България – атрактивна дестинация за винен туризъм In vino veritas Виненият туризъм



Дата24.07.2016
Размер151.21 Kb.
#3002
България – атрактивна дестинация за винен туризъм
In vino veritas...
Виненият туризъм е специфична продуктова структура, който съчетава пътуване с мотив дегустация и пиене на вино с култура, история, красива природа и добра кухня. Понятието “винен туризъм” се появява в началото на 90-те на миналия век в САЩ – Калифорния и по – късно в Австралия. Там преобладават неголеми като обем винарни (с годишно производство между 100 и 300 хиляди бутилки), които чрез организирането на винени уикенди и турове успяват да увеличат директните си продажби.

В Европа включването на известни винарски региони и изби в туристическите маршрути е много по-стара практика, но тя не е развивана като отделен бизнес и вид туризъм. Винените турове с увлекателни беседи за технологията на вината, изнасяни от енолог, завършващи задължително с дегустации, проведени по всички професинални правила, стават търсени туристически продукти в Аржентина, Чили, Южна Африка, както и в стари винарски държави като Франция, Испания, Италия и Германия.

В България са на лице необходимите условия и ресурси за превръщането и в атрактивна дестинация за винен туризъм.

Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са далече в миналото, много преди създаването на самата българска държава. Виното е било част от културата на траките. ”Сакралната напитка на древните траки”, както я нарича проф. Иван Маразов се е пиела в ритуални ситуации, които изисквали приобщаване към божеството. Те смятали, „че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на "излязлата" душа, а самият дълъг и сложен технологичен процес на производството прави от виното знак на "култура", т.е. на тотално и радикално променена "природа". Виното е било „течната храна” на Дионис – Богът на виното и веселието, а култови практики са били гадаенето по пламъка на виното, мистериите, обредите, инициациите и жертвоприношенията с вино. Между другото, древните гърци са считали траките за варвари и заради това, че са пиели виното неразредено. Артефакти от тракийската култура са съдове за вино, известни с гръцките си наименования като ритони, амфори и фиали.не на вино. Фиалата (от гръцки phiálē, у древните гърци и траките - ниска чаша, използвана за вино) се приема за прототип на съвременната сомелиерска чаша - символ на професията.

В началото на миналия век се изграждат основите на винарската индустрия в България. Основават се лозаро-винарски кооперативи, в няколко развити винарски центрове в страната - Ловеч, Мелник, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Сухиндол, Сливен. През втората половина на века се оформят структурата на винопроизводството и облика на българското вино. Масово се засаждат световноизвестни сортове като каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер, ркацители. Новите насаждения са високостеблени и широко редови, подходящи за машинна обработка и бране. Този тип модернизирано отглеждане на лозята се оказва обаче, неподходящ и почти пагубен за местните, типично български сортове мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид, димят и мискет.

По време на прехода след 1989 г. настъпва срив българската винена индустрия – неудачна поземлена реформа и раздробяване на лозовите масиви, в редица случаи безогледна приватизация на винарските изби, загуба на пазари, намаляване на вътрешното потребление.



С новия век и приемането на България в Европейския съюз започва нов етап в развитието на винопроизводството. С пред присъединителните земеделски фондове и програми като САПАРД и ФАР, много български винари и чужди инвеститори успяха да осъществят проектите си за модерни изби и лозя. Това постепенно започна да променя облика на цялата винарска индустрия и за броени години из всички лозаро-винарски райони изникнаха малки, средни и големи, отлично проектирани и добре оборудвани нови винарни с възможности за винен туризъм. Примери за това са Беса Вали, в района на Пазарджик, Загрей до Първомай, Едоардо Миролио до Нова Загора, Катаржина близо до Свиленград, Тера Тангра, Кастра Рубра в Харманли и др.

Терминологични уточнения:

- сомелиерство – от думата “сомелие” (фр. Sommelier ) означава човек който се занимава с подбор, съхранение, предлагане, сервиране и дегустиране на вина за ресторанти, барове, частни партита, при търговия с вино. Сомелието или сомелиерът съставя винената листа на заведението, бара, круиза;

- дегустация - процес, по време на който се определя качеството на виното по три критерия - външен вид, аромат и вкус;

- апелация – (фр. Appellation- обръщение, приветствие или по-точно Appellation d’origine)“наименование за произход”. Първоначално понятието е служело за обозначаването на различни категории вино, но на сегашния етап то има и географски аспект и включва и лозаро-винарските райони, от които идват вина с контролиран произход;

- купаж и купажиране – смесване на вина от различни сортове грозде, след като са ферментирали поотделно. Купаж се получава и смесването на виното от различни бъчви или партиди от един и същи сорт за да стане еднородно преди бутилирането. Целта е да се подобри качеството на виното чрез използване на взаимно допълващи се сортове, чиито характеристики се подсилват една с друга. В резултат, вкусът и ароматът на виното да се обогатят. Известни европейски вина, като тези от Риоха, Бордо или шампанското, са смесени вина, които са получили характерния си вкус благодарение на няколко сорта грозде;

- утайка - различните твърди съставки, които се образуват на дъното на виното след ферментацията. Те могат да си взаимодействат с елементите на виното и да създават по-сложен вкусов аромат;

- малолактична ферментация - вторичната ферментация, която променя характера на киселините във виното.В резултат, тостава по-меко и по-малко киселинно. Червените вина почти винаги преминават през този процес, а при белите попреценка на винаря;

- pH е показател за измерване на киселинността. Вина с ниско pH (под 3,4) имат по-висока киселинност и обратното;

- избистряне и филтриране – технология при почти всички вина към края на периода на отлежаване, преди бутилиране. Виното става блестящо и бистро, без твърди частици и се стабилизира,катоа се премахнат остатъчните дрожди и бактерии.

Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар.


Класификация на вината
Виното е продукт, получен в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде. Вината са бели, розови и червени и се определят в категории, видове и типове, съгласно Закон за виното и спиртните напитки.

Наименованието на категорията е задължителна индикация за означаване и търговско представяне на вината. Категориите вина са две:

- трапезно вино - произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози и има действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента. Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредба разрешени или препоръчани сортове лози. Географското указание, използвано при означаването на регионално вино, трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Традиционно наименование може да бъде използвано като географско указание на определен лозарски район.

- качествено вино, произведено в определен район, е виното, което произхожда от лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното, и което е получено и обработено на същото място. Неговите качества се дължат на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Тези вина притежават специфични качества с елементи на неповторимост, които се дължат основно или изключително на географската среда – природни условия и производствени традиции. Географските наименования, използвани при означаването на тези вина, се свързват с определения лозарски район, от които произхождат..



Вината от тази категория отговарят на високи изисквания относно техния произход и се делят на две групи – вина с гарантирано наименование за произход (ВГНП) и още по-качествените вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (ВГКНП). Наименованията ВГНП и ВГКНП са задължителни индикации за означаване и търговско представяне. Специфичните условия, на които те трябва да са нанесен на картата на лозята район, микрорайон или масив; разрешени и препоръчани сортове лози, определени за съответния район в наредба; агротехнически мероприятия; приложени методи и технологии за производство на вино; минимално естествено алкохолно съдържание и др.




типично български сортове грозде за вино
мавруд - сортът, който се свързва с България и е определян като национална гордост. Той е стар местен сорт, който се отглежда само у нас от най-древни времена и е един от най-ценените за червени вина. Той е късно зреещ сорт но не е студоустойчив. Вината са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини, и специфичен, много приятен аромат. Сортът е разпространен в Асеновград, Перущица, Брестовица, Пазарджик, Памидово и Пловдив.

широка мелнишка лоза - стар местен сорт, отглеждан в района на град Мелник, откъдето идва името. Той е ендемит - ботанически вид, разпространен само на територията около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради. Виното от широка мелнишка лоза притежава специфичен характер и аромати, и се отличава от вината от други сортове. Противно на легендите, цветът на типичното мелнишко вино не е мастилено черен, а по-скоро прозрачно рубинен до тъмно пурпурен;

гъмза - специфичен местен сорт, който е разпространен в Северозападна България - около Видин, Ново село, Павликени и Сухиндол. Той е късно зреещ и високодобивен, ето защо при него е важна резитбата. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. От него се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки, хармонични, но не от всеки район и всяка година, са с високо качество;

памид - сорт, който расте на Балканите от тракийско време. Виното е бляскаво червено с розов оттенък и бистро. Счита се за второкласен сорт за вино, но в България е уважаван и прилаган в домашното винопроизводство

мискет червен - стар български сорт, който се отглежда от незапомнени времена по нашите земи. Той не се среща в други страни и не са известни негови чуждестранни наименования и синоними. Разпространен се предимно в Бургаска област - Просеник, Сунгурларската долина, Стралджа и Пловдивска област - Карловско и Брезовско. Той е включен в официалната сортова листа на Република България от 2010 година.


Дестинации на винения туризъм.

В основата на продуктовите структури на винения туризъм са познания и практики на лозарството и винарството, на технологичните процеси и видовете вина, на енологията и сомелиерството. Туристическите маршрути изследват винарските райони, където се промоцират и дегустират различни вина, представяни от енолог. Дегустацията се извършва в специална зала и включва запознаване с историята на избата и нейните собственици. В беседата се дава информация за региона с неговите климатични и почвени характеристики, уникални сортове и етапите на винопроизводството, в които е възможно да участват гостите – бране и мачкане на грозде, по време на гроздобер измерване на захарността, както и закупуване на вино директно от избата. 

Някои от добрите примери за развиване на успешен винен туризъм у нас са: Шато Медово /село Медово, Бургас/, Винарна Bessa Velley /село Огняново, Пазарджишко/, Винарна Загрей /близо до Първомай/, Винарска изба „Todoroff”/ село Брестовица, пловдивско/, Винарска изба „Дамяница”/Мелник/, Винарска изба „Осмар” /Шуменско/.с все повече други.

Винени дестинации в България могат да бъдат лозарските райони, микрорайони или масиви. България има 5 лозаро-винарски региона:

1. Южно Българския регион ( Тракийската низина). Разделя се на три части източна, централна и западна. Разпространени са сортовете грозде за производство на вино Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Памид, Мускат Отонел, Червен Мискет, Алиготе. В този регион се намират около 69% от червените винени сортове грозде. Винарните са в Пазарджик, Памидово, Виноградец, Пещера, Перущица, Карабунар, Ветрен, Септември, Стамболийски, Пловдив, Чирпан, Свобода, Брезово, Брестник, Брестовица, Асеновград, Елхово, Оряховица, Стара Загора, Гранит, Нова Загора, Кортен, Хасково, Стамболово, Любимец, Ивайловград.

2. Източно Български регион (Черноморско крайбрежие и част от североизточна Дунавска равнина).Разделен е на три части – Северен Крайморски, Вътрешен и Южен Крайморски. Предлага най-добрите условия за отглеждане на бели винени сортове - Шардоне, Алиготе, Димят, Ризлинг, Траминер, Мускат Отонел, Тамянка, Юни Блан, Совиньон Блан. Шардоне от региона печели награди в престижния конкурс “Шардоне на Света” във Франция. Червените сортове грозде за вино са Каберне Совиньон, Мерло и Памид. Тук произвеждат фини отлежали брендита създадени по класическа конячна технология. Винарните на Варна, Добрич, Каварна Шумен, Търговище, Преслав, Хан Крум, Нови Пазар, Надарево, Драгоево, Силистра, Бургас, Поморие, Каблешково и “Шато Росеново”.

3. Северно Български Регион (Дунавската равнина и Северозападната част от страната) е разделен на три части – Дунавски пояс, Централна част и Северозападна част. Разпространени са сортовете Мускат Отонел, Врачански Мискет, Тамянка, Димят, Алиготе, Ркацители, Гъмза, Мерло, Каберне Совиньон, Памид и Сензо. В пещера Магура отлежава естествено пенливо вино направено по класическа шампанска технология, както - Гъмза и Мискет с характерни за региона качества. Винарни има в Русе, Свищов, Видин, Ново Село, Лом, Плевен, Лясковец, Ловеч, Севлиево, Павликени, Рабиша, Бяла, Две могили, а в Троян и Тетевен правят най-известната сливова ракия в България.

4. Югозападен Български Регион. По поречието на река Струма се отглежда типичния български сорт Широка Мелнишка лоза и града на виното Мелник е известна дестинация за винен и културен туризъм. В региона са разпространени и сортовете Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Рубин и Памид. Винарните са в Мелник, Дамяница, Петрич, Сандански, Хърсово, Благоевград. Славата на българското вино тръгва от края на 19 век със засилващия се износ на Мелнишко. Казват, че Уинстън Чърчил си поръчвал всяка година по 500 литра от него.

5. Подбалкански Регион обхваща Долината на тракийските царе между планините Стара плланина и Средна Гора. Разделен е на два подрегиона – Източна и Западна част. Разпространени сортове са Червен Мискет, Ризлинг, Ркацители, Шардоне, Мускат, Каберне Совиньон, Мерло. Винарните са в Карлово, Сливен, Шивачево, Сунгурларе, Славянци, Лозарево, Грозден, Стралджа, Карнобат, Венец, Ямбол.

В момента в България има 47 обособени региона за качествени вина. За производство на качествени вина с гарантирано и гарантирано и контролирано наименование за произход са очертани следните райони. Това са Видин, Ново село, Плевен, Лозица, Върбица, Ловеч, Русе, Лясковец, Свищов, Сухиндол, Павликени, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Хан Крум, Драгоево, Търговище, Варна, Евксиноград, Северно Черноморие, Южно Черноморие, Поморие, Сунгурларе, Славянци, Карнобат, Септември, Пловдив, Асеновград, Карлово, Хисаря, Перущица, Брестник, Ямбол, Стара Загора, Оряховица, Сливен, Шивачево, Нова Загора, Хасково, Ивайловград, Любимец, Стамболово, Сакар, Долината на Струма, Сандански, Мелник, Хърсово.

Дестинации на винения туризъм са основните страни – винопроизводителки от Европа, Северна и Южна Америка и Австралия. Винените турове и посещенията на винарни са в конкретни лозаро – винарски райони и обикновено се съчетават с атрактивни природни и културни обекти.

Франция е най-големият световен производител на вина - 21% от общата световна продукция. Бордо е най-прочутият винарски район в света.Това е най-голямата област за вина с контролирано наименование за произход и впечатяваща история на винарска култура, наред с Бургундия и Рона. Лозовите масиви са разположени по бреговете на Жиронда и на вливащите се в нея реки Гарона и Дордона. Световно известните сортове в Бордо са каберне совиньон, мерло, каберне фран, пти вердо, малбек и карменер за червени вина и семийон, совиньон блан и мускадел за бели вина. Едно Бордо, независимо дали е червено или бяло, традиционно е купаж.

Търсени туристически продукти са речните круизи в края на лятото и ранната есен из Южна Франция, съчетаващи културен и винен туризъм. Маршрутът „Замъците на Лоара” предлага винени дегустации с посещения на шата, средновековни замъци и местни фестивали по поречието на Лоара. Един седем дневен круиз включва пълен пансион, дегустация на напитки, турове с екскурзовод и развлекателни програми на борда.



Испания е страната с най-много лозарски масиви ( над 1,15млн ха ) и на трето място по производство на вино след Франция и Италия. Като Стиловете и качеството на испанските са световно извесни. Символи на Испания като туристическа дестинация са легендарните вина от Риоха, Рибера дел Дуеро, Херес и пенливото кава. Основната категория вина са трапезните - Vino de mesa. На тях, без да е задъжително може може да е изписано мястото, откъдето произхождат. В системата на апелациите влизат вина с наименование за произход (със статут DO - Denominacion de origen), най-разпространената категория сред качествените вина в Испания. Това е наименование, което се дава на вина, отговарящи на определени изисквания за сортове, начин на отглеждане на лозята и географски произход.

Най известните винарски области в САЩ са Напа и Сонома в щата Калифорния. От най-добрите лозя на Америка се произвеждат около 7 процента от виното в света, като голяма част от него е от международна класа.

Напа е живописно разположена в 56-километровата дъга, на която има 280 винарни, произвеждащи характерното за областта каберне, както и други видове. Сред най-известните са реномираната „Домен Шандон“ в живописния Йънтвил и мощната „Робърт Мондави в Оуквил. Неофициалният крал на Напа, „Мондави“ наскоро отвори отрактивния културен център „Копия” , посветен на виното и храната, изкуствата и хуманитарните науки. Климатичният, развлекателен и винен курорт „Мийдоуд“ е домакин на най-важното винарско събитие в региона - тридневния винен аукцион на долината Напа. Той се провежда в началото на юни и е най-голямото и най-престижното благотворително събитие в света, свързано с вино. В Сонома с нейните 200 винарни се произвеждат вината каберне, шардоне и зинфандел. През най-доброто време за винен туризъм, есента - сезона на гроздобера, се провеждат многобройни фестивали.

Австралия е сред петте най- големи износители на вино в света. Лозарството и винопроизводството са съсредоточени в югоизточната част. Лозарските зони на страната по реда на значимост са: Южна Австралия, Нов Южен Уелс, Виктория, Западна Австралия, Тасмания, Куйнсленд и Канбера. Така наречената “супер зона” на Аделаида в Южна Австралия включва: Mount Lofty Ranges, Fleurieu и Barossa, а в Нов Южен Уелс се намира небезизвестната Hunter Valley. Австралия има около 60 винени области със 103 определени географски наименования за винарските региони, които покриват зоните, районите и подрайоните. В Австралия се отглеждат над 150 сорта. Но най-значимият от тях е шираз, от Бароса валей и Хънтър валей, допринася за световния успех на австралийските вина. И въпреки че шардонето е сортът, изстрелял държавата-континент в орбитата на винената слава, от края на 90-те години ширазът е безспорен лидер. Други важни сортове от червените са каберне совиньон, мерло, пино ноар, руби каберне, а от белите – семийон, коломбар, совиньон блан, ризлинг. Повече от половината австралийско вино не се продава в бутилки, а във формата на т.н. “бег ин бокс”.

През 1996 г. винената индустрия в Австралия се организира приема прочутия 30 годишен стратегически план за развитие, чиято цел е: “австралийската винена индустрия до 2025 г. да достигне годишен приход от 4,5 милиарда долара, което да я превърне в най-значимия и печеливш износител на маркови вина в света, като заедно с това ще утвърждава такъв стил на живот, при който виното ще бъде широко предпочитаната от хората напитка”. Изключително амбициозен план, който допринася за австралийското винено чудо. Австралия прави всеки от основните стилове във винарството - от ароматни сухи бели трапезни вина чак до стила на винтидж порто. Някои от тях, като семийоните без дъб от Хънтър валей, подсилените мускати и токайските сортове от Североизточна Виктория нямат точен еквивалент никъде другаде по света, но като цяло австралийските вина са едновременно отличимо австралийски и лесно смилаеми за световния пазар. Австралийците лансираха в света на виното понятието flying winemaker или летящ винен технолог - европейски корифеи пътуват всяка година до Червения континент, за да правят вино и да споделят опита си. Австралийски винари също предават своите познания на колеги от цял свят.Към техния опит могат да бъдат прибавени и фактори като добрата технологична и научна основа, слънчевия климат и либералното отношение към лозарските практики.

Известни винени дестинации, производители и износители на вини са Италия, Германия и Португалия в Европа, Нова Зеландия с емблематичното вино совиньон блан, Чили с прочутите винарни „Виня Конча и Торо“, „Виня Коусиньо Макул“ и „Виня Санта Рита“ (Viña Santa Rita), световноизвестна със своето каберне, Южна Африка.

Турове могат да бъдат организирани и на базата на други алкохолни напитки – бира, уиски, коняк, узо, ракия. Посещавани и атрактивни са уиски туровете. Трябва да се отиде в Шотландия за да се открие автентичното шотландско уиски върху неговата родна земя, в Канзас за „Джак Даниелс” американското уиски № 1 по продажби, за бърбън в Кентъки, в Гърция за атрактивните програми „Узо и сиртаки”.

В Шотландия са организирани няколко маршрута под общото наименование „Пътека на уискито“. Организацията Scotch Whisky Association, Единбург предлага турове в различн области на страната като тези минаващи през дестилерии, разположени на достъпни разстояния за еднодневно пътуване югозападно от Единбург. В северната част на страната е прославеният дом на легендарните шотландски „spirits“, малцовите уискита ( вода на живота), които са произвеждани в този район от векове. Маркиран маршрут минава през живописните източни (Грампиански) Хайландс – столицата на производството на уиски, където може дасе открие „мистерията на малца“. Сред осемте лицензирани световноизвестни дестилерии за уиски разположени по този маршрут са „Гленливет“ в Гленливет, „Гленфидих“ в Дъфтаун, „Кардю“ в Арчистаун. Тайната на неповторимия им вкус са водата, както и качеството на зърното (ечемик) и количеството торф, използвано в огъня.

Устойчиво развитие на винения туризъм. То зависи преди всичко от устойчивото лозарство. Най-същественото при него са регулациите на Европейския съюз в тази област и конкретно въпросът за новите лозя. България е в изгодна позиция в сравнение с останалите страни, където основен е проблема със свръхпроизводството на вино. Заявената квота на страната ни преди присъединяването е 152 000 ха , при реални насаждения 136 000 ха, което дава възможност за засаждане на нови лозя или за изкореняване и презасаждане

Решаваща за устойчивото развитие на сектора е и инвестиционната и маркетингова политика във винарството. Изграждането на съвременни винарски изби, включително и като туристически обекти, внедряването на модерни технологии и запазването на традициите, оригинални промоционални и рекламни кампании, брандингът, контекстът на географската среда и културно – историческото наследство са пътищата за неговото постигане. Отрицателни фактори са изгубеното доверие на клиентите и позиции на международните пазари. Виненият туризъм може да предложи интегриран продукт. Неговите дестинации в България се определят от традиционните лозаро-винарски райони с дългогодишен опит, както и от новите винарни като обекти за винен туризъм. Като компоненти на туристическия продукт могат да бъдат включени богатото културно-историческо наследство - археологически , исторически и архитектурни паметници: традиционни празници, фестивали, народни обичаи; както и местни и регионални културни, спортни и бизнес прояви и уникалната природа – редки, ендемични и реликтни пастителни и животински видове, защитени територии, природни феномени.



Проучете опита на Австралия в организацията на винения туризъм, производството и експорта на вино и предложете възможни добри практики за България.

Разработете международни и национални маршрути на бирения туризъм и турове на ракията в България.
Каталог: 1491
1491 -> Банкова сметка на Ротари Интернешънъл Получател: Rotary International Deutsche Bank Dusseldorf
1491 -> Уважаема г-жо цачева
1491 -> Дистанционно обучение казус по търговско право
1491 -> Дж. Стиглиц „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея
1491 -> Еволюционно биологичното изследване на Ч. Дарвин – аспекти на влияние върху психологията като наука Увод
1491 -> В ъ п р о с от проф дин Станислав Станилов народен представител от Парламентарната група на партия “Атака” На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл
1491 -> В ъ п р о с от Гален Симеонов Монев, народен представител от Парламентарната група на партия “Атака” На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл
1491 -> Функции на директора за подбор на кадри и управление на педагогически екип


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница