Бластоцистис хоминис



Дата01.06.2017
Размер45.81 Kb.
#22610
БЛАСТОЦИСТИС ХОМИНИС
Болестта, причинена от паразита: БЛАСТОЦИСТОЗА

ВЪВЕДЕНИЕ:


Представител на комплексна група протисти, нар.“stramenopiles“, B. hominis не е доказано инфекциозен причинител. Повечето положителни тестове за B.h. са асимптоматични. Оплакванията при симптоматичните случаи варират от водниста диария и коремни болки, крампи, до треска и ректално кървене, макар че е спорно тези същите симптоми да могат да бъдат свързани с други причинители.

Съвременното молекулярно изучаване на B.h. го поставя сред еукариотите.


ИСТОРИЯ НА ОТКРИВАНЕ:

Открит през 1911г. Считан за дрожда или гъба до 1996г., когато едно малко късче от рибозомна RNA го поставя в групата на протозоа, познати като “stramenopiles“, но няма много общо с другите “stramenopiles“. По-новите анализи поддържат т. класификация.

КЛАС: PROTISTA

ПОДКЛАС: PROTOZOA

СЕМЕЙСТВО: AMOEBIDA или BLASTOCYSTEA

РОД: BLASTOCYSTIS

ВИД: B. HOMINIS

КЛИНИКА:


Дори точно диагностицирана бластоцистоза е спорно, че симптомите, свързани с нея, са единствено причинени от нея. Част от подбудите за дебата е фактът, че бластоцисти се намират в повечето случаи при асимптомни хора и на второ място при имащи симптоми.

Тези, които твърдят, че имат симптоми, ги свързват със следните:

Водниста диария

● Абдоминална болка/крампи

● Перианален сърбеж

● Метеоризъм (флатуленция)


ТРАНСМИСИЯ:

Трансмисията (механизъм на предаване) е вероятно по фекално-орален път, подобен на другите добре познати Gl Protozoa, обаче не е потвърдено експериментално.Вероятно инфекциозната форма е цистната форма.


ДИАГНОСТИКА:

B.hominis винаги се диагностицира с микроскопско изследване на фекални материи оцветени с йодит или трихром.Трайна оцветена намазка е предпочитана, защото в свежи препарати могат да бъдат сгрешени с др. организми. ELISSA и флуоросцентен антибоди тест могат да открият серумни антитела.

Въпреки че вакуоларните форми са преобладаващи, всички форми могат да бъдат намерени във фецеса.
МЕРКИ И ЛЕЧЕНИЕ:

Много вярват, че това заболяване е самоограничаващо се и не трябва да се лекува.Въпреки това, диагностицирани със заболяването пациенти използват Metronidazol, който е ефективен, но се съобщава също за резистентност към препарата.


CDC информира за следните начини за превенция на инфектиране с B. Hominis:

● Измиване на ръцете със сапун и вода след използване на тоалетна и преди приготвяне на храна

● Предпазване на водата и храната от възмомноста да бъдат замърсени

● Измиване и обелване всички сурови зеленчуци и плодове преди ядене

● Когато се пътува в страни, където водата не е сигурно чиста, предпазване като се пие само бутилирана вода; храните, които не са готвени да се измиват с бутилирана вода. Ботилирани, пастьоризирани сокове и преварени горещи кафе и чай са безопасни за пиене.

● Работещите в детски центрове където се сменя бельо, да измиват ръцете си добре със сапун и топла вода след всяка смяна на бельо, или да поставят ръкавици.

Патогенеза и патологоанатомия. Патогенният потенциал на Вlastocystis sp.е обект на обсъждане и до днес. Твърди се, че съществува корелация между увеличения брой паразити и морфологичните и функционални аномалии на интестиналния тракт. Дискутабилно е становището, че при 5 и повече паразита в зрителното поле (увеличение 400х) клиничните прояви са по-чести и по- продължителни. Предполага се, че в основата на патогенезата на заболяването стои токсоалергична реакция, която води до неспецифично възпалениение на дебелочревната лигавица. Антигените на бластоцистите сензибилизират и алергизират гостоприемниковия организъм, предизвиквайки клинично изявената алергия. Предполага се, че антигените актвират секрецията на IL-3,lL-4, IL-5, 1L-13 от Th2 клетките, действащи като посредници на lgE медираната алергична реакция. Допуска се също, че Вlastocystis sp. може да активира генерирането па анафилотоксини СЗа и С5а, които при взаимодействие с базофилите водят до освобождаване на хистамин с последващи кожни увреждания.

Патогенността на В. homnis е доказана експерименално на морски свинчета, заразени по естествен (перорален) път и чрез директно въвеждане на паразита в сляпото черво. Допуска се съществуването на патогенни и непатогенни щамове на Blastocystis sp. Общо е становището, че субтип 1 е патогенен за човека, докато субтип 3 се открива при здравите паразитоносители. Предполага се, че цистеин протеазите са вирулентните фактори на паразита. Експериментално е доказано, че лизати от бластоцисти (субтип 7 и субтип 4) разграждат човешкия секреторен IgA, осигуряващ имуноглобулиновата защита на чревната лигавица.

Ендоскопските и хистологичните наблюдения у човека са противоречиви. Едни автори описват дискретни повърхностни улцерации по чревната лигавица с лимфоплазматична инфилтрация в Lamina propria, а други установяват лека лигавична хиперемия или въобще не откриват видими промени. Публикуваната информация дава основание на много изследователи да възприемат, че Blastocystis sp. е коменсален организъм, който при определени условия на гостоприемника (компромитиран имунитет) се превръща в патогенен, а бластоцистозата е опортюнистична паразитоза.

Клинична картина. Инкубацонният период не е уточнен. Бластоцистозата протича асимптомно, като паразитоносителство или клинично изявена най- често с диариен синдром.

Клинично изявената бластоцистоза се характеризира с разнообразна симптоматика. Основната клинична форма е гастроинтестиналната. Тя протича като ентерит, ентероколит и гастроентерит. Най-често съобщаваната проява е диарията, която бива остра и хронична. Болните дефекират от 4 до 15 пъти в денонощието. Изходените материи са кашеви или воднисти, съдържащи слуз, а понякога и кръв. Диарията се самоограничава при имунокомпетентни лица за 7-10 дни или протрахира 1-3-6 месеца при пациенти с компромитиран имунитет. Не винаги диарията е основен симптом. Част от изследваните пациенти са със запек или се оплакват от редуване на запек с диария. Абдоминалният им дискомфорт се изразява с метеоризъм, коликообразни коремни болки с неспецифична локализация и интензитет, мъчителни тенезми, гадене и повръщане. При тежки остри форми се развива дехидратация и загуба на тегло. При лица със симптоматична бластоцистоза (Кауа et al., 2007) установява, че с коремна болка са 76,9% от наблюдаваните пациенти, с диария - 50%, с метеоризъм -32,6% и уртикария 5,7%. Болните се оплакват още от липса на апетит, безсъние, умора, нарушена работоспособност, субфебрилна температура.

Описана е и извънинтестинална бластоцистоза протичаща като синовит, оток на ставите, реактивен артрит, алергия. Асимптомната форма е най- често срещаната при пациенти в стадий на реконвалесценция.

Параклиничната находка е неспецифична. Открива се умерена еозинофилия, левкопения и фекална левкоцитоза. Останалите параклинични отклонения са несигнификантни и са свързани с процесите на дехидратацията.

Усложнения: Тежък хеморагичен колит и дисбактериоза.







Каталог: Zdravni%20temi
Zdravni%20temi -> Бесът е остро заразно заболяване, поразяващо централната нервна система. Човек се заразява при ухапване, одраскване или олигавяне със слюнката на животно, болно от бяс. Причинява се от вирус
Zdravni%20temi -> Роля на комарите като преносители на малария
Zdravni%20temi -> Лечение с природни продукти(билки) на паразитните инвазии Морков Основно действие
Zdravni%20temi -> Ехинококоза на латински: Echinococcosis, наричана още Кучешка тения
Zdravni%20temi -> Ентеробиоза
Zdravni%20temi -> Профилактика на остеопороза какво представлява остеопорозата?
Zdravni%20temi -> 19-ти май Европейски ден за борба със затлъстяването се превръща в епидемия не само сред възрастното население, но и сред децата в България
Zdravni%20temi -> Генитален херпес
Zdravni%20temi -> Семейно планиране и контрацепция


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница