благоевградският център взема минимум по 30-40 банки кръв от добро­волци, а при спешни случаи се стига и до 100 бройки. За една година центърът съби­ра 6089 сака с животоспа­сяващата течност, казаха тамошните медици.


Военни заповеди в здравното ведомство
Военни заповеди разда­ва Министерството на здра­веопазването. В 13,31 мин на 21 юни т. г. директорите на ре­гионалните центрове по здравеопазване в страната получили нареждане до 18 ч същия ден да са изпратили проектите си за областни здравни карти. „Моля, прие­мете това за военна запо­вед", гласи нареждането на доц. Стоян Александров, шеф на медицински дейно­сти в МЗ, предадено по имейла от чиновничката Ивелина Георгиева.


Лекарският съюз дава касата на прокурор
Българският лекарски съ­юз (БЛС) дава Национална­та здравноосигурителна ка­са (НЗОК) на прокурор. За­щото 455 млн. лв. от бюджета й за м. г. са потънали в неизвестност. „Ще сезираме и Европейския парламент", за­яви вчера д-р Цветан Райчинов, председател на съюза.

Близо 2,4 млрд. лв. са съ­брани от здравни вноски м. г. От тях за лечението на бълга­рите касата е платила 1,7 млрд. лв. (данните са към 31 декември м. г.).„От останали­те 700 млн. лв. над 240 млн. са отишли в малкия операти­вен резерв на касата, а дру­гите 455 млн. лв. не е ясно къде са отишли", обясни д-р Райчинов по време на На­ционалната конференция на съюза вчера.

На важния форум д-р Рай­чинов съобщи още, че напра­вленията за изследвания и прегледи при специалист в Пловдив са намалени с,40%, а в останалата част на държавата с 30. „Това означава, че в Пловдив всеки втори, който се нуждае от изследва­ния или консултация, ще трябва да си плаща, а в оста­налите градове, включител­но и в София, това ще важи за всеки трети", казаха още ле­карите.

„На всеки българин годиш­но се падат по 1,45 лв. за изследвания - за рентгенови снимки, кръв, урина и за тези, които поиска ТЕЛК.Само една кръвна картина струва 1,50 лв.", каза личният лекар д-р Георги Цигаровски, зам.-шеф на регионалната коле­гия в Пловдив.

„Ако излезем, но всички, за един ден на протести (като осигурим спешната помощ), да докажем, че не сме стари и мърши, до вечерта ще сме постигнали исканията си", каза още Райчинов. Конфе­ренцията реши да обяви да­тата на протеста през сеп­тември т. г. по време на събора си.


Хора влизат по 7 пъти в болница годишно за скъпи операции
Диана ТЕНЧЕВА

Пациенти са влизали между 4 и 7 пъти годишно в болница за скъпите инвазивни (безкръвни) кардио­логични процедури. Това показват резултатите от проверки на агенция „Меди­цински одит". Болните, на които им е било приложено модерното лечение, били отчитани по клинични пъте­ки (5 на брой), чиято цена е от 990 до 5250 лв.

Медицинската ДАНС инс­пектира 20 болници. И откри, че средната дневна на­товареност на катетеризационните лаборатории (в които се диагностицират за­пушени съдове и ако се на­лага се поставят стентове) примерно в специализира­ната болница по кардиология в Плевен е 23-ма души. Докато в столичната Александровска дневно през та­кава лаборатория премина­ват 3-ма. На един ангиографски апарат среднод­невно минават 8-10 души, уточниха кардиолози. Зам. здравният министър проф.

Иван Миланов заяви, че ка­сата има думата за евен­туални санкции при свръх-прием. Но специалистите, които пишат медицинския стандарт по кардиология, са тези, които и масово ле­куват пациентите чрез без­кръвни операции.

В болници като „Св. Врач" в Сандански и „Медика кор" в Русе за коронарография са приемани хора без зна­чими стенози - стеснения на съда, който храни сърцето (съответно 75,6 и 56,05% от изследваните).


В болниците изтичат милиони. Как?
В болниците изтичат милиони. Как? За да оцелеят в кризата, болниците се нуждаят и от специален план от Министерството на здравеопазването. Снимка: Атанас Жеков

В една болница не се краде само от тока и парното... Защото само там не може.

Не така обаче стои въпросът за другите разходи. Като капиталовите. Там изгодата е най-голяма, под сурдинка споделят болнични директори. Търговете също са сладка работа - комисионата е сигурна.

Но това са публични тайни. В комбинацията с фиктивните пациенти и пощипвания оттук-оттам от клиничните пътеки болници натрупаха 355,8 млн. лв. дългове.

Поне това се вижда от справката на Министерството на здравеопазването към 31 март т. г. Преди десетина години тази сума се вместваше под чертата от 200 млн. лв. Но от 2008-а борчовете се трупат лавинообразно. Също като недоволството от здравеопазването ни.

Същото това здравеопазване, за което управляващите (през всичките тези демократични години го държаха на дъното на социалната стълба) сега пак определят 4 % от брутния вътрешен продукт. За сведение - в ЕС средният процент е 8.

Вместо здравна реформа, властта у нас се задоволява с кръгли маси, на които най-вече се обмисля как да се вдигне здравната вноска на редовните платци. Но никой не може да гарантира, че ако след 5 г. отидат на лекар, за тях ще има направление за специалист. Да, крайно е като пример, но не е невъзможно.

В здравеопазването, където и да бръкнеш, бъка от проблеми. Но решението винаги започва от запушването на финансовите пробойни. Не от изсипването на пари в бездънна каца. И в този смисъл няма нужда докторите да откриват топлата вода на реформите.

Та, къде изтичат милионите в болниците?

Първо. Болниците трупат задължения заради лош мениджмънт. Не е толкова страшно да бъде признат този факт. Никой не оспорва лекарския професионализъм на шефа на болницата “Х”, но мениджмънтът е нещо друго.

Да, един лекар може да бъде добър управленец. Но не всеки е такъв. Защото иначе как да си обясним, че едни болници се оправят и нямат просрочени задължения, а други - трупат ли трупат.

Още нещо: ако за една дейност здравната каса на две болници плаща примерно по 100 лв., защо на изхода на едната финансовият баланс е положителен, а в другата е отрицателен? Значи разчетите на втората не са направени добре. А може би се осланя и на дългогодишната практика в края на годината държавата пак да й покрие дълговете?

Второ. Здравната каса редовно не плаща дължимите суми на лечебниците. Има обаче резерв, но той крепи фискалния такъв на държавата и на практика го няма.

Трето. Масово се прахосват материална база и човешки ресурс. Може би заради това здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова даде пример с карето около Александровска болница, където има още 8 лечебни заведения. Всяко с персонал и модерна апаратура.

А дали тя се използва на пълна мощност и при нисък процент на разходите? Като гледаме счетоводните баланси - не. Кому е нужна и безкрайно раздутата администрация? Тя не само трупа разходи, но не осигурява и бърза услуга.

Тази статистика обаче е най-недолюбвана от лекарското съсловие. Който я сподели на глас - винаги си навлича гнева на останалите.

Само че и най-простата сметка показва, че оптимизирането на медицинския състав означава автоматично по-високо заплащане. Това, за което докторите от години недоволстват.

Тук не става въпрос за механични съкращения, а за преструктуриране. А тези, които ще се разделят с досегашните си кабинети, ще отидат в новите хосписи, клиники, болници за долекуване, спешни центрове и т.н.

Едва ли съществуването на тези здравни заведения може да се оправдае с носталгията, че ги е имало досега?

Здравеопазването се нуждае от спешна промяна. Веднага. Защото колкото повече време минава от мандата на управляващите, толкова повече реформата няма да се случи. Справка - отминалите управления.

Първо е нужен план за оцеляване в кризата, който да бъде раздаден на болниците. Защото в момента борчът е 355,8 млн. лв. , но какво ще прави екипът на проф. Анна-Мария Борисова, като удари 400 млн. лв?

Най-важното обаче е, вместо само да се говори за преструктуриране, то да вземе да се случи. Да кажем колко болници искаме, какви да бъдат, при кой специалист да отиваме, когато имаме нужда, и да ни се гарантира, че там няма да ни посрещат с “Операцията ви струва едиколко си” ....

Да, това е трудна работа, неблагодарна и бързо топи рейтинги. Сега обаче е моментът управляващите да покажат, че наистина им стиска да си изпълнят предизборните обещания и да преборят статуквото.

Тази реформа иска политическа отговорност и политическо решение. Защото днес пациентите си купуват сами бинта, утре - лекарствата, а в други ден - гласуват...


455 млн. лева за здраве изчезнали
455 млн. лева липсват от бюджета на НЗОК за 2009 година, съобщи вчера д-р Цветан Райчинов, шеф на лекарс­кия съюз. Според офи­циалния отчет на НЗОК за 2009 година бюдже­тът е бил 2,4 млрд. лева. От тях са били изхарче­ни 1,7 млрд. Разликата между двете е 700 млн., от които 240 са операти­вен резерв на касата, който се харчи в края на всяка година. 455 млн. лева обаче са в неиз­вестност. До дни БЛС ще получи отчета на НЗОК, казаха от там. „Ако липсата се потвър­ди, ще сезираме проку­ратурата, ЕП и комисия­та по здравеопазване в ЕС", обясни Райчинов.

Голяма част от съсло­вието иска да протести­ра срещу въвеждането на делегирани бюдже­ти в болниците, стана ясно още на конферен­цията.

На половин направление за специалист годишно, или 1 за 2 години ще има право всеки здравноосигурен, сочи разбивката според разчетите на актуализирания бю­джет на НЗОК. Причината е, че броят на направленията, които джипитата могат да дават, е свит с 40%. От касата ще плащат по 1,45 лева на човек за из­следвания. В същото време кръвната картина струва 1,50 лв.

Заради въвеждането на делегирани бюджети в болниците пък средст­вата им падат с 20%. ВМА пуска половината лекари и персонал в принудителна отпуска, обявиха от там вчера. Сметките на болницата в Омуртаг са запорирани.

Теч

Пациенти с гръдна болка ненужно били приемани като спешни -най-вече в „Св. Иван Рилски" в Пловдив. През 2009 г. съотноше­нието между планово и спешно приемане в нея е 1 към 6. Нормално е то да е 1:1, обясниха кар­диолози. В софийската „Св. Анна" спешните случаи са 2 пъти по-мал­ко от плановите.

Има и бум на изслед­ванията за 2 г. Кардио­лози правели по 5 на па­циент Първенец пак е пловдивската „Св. Геор­ги". По 4 изследвания средно на пациент пък правели в кардиологията във Велико Търново, Между 76 и 86% от слу­чаите резултатите не са показали проблеми.

Лекарите прекалява­ли и с използването на безкръвни операции на сърце или съдове. „В

50% от случаите резул­татите са негативни. Ня­кои от операциите е мо­жело да се спестят", ко­ментира проф. Иван Ми­ланов, зам.-министър на здравеопазването. За да се ограничи тази практика, ще се направи промяна в медицинския стандарт по кардиология и в клиничните пъте­ки, за които се плаща много.

Данни

Малките общини ще бъдат по-жалени от голямото рязане на държавни разходи и вместо с 20% субсидиите им от държав­ния бюджет ще бъдат намале­ни сокол о 10%.

Това съобщиха за „Телеграф" източници от икономическата ко­мисия в парламента. Промяната се налага, тъй като в мнозинство­то от по-малките общини няма производители, които да захран­ват местната администрация и тя е силно зависима от бюджетната субсидия.

Промени

„Субсидиите за производители­те на тютюн няма да бъдат нама­лявани и ще им бъдат изплатени веднага след като актуализаци­ята в бюджета се приеме в пленарна зала на второ че­тене", съобщи депутатът от ГЕРБ и член на икономи­ческата комисия Недялко Недялков. Допълнителни­те 116 млн. лв. пари дър­жавна помощ за тютюнджиите предизвикаха дискусии, тъй като се въвеждат ед­новременно с орязване на бюджетите за почти всички други дейности. „По-важно е обаче не каква субсидия ще им се отпусне, а какви стимули и ус­ловия се представят на тези хора да развият нов бизнес и да започ­нат да си изкарват прехраната по друг начин", обясни председате­лят на икономическата комисия Мартин Димитров. Той добави, че държавата има доста инструменти да отложи някои не толкова на­ложителни плащания като напри­мер 300 млн. лв. за хеликоптери. „Основната цел е така да изхар­чим тази година парите, че да не се наложи и догодина да влизаме в дефицит", допълни той. Въз­можността да се намалят разхо­дите на силовите министерства обаче не изглежда много го­ляма.

50% от стентовете на сърдечноболните са поставени ненужно. Това показва проверка на агенция „Медицински одит", извършена в 20 болници от цялата страна. В следващата седмица здравните инспектори ще влязат още в Правителствена болница, в „Пирогов" и „Св. Екатерина", за да оценят качеството на инвазивното кардиолечение у нас. Докато доскоро изобщо го нямахме, сега го имаме „ малко в повече", коментира здравният зам.-министър проф. Иван Миланов на кръгла маса, която обсъди резултатите от медицинския одит. От него се разбра още, че в болници като „Св. Врач" в Сандански до 75% от пациентите, лекуваните по този метод, са се оказали без съществена стеноза, а за 84% от коронарографии в Ямбол също не са открити убедителни основания. В Националната кардиологична болница в столицата този показател е едва 23%. Според европейските стандарти допустимата грешка е до 30%, твърди проф. Миланов. В момента у нас работят 33 лаборатории за инвазивно лечение, което все още ни поставя под средния показател за Европа- там лабораториите на 1 млн. население са средно 4,9, докато у нас те са 4,3. Само че у нас натоварването на различните болници варира

в прекалено широки граници.

В част от катетеризационните лаборатории натовареността надвишава до 3 пъти средните европейски показатели и това се отразява на качеството. А други не осигуряват и необходимия достъп на пациентите до 90 мин след сърдечен инцидент, коментира доц. Божидар Финков, който е взел участие в проверките.

Според здравната каса през първите 5 месеца на тази година чрез инвазивно лечение са преминали 26 698 човека, за които НЗОК е броила 56,6 млн. лв. През същото време с конвенционални средства са спасявани 57 558, които са стрували на касата 24,5 млн. лв. Разликата в цените на клиничните пътеки обясняват слабостта на болниците към инвазивното лечение, коментира здравният зам.-министър. Само при една от пътеките - ангина пекторис, увеличението през тази година е за 5,47 млн. лв.

Средно един ангиографски апарат у нас извършва 1154 процедури годишно, докато в ЕС- 2100.

„В някои български лаборатории правят до 6200 процедури. Не знам дали болните в Плевен, В. Търново или Варна са повече, та там натоварването надвишава нормите", коментира проф. Миланов. Според него се наблюдава едно широко отваряне на вратата към инвазивните методи и щом един пациент има болка в гърдите,

незабавно го насочват към тях, вместо да се обърнат към традиционното лечение.

Заради това здравното министерство обмисля ревизия на стандарта по кардиология, както и на самите клинични пътеки.

Освен това специалистите настоятелно препоръчаха да се въведе и у нас европейското ръководство за лечение, което стриктно разписва кога какви методи се използват. Ще има и задължителен лимит от време за лечение и диагностика, както и също задължителна регистрация на усложненията. .

Конфедерацията подкрепя изготвянето на национална здравна карта заедно с електронна здравна карта на пациента. Те също застават зад необходимостта от провеждането на здравната реформа при ясни регламенти, представени на обществена дискусия.

Каква е крайната цел на реформата и в какви срокове ще бъде проведена, искат да знаят обаче от КЗЗ. От там изтъкват, че парите трябва да следват пациента. Организацията настоява също така да се създадат механизми, за да се спре източването на публични средства.


Европейско упътване за докторите

.

Ако човек сравнява статистиката, ще си помисли, че българите със слаби сърца получават почти същите грижи като средностатистическите европейци. И при нас слагат стентове, и при нас има ангиопластика и ред други модерни методи за лечение.

Въобще като цяло уж доближаваме Европа, но май дяволът наистина се крие в детайла. Оказва се, че дори медицинският ни стандарт по специалността, който беше приет съвсем наскоро, също не може да осигури правилното лечение. Заради това и него се налага спешно да ремонтират. Чест поне прави на най-добрите ни кардиолози, че сами настояват да се затегне контролът над модерното лечение. Освен това предлагат да въведем европейско ръководство, което да разписва всяка стъпка на лечението, да подсказва на доктора какво да прави и най-важното - кога да посяга към модерните методи и кога да разчита на традиционните. Ако това намали и смъртността от сърдечносъдови заболявания, направо ще ги стигнем европейците.

Някои от болниците и лабораториите за инвазивна кардиология у нас прекаляват с грижата за пациента, сочат данните от тематична проверка на агенция "Медицински одит" към здравното министерство. На места са правени твърде много скъпи тестове, без това да е медицински обосновано, а част от лабораториите са толкова натоварени, че не е ясно как всички отчетени към здравната каса пациенти успяват да минат през тях.

Данните на здравната каса сега сочат, че в сравнение с м.г. договорите по клинични пътеки по инвазивна кардиология са 239, с 36 повече от 2009 г. Лечебните заведения, предлагащи инвазивни методи, са вече 34. Преди 3 години те бяха 8. За 5 месеца през 2009 г. през тях са минали 19 000 пациенти, за които са платени 41 млн. лв. За първите 5 месеца на тази година пациентите вече са 26 000, което е струвало на касата 56 млн. лв. За сравнение, пациентите, лекувани с неинвазивни, т.е. конвенционални методи, са намалели само с 4000 - от 61 на 57 хиляди.

В кардиологичната болница в Плевен ангиографската лаборатория е направила 6197 процедури м.г. В университетската болница в Пловдив "Св. Георги" лабораторията е отчела 5737 процедури, а кардиоболницата в Ямбол - 5113. В Европа обаче един такъв център прави средно по 2100 процедури годишно, което произтича от медицинските стандарти там, според които, за да е качествена процедурата, дневно през центъра може да минат 8-10 пациенти.

Благодарение на тази висока натовареност на места се правят твърде много коронарографии, без това да е наложително. В болницата по кардиология в Ямбол делът на излишните процедури е 84%, в общинската болница в Сандански - 61 на сто, а в кардиоболницата в Русе - 59%. Това означава, че при толкова пациенти се е оказало, че нямат особено натрупване на плаки по съдовете, и е можело да бъдат подложени на далеч по-нерискови и евтини процедури.

Често пациенти са оценявани като високорискови за инфаркт и приемани за диагностика само по оплакване от гръдна болка, без да са направени други изследвания като ЕКГ и велотест, сочи анализът на одиторите. Приемани са пациенти за планово лечение, без да са изчерпани възможностите в доболничната помощ, смятат още от агенцията.

Преди време пък доклад на здравната каса сочеше, че две трети от стентовете, поставени в инвазивните кардиологии, са поставени без особена нужда.
ПРИЧИНИТЕ

Целият този ръст се дължи предимно на високите цени, които здравната каса плаща за инвазивна кардиология и кардиохирургия. Според зам. здравния министър Иван Миланов страната ни е избързала с навлизането на този метод и той в момента е развит "в повечко". Според него проблемът е и в медицинските стандарти, които МЗ издава. В момента те позволяват да се прилагат инвазивни кардиометоди, без това да е изцяло необходимо. Затова МЗ обмисля да ги промени, като въведе препоръките на европейската асоциация по кардиология.